№ 8401
гр. С., 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110134863 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Oбразувано e по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД срещу Х. Я. А., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца както следва: сумата 78,75 лв. - главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 22.03.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 12,01 лв. - мораторна лихва за период от 31.12.2020 г. до 15.03.2023 г.,
сумата 13,84 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 22.03.2023 г. до изплащане на вземането,
и сумата 2,78 лв. - мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до 15.03.2023 г. върху
главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за имот, находящ се на
адрес: гр. С., община „Т.“, ул. „К.Б. I“ № 77, търговски обект - магазин, с абонатен № 333157,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
29.03.2023 г. по ч. гр. д. № 14776/2023 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав.
Ищецът твърди, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ е регламентирано, че продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се осъществява въз основата на писмени договори при
общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия за стопански нужди, какъвто е и ответникът. Сочи, че същият не е
изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, съгласно действащото законодателство в сферата на
енергетиката. Въпреки това, за процесния период ответникът е потребявал топлинна енергия
1
за стопански нужди и услугата за дялово разпределение на топлинна енергия при липса на
сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С.,
община „Т.“, ул. „К.Б. I“ № 77, търговски обект - магазин, с абонатен № 333157, поради
което се е обогатил неоснователно, спестявайки разходи за цената на предоставените услуги,
за сметка на обедняването на ищеца. Ищецът сочи, че сумите за топлинна енергия за
топлоснабдения имот са начислявани от него по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия -
„Т.С.” ЕООД, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените
искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. Я. А., чрез адв. Г. С. - назначен за особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Твърди, че вземанията са погасени по давност, с изтичане на тригодишен давностен срок.
Оспорва вземането за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение с доводи, че ответникът не е бил поканен да заплати това задължение преди
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно исковата молба, и не е изпаднал в
забава. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице - помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, конституирано по
делото с определение № 8513/19.02.2025 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за
имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 14776/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
48 състав, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК срещу длъжника Х. Я. А.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителни
искове в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен
интерес от предявените установителни претенции, а с оглед на идентитета между съдебно
предявените вземания и вземанията по заповедта за изпълнение исковите претенции са
процесуално допустими.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта на обедняването си -
че през процесния период е доставил до процесния имот топлинна енергия за стопански
нужди в претендираното количество и на претендираната стойност, както и че е извършена
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за което на ищеца се дължи
2
възнаграждение в размер на исковата сума; че процесният имот е бил присъединен към
топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД; факта на обогатяването на ответника - че същият е
ползвал тази енергия и услуга за дялово разпределение на топлинна енергия през процесния
период; както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната
енергия и услугата за дялово разпределение са ползвани от ответника при липсата на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
По възражението за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ответника е да
докаже изтичане на законоустановения давностен срок, а в тежест на ищеца - наличие на
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задълженията си към ищеца.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, небитов клиент е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Според § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, „Потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки
купувач.
В разглеждания случай ищцовата претенция обаче се основава на твърденията за
липса на сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно
обогатяване от ответника. Между страните не се спори, а и не се установява между тях да е
сключван такъв договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до процесния
имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ през исковия период. При това положение се налага извод, че
страните не са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за небитови/стопански нужди.
3
Спорно е обстоятелството дали ответникът е пасивно материалноправно легитимиран
да отговаря по предявените искове с оглед качеството си на потребител на топлинна енергия
за стопански нужди, за което не е сключен изричен писмен договор през исковия период,
доставяна до процесния имот - магазин, находящ се в гр. С., община „Т.“, ул. „К.Б. I“ № 77, с
абонатен № 333157, по отношение на което съдът приема следното:
По делото е приет Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по реда
на чл. 587, ал. 1 ГПК, № 133, том I, рег. № 5082, нот. дело № 126/2011 г., видно от който на
15.11.2011 г. Х. Я. А. е признат за собственик на основание наследяване по завет на
процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., район „Т.“ на Столична община, а именно:
търговски обект (магазин) в гр. С., район „Т.“, на ул. „К.Б. I“ № 77, със застроена площ около
80 кв. м., заедно с принадлежащото му избено помещение, находящо се под същия магазин, с
площ по документи за собственост около 100 кв. м., заедно с припадащите му се 13/320
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от мястото,
съставляващо УПИ VIII-9 от квартал № 300 по плана на гр. С., местност „ГГЦ-Г-6-I част“, с
площ по нотариален акт от 334,41 кв. м., а по скица с площ от 312 кв. м.
