№ 2544
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100504508 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20018139/02.03.2022г. по гр.д. № 58754 по описа за
2020г. на Софийски районен съд, 118-ти състав Застрахователно
дружество Е.”АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „**** е осъдено да заплати на Г. М. Т., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ул. **** на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и
чл. 86 от ЗЗД сумата от 2641,90 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 100лв. от подаване на исковата молба – 26.11.2020г., до
изплащането й, а в останалата част – законна лихва от 19.10.2021г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди –увреждане на собствения й автомобил „Рено Клио”, рег.
№ С ****, причинени при ПТП, настъпило на 13.03.2020г. в гр. София по
вина на водач на автомобил „Мазда СХ-3, рег. № ****, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” от ЗД Е.”АД ; на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК съдебни разноски от 604,64лв., като неоснователен е
отхвърлен иска за горницата над 2641,90лв. до предявен размер от
4077лв. , като Г. М. Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
1
„Застрахователно дружество Е.”АД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал.
3 от ГПК съдебни разноски от 88лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25028809/05.04.2022г. по регистъра на СРС от ищеца Г. М. Т., ЕГН
********** в частта, с която исковете са отхвърлени. Изложила е
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила
е, че по делото били установени предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника, както и че за обезщетяването на вредите
ответникът й бил платил 1500лв. Заключението по автотехническата
експертиза установило, че стойност на ремонт е 5368,74лв., че действителна
стойност на автомобил към дата на ПТП е 5917лв. Вещото лице било
посочило, че стойността на запазените части е 30% от стойността на
автомобила тоест 1775,51лв., но по делото било установено, че е предала
автомобила в център за разкомплектоване на излезли от употреба автомобили
и е получила за същото 340лв. Така само тази сума следвало да се приспадне
от стойността на автомобила, а не посочената от вещото лице 1775,51лв.
Вещото лице не било огледало автомобила и не установило годност на
запазени части, само хипотетично било определило че 30% е стойността им.
Вещото лице не било изследвало и вторичния пазар за продажба на
употребявани части, срок на продажбата им, посочило, че някои части нямало
да може да се продадат, а и посочило, че преди да се продадат тези части
следва да се демонтират и така ще трябва да се плати около 1000лв. за
демонтажа им. Така посочената сума от 1775,10лв. неправилно било пирето
от СРС че следва да се приспадне от стойността на МПС. Евентуално сумата,
която следва да й се изплати била поне сумата от 1000лв., която ще следва да
плати за демонтажа на частите. Претендирала е разноски. Оспорила е поради
прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски за горницата
над минималния размер.
Въззиваемият- ответник по исковете Застрахователно дружество
Е.”АД, ЕИК **** е оспорил жалбата. Посочило е, че решението на СРС в
обжалваната част било правилно. Оплакванията били обосновани с факти и
оспорвания, които били новопосочени и като такива били преклудирани.
Покупко-изплащателната сметка не била оспорена от него, но представлявала
частен документ и нямала доказателствена стойност, не доказвала
2
предаването на автомобила в център за разкомплектоване за което получил
340лв. Удостоверението за разкомплектоване, което се издавало от оператор
на център за разкомплектоване било необходимо за да се дерегистрира
автомобила. Такова удостоверение не било представено Вещото лице
посочило всеки запазен детайл, нямало за задача да определя стойността на
тези части на вторичния пазар. Правилно районният съд приспаднал
стойността на запазените части от стойността на автомобила. . Претендирало
е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната
страна за разноски за горницата над минималния размер.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
22023119/26.11.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
23.11.2020г. на Г. М. Т., ЕГН ********** срещу Застрахователно
дружество Е.”АД, ЕИК ****, с която е поискала от съда да осъди ответника
на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД
сумата от 100лв.-частичен иск, целият за 3500лв., увеличен до размер от
4077лв. в о.с.з. от 19.10.2021г. като пълен размер на обезщетението, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба , до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди –
увреждане на собствения й автомобил „Рено Клио”, рег. № С ****,
причинени при ПТП, настъпило на 13.03.2020г. в гр. София на ул. **** по
вина на водач на автомобил „Мазда СХ-3, рег. № ****, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” от ЗД”Е.”АД. Навело е твърдения, че
на 13.03.2020г. в гр. София на ул. Стоил войвода” № 48 водач на
застрахования при ответника автомобил „Мазда” нарушил правилата за
движение и поради несъобразена скорост загубил контрол върху МПС,
отклонил се наляво, навлязъл в лента за насрещно движение и ударил отпред
спрелия на тротоара автомобил „Рено Клио”, който от удара се преместил
назад и се ударил в паркирания зад него автомобил с рег. № СВ ****. За ПТП
уведомил застрахователя на виновния водач, автомобил бил огледан , прието
било че е налице тотална щета и следва да прекрати регистрация на
автомобила, което направила на 30.04.2020г., но изплатеното й обезщетение
било само 1500лв., а дължимо било още 4077лв.. Вредите по нейния
3
автомобил били по предна броня, основа на предна броня, конзола на предна
броня, декоративна лайсна на дясна броня, преден спойлер, решетка радиатор,
ляв фар, преден ляв фар за мъгла, преден ляв калник, подкалник ляв,
странична греда ляво, преден капак, панта преден капак лява и дясна, предна
маска, рамка радиатори, задна броня, заден капак, воден радиатор, кора под
предна броня, щит ляв фар, конзола преден ляв калник, основа преден ляв
калник, кутия акумулатор, хидравлична помпа и въздуховод радиатор
комплект на автомобила. Предала автомобила за скраб и получила 340лв.
