№ 4440
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия А.
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20241100514065 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решение № 12609/26.06.2024 г.,
постановено по гр. д. № 45441/2023 г. на СРС, ГО, 117 състав.
И. Н. И. обжалва решението от 26.06.2024 г. по гр.д.№ 45441/2023 г. на СРС, ГО, 117-
ти състав, във всички негови части, с изключение на частта, в която е уважена исковата
претенция на Р. С. М. по чл.127а, ал.2 СК. Сочи, че решението в атакуваните части е
неправилно, като подробно е изложил съображенията си за това. Иска отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на друго, с което да
бъдат изменени родителските права и мерките относно тяхното упражняване по отношение
на детето А.И. И., определени с решението по гр.д.№ 1196/2016 г. на СРС, 84 състав, като
родителските права бъдат предоставени за упражняване на него. Моли също така на него да
бъдат предоставени за упражняване и родителските права по отношение на детето С. И.ва
И.а, по отношение на което до момента няма уредба на родителската отговорност, а на
майката Р. М. да бъде определен режим за лични контакти с двете деца и последната да
бъде осъдена да заплаща издръжка на всяко едно от тях в размер на по 250 лева месечно.
Наред с това иска да бъде уважена изцяло исковата му претенция по чл.127а, ал.2 СК за
заместване съгласието на майката за пътуване на двете деца извън пределите на РБ и за
1
издаването на необходимите за това документи, т.е съгласието на майката за пътуване на
децата извън страната да не бъде ограничавано териториално – само за държавите членки на
ЕС, а и за поисканите от него държави извън ЕС.
Р. С. М. застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, депозирана от
И. И., с изключение на частта, в която и М. е обжалвала първоинстационното решение, респ.
за правилност на последното в съответните части, касаещи родителските права,
местоживеенето и издръжката на двете деца.
Р. С. М. е обжалвала решението от 26.06.2024 г. по гр.д.№ 45441/2023 г. на СРС, ГО,
117-ти състав, в частта относно определения режим на лични контакти на бащата И. И. с
децата А. и С., както и в частта, в която е разрешено на бащата И. И. да извежда двете деца
извън страната за срок от три години до държавите –членки на ЕС и Великобритания,
веднъж годишно в летния период, като необосновано и неправилно. Иска се
първоинстанционното решение да бъде отменено в атакуваните части, като вместо него да
бъде постановено друго, с което на бащата да бъде определен режим на лични контакти с
двете деца по посочения във въззивната жалба начин, както и да бъде отхвърлена исковата
претенция на И. И. по чл.127а, ал.2 СК, като неоснователна.
И. Н. И. не е подал отговор на подадената от Р. М. въззивна жалба с вх.№
251461/02.08.2024 г.
Предмет на делото е и жалба, наименувана „въззивна жалба“ с вх.№
342/354/28.10.2024 г., с която Р. С. М. е обжалвала определение № 36569/12.09.2024 г.
постановено по реда на чл.248 ГПК. Иска се последното да бъде отменено като неправилно
и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено първоинстанционното
решение в частта за разноските, като на М. бъдат присъдени разноски, съобразно
представения от нея списък по чл.80 от ГПК.
Насрещната страна по частната жалба И. Н. И. изразява становище за
неоснователност на последната по подробно изложени съображения в отговор вх.
№384428/28.11.2024 г.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в предвидените в ГПК срокове, от
страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащи на въззивно
обжалване акт, който е валиден и допустим.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че са родители на
малолетните А.И. И., роден на ********* г., и С. И.ва И.а, родена на 23.01.2022 г.
Установява се също така, че с влязло в сила решение от 08.03.2016 г., постановено по
гр.д.№ 1196/2016 г. на СРС, ГО, 84-ти състав, е утвърдено споразумението между страните
по чл.127, ал.1 СК, като родителските права по отношение на детето А.И. И., роден на
2
********* г., са предоставени за упражняване на майката, при която е определено
местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на лични контакти, по силата на
който има право да вижда и взема сина си, както следва : всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 9:00 часа до 17:00 часа, без преспиване, до навършване на пет годишна
възраст от детето, а след това – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 19:00 часа
в събота до 17:00 часа в неделя, двадесет дни през лятната ваканция по време на годишния
отпуск на бащата, които не съвпадат с отпуска на майката, на четна година през пролетната
ваканция, Великденските празници, Коледните празници и именния ден на детето, а през
нечетна година през Новогодишните празници, зимната ваканция и за рождения ден на
детето. Бащата е задължен да заплаща издръжка на сина си, чрез неговата майка в размер на
150 лв.
