Разпореждане по дело №30/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 1309/26.04.2010 год., постановена по н.о.х.д. № 251/2009 год. на Г.районен съд, подсъдимият Ф. Ф. К. от с. Т., обл. Благоевградска, е признат за виновен в това, че на 26.11.1997 година в с. Б., обл. Благоевградска, в съучастие с Ю. Ч. М. като подбудител умишлено го е склонил /помолил го и му дал сумата от 200 лева/ да преведе през границата на страната в Република Гърция група от четирима български граждани – В.Б., Б. К., М. А. и З. Д., без разрешение на надлежните органи на властта – престъпление по чл.280, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 от НК, поради което и на основание цитираните текстове от НК във вр. с чл.54 и чл.57, ал.2 от НК са му наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева. Добавена е и служебната такса от 5 /пет/ лева за издаването на изпълнителен лист. На основание чл.59, ал.1 от ЗИНЗС е постановено наказанието „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно в „открит тип затворническо общежитие” при първоначален „общ” режим. Отделно от това съобразно чл.68, ал.1 от НК съдът е активирал и наказанието по присъда № 15/09.02.1995 година по н.о.х.д. № 389/1994 година на Гоцеделчевския районен съд, влязла в сила на 17.02.1995 година, в размер на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно в „открит тип затворническо общежитие” при първоначален „общ” режим.

В законния срок чрез защитника си Ф. К. е атакувал постановената срещу него осъдителна присъда, твърдейки, че е неправилна и незаконосъобразна. Развити са подробни съображения за неправилна преценка на събрания доказателствен материал и основно на показанията на разпитаните свидетели, от които не може да се направи извод, че именно подсъдимият е подбудил Ю. М. да преведе през границата на страната с Република Гърция посочените по-горе четири лица. Напротив, от показанията на самия М. се установява, че той по собствена подбуда извършил престъплението по чл.280 от НК. Прави се анализ и на показанията на останалите разпитани свидетели, от които според защитника не може да се изведе по никакъв начин виновно поведение от страна на К. в посоката, вменена му в обвинителния акт. Липсата на достатъчно убедителни доказателства за вината на подсъдимия в подбуждането на посоченото престъпление има само една последица и тя е оправдаването му по повдигнатото му обвинение. Жалбоподателят К. заявява в съдебно заседание, че не се чувства виновен и че не е извършил това престъпление.

Представителят на О. П. – Б. счита жалбата за неоснователна, а изложените в мотивите към атакуваната присъда съображения за убедителни, включително и за размера на определеното „лишаване от свобода”, пледирайки за цялостното и потвърждаване.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към месец ноември 1997 година подсъдимият К. е осъждан с присъда № 15/09.02.1995 година по н.о.х.д. № 389/1994 година на Г. районен съд, влязла в сила на 17.02.1995 година, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, чието ефективно изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години. Свидетелят Е. К. се запознал случайно с К., който му казал, че ако познава желаещи да бъдат преведени в Република Гърция, да му се обади. К. споделил за това със свидетелите В. Б., Б. К., М.А. и З. Д., и те приели да бъдат преведени нелегално през държавната граница с Гърция, за да работят там. К. и К. се уговорили кога да пристигнат и на 26.11.1997 година дошли в Х., където се срещнали в бар „Амбасадор”. Свидетелите, които щели да преминават държавната граница се запознали с Ф. К.. Преди това предали по 200 лева на човек на свидетеля К., който ги предал на подсъдимия, задържайки по 40 лева на човек за себе си. К. говорил в същото заведение с намиращия се на съседна маса свидетел А. М., който му помогнал да преведе 4-те лица през КПП на гранична полиция. Свидетелите били превозени с два автомобила и оставени в с. Б.. К. от своя страна отишъл в заведение в същото село и говорил със свидетеля Ю. М. като го помолил да преведе групата от посочените по-горе лица срещу сумата от 200 лева, която му предал. Обяснил, че той има натрупани много дела и за него е опасно. М. се съгласил и превел четиримата през границата с Гърция като ги оставил в една стара къща на гръцка територия. Тъй като никой не им се обадил, свидетелите след два дни се върнали в България, където били задържани от граничните власти, на които обяснили какво се е случило.