Претендирала е разноски.
Ответникът Застрахователно дружество Е.”АД, ЕИК **** в
предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че
действително бил обвързан от застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО” с водача на Мазда”, който на 13.03.2020г. провел виновно
противоправно поведение и предизвикал ПТП със собствения на ищеца
автомобил Рено Клио и нанесъл по него вреди по механизма, посочен в
исковата молба. Платената за обезщетяването на тези вреди сума от 1500лв.
обаче напълно обезщетявала ищеца за претърпените вреди и иск бил
неоснователен. В о.с.з. от 19.10.2021г. е посочило, че не оспорва
обстоятелството, че стойността, която би се получила за автомобила при
продажба за скраб е около 350лв. Лихва върху увеличената част от иска се
дължала от молба за увеличение. Платеното обезщетение било при условията
на тотална щета, било му представено удостоверение за прекратена
регистрация на увреденото МПС, неоснователни били твърденията на ищеца,
че стойността на автомобила била по-висока от определената от
застрахователя. Претендирало е разноски.
С определение от 18.08.2021г. районният съд е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е собственик на
автомобил „Рено Клио”, който на 13.03.2020г. бил увреден поради виновно
противоправно поведение на застрахования към него момент по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника водач на Мазда” , че ищцата е
уведомила ответника за ПТП и че й е платено обезщетение от 1500лв.
По делото е прието неоспорено от страните свидетелство за регистрация,
съгласно което автомобил Рено Клио”, рег. № С**** е собственост на Г. М.
такова и е с прекратена регистрация от 30.04.2020г. поради тотална щета.
4
По делото са приети неоспорени от страните Протокол за ПТП №
1765138/13.03.2020г., преписка по щета **********/16.03.2020г., съгласно
които на 13.03.2020г. водач на „Мазда СХ 3”, рег. № ****КК , застрахован
при ЗД Е.” по застраховка „ГО” при движение с несъобразена скорост се
занася в ляво и реализира удар с паркирано отляво „Рено Клио” рег. № С****
и паркиран зад него автомобил, по „Рено Клио“ видими щети са предна и
задна част, на 16.03.2020г. е образувана щета при ответника за обезщетяване
на вреди по „Рено клио”, установени са вреди по предна броня, основа на
предна броня, конзола, декоративна лайсна на броня, преден спойлер,
радиатор решетка, фар, фар за мъгла, преден калник, пластмасов подкалник,
странична греда, преден капак и панти, предна маска, рамка радиатори, задна
броня, заден капак, радиатор, стенд, кора над броня, щит, конзола, основа,
кутия акумулатор, хидравлична помпа, въздуховод, застраховател е приел, че
стойност на автомобил е 2000лв. и е изплатил на ищеца обезщетение от
1500лв., поради запазени части от 500лв.
Прието е неоспорено от страните покупко-изплащателна сметка,
удостоверение за техническа изправност, съгласно които на 19.12.2019г.
„Рено Клио“ е бил с пробег от 60 869км., като е предаден за скраб на
14.05.2021г. и остойностен на 344,44лв. от „Д.Б.”ЕООД.
Приета е снимка на автомобила Рено Клио“ от застрахователна щета на
лист 78 от дело на СРС, съгласно която показанията на таблото на автомобила
за пробег на автомобила е 65115км.