С атакуваното решение № 12609/26.06.2024 г. по гр. д. № 45441/202023 г. на
Софийския районен съд, 117-ти състав, родителските права над малолетната С. И.ва И.а,
родена на 23.01.2022 г., са предоставени за упражняване на майката, при която е определено
местоживеенето на детето, отхвърлена е исковата претенция на бащата (по чл.59, ал.9, вр. с
чл.127, ал.2, вр. чл.127, ал.1 СК) за изменение на мерките относно упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето А.И. И., роден на ********* г., определен е
следния режим на контакти/съответно изменен режима по решението от 08.03.2016 г. по
гр.д.№ 1196/2016 г. на СРС, 84 –ти състав, както следва : бащата има право да взема дъщеря
си С. всяка първа и трета събота и неделя от 10:00 часа до 19:00 часа на следващия ден, за
пет дни през зимите, включващи Коледните празници през четните години и Новогодишните
празници – в нечетните, както и два пъти през летата за по две седмици, а сина си А. има
право да взема всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа, както и
веднъж за по седмица през летата, заедно със сестра му С.. Определено е бащата да заплаща
на дъщеря си С. месечна издръжка в размер на 250 лева, съответно увеличен е размера на
присъдената в полза на малолетния А. издръжка с решението по гр.д.№ 1196/2016 г. на
СРС, 84 –ти състав от 150 лева на 250 лева месечно, считано от 26.10.2023 г. Разрешено е
всеки един от родителите да пътува с децата извън пределите на Република България до
страните от ЕС и Великобритания, без съгласието на другия родител, за срок от три години,
бащата – веднъж годишно в летния период за контакти с децата, а майката – до три пъти
годишно за по десет дни, извън режима на лични контакти на бащата с децата.
Въззивният съд е изслушал въззивникът и въззиваема страна Р. С. М. (въззиникът и
въззиваема страна И. Н. И., въпреки указанията и предоставената възможност не се е явил в
съдебно заседание за изслушване по реда на чл.59, ал.6 СК), изслушал е детето на страните
А., приел е заключението на допуснатата комплексна съдебнопсихологична- психиатрична
експертиза, приобщил е към материалите по делото ангажираните доказателства за
доходите на М., както и социалните доклади на Д“СП“ – Оборище.
При изслушването от въззивния съд, проведено в съдебно заседание на 16.06.2025 г.
по реда на чл.59, ал. 6 СК, Р. М. заявява, че с висше образование, работи като асистент в
стоматологичен кабинет, на шестчасови смени (8:00 ч. -14:00 ч. и 14:00 ч. - 20:00 ч.), като
3
предимно работи първа смяна. В грижите за децата споделя, че може да разчита на помощ от
родителите си, които живеят в непосредствена близост. Добавя, че през последните около
децата не контактуват с баща си изобщо, защото последният не ги търси, включително и по
телефона. Сочи, че не възпрепятства контактите на децата с бащата, макар, че смята, че
последният не трябва да има контакти с децата, тъй като не е способен да се грижи за тях .
Изразява мнение, че ако на бащата бъде определен режим на лични контакти, той трябва да
е супервизиран, в присъствие на социален работник.
При изслушването по реда на чл.15 ЗЗДет., проведено на 24.03.2025 г., малолетният
А. (12 годишен) заявява, че живее с майка си и със сестра си в кв.Челопечене. Споделя, че
майка му се грижи много добре за него и за сестра му, помага му в усвояването на учебния
материал, с нея споделя и радостите и проблемите си. Той пък помага на майка си когато
трябва да чисти. Успехът му в училище сочи, че е отличен, а любими предмети са му
математика, български език и литература. Има приятели в училище и в квартала, в който
живее. Споделя, че се разбира със сестра си С., обича да играе с нея, макар и тя понякога да
не го слуша. Заявява, че майка му не пречи на контактите с баща му, но двамата не се
виждат. Самият той не желаел да се вижда с баща си, било го страх от него, защото
последният злоупотребявал с алкохол и когато пие ставал агресивен. Добавя, че е се е
случвало баща му да го обижда, както и да го удря понякога. Дядо му по бащина линия
също понякога злоупотребявал с алкохол. С баба си по бащина линия не се виждал. Ако
можел да избила, А. заявява, че би избрал да живее при майка си, заедно със сестра си. С
баща си не искал да се вижда, но ако трябвало, би желал да се вижда само в събота за около
20 минути.
В хода на извършеното за нуждите на настоящото производство социално проучване
от Д“СП“ Оборище, отразено и в представените по делото социално доклади, е
констатирано, че първоначалната раздяла на страните е през 2015 г., през 2020 г. последните
се събират отново да живеят заедно, и окончателно се разделят в средата на 2023 г. След
родителската раздяла между тях липсва коректност и диалогиченост, като е констатирано, че
от около две години бащата не осъществява контакти с децата. Установено е, че основните
грижи за децата полага тяхната майка, която задоволява базисите им потребности, като
помощ и подкрепа тя получава от родителите си. Баща превежда издръжка на децата.