По делото е приета молба от М.М.Н. – като пълномощник на ответника Х. Я. А., до
„Т.С.“ ЕАД за откриване на партида за заплащане на ползваната топлинна енергия за
помещенията на ул. „К.Б. I“ № 77 – склад, на името на Х. Я. А., като е посочено, че топлата
вода ще се отчита за едно лице. Въз основа на молбата е открита партида с абонатен №
333157. Молбата носи подпис за пълномощника на ответника, който не е оспорен по делото.
По делото е прието заявление с рег. № Г-27872/05.12.2018 г., с което ответникът Х. Я.
А., чрез пълномощник, във връзка със задълженията за процесния имот с абонатен №
333157, е заявил пред „Т.С.“ ЕАД, че вземанията за периода до 29.11.2015 г. са погасени по
давност на основание чл. 111 ЗЗД, както и че дължимите суми за периода от 30.11.2015 г. до
12.07.2016 г. ще бъдат изплатени след уведомяване за стойността на сумите от 12.07.2016 г.
до подаване на заявлението, от наемателя „Аполо-2014“ ООД.
Приет е и Договор № 4263/26.03.2001 г., сключен между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: гр. С., бул. „К.Б. I“ № 77, чрез упълномощени представители, по силата
на който на дружеството е възложено извършването на услуга топлинно счетоводство на
разходите за отопление и топла вода в сградата, срещу заплащане на възнаграждение.
Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че ответникът е собственик на
процесния магазин, което се установява от нотариалния акт за собственост на недвижим
имот, издаден по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК, от 15.11.2011 г., както и от подадената молба за
откриване на партида за имота на името на ответника, който е удостоверил с подписа си, че
магазинът е топлоснабден. От ангажираните писмени доказателства се установява правото
на собственост на ответника върху процесния имот, находящ се в сграда в режим на етажна
собственост, поради което именно ответникът следва да отговаря за задълженията за
доставената до имота топлинна енергия, при липса на данни впоследствие правото на
собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване или да е
бил сключен изричен писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди с
4
трето за спора лице. По делото не са ангажирани доказателства за друго лице, което да е
ползвало имота, включително същият да е бил отдаван под наем. Следва да се посочи, че в
заявлението от 05.12.2018 г. е посочено, че имотът се ползва от „Аполо - 2014“ ООД, но това
заявление касае период преди процесния, поради което само въз основа на него (при липса и
на наведени възражения от страна на ответника) не може да се приеме, че и през исковия
период магазинът се е ползвал от трето за делото лице – наемател, което именно се е
обогатило със спестяването на разходите за стойността на доставената до имота топлинна
енергия. Следователно, ответникът – като собственик на имота, е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените искове и дължи цената на доставената до имота
топлинна енергия.
Процесният обект - магазин, с оглед характера му несъмнено е предназначен за
задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, като от страна на ответника
не са ангажирани доказателства, че помещението се използва за други цели, включително за
жилище. С оглед на това топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ - въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносно предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите,
в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и
доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените общи
условия с конклудентни действия - по арг. от чл. 150 ЗЕ (правоотношението възниква по
силата на закона с придобиване правото на собственост или на вещното право на ползване
на имота). Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди,
законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи
условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за сключване на
договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и
клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката. В
конкретния случай ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по
смисъла на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният договор за
продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената
в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма. В настоящото производство не се спори, че между
главните страни не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния
период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона. Предвид изложеното и при липсата на писмен договор съдът
приема, че ищецът може да търси претендираните суми на плоскостта на неоснователното
обогатяване.