С прието заключение по автотехническата експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото е посочило, че автомобил ”Рено Клио” е
с първа регистрация 22.04.2004г. с пробег от 61 115км., пазарната му
стойност към дата на ПТП е 5917лв. , но ако не се вземе предвид пробега от
61115км., то цената му към дата на ПТП е 5366лв., стойност на ремонт на
вреди от процесното ПТП е в размер на 5368,74лв. и така с оглед на цената на
ремонта, то било налице тотална щета. Посочило е, че запазените части били
на стойност от 1610лв. което било 30% от стойността на автомобила от
5366лв. Посочило е, че запазените части били двигател, , скоростна кутия,
съединител, частично врати, интериор, табло с уреди, седалки и др.,
окачване, кормилно управление, кори, облицовки, мокети и др., колектори,
вентилатори, филтри, кори, въздуховоди и др, ел.инсталация, гуми и джанти,
5
светлини, огледала и др. частично, колани, въздушни възглавници, централа и
др., като е посочило % за всяка група от тях - общо 30%. Посочило е, че не
било проучвало цената на запазените части на вторичния пазар за части,
всичко зависело от търсене и предлагане, възможно било едрогабаритни
части като таван, рама и др. да не могат да се продадат. Посочило е, че
запазените части трябвало да се демонтират от МПС една по една и същото
струвало около 1000лв. При продажба на автомобила за скраб щяло да се
получат около 350лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2020г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането в сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД.
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се
установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен
от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО”
при ответника, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който
представлява застрахователното събитие, обстоятелства, противоправно
поведение на застрахован, причинна връзка между същото и вредите, за които
предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, пазарна
стойност на имуществените вреди към дата на ПТП, стойността на
увреденото имущество към същата дата.
Със застраховката Гражданска отговорност застрахователят се задължава
да покрие в границите на определена от застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинени от него вреди на трети лица.
6
Застрахователят по застраховка „ГО” на автомобилисти покрива
отговорността на застрахования за причинени на трети лица, вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС, включително
имуществени и неимуществени вреди от телесно увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахователят е отговорен , но не е платил доброволно обезщетение за
вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на
претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези
по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1, т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната
застраховка „ГО на автомобилистите”– и с изключение на възраженията за
самоучастие на застрахования, както и тези по както и по чл.363, ал. 4, чл.
364, чл. 365, ал.2 от КЗ.
Съдът приема за установено по делото, че на 13.03.2020г. в гр. София на
ул. **** е настъпило ПТП, причинено от виновно противоправно поведение
на водач на автомобил „Мазда СХ-3”, рег. № ****КК, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД Е.”АД в следствие на което
собствения на ищеца лек автомобил „Рено Клио” рег. № С **** е бил увреден
по предна броня, основа на предна броня, конзола, декоративна лайсна на
броня, преден спойлер, радиатор решетка, фар, фар за мъгла, преден калник,
пластмасов подкалник, странична греда, преден капак и панти, предна маска,
рамка радиатори, задна броня, заден капак, радиатор, стенд, кора над броня,
щит, конзола, основа, кутия акумулатор, хидравлична помпа, въздуховод, за
обезщетяване на вредите по него ответникът е платил на ищеца сумата от
1500лв. , към дата на ПТП Рено Клио е бил с пробег от 65 115км., като
стойността му към този момент е била 5917лв., стойността на ремонта на
вреди е била 5368,74лв. Тези обстоятелства се установяват от приети по
делото неоспорени от страните писмени доказателства, безспорни между
страните обстоятелства. Снимката от застрахователната щета сочи пробег на
автомобила от 65 115км., приетото удостоверение за техническа изправност
от 19.12.2019г. сочи пробег от 60869км., поради което и съдът приема, че
релевантната за случая пазарна стойност на автомобила към дата на ПТП е
посочената от вещото лице сума от 5917лв., отчитаща пробега на автомобила.
За тези изводи на районния съд във възизвното производство не са въведени
7
оплаквания, при обосноваване на тези изводи районният съд не е допуснал
нарушение на императивна правна норма, поради което и при съобразяване на
ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема за установени по делото
горепосочените обстоятелства .
Спорен въпрос по делото и размер на дължимото обезщетение.