Констатирани са много добри битови условия както в дома на майката, така и в дома на
бащата. Отразено е, че майката и двете и деца живеят в триетажна къща собственост на
дядото на децата по майчина линия, оборудвана с всичко необходимо за едно домакинство и
съобразена с нуждите на децата, в близост до която е къщата, в която живеят родителите на
майката. Отразено е, че бащата живее със своите родители в тристаен апартамент.
Жилището се състои от хол, кухня, две спални помещение, баня, тоалетна и перално
помещение, като едното спално помещение се ползва от И.. Констатирано е, че жилището е
обзаведено, оборудвано с необходимите електроуреди и в него са поддържани добри
санитарно-битови условия. По отношение на трудова заетост, работно време и доходи на
родителите е посочено, че майката работи на трудов договор в дентална клиника "Оптима
4
дент", на длъжност асистент/администратор и в хода на социалното проучване е съобщила,
че получава месечно трудово възнаграждение в размер на около 1200 лв. За бащата е
посочено, че работи на трудов договор във фирма "Гранитекс - ИВ" ЕООД на длъжност
"оператор машини". Последният е съобщил, че работно му време е от понеделник до петък
от 08:00 до 17:00 ч., а осигурителният му доход е в размер на 1800 лв. Констатиран е добър
родителски капацитет на майката и изградена емоционална взаимовръзка и стабилност
между нея и децата. Връзките баща – дете не са наблюдавани, бащата не е контактувал с
децата последните две години. Наред с това са констатирани крайно конфликтни отношения
между родителите след раздялата им. В заключение е посочено, че е в интерес на децата е
да се отглеждат в сигурна и стабилна семейна среда, като и двамата родители следва
активно да участват в грижите за А. и С., да им осигуряват необходимите средства и
издръжка. Децата следва да имат възможност за контакти с родителя, на който не са
присъдени родителските права, за да се надгражда и запазва емоционалната връзка помежду
им, като следва да се има предвид възрастта на децата и необходимостта от присъствието на
активна родителска грижа, родителски умения за отглеждането на децата, съобразяване с
хранителния режим, необходимостта от сън и хигиена, както и социална интеграция.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилите
пълнолетие деца при произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, въззивният съд е
допуснал изготвянето на комплексна съдебнопсихологична –психиатрична експертиза.
От неоспореното заключение на вещите лица по допусната от въззивният съд
комплексна съдебнопсихологична – психиатрична експертиза и разясненията на вещите
лица в съдебно заседание, се установява, че и двамата родители са с много близък
психологически профил. И при двамата установено, че е налице силно подчертана склонност
да се проявяват в добра светлина. В стремежа си да се представят в по-добра светлина
проявяват преднамерена неискреност, надценяване на собствената личност, дисимулация
(прикриване) и отричане на проблеми. И двамата преживяват силна фрустрация в контекста
на конфликтни взаимоотношения. В допълнение е посочено, че при бащата се наблюдава и
тенденция към висока степен на пасивно-агресивно реагиране. Интелектът и при двамата
родители е в границите на нормата, като креативността, способността за ментализация на
проблемите и преживяванията е относително ограничена. При бащата експертите са
установили данни за зависимост от алкохол с развиване на висок толеранс и са посочили, че
зависимостта от вещество, сама по себе си представлява рисков фактор за изпълнението на
родителската функция, тъй като набавянето и употребата на вещество представлява
приоритет за зависимите индивиди. Наред с това, при бащата са са установени данни за
личностова незрялост, проявена в използването на инфантилни стратегии за справяне
(отричане, проекция), липса на автономност и зависимост от грижи. Не са установени
симптоми на актуално психично разстройство при родителите. И двамата са психически
здрави към момента на изследването. Бащата има подчертани затруднения в
комуникативните умения и уменията си за установяване на контакт (включително за
разпознаване на емоционални състояния у другите и изразяване на собствени емоции, което
5
е равносилно на ниска емоционална интелигентност), което е пречка пред установяването и
поддържането на пълноценни отношения с децата му. Ограничената креативност,
спонтанност и способност да импровизира също представляват фактор, затрудняващ
установяването и поддържането на пълноценен контакт с децата. Особеност в поведението
на майката, която се разглежда като фактор, повлияващ негативно родителската й функция, е
неспособността й да удържа негативните преживявания спрямо бащата в себе си, като
спонтанно и без задръжки им дава израз и пред децата, с което настройва децата негативно
спрямо баща им. Друг дефицит в родителската функция на майката, освен изразяването на
негативно отношение спрямо бащата пред децата, при майката експертите не са установили.
По този начин майката въвлича децата в конфликт на лоялност. Майката е в състояние да
задоволява пълноценно всички нужди на децата. При бащата се установяват особености в
поведението и междуличностовото функциониране, които ограничават родителския му
капацитет. Бащата, според експертите, е в значителна степен затруднен да разпознава и
откликва на емоционалните нужди на децата, както и да установява с тях пълноценен и
удовлетворителен емоционален контакт. Зависимостта на бащата от алкохол е рисков фактор
за неглижиране на нуждите на децата и травматизиране през неглижиране. В конкретния
случай бащата не е намерил начин да подържа отношения с децата си и постепенно се е
дистанцирал от тях, но не е прекратил интензивните си отношения с алкохола, връзката си с
който поддържа активно.