5
За установяване на доставката на топлинна енергия до имота през исковия период по
делото са приети доказателства, представени от „Т.С.“ ЕООД - индивидуални справки за
отопление и топла вода за периоди от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., както и е прието заключение на СТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на поставените
задачи. От същото се установява, че за целия исков период в имота не е имало отоплителни
тела, свързани към ВОИ, не е начислявана ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота и ТЕ
за отопление на имот от отоплителните тела в общите части като дял за имота; в имота не е
ползвана топла вода от централна инсталация за БГВ и не е начислявана ТЕ за подгряване на
вода за БГВ. Единствено начислена е ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен
отопляем обем – 45 куб. м. (съответно 284,767 кВтч за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г. и 318,675 кВтч за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.). Според експертизата „Т.С.“
ЕООД е извършило дяловото разпределение на топлинна енергия за имота за процесния
период в съответствие с нормативната уредба. Общо дължимата сума за процесния период с
включени изравнителни сметки е в размер на 64,82 лв., в която сума не са включени
изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди. Ищецът при
начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време
на процесния период. Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от
доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на „Т.С.“ ЕАД
съгласно нормативната уредба. Общият топломер в абонатната станция е преминавал на
метрологични проверки на 23.05.2019 г. и на 18.02.2022 г., като не са констатирани
отклонения.
Съдът кредитира изцяло заключението на СТЕ, че до имота е доставяна топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е посочило, че при изготвяне на
заключението се е запознало с всички необходими документи, в т. ч. със счетоводните
документи на ищеца, документи, изготвени от фирмата за дялово разпределение за
извършено дялово разпределение, изравнителни сметки, фактури и съобщения към фактури.
Следва да се посочи, че сградната инсталация е обща собственост на етажните собственици
и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове, тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата на цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти, находящи се в
сграда-етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Задължението за заплащане на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия в собствените на етажните собственици имоти.
В Решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е прието,
че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата. Общите части не могат да бъдат
6
отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката
на централно отопление в сградата. С Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С-
708/17 и С-725/17 Съдът на Европейския съюз прие, че в българската правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на
ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики (така Решение № 261079/24.03.2022 г. по в. гр. д. № 5681/2021 г. по описа на СГС,
ІІІ-Б въззивен състав, Решение № 260671/28.04.2023 г. по в. гр. д. № 14366/2019 г. по описа
на СГС, IІ-Д въззивен състав, Решение № 260050/22.01.2024 г. по в. гр. д. № 4676/2021 г. по
описа на СГС, IІ-Г въззивен състав, Решение № 3215/23.06.2023 г. по в. гр. д. № 11089/2021 г.
по описа на СГС, IV-А въззивен състав и др.).
Следователно ответникът се е обогатил със стойността на така доставената топлинна
енергия, спестявайки разходите, които е следвало да направи за заплащане на цената й,
респективно ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на услугата, като обогатяването на
ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факти.
Предвид изложеното, ответникът дължи стойността на ТЕ за сградна инсталация за
целия процесен период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., чиято стойност възлиза на 64,82 лв.,
с която сума ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца.
С оглед частичната основателност на предявения иск за главница за цена на доставена
топлинна енергия, следва да бъде разгледано и възражението на ответника за погасяване на
вземането по давност. Същото обаче е неоснователно. Предмет на настоящото производство
е сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно, спестявайки си разходи за
заплащането, съизмеряваща се като стойност с месечната цена за процесния период, което
обаче не прави вземането периодично по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Предвид
обстоятелството, че вземанията на ищеца произтичат от неоснователно обогатяване, на
основание чл. 110 ЗЗД същите се погасяват с изтичането на петгодишна давност, която
започва да тече от деня на получаване на престацията. В този смисъл са задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 1/28.05.1979 г., т. 7. В разглеждания случай процесното
вземане е за доставена за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. топлинна енергия, а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е депозирано на
22.03.2023 г., от когато се счита предявен искът за съществуване на вземането съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК. Следователно вземанията не са погасени по давност.
Ответникът не доказва плащане на претендираните задължения за исковия период,
поради което предявеният иск следва да се уважи до посочения размер от 64,82 лв. и да се
отхвърли като неоснователен за останалата част до пълния предявен размер от 78,75 лв.
7
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 22.03.2023 г., до окончателното плащане.
Неоснователен е искът за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
стойността на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за исковия период. От
представените от третото лице - помагач документи и от експертното заключение по СТЕ се
установява по безспорен начин, че услугата за дялово разпределение е била предоставена на
ответника за процесния период от третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД. Не се установява,
обаче, обедняването на ищцовото дружество със стойността на така предоставената услуга.