При настъпване на покрито от договора за застраховка „ГО”
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати
на застрахователно обезщетение за претърпените при същото вреди.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на вещта съм момента на ПТП при
пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество , но при съобразяване на стойността на
запазените части и ограниченията за редуциране на размера на обезщетението
с императивни материалноправни норми. При частична и при пълна увреда
на имущество обезщетението не може да надхвърли действителната стойност
на вредите към момента на увредата нито действителната стойност на
насомото имущество към този момент. При частична увреда се дължи
възстановителната стойност , тоест е стойността, срещу която може
имущество да се възстанови до състояние, в което е било преди увредата, вкл.
и разходи за транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т.н. При определяне
на действителната стойност на имущество и на възстановителната стойност
не се прилага обезценка. Овехтяването е инкорпорирано в самата
застрахователна стойност. При пълна увреда релевантна е действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, но
следва да се съобразят и императивните материално правни норми на
чл. 390 от КЗ, на чл.. 22, ал. 2 от Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка „ГО”
на автомобилистите Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 към Наредба № 24 от 8
март 2006 г. , отменена) наричана по-долу за краткост Методиката , която е
приложима в случая съгласно изричната разпоредба на чл. 20, ал. 2 от
Наредба 49/16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки
„ГО” на автомобилистите и злополука” на пътниците в средствата за
обществен превоз, наричана по-долу за краткост Наредбата
8
Съгласно разпоредбата на чл. 390 от КЗ пълна увреда на имуществото
има тогава, стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70%
от действителната му стойност.
Съгласно чл. 22, ал.2 от Методиката при тотална щета и установяване
на запазени части размерът на застрахователното обезщетение не може да се
определи под 75 % от размера на действителната стойност.
В конкретния случай от приети по делото заключение по съдебно
автотехническата експертиза по делото се установява, че стойността на
ремонта на вредите към ПТП е в размер на 5368,74лв., а стойността на
автомобила към дата на ПТП е 5917лв. Съдът кредитира тези изводи на
вещото лице като неоспорени от страните, неопровергани от останалите
събрани по делото доказателства, поради което и в случая е налице тотална
щета и обезщетението следва да се определи по правилата за тотална щета –
стойността на автомобила към дата на ПТП намалена със стойността на
запазените части.
Спорен въпрос по делото е стойността на запазените части. Съдът приема
за установено по делото, че същото е в размер на 344,44лв. Същото се
установява от приетата по делото бележка за сумата, която е определена за
автомобила при предаването му за скраб . Този документ не е оспорен от
страните по делото. Вещото лице по техническата експертиза е посочило, че
тази стойност е около 350лв., като в о.с.з. от 19.10.2021г. пред СРС страните
са заявили, че не спорят, че стойността която бил се реализирала при
продажба на автомобила за скраб е около 350лв., поради което и установено
по делото е че при предаване на автомобила за скраб стойността за същото е в
размер на посоченото в приетата бележка, тоест 344,44лв. Това съдът приема,
че е релевантната за случая стойност на запазените части. Действително,
вещото лице е посочило, че ако се изчисли стойността на всяка запазена част
поотделно, то същите ще са на стойност от 30% от цената на автомобила.
Съдът приема обаче, че тази сума не следва да се съобрази при определянето
на стойността на запазените части при определяне на дължимото
обезщетение. Вещото лице изрично е посочило при изслушването си пред
СРС, че тази сума не е определена при изследване на вторичния пазар на
части на автомобил, че едрогабаритни части може да се окажат и
непродаваеми, че за да се продадат тези части следва същите да се
9
демонтират, като разходи за същото са около 1000лв. При тези изводи на
вещото лице, съдът приема, че определянето на стойността на запазените
части за нуждите на делото не следва да се определя съобразно стойността на
всяка част поотделно. Това е така, защото този подход предполага
собственик на автомобил да има специални знания и умения по разглобяване
на автомобила и неговата продажба, съответно да се калкулират разходи за
възнаграждение на ІІІ-то лице, което да разполага с такива знания и умения.
Доказателства че такива знания и умения ищецът притежава по делото не са
ангажирани. При така възприето съдът приема, че сумата от 344,44лв. в
случая е цена за автомобила при предаването му за скрап, като това е е най-
подходящия в случая начин за реализиране на запазените части.
Неоснователни са доводите на въззиваемия, че не било установено автомобил
да е бил предаден за скраб, защото нямало удостоверение за същото.
Приетата сметка от 14.05.2021г. обсъдена в съвкупност с отбелязването на
свидетелството за регистрация, че автомобилът е с прекратена регистрация
обосновават извод, че автомобил е предаден за скраб. Това само по себе си не
е и решаващо в случая, защото релевантно е стойността която би могла да се
получи, ако автомобил е предаден за скраб. Последното по делото е
установено че е 344,44лв. по съображения, изложени от съда по-горе.