Установена е изграден добра, топла и доверителна връзка на децата с майката,
последната е основаната фигура в живота им. Помежду си двете деца също имат изградена
емоционално топла и доверителна връзка. Малкото дете няма изградена връзка с бащата, то
на практика не познава баща си. Голямото дете се отнася предпазливо спрямо бащата,
избирайки да запази дистанция, преживява баща си като несигурен и потенциално опасен
обект. При А. е установен изразен конфликт на лоялност, който е решен чрез приемане на
страната на майката, респ. идентифициране с позицията на майката спрямо бащата, а тя е
позиция на отхвърляне. Според вещите лица, детето е по-скоро сърдито на баща си,
отколкото отчуждено, като са посочили, че в този смисъл детето продължава да е
емоционално свързано с баща си и да преживява тежко неговото отсъствие от живота му,
въпреки че самото то „избира” да не общува с него и го отхвърля в ролята му на родител.
Причината за това, от една страна, е идентифициране с позицията на майката, от друга
страна е свързано с поведението на бащата (предимно незаинтересованост, но също така и
поради причини, свързани с поведението на бащата спрямо майката, демонстрирано пред
детето (враждебно отношение), както и с поведение, директно отнасящо се към детето
(незаинтересованост, липса на пълноценен контакт). При малкото дете не е наблюдава
конфликт на лоялност, но е установено леко изразено отчуждение от бащата поради липсата
на контакти с него.
Тъй като децата до момента са били отглеждани основно от майката и тя е
разпознавана от децата като основен обект на сигурност, към който са привързани,
експертите не препоръчват от психологична гледна точка, разделянето на майката от децата.
6
Според тях, въвеждането на бащата в живота на децата следва да се случи постепенно, като
първоначално не препоръчваме режимът да включва преспиване. Оптимален вариант би бил
бащата да започне да провежда регулярни срещи с децата – ежеседмично за няколко часа на
територия, която децата разпознават като своя, респ. чувстват се сигурни в нея (домът им
или друго подобно място). Присъствието на майката може да е полезно в началото, както и
присъствието на супирвизиращ психолог или подходящо обучен социален работник. В тази
връзка експертите са препоръчали, първоначално, наред със специалист най-добре за децата
е на срещите да участва и майката за период около 5 – 6 месеца, след което майката може да
не присъства на срещите пак за около 5-6 месеца). Според експертите, в случая не е удачно
да се разписва режим, при който да включва преспиване, след преходните периоди на
интензивни контакти. Според тях, за да се защитят интересите на децата, след
самостоятелните контакти на бащата с тях, децата трябва да бъдат връщани при майката. В
заключение специалистите са препоръчали бащата да промени не само средата си, но и
личността си, да развие своя капацитет и родителски умения, като към момента няма
никакви такива данни, доколкото към момента липсват данни той да полага усилия в тази
посока.
Предмет на въззивно разглеждане са искови претенции по чл.59, ал.9, вр. чл.127, ал.2,
вр. чл.127, ал.1 СК и чл.127, ал.2 СК, както и такава по чл.127 а, ал.2 СК.
Според утвърдената съдебна практика, обобщена и в ППВС № 1/12.11.1974 г., което
следва да бъде съобразено и към момента (независимо от възприетите някои нови
разрешения в СК, в сила от 01.10.2009 г.), решението за предоставяне упражнението на
родителските права спрямо детето на единия родител, вкл. по иск с правно основание
чл.127, ал.2 СК и чл.59, ал.9 СК, следва да се основава на интересите на това дете.
Интересът на детето не е имагинерно понятие. Той се преценява с оглед на следните
обстоятелства: родителски качества, полагането на грижи и умение за възпитание на детето,
подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови навици, моралните качества
на родителите, социалното обкръжение и битовите условия, привързаност между детето и
родителя, възраст и пол на детето, помощ от трети лица, респ. подкрепящата среда.
Според чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия
от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да
измени постановените по-рано мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му и да определи нови.
Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в
обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение
на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи
служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските
права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако
обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки
поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги
изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а
7
може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната
рационалност. От значение по чл. 59, ал. 9 от СК са както измененията, засягащи
обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които
произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на
родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат
различна проявна форма. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на
мерките, които определят същото.
Съобразно изложеното, при съвкупното разглеждане на всичките обстоятелства в
двете съдебни инстанции, служещи като критерии за определяне интереса на малолетните
А. и С., въззивният съд намира въззивникът и въззиваема страна Р. С. М. – ответник по
първоначалната искова молба и ищец по насрещната искова молба за по-пригодния да
упражнява родителските права родител. В настоящия случай не е настъпило изменение на
обстоятелствата, налагащо промяна на упражняването на родителските права над детето А..
