Р Е Ш Е Н И Е
№ 761 27.02.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и четвърти февруари две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Недялка
Димитрова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 10455 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Д.Г.Д., ЕГН – **********, против ТД на НАП – Бургас.
Ищецът иска да бъде прието по отношение на ответника, че не му дължи сумата от
1437,47 лева, представляваща вземане по изпълнителен лист № ***/25.07.2012 г.,
издаден от съдия при АдмС – Бургас, изразяващо се в съдебно-деловодни разноски,
за събирането на което е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т.
М., сумата от 100 лева разноски по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т.
М. и сумата от 282 лева такси по Тарифа към ЗЧСИ по същото изпълнително дело,
както и съдът да обезсили издадения изпълнителен лист.
С
определение от 11.12.2019 г. съдът е върнал исковата молба в частта, с която са
предявени два отрицателни установителни иска за недължимост на следните суми:
100 лева разноски по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т. М.; 282 лева
такси по Тарифа към ЗЧСИ по същото изпълнително дело, както и в частта, с която
се иска съдът да обезсили изпълнителен лист № ***/25.07.2012 г., издаден от
съдия при АдмС – Бургас на основание решение по адм. дело № ***/2011 г. по
описа на ВАС, като е прекратил производството по делото в тези части. Това определение не е атакувано от
ищеца и е влязло в сила.
Следователно
към настоящия момент висящ е единствено искът по чл.439 от ГПК за сумата от
1437,47 лева, който е допустим.
В
законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, в който
ответникът твърди, че давността за вземането не е изтекла.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа иска, като моли съда да го уважи, като присъди на страната сторените
от нея разноски по делото.
В
съдебно заседание представител на ответника не се явява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На
25.07.2012 г. съдия при Административен съд – Бургас издава изпълнителен лист №
***, с който ищецът е осъден да заплати на Дирекция „ОУИ“ – Бургас при ЦУ на
НАП сумата от 2379,47 лева, представляваща осъществените в производството по
административно дело № ***/2011 г. по описа на ВАС разноски.
Върху
изпълнителния лист има отбелязване, че за събиране на тази сума е образувано
изпълнително дело № ***/2013 г. по описа на ДСИ към БРС, по което поканата за
доброволно изпълнение е връчена на 01.03.2013 г., а производството е прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, считано от 07.05.2015 г.
На
29.11.2018 г. ТД на НАП – Бургас изпраща до ищеца уведомление, с което на
основание чл.104 от ЗЗД прави изявление за извънсъдебно прихващане на вземане
на НАП по изпълнителен лист № ***/25.07.2012 г. по адм. дело № ***/2011 г. по
описа на ВАС и вземане на Д. по изпълнителен лист № ***/28.10.2016 г. по адм.
дело № 1266/2016 г. по описа на АдмС – Бургас, като след прихващането Д. дължи
по изпълнителен лист № ***/25.07.2012 г. по адм. дело № ***/2011 г. по описа на
ВАС сумата от 1437,47 лева. По делото няма доказателства това изявление да е
достигнало до Д..
На
22.08.2019 г. пред ЧСИ Т. М. е депозирана молба с правно основание чл.426 ГПК
от НАП, чрез ТД – Бургас, за образуване на изпълнително дело срещу ищеца въз
основа на издаден в полза на НАП изпълнителен лист № ***/25.07.2012 г. по адм.
дело № ***/2011 г. по описа на ВАС. В молбата се отбелязва, че на основание
чл.162, ал.4, вр. ал.2 от ДОПК задължението, което е в размер на 1437,47 лева,
представлява частно държавно вземане. Взискателят моли да бъде наложен запор
върху паричните суми по банковите сметки на длъжника, запор върху вземания на
длъжника, запор върху движими вещи, възбрана върху недвижими имоти. По тази
молба е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т. М..
До
длъжника на 18.11.2019 г. е изпратено съобщение за образуване на изпълнително
дело, което е получено на 03.12.2019 г. На 04.12.2019 г. е наложено запор на
вземане на длъжника по банкови сметки в „БАНК ДСК“ ЕАД и в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД.
На
09.12.2019 г. длъжникът депозира молба пред ЧСИ, с която я уведомява, че няма
задължения към НАП. На същата дата Д. депозира и възражение, че вземането на
взискателя е погасено по давност.