Тази фактическа обстановка е възприета и в проверявания съдебен акт. В показанията си свидетелят Е. К. е категоричен, че именно по инициатива на К., който му обяснил, че може да преведе хора през границата срещу заплащане, той съобщил на четиримата си съселяни, които решили да тръгнат, за да си намерят работа в Гърция. К. е човека, на който Б., Б. К., Д. и А. предали по 200 лева на човек като цена за нелегалното им прехвърляне през границата. Последните четирима го потвърждават като освен това заявяват, че се запознали с К. който им бил представен за организатор на предстоящото прехвърляне. Това се потвърждава от факта, че тези непознати му хора били прехвърлени в с. Б. с помощта на свидетелите Ал. М. и У., които пред съда заявяват, че били на гости на К.. Свидетелят В. Б. в показанията си заявява, че по думите на К. именно подсъдимият е човека, който щял да им осигури водач, който пък от своя страна да ги преведе през границата. В същата посока са и възприятията на останалите три лица, които впоследствие преминали незаконно държавната граница. От съществено значение са и показанията на Ю. М., но дадени пред съд по нохд № 671/2000 година на Г. районен съд. В мотивите към атакуваната присъда правилно е посочено, че се кредитират именно тези показания, а не заявените по последното дело на ГДРС, тъй като е налице противоречие с установеното от останалите гласни доказателствени средства. Ю. М. при последния разпит твърди, че К. го е извикал и го помолил той да преведе групата от 4 лица срещу сумата от 200 лева, но той сам взел решение да го направи. Преди това свидетелят пък твърди, че е трябвало да получи пари от превежданите лица, което се опровергава от него малко по-късно, а и от категоричните показания на четиримата, които заявяват, че по 200 лева са предали на Е.К., защото само него познавали и му имали доверие. По тези причини логично съдът е възприел за достоверни показанията на М., в които той твърди, че превел групата от четири лица през държавната граница по молба на Ф. К. и срещу дадени му веднага 200 лева. Независимо от множеството възражения на защитата в тази връзка, видно от събраните по делото доказателства е, че фактическите нещата са се развили именно по възприетия от двете инстанции начин. Разпитаните свидетели обрисуват една реалистична картина на случилото се и взаимно се допълват. Не налице изкривяване в разсъжденията на ГДРС, защото на практика макар и доста лаконично, той е направил един почиващ на правилата на формалната логика анализ на събраните по делото доказателства, сочейки защо приема за достоверни едни показания и защо отрича истинността на други. Следва да се допълни, че след осъждането на Ю. М. по пътя на споразумение с Районната П. за извършеното от него престъпление по чл.280, ал.1 от НК, той по никакъв начин не се е чувствал застрашен и изхождайки от роднинските си отношения с К., с който са първи братовчеди, е възприел позиция да му помага, независимо, че частично си признава, че преди това точно той го помолил да преведе хората, защото имал „много натрупани” дела. По този начин се изяснява мотива на подсъдимия К. да не преведе лично четирите лица, а да използва помощта на свои близки в тази насока.

При тази фактическа обстановка логично първостепенният съд е направил извода, че от правна страна поведението на Ф. К. запълва състава на чл.280, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 от НК. На инкриминираните дата и място умишлено склонил Ю. М. като го помолил и му предал сумата от 200 лева, за да преведе през границата на страната с Република Гърция група от четирима български граждани - В. Б., Б. К., М. А. и З. Д., без разрешение на надлежните органи на властта, което той и направил. Ролята на подбудителя е в създаването на първоначалния мотив за извършване на определено престъпление, което в случая подсъдимият е направил, мотивирайки М. за следващите му действия. Всеки от двамата е разбирал ролята на другия съучастник и е целял постигането на престъпния резултат. Затова и въззивната инстанция не намира основание за никаква корекция на направените в тази посока изводи в проверявания съдебен акт.