То продължава да живее със своята майка, при много добри битови условия (отразени в
социалните доклади на ДСП-Оборище), вкл. разполага със самостоятелна стая, а между
детето и майката съществува близка и силна емоционална връзка (установена от социалните
работници от ДСП-Оборище и от експертното заключение). Майката продължава да
притежава добър родителски капацитет, с изключение на неразбирането от нейна страна на
потребността на детето да поддържа пълноценен и регулярен контакт с бащата, до голяма
степен обаче повлияно и от поведението и междуличностовото функциониране на бащата,
които ограничават родителския му капацитет. Към момента на приключване на устните
състезания на делото пред въззивния съд не са налице основания за това родителските
права да бъдат предоставени на бащата, наред с пряката грижа върху детето. Събраните пред
инстанциите доказателства не са в състояние да обосноват извод, че интереса на А. би бил
по –защитен, ако бащата упражнява родителските права и бъде пряко отглеждащия го
родител. За разлика от връзката на малолетния А. с майката, връзката на детето с бащата е
компрометирана, а причината за това е и поведението на последния. Самото дете при
изслушването му е потвърдило избора си да живее при майка си. В конкретния случай
желанието на А. да живее със своята майка също следва да бъде съобразено. Изборът му е
осъзнат и обоснован, като не е породено от угаждане, разглезване, удовлетворяване на
капризи или слаб надзор от страна на майката, нито от манипулации от страна на
последната, макар и изразяването на негативно отношение спрямо бащата пред детето от
страна на майката да го въвлича в конфликт на лоялност. Ето защо, съобразявайки
заключението на вещите лица по КСППЕ и зачитайки чувствата и желанието на детето,
настоящият съдебен състав намира, че запазвайки концентрацията на родителските права
върху личността на майката интересите на малолетния ще бъдат най- добре защитени.
Изложеното е достатъчно за да се приеме, че интереса на детето А. не изисква
промяна в титулярството на упражняване на родителските, а най –добрия интерес на детето
е приоритетен при преценката кой от родителите да упражнява родителските права, при кого
8
да живеят то, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и неотглеждащия го
родител.
В практиката на ВКС последователно се застъпва становището, че най-добрият
интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето, която по същината си отразява елементите, подлежащи на
преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от
Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на
детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и
поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност,
уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование.
Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява
родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения
между детето и родителите му.
Безспорно е, че към момента пряката и непосредствена грижа и върху три годишната
С. се упражнява от майката. Майката осигурява на детето емоционална топлина, изразява
позитивни чувства към него, разпознава емоционалните му нужди и своевременно и
адекватно откликва на тях, осъществява подходящ физически контакт, осигурява на детето
подкрепа, насърчение, усещане за комфорт и утеха, стимулира интелектуалното и
психосоциално му развитие, като единственият дефицит при нея, както бе посочено е
неспособността й са се въздържа от изразяването на негативно отношение спрямо бащата
пред децата, като по този начин ги в конфликт на лоялност. С оглед изложеното и предвид
обстоятелството, че към момента между малолетната С. и бащата липсва изградена
емоционална и доверителна връзка, причина за което е и поведението на бащата, който в
значителна степен е затруднен да разпознава и откликва на емоционалните нужди на децата
си, както и да установява с тях пълноценен и удовлетворителен емоционален контакт, за
което експертите са категорични, в това число и неспособността на последния да намери
начин да подържа отношения с децата си и постепенно се е дистанцирал от тях, мотивират
съда да приеме, че най- добрия интерес на три годишното дете, налага упражняването на
родителските права спрямо нея да бъде предоставено на майката, както правилно е приел и
първоинстанциононият съд. При майката следва да бъде определено и местоживеенето на
детето.
В обобщение, от доказателствената съвкупност не се установяват изменени
обстоятелства, въз основа на които да бъдат изменени постановените по-рано мерки относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на малолетния А., а с оглед по –
добрите родителски качества на майката, полагането на грижи и умение за възпитание на
децата, нейното социалното обкръжение и битовите условия, привързаност между нея и
децата, в това число и добрата подкрепяща среда на последната, обосновават извод, че
майката е по-пригодния за упражнява родителските права спрямо двете деца родител. Ето
защо, въззивният съд следва да потвърди решението на районния съд в частта, в която е
отхвърлен искът на бащата за промяна на упражняването на родителските права и
9
местоживеенето на детето А., както и в частта, в която родителските права по отношение на
детето С. са предоставени за упражняване на майката и при нея е определено то да живее.
Определения с атакуваното решение режим на лични отношения на баща с децата
обаче по никакъв начин не способства за постигане на преследваната цел - да се възстанови
връзката баща - деца и доверието между родителите. На практика районният съд не е оценил
нуждата от психологична помощ както на децата, така и на родителите, както не е
съобразено в достатъчна степен и заключението на вещото лице по приетата от
първоинстанционния съд СПЕ, че е необходимо децата и родителите да бъдат насочени към
подходяща социална услуга/услуги, с които да се възстанови доверието и да се изградят
умения за поддържане на функционална и здравословна комуникация в отношения между
родителите в най- добрия интерес на двете им деца.
