Определение по дело №374/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1069
Дата: 14 март 2019 г.
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20193101000374
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 11 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../……..03.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

въззивно търговско дело №374 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Гаранционен фонд-гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван заедно от Б. И. М. и С. Г. С., със съдебен адрес:***, стая 205, чрез адв.Л. В.-Т., против Решение №168/14.01.2019г. постановено по гр.д.№9173/2018г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен предявеният от Е.А.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв.Й А, иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, за осъждане въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 12752.18лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а.“М * *** Б“, с peг.№* **** **, причинени в резултат от ПТП настъпило на 11.08.2017г. в гр.Варна, реализирано по вина на водача на л.а.“М“, с peг.№* **** **, за който не е сключена застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба-22.11.2017г. до окончателното ѝ изплащане.

В жалбата се излага, че атакуваната част от решението на РС Варна, е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че районният съд е приложил неправилно материалния закон, съответно е формирал погрешни изводи относно реда за определяне на размера на дължимото обезщетение от Гаранционният фонд /ГФ/. Твърди се, че с уведомление за щета от 14.08.2017г., ищецът е избрал начин на обезщетяването си, а именно по експертна оценка. Ето защо се поддържа, че дължимото обезщетение, следва да се определи на база експертна оценка при условията на чл.499, ал.2, пр.2 от КЗ вр. с §29 от ПЗР на КЗ и чл.30, ал.3 от ПУДГФ обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят при условията на чл.20, ал.2 от Наредба №49/16.10.2014г. за задължителното застраховане и в съответствие с Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства-приложения 1-6 към чл.15, ал.4 от Наредба №24 от 2006г. за задължителното застраховане. Поддържа се, че извода на решаващият съд, че ГФ замества застраховател, е неправилен, тъй като не отчита изричната разпоредба на чл.519, ал.1.,т.1 от КЗ, според която фонда извършва плащания в полза на увредените лица, за вреди, причинени от незастраховани МПС по задължителна застраховка гражданска отговорност. Твърди се, че на основание чл.521, ал.1, т.1 от КЗ ГФ създава и управлява “Фонд за незастраховани МПС“ и в съответствие с чл.558, ал.2 вр. с чл.499, ал.2, пр.2 от КЗ и сл. осъществява плащания на увредените лица. Сочи се, че ГФ не е застраховател, а създадена със закон структура, чиято дейност по уреждане на претенции за щети по МПС, настъпили в резултат на ПТП, е строго регламентирана от Кодекса за застраховане, Правилника за устройство и дейност на Гаранционен фонд, Наредба №49 за задължителното застраховане по застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите и Методиката за уреждане на претенции по Наредба №24. На следващо място се сочи, че размера на обезщетението не може да се определи на база необходими разходи за ремонт по средни пазарни стойности, тъй като в случая не е доказано ремонтиране на уредения автомобил. Твърди се, че дори е бил установен ремонт, за да се изплати обезщетение в съответствие с Методиката, е следвало да се извърши задължителен оглед и заснемане, и сравнителен анализ с Ценоразпис Шваке и приложение 1-6, със съответните корекции и коефициенти, каквито дейности не са извършвани. Твърди се, че съгласно чл.12 от Методиката, цените на новите части се приемат от ценоразпис Eurotax Schwacke Kalkulation или друг източник, коригирани с коефициенти съобразно групирането на МПС, според вида им и годините от датата им на производство. Твърди се, че оферта от доставчик на авточасти, не попада в хипотезата за друг източник, съпоставим с ценоразпис Eurotax Schwacke Kalkulation. Поддържа се, че съдът необосновано е приел, че размера на дължимото обезщетение, е този определен от вещото лице по средни пазарни стойности /т.3.1 от задачите в първоначалната САТЕ/, без да вземе предвид, че се касае за плащане осъществявано от ГР, а не от застрахователно дружество. Поддържа се, че във всички случаи, в които ГФ определя размер на вреди по МПС, единствено законосъобразна се явява дейността му по ликвидация на щетата в съответствие с Наредба 49 и единната Методика за уреждане на претенции към Наредба №24 за задължителното застраховане, приложима и към настоящия момент. На следващо място се поддържа, че заключението по САТЕ, в частта с която са определени пазарните стойности за отстраняване на вредите, освен че е неприложимо е и неправилно, тъй като вещото лице е включило цени на детайли, който не подлежат на подмяна и защото е посочило стойността на новите части с ДДС, което е недопустимо, тъй като ремонт не е извършен. Сочи се, че трудът за боядисване е включен два пъти-веднъж при общия сбор на часовете и още веднъж при труда за боядисване. Сочи се, че вещото лице, не е приложило изискуемата по Методиката оценка на новите части в съответствие с калкулация “Шваке“ и прилагане на съответния коефициент на овехтяване. Сочи се, че при отговора на поставената допълнителна задача към САТЕ за определяне на размера на щетите в съответствие с изискванията на Методиката /Приложение 1-6/ и Ценоразпис Шваке, вещото лице, е допуснало технически неточности при определяне на нормовремената. На последно място се поддържа, че съдът неправилно и необосновано е приел за относими към спора правилата по чл.386, чл.388 и чл.389 от КЗ, които регламентират общите изисквания към договорите за застраховка на вреди, както и че в процесния случай, приложим е реда по чл.558, ал.2 от КЗ вр. с чл.499, ал.2, пр.2 от КЗ. С оглед горното се иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение, в осъдителната му част частта и да постанови решение, с което отхвърли предявеният иск. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че първоинстанционното решение, е правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което се моли същото да бъде потвърдено. Поддържа се, че в случая ГО носи отговорността, която би носил застрахователят на виновния водач по застраховка “Гражданска отговорност“, поради което размерът на реалната стойност на вредата, следва да се определи по пазарни цени. Сочи се, че според разпоредбите на чл.386, ал.2 вр. чл.400, ал.2 от КЗ и трайната съдебна практика, размера на обезщетението трябва да е равен на размера на вредата към дата на настъпване на събитието, като същия не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, а за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. Сочи се, че чл.400, ал.2 от КЗ предвижда, че за възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Ето защо се поддържа, че в случая е приложимо заключението на вещото лице за размерът на средствата необходими за възстановяване на автомобила по пазарни цени, които възлизат на 19 084.29лв. Поддържа се, че след приспадане на стойността на паричното обезщетение, което собственикът вече е получил от ГФ, в размер на 6332.11лв., размера на дължимото обезщетение, е в размер на 12752.18лв. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане разноски за производството пред въззиванта инстанция.