По отношение на наказателната съдба на К., Районният съд отново съвсем лаконично е посочил като отегчаващо отговорността обстоятелство предходното осъждане на дееца, а като смекчаващо такова изтеклия значителен период от време, което го е мотивирало да наложи минимално предвиденото от закона наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и кумулативната санкция „глоба” в размер на 500 лева, отново в минимално допустимия размер. При това положение въззивната инстанция намира, че недооценен в пълнота е останал изминалия продължителен период от време, който към настоящия момент е повече от 10 години. В своята практика съдилищата и разбира се ВКС на Република България, приемат, че значителния период от време между деянието и постановяването на присъдата, следва да се тълкува в изключителен интерес на дееца, особено когато неговото собствено поведение не е причина за забавянето. В случая във вина на К. не може да се вмени времетраенето на наказателния процес, което с оглед значителния период от време, не може да не се отрази и то съществено върху наказателната му съдба. По тези причини настоящата инстанция счита, че изтеклия период от време се явява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а минималния размер на наказанието „лишаване от свобода” от една година е несъразмерно тежко. Отчитайки и двете кумулативни предпоставки по чл.55, ал.1, т.1 от НК, Окръжният съд намира, че атакуваната присъда следва да бъде изменена като определеното на К. наказание се намали до 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”. Изменения размер на наказанието „лишаване от свобода” и минималния размер на „глобата” от 500 /петстотин/ лева, са в състояние да изиграят целената от законодателя роля, визирана в чл.36 от НК.

Напълно законосъобразни са изводите в мотивите към проверяваната присъда относно приложението на чл.68, ал.1 от НК за наказанието по присъда № 15/09.02.1995 година по н.о.х.д. № 389/1994 година на Г. районен съд, влязла в сила на 17.02.1995 година, в размер на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”. Деянието по разглеждания казус е извършено в изпитателния срок по цитираната присъда, което е основание за активирането на цитираните 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”, които К. следва да изтърпи ефективно. Всички изискуеми от нормата на чл.68, ал.1 от НК предпоставки за това са налице. ГДРС обаче е допуснал грешка при определянето на режима на наказанието по разглежданата присъда и вида поправително заведение, където това да се случи. В присъдата си той е постановил и двете наложени наказания да се изтърпят в открит тип затворническо общежитие при първоначален „общ” режим, игнорирайки, че първоначално подсъдимият ще търпи активираното по чл.68, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца по присъда № 15/09.02.1995 година по н.о.х.д. № 389/1994 година на Г. районен съд /шест/ месеца, а след това наложеното му по разглежданото дело. За първото наказание очевидно са налице предпоставките на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, но за второто по ред наказание, наложено му в настоящето наказателно производство, приложима е нормата на чл.60, ал.1 във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС. По тези причини атакуваната присъда следва да бъде изменена като определеното наказание за престъплението по чл.280, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 от НК в размер на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода” К. следва да изтърпи в „затвор или затворническо общежитие от закрит тип” при първоначален „строг” режим. Посоченото изменение е последица от вида и последователността на наказанията, наложени на подсъдимия и в този смисъл местата за изтърпяването му, и първоначалния режим са част от неговото администриране, така че, не следва да се коментира въпроса е ли налице влошаване на положението на обжалващия го при липса на протест в тази насока.

При направените уточнения и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК Благоевградският окръжен съд в настоящия му състав

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 1309/26.04.2010 год., постановена по н.о.х.д. № 251/2009 год. на Гоцеделчевския районен съд като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК намалява наложеното на подсъдимия Ф. Ф. К. наказание от 1 година на 6 /шест/ месеца “лишаване от свобода”, което да изтърпи в „затвор или затворническо общежитие от закрит тип” при първоначален „строг” режим.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.