Производството
по това изпълнително дело е спряно с определение № 10595/11.12.2019 г. по
настоящото дело като обезпечение на предявения от ищеца иск.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
На
основание чл.162, ал.4, вр. ал.2 от ДОПК вземането на НАП е частно. Вземането за разноски поради самостоятелния
си характер и регламентация в процесуалния закон не попада в обхвата на
произтичащите от главното вземане допълнителни вземания по чл. 119 ЗЗД. За него е приложима
общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД –
в този смисъл Определение № 538 от 17.06.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2367/2016 г., III г. о.
Според
т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, не
са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Следователно образуването на изпълнително дело през 2013
г. пред ДСИ и връчването на призовка за доброволно изпълнение по това дело не
спира давността. По настоящото дело няма доказателства какви действия по
изпълнението са извършени в хода на това изпълнително дело, но след като то е
прекратено на 07.05.2015 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, то
последното изпълнително действие е предприето най-късно на 07.05.2013 г. Актът
на съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение има
декларативно, а не конститутивно действие и не рефлектира върху датата, от
която се отчита началото на давностния срок за вземането. Новата
давност започва да тече от датата, на която е предприемането
на последното по време валидно изпълнително действие, т.е. в случая от 07.05.2013 г., и е изтекла към 07.05.2018 г., когато вземането по изпълнителния лист е погасено по
давност. „Новото“ изпълнително дело е образувано през 2019 г. Ето защо ищецът
не дължи сума за разноски.
По отношение на волеизявлението на взискателя за
прихващане:
Към
датата, на която ответникът отправя до ищеца волеизявление за прихващане, а
именно 29.11.2018 г., вземането му (активното вземане) е погасено по давност.
Според разпоредбата на чл.103, ал.2 от ЗЗД прихващането
се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде
извършено преди изтичането на давността.
В случая прихващане е могло да бъде извършено преди 2018 г., защото насрещното
вземане на Д. (пасивното вземане) е ликвидно и изискуемо към 2016 г. Според
чл.104, ал.2 от ЗЗД двете насрещни вземания
се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши,
т.е. в случая от 2016 г. Неоснователно е твърдението на ответника, че щом
ищецът не е възразил против волеизявлението за прихващане, то той „признава“
вземането. За да прояви действие волеизявлението за прихващане, трябва да
достигне до насрещната страна и не е необходимо тя да възразява или не. В
случая няма и доказателства това волеизявление да е достигнало до Д. преди
образуване на „новото“ изпълнително дело. Дори обаче това да е така и да е
налице „признание на дълга“ (очевидно с конклудентни действия), след като то е
направено след изтичане на срока на погасителната
давност, не означава отказ от изтекла давност – в този смисъл Решение № 603 от
7.04.1998 г. на ВКС по гр. д. № 2510/97 г., V г. о.
В
практиката на ВКС (решения № 860 от
20.10.1999 г. по гр. д. № 595/1999 г. на II г.о. на ВКС,
№
215 от 10.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 456/2012 г., II т.о., № 105 от 5.06.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1697/2013 г., I т.о.
и др.) безпротиворечиво и
последователно е прието разбирането, че признанието трябва да е направено преди
да е изтекъл давностният срок. В решение № 671 от
27.06.2000 г. на ВКС по гр. д. № 689/99 г. на I г.о. е изяснена причината
защо признанието след изтичане на срока е без значение. Такова признание не
може да заличи последиците на давността, тоест преклудираната възможност да се
иска защитата на материалното право.
Предвид изложеното „остатъкът“ от активното вземане след прихващането в размер
на 1437,47 лева продължава да бъде погасен по давност, т.е. за него не започва
да тече нова давност, както приема ответникът.
Ето
защо искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При
този изход на делото ищецът има право на разноски в размер на 531,53 лева – 57,50
лева държавна такса и 474,03 лева адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от претенцията, тъй като за останалите претенции производството
бе прекратено.
Ответникът
не е поискал присъждане на разноски.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Д.Г.Д., ЕГН – **********, не дължи на ТД на НАП – Бургас, ЕИК
– 1310631880024, като погасена по давност сумата от 1437,47 лева
(хиляда четиристотин тридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки),
представляваща вземане за разноски по изпълнителен
лист № ***/25.07.2012 г. по адм. дело № ***/2011 г. по описа на ВАС, за
събирането на което е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т. М..
ОСЪЖДА ТД на НАП – Бургас, ЕИК – 1310631880024,
да заплати на Д.Г.Д., ЕГН – **********,
сумата от 531,53 лева (петстотин тридесет и един лева и петдесет и три стотинки)
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