Ето защо, въззивният съд намира, че сега действащия режим на лични контакти
между бащата и синът А., определен с решението от 08.03.2016 г., постановено по гр.д.№
1196/2016 г. на СРС, ГО, 84-ти състав, както и определения по реда на чл.127, ал.2 СК режим
на лични контакти на бащата с дъщерята С., следва да бъдат изменени. В тази връзка следва
да бъде съобразено установеното по делото, че страните не могат да поддържат
конструктивен диалог помежду си, дори и във връзка с децата, отношенията им са
непримирими. Наред с това следва да бъде съобразено и обстоятелството, че е необходимо
да бъде преодоляна създадената дистанция между бащата и по –голямото дете А., както и че
тепърва следва да се изгражда връзката между бащата и по-малкото дете С.. Бащата следва
да промени личността си и средата си, да се научи да разпознава и откликва на
емоционалните нужди на децата си, а майката от своя страна следва да осъзнае
отрицателното въздействие върху децата на посланията й, с ефект на поддържане на
негативното и отхвърлящо отношение спрямо бащата. В случая следва да се зачете
кредитираното заключение по КСППЕ. От него се установи, че детето С. няма съзнателно
оформена представа за фигурата на бащата, а детето А. е формирало негативна нагласа към
него, за която освен поведението на бащата е допринесла и майката, която не е обработила
по здравословен начин негативните си емоции по отношение на него и ги предава на децата.
Изложените обстоятелства в тяхната съвкупност мотивират извода, че понастоящем
честотата и продължителността на контактите на бащата с децата следва да бъдат по –
ограничени, включващи и два адаптивни периода в контактен център, където може да бъде
проведена терапия с децата и родителите с насока корекция на поведението един спрямо
друг (което е извън правомощията на съда). Едва след извършване на внимателна преценка
на поведението на родителите по време на този режим и в зависимост от резултатите и
съобразно интереса на децата, всеки един от родителите може да поиска нова и последваща
преценка по режима, която съдът в момента, предвид конкретните особености на случая
няма как да направи, с оглед значимите условности в поведението на страните и
невъзможността да се прогнозира дали бащата ще успее да се промени и да изгради добри
взаимоотношения със децата си.
10
Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира, че възможно най-
малко ще бъде отрицателното въздействие, което решението ще има върху децата в психо-
емоционален план, ако на бащата бъде определен режим на лични контакти, разделен на три
периода, както следва :
І- ви период: за първите двадесет и четири срещи /дванадесет съботи и дванадесет
недели /, с изключение на един месец през лятото по време на платения годишен отпуск на
майката - бащата има право да вижда децата всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, в интервала между 10:00 часа и 18:00 часа, в Детски контактен център, адрес: гр.
София, кв. „*********, телефон за контакти: *********, в присъствието на майката, където
може да се извършва наблюдение от съответни специалисти (социални работници, педагози
и/или психолози, включително и чрез предоставяне на съответна социална услуга на
страните и децата) на контактите на децата с бащата;
Контактите следва да се осъществяват с продължителност, опредЕ. от експерт от
центъра като подходяща за охраняване интересите на децата, като за продължителността на
съответните срещи следва предварително да се уведомят страните.
Майката следва да бъде задължена, при съобразяване на уведомлението за времето на
осъществяване на съответната среща от страна на служител на Детски контактен център, да
организира воденето и вземането на децата до и от Контактния център, като присъства на
срещите.
ІІ-ри период: считано от изтичане на период 1-ви и при действително осъществени 24
срещи между бащата и децата през първия период в Контактен център, за следващите
двадесет и четири срещи /дванадесет съботи и дванадесет недели/, с изключение на един
месец през лятото по време на платения годишен отпуск на майката - бащата има право да
вижда децата всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, в интервала между 10:00
часа и 18:00 часа, в Детски контактен център, адрес: гр. София, кв. „*********, телефон за
контакти: *********, без присъствие на майката, където може да се извършва наблюдение
от съответни специалисти (социални работници, педагози и/или психолози, включително и
чрез предоставяне на съответна социална услуга на страните и децата) на контактите на
децата с бащата.
Контактите следва да се осъществяват с продължителност, опредЕ. от експерт от
центъра като подходяща за охраняване интересите на децата, като за продължителността на
съответните срещи следва предварително да се уведомяват страните.
Майката следва да бъде задължена, при съобразяване на уведомлението за времето на
осъществяване на съответната среща от страна на служител на Детски контактен център, да
организира воденето и вземането на децата до и от Контактния център - лично или чрез
упълномощено от него лице.