При така възприето съдът приема, че обезщетението следва да се
определи при съобразяване на цената на автомобила от 5917лв. и
установените запазени части от автомобила и при съобразяване на
императивната разпоредба на чл. 22, ал. 2 от Методиката, допускаща
редуциране поради наличие на запазени части с не по-вече от 25%. С оглед
гореизложеното съдът приема, че следва да приспадне от действителната
стойностна автомобила към дата на ПТП / 5917лв./ стойността на запазени
части / 344,44лв. / и така съдът приема, че дължимото обезщетение е в
размер на 5572,56лв.
По делото не се спори, че ответникът е пратил на ищеца доброволно
преди подаване на исковата молба сумата от 1500лв. , поради което и съдът
приема, че неплатено дължимо обезщетение е 4072,56лв. По делото не са
ангажирани доказателства за погасяване на това задължение, поради което
съдът приема , че предявеният иск за сумата от 4072,56лв. е основателен и
неправилно СРС е уважил иска само за сумата от 2641,90лв. При така
възприето решението на СРС в частта, с която е отхвърлил иска за сумата от
10
1430,66лв. е неправилно и следва да се отмени, иск за тази сума следва да се
уважи. Следва да се присъди и лихва върху тази сума от 19.10.2021г., когато
размер на иск е увеличен. Установено е че автомобил е с прекратена
регистрация преди 19.10.2021г. и няма пречка да се присъди лихва за забава
от този момент. В останалата част с която иск е отхвърлен за 4,44лв.
главница решението следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
Отговорността за разноските по делото следва да се разпредели
съобразно уважената част от исковете и решението на СРС. Така за
производство пред СРС ищецът има право на разноски за държавна такса от
162,90лв., за вещо лице от 149,84лв., за адвокат от 619,32лв. тоест общо
932,06лв. При така възприето и като съобрази присъдената от СРС сума за
разноски , то на ищеца следва да се присъди още 327,42лв. разноски за
производство пред СРС.
Решението на СРС в частта в която в тежест на ищеца е поставена сума
от 87,73лв. следва да се отмени.
За производство пред СГС на въззивника следва да се присъдят разноски
в размер на 28,61лв. за държавна такса; 529,41лв. разноски за
възнаграждение за адвокат. Уговорено и платено от въззивника
възнаграждение за адвокат не превишава минималното по наредба № 1/2004г.
при съобразяване на обстоятелство, че ангажиран от него адвокат е
регистриран по ЗДДС.
За производство пред СГС на въззиваемият следва да се присъдят
разноски за възнаграждение за юрисконсулт от 0,11лв. определено от съда
при съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК и сложността на
делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20018139/02.03.2022г. по гр.д. № 58754 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 118-ти състав в частта, с която е
отхвърлен иска на Г. М. Т., ЕГН ********** срещу Застрахователно
дружество Е.”АД, ЕИК **** за заплащане на основание на чл. 432 от КЗ ( в
11
сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 1430,66лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба-19.11.2021г , до изплащането
й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди
– увреждане на собствения й автомобил „Рено Клио”, рег. № С ****,
причинени при ПТП, настъпило на 13.03.2020г. в гр. София на ул. **** по
вина на водач на автомобил „Мазда СХ-3, рег. № ****, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” от ЗД”Е.”АД и Г. М. Т., ЕГН
********** е осъдена да заплати на състав Застрахователно дружество
Е.”АД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от
87,73лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Е.”АД, ЕИК **** със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „**** да заплати на Г. М. Т., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ул. **** сумите, както следва: на основание
на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от
1430,66лв. /хиляда четиристотин и тридесет лева и 0,66лв/, ведно със
законната лихва от 19.10.2021г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – увреждане на
собствения й автомобил „Рено Клио”, рег. № С ****, причинени при ПТП,
настъпило на 13.03.2020г. в гр. София по вина на водач на автомобил „Мазда
СХ-3, рег. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при
„ЗД Е.”АД ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски за
производство пред СРС и СГС в общ размер от 885,44лв. /осемстотин
осемдесет и пет лева и 0,44лв/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20018139/02.03.2022г. по гр.д. № 58754
по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 118-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. М. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** да
заплати на Застрахователно дружество Е.”АД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „**** на основание на чл. 78, ал.3 и ал.
8 от ГПК сумата от 0,11лв /единадесет стотинки/, представляващи съдебни
разноски за производството пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
12
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13