При облигационни вземания с извъндоговорен източник, какъвто е неоснователното
обогатяване, общите условия на ищеца по договори за доставка на топлинна енергия за
стопански или битови нужди не намират приложение. Обедняването на ищеца със
стойността на услугата би могло да се дължи на правоотношение между него и фирмата за
дялово разпределение по чл. 139, ал. 2 ЗЕ и заплащане от ищеца на цената на извършената в
полза на ответника услуга, но не би могло да възникне по силата на клауза от общи условия,
задължаваща потребителя да заплаща цената на тази услуга на ищеца, при липса на
договорно правоотношение, към което да бъдат приложени тези общи условия. В
конкретната хипотеза ищецът не е представил доказателства да е платил на третото лице –
помагач претендираната стойност на услугата, или неговото имущество да е намаляло с тази
стойност по какъвто и да било друг начин. Ето защо съдът намира, че предявеният иск за
сумата 13,84 лв. - главница за цена на услугата за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 30.09.2021 г. следва да бъде отхвърлен изцяло (така и Решение №
1669/19.03.2025 г. по в. гр. д. № 11569/2024 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав).
По исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за мораторна лихва предполага установяване наличието
на главен дълг; настъпване на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за
забава. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
като според чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая не намират приложение Общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от ищеца, тъй като главното вземане на ищеца черпи своето основание
от института на неоснователното обогатяване, а не от сключен между страните договор,
действащ в исковия период.
В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на
благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради
което кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за
мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1
ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок
настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за
8
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която
неоснователно се е обогатил. Ищецът не е представил доказателства за изпадането на
ответника в забава, тъй като липсват доказателства за връчване на поканата за плащане с рег.
№ П-13820/13.12.2020 г. (на л. 16 и л. 17 от делото), преди подаване на заявлението по чл.
410 ГПК, поради което предявените акцесорни претенции са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово разпределение
на топлинна енергия е неоснователна и предвид неоснователността на главната претенция.
По разноските:
При този изход на спора - частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от
исковете. В съответствие със задължителните разяснения на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски както в заповедното, така и в исковото
производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски за заповедното
производство в общ размер на 45,27 лв., от претендираните 75 лв. (25 лв. - държавна такса и
50 лв. - юрисконсултско възнаграждение)
.За исковото производство на ищеца се дължат разноски в общ размер на 467,80 лв.,
от претендираните 775 лв. (25 лв. - държавна такса, 300 лв. – депозит за особен
представител, 350 лв. – депозит за вещо лице и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес, фактическата и
правната сложност на делото и извършените в хода на същото процесуални действия от
пълномощника на страната).
От ответника не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Х. Я. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община „Т.“, бул.
„Ц.Б. III“ № 93, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Я.“№ 23Б, сумата 64,82 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
имот, находящ се на адрес: гр. С., община „Т.“, ул. „К.Б. I“ № 77, магазин с абонатен №
333157, за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.03.2023 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 9430 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 29.03.2023 г. по ч. гр. д. № 14776/2023 г. по описа на СРС, 48
9
състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“№ 23Б, срещу Х. Я. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община
„Т.“, бул. „Ц.Б. III“ № 93, по реда на чл. 422 ГПК искове, както следва: иска с правно
основание чл. 59 ЗЗД за сумата над 64,82 лв. до пълния предявен размер от 78,75 лв. - цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 22.03.2023 г. до изплащане на вземането; иска с правно
основание чл. 59 ЗЗД за сумата 13,84 лв. - цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със
законна лихва от 22.03.2023 г. до изплащане на вземането; и исковете с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата 12,01 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 31.12.2020 г. до 15.03.2023 г., и за сумата 2,78 лв. - мораторна лихва върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от
01.07.2020 г. до 15.03.2023 г., които суми се претендират за имот, находящ се на адрес: гр. С.,
община „Т.“, ул. „К.Б. I“ № 77, магазин с абонатен № 333157, и за които е издадена заповед
№ 9430 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.03.2023 г. по ч. гр. д. №
14776/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Х. Я. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община „Т.“, бул. „Ц.Б. III“ №
93, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“№ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 467,80 лв. - разноски за исковото
производство и сумата 45,27 лв. - разноски за заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Проф. Г. П.“ № 3, като трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10