ІІІ -ти период: считано от изтичане на горепосочените два периода и при
действително осъществени 48 срещи между бащата и децата през двата периода в Контактен
център, бащата има право да вижда и взема децата всяка първа и трета събота и неделя от
11
месеца, с изключение на един месец през лятото по време на платения годишен отпуск на
майката, от 10:00 ч. до 18:00 ч. в събота и от 10:00 ч. до 18:00 ч. в неделя, самостоятелно (без
присъствие на майката и/или специалист), без преспиване, като взема децата от дома на
майката и съответно да ги връща в този дом.
При промяна на обстоятелствата и изграждане на добри взаиммоотношения между
децата и бащата, както бе посочено, този режим на общо основание може да бъде променян.
Следва обаче, да се отбележи, че и двамата родители са дължини да осъзнаят колко
травмиращо в случая за децата е да бъде въвлечени в подобна ситуация. За изграждането на
децата като личност двамата родители имат не само правно, но и нравствено задължение.
Отношенията между тях не следва по никакъв начин да рефлектират върху психическото и
емоционалното състояние на детето. Майката следва да положи усилия и да преодолее
неразбирането си, че децата имат нужда и от двама родители, като не допуска поведение
насочено към отчуждаването им от бащата. Бащата пък от своя страна следва да прояви
дължимите грижа и внимание към децата си, да положи усилия за изграждането на
емоционална и доверителна връзка с тях.
При това положение няма основание за ревизиране на първоинстанционното решение
в частта за издръжката на двете деца.
Съобразявайки всичко изложено по –горе настоящата съдебна инстанция намира, че
първоинстанционното решение, следва да бъде отменено в частта, в която е изменен
действащия режим на лични контакти между бащата и детето А., определен с решение от
08.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 1196/2016 г. на СРС, ГО, 84-ти състав, в частта, в която
е определен режим на лични контакти на бащата с детето С., както и в частта, в която за
срок от три години е заместено съгласието на майката за пътуване на децата с бащата извън
страната, до държаните от ЕС и Великобритания – веднъж годишно в летния период за
контакти с децата, като бъде постановено друго, с което на основание чл.59, ал.9, вр. чл.127,
ал.2 и чл.127, ал.1 СК да се измени определения с решението по гр.д.№ 1196/2016 г. на СРС,
ГО, 84-ти състав, режим на лични контакти между бащата и детето А., респ. на основание
чл.127, ал.2 СК да се определели режим на лични контакти на бащата с детето С., по
посочения по –горе начин, а исковата претенция на бащата с правно основание чл.127а, ал.2
СК да се отхвърли като неоснователна. Във тази връзка следва да се добави, че с оглед
спецификата на случая, към момента не може да се презюмира, че не е налице риск за децата
при пътуване извън страната с бащата, нито от доказателствената съвкупност може да се
обоснове извод за наличие на нужда и интерес у децата да пътуват с баща си извън страната,
макар и с цел почивки, екскурзии и др. с краткосрочен характер. Установените особености в
поведението и междуличностовото функциониране на бащата, които ограничават
родителският му капацитет, както не еднократно бе посочено по –горе, той е затруднен да
разпознава и откликва на емоционалните нужди на децата, според настоящият съдебен
сдъстав, наред с липсата на емоционалан и доверителна връзка на децата с бащата, са рисков
фактор, наред със зависимостта на последния от алкохол. При промяна на обстоятелствата
както досежно родителската годност на бащата, така и във взаимоотношенията му с децата и
12
при несъгласие на майката, той винаги може да поиска по реда на чл.127а, ал.2 СК да бъде
заместено съгласието на последната при определени условия да пътува с децата извън
страната.
Частната жалба от 28.10.2024 г. на Р. С. М. срещу определение № 36569/12.04.2024 на
СРС, ГО, 117 състав, постановено по гр.д. № 45441/2023 г., с което е отказано да бъде
изменено решението от 26.06.2024 г. в частта му за разноските е процесуално допустима, но
неоснователна.
Предвид характера на производството – спорна съдебна администрация, в което не се
разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а се осъществява съдебна намеса при
уреждане на граждански правоотношения, предпоставена от невъзможността за постигане
на съгласие между страните, в това число и предвид обстоятелството, че
първоинстанционният съд не е уважил изцяло исковете на тази страна, разноските за
първоинстанционото производство следва да останат в тежест на страните така, както са
направени от тях. Ето защо, първоинстанционното определение, постановено по реда на чл.
248 от ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено.