Жалбоподателят е направил искане за назначаване на допълнителна САТЕ, без обаче да е изложил съображения за допуснати от РС Варна процесуални нарушения при произнасяне по направените доказателствени искания, което да обосновава приложението на чл.266, ал.3 от ГПК. Наред с това ответника не е оспорил заключенията на назначената в първоинстанционното производство САТЕ, поради което в случая не са налице и предпоставките на чл.201 ГПК. Ето защо искането за назначаване в настоящото производство на допълнителна експертиза, е преклудирано и като такова, следва да се остави без уважение.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на Гаранционен фонд-гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, против Решение №168/14.01.2019г. постановено по гр.д.№9173/2018г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен предявеният от Е.А.Е., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, за осъждане въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 12752.18лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а.“М С 350 Блутек“, с peг.№* **** **, причинени в резултат от ПТП настъпило на 11.08.2017г. в гр.Варна, реализирано по вина на водача на л.а.“М“, с peг.№* **** **, за който не е сключена застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба-22.11.2017г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСТАВЯ без уважение искането на въззивника за допускане на повторна САТЕ, със задача да се даде заключение, относно размера на дължимото обезщетение за процесното МПС, в съответствие с чл.499, ал.2, пр.2 от КЗ-Наредба №49 и Методиката за уреждане на претенции към Наредба № 24, съобразно Ценоразпис Шваке и чл.30 от Правилника за устройство и дейност на ГФ.

НАСРОЧВА производството по в.т.д.№232/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 08.05.2019г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

           

                                  

 

     ЧЛЕНОВЕ : 1.

              

 

       2.