В случая, с оглед изхода на въззивното производство, при съобразяване на
разясненията, дадени в Тълкувателно решение №3 от 27.06.2024 г. по тълкувателно дело № 3
по описа за 2023 г. на Общото събрание на Гражданска колегия, на страните не се следват
разноски и за възизвното производство, доколкото не е налице пълно уважаване на жалбите
им. Съдебното решение е постановено за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетните деца на страните, то ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила и за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12609/26.06.2026 г., постановено по гр. д. № 45441/2023 г. на
СРС, ГО, 117 -ти състав, в частта в която е изменен действащия режим на лични контакти
между бащата и детето А., определен с решение от 08.03.2016 г., постановено по гр.д.№
1196/2016 г. на СРС, ГО, 84-ти състав, в частта, в която е определен режим на лични
контакти на бащата с детето С., както и в частта, в която за срок от три години е заместено
съгласието на майката за пътуване на децата с бащата извън страната, до държаните от ЕС и
Великобритания – веднъж годишно в летния период за контакти с децата, и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.59, ал.9, вр. чл.127, ал.2, вр. чл.127, ал.1 СК, определения
с решение № 2425 от 08.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 1196/2016 г. на СРС, ГО, 84-ти
състав, влязло в сила на 08.03.2016 г., режим на лични контакти на И. Н. И. с детето А.И.
И., респ. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.127, ал.2 СК режим на лични контакти на И. Н. И. с
детето С. И.ва И.а, в следния смисъл:
13
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И. Н. И., ЕГН **********, с
децата А.И. И., ЕГН **********, и С. И.ва И.а, ЕГН **********, както следва :
І- ви период: за първите двадесет и четири срещи /дванадесет съботи и дванадесет
недели/, с изключение на един месец през лятото по време на платения годишен отпуск на
майката - бащата има право да вижда децата всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, в интервала между 10:00 часа и 18:00 часа, в Детски контактен център, адрес: гр.
София, кв. „*********, телефон за контакти: *********, в присъствието на майката, където
може да се извършва наблюдение от съответни специалисти (социални работници, педагози
и/или психолози, включително и чрез предоставяне на съответна социална услуга на
страните и децата) на контактите на децата с бащата;
КОНТАКТИТЕ следва да се осъществяват с продължителност, опредЕ. от експерт
от центъра като подходяща за охраняване интересите на децата, като за продължителността
на съответните срещи следва предварително да се уведомят страните.
ЗЕДЪЛЖАВА Р. С. М., ЕГН **********, при съобразяване на уведомлението за
времето на осъществяване на съответната среща от страна на служител на Детски контактен
център, да организира воденето и вземането на децата до и от Контактния център, както и да
присъства на срещите.
ІІ-ри период: считано от изтичане на период 1-ви и при действително осъществени
24 срещи между бащата и децата през първия период в Контактен център, за следващите
двадесет и четири срещи /дванадесет съботи и дванадесет недели/, с изключение на един
месец през лятото по време на платения годишен отпуск на майката - бащата има право да
вижда децата всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, в интервала между 10:00
часа и 18:00 часа, в Детски контактен център, адрес: гр. София, кв. „*********, телефон за
контакти: *********, без присъствие на майката, където може да се извършва наблюдение
от съответни специалисти (социални работници, педагози и/или психолози, включително и
чрез предоставяне на съответна социална услуга на страните и децата) на контактите на
децата с бащата.
КОНТАКТИТЕ следва да се осъществяват с продължителност, опредЕ. от експерт от
центъра като подходяща за охраняване интересите на децата, като за продължителността на
съответните срещи следва предварително да се уведомяват страните.
ЗЕДЪЛЖАВА Р. С. М., ЕГН **********, при съобразяване на уведомлението за
времето на осъществяване на съответната среща от страна на служител на Детски контактен
център, да организира воденето и вземането на детето до и от Контактния център - лично
или чрез упълномощено от него лице.
ІІІ -ти период: считано от изтичане на горепосочените два периода и при
действително осъществени 48 срещи между бащата и децата през двата периода в Контактен
център, бащата има право да вижда и взема децата всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, с изключение на един месец през лятото по време на платения годишен отпуск на
майката, от 10:00 ч. до 18:00 ч. в събота и от 10:00 ч. до 18:00 ч. в неделя, самостоятелно (без
14
присъствие на майката и/или специалист), без преспиване, като взема децата от дома на
майката и съответно да ги връща в този дом.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на И. Н. И., ЕГН **********, по чл.127а, ал.2 СК,
вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД за заместване съгласието на Р. С. М., ЕГН **********, за пътуване на
децата А.И. И., ЕГН **********, и С. И.ва И.а, ЕГН **********, извън страната до
държавите - членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Северна Македония
и Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, без ограничение на броя на
пътуванията и тяхната продължителност във времето, като неоснователна.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12609/26.06.2026 г., постановено по гр. д. №
45441/2023 г. на СРС, ГО, 117 -ти състав, в останалите обжалвани части.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 36569/12.04.2024 на СРС, ГО, 117 състав,
постановено по гр.д. № 45441/2023 г.
Оставя без уважение исканията на страните за присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО в частта по иска по чл. 127а, ал. 2 от СК е окончателно и не подлежи
на обжалване, а в останалите части подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се изпрати на Детски контактен
център, адрес: гр. София, кв. „*********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15