Р Е Ш Е Н И Е № 89
гр. Сливница, 18.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 61 по описа на съда за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на
чл.415, ал.1 ГПК от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район В., ул. „Р.
П.К.“ № …, сграда М.Т., чрез
пълномощника адв. Х., срещу
И.Р.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, с който ищецът иска да бъде признато за
установено спрямо ответника, че съществува вземането на ищеца за сумата от 8330,63
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL398902
от 09.05.2008 г., сумата от 3281,72 лева договорна лихва за периода 09.08.2013 г.
– 09.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
твърди, че между ответника и Юробанк България” АД (с предишно наименование „Юробанк
И Еф Джи България” АД) е възникнало договорно правоотношение с предмет –
предоставяне на парична сума, определена като одобрен кредит в размер на 12 000
лева, която банката е превела по разплащателна сметка на кредитополучателя И.Б.
на основание договор за потребителски
кредит № FL 398902 от 09.05.2008 г. От своя страна ответникът е усвоил отпуснатия
кредит на същата дата съгласно платежен документ бордеро № 6661614/09.05.2008 г.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 срокът на действие на договора е 120 месеца - от 09.06.2008 г. до 09.05.2018 г., когато е крайния падеж.
Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на месечни вноски,
определени по размер и падеж в погасителния план, неразделна част от договора.
В чл.3 от договора в полза на банката е уговорена възнаградителна фиксирана
годишна лихва, формирана от сбора на Базовия лихвен процент на банката плюс
договорна надбавка в размер на 6,70 пункта и при годишен процент на разходите
16,82 %. Съгласно чл. 9 от договора при просрочие на дължимите погасителни
вноски, кредитополучателят дължи лихва /неустойка/ за времето на забавата върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Изложено е в исковата
молба, че за периода 17.06.2008 г. до 19.11.2009 г. ответникът е извършил 6 плащания в общ
размер 1637,00 лева, като е погасил напълно месечни вноски за главница и лихва,
дължими на падежите в периода 09.06.2008 г. - 09.01.2009 г. Отразено е, че след
месец ноември 2009 г. ответникът е преустановил плащанията по
сключения договор. Крайният падеж на договора е настъпил на 09.05.2018 г., до която дата
ответникът е следвало да върне заемната сума, което той не е направил В чл. 18 от договора страните са се споразумели, че банката може да
прехвърля правата си по договора за кредит на трето лице. С
договор за цесия от 18.01.2016 г. и Приложение № 4 към него (в което е
индивидуализирано процесното вземане) „Юробанк (България)” АД (в качеството си
на цедент) е прехвърлило вземането си по цитирания договор за кредит на
настоящия ищец „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
което по силата на изрично пълномощно от цедента е съобщено на ответника от
цесионера съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД.
Ищецът
е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 740 / 2018 г. по описа на РС – гр. Сливница (по изпратени по подсъдност материали по
ч.гр.д. № 52063 / 2018 г. на СРС) и в законоустановения двуседмичен срок
от връчване на препис от заповедта, длъжникът депозирал възражение срещу
дължимостта на претендираните суми, поради изтекла погасителна давност, както и
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Това поражда
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на иска за установяване на
вземането. Ищецът претендира и разноски.
В
едномесечния срок от получаване на исковата молба ответникът е депозирал писмен
отговор по чл.131 ГПК, в който оспорва предявените искове като неоснователни.
На първо място счита, че договорът за цесия не е породил действие спрямо него
като длъжник, тъй като не е бил надлежно уведомен съгласно чл.99 ЗЗД за
прехвърлянето на вземането, а е научил за това в хода на заповедното
производство. На второ място изтъква, че претенцията за лихва в размер на 3281,72 лева е
неоснователна като погасена по давност с изтичането на тригодишен период
съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД, а в случая се претендира за периода 2013 – 2018 г.
Изтъква, че размерът на лихвата, преизчислен за тригодишен период, считано от
завеждането на заповедното производство възлиза на 1241,20 лева, поради което
искът до пълния предявен размер от 3281,72 лева следва да бъде отхвърлен. Относно
претендирания размер на главницата ответникът се позовава на теория и съдебна
практика, според които в определението за периодични плащания се включват и
плащанията по договорите за кредит с оглед предварително договорения
погасителен план, поради което приложение намира кратката тригодишна
погасителна давност. В този смисъл претенцията за главница преизчислена
съобразно тези постановки възлиза на 5 583,22 лева и се явява
неоснователна до пълния претендиран размер от 8 330,63 лева (изчислена от
2013 г.), поради което ответникът моли главния иск в тази част да бъде
отхвърлен. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД - адв. Г. Х., не се явява, но депозира молба, в която заявява, че поддържа исковете, с които е предявена частична спрямо заповедната претенция за главница и договорна лихва. Адв. Х. сочи, че размерът на претенциите за лихва и главница е доказан, както от представените писмени доказателства, така и от заключението на съдебно-счетоводната експартиза. Адв. Х. заявява, че изискуемостта на вземането е настъпила на основание изтекъл срок и няма никакви доказателства за плащане от страна на длъжника. Поради изложеното от нея адв. Х. моли съда да уважи исковете така, както са предявени. Претендират се и разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът И.Р.Б., не се явява в съдебно заседание и не се предствавлява.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:
Ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подал на 07.08.2018 г. до Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника И.Р.Б. за дължими суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № FL398902/09.05.2008 г., сключен между „Юробанк България“ АД (с предишно наименование „Юробанк и ЕфДжи България“АД и „Пощенска банка“ АД) и И.Р.Б., изпратено по подсъдност на РС – гр. Сливница и въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 740/2018 г. по описа на РС-Сливница, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 399/21.11.2018 г. против длъжника и настоящ ответник, за главница в размер на 11 663 лв. и договорна лихва в размер на 3 281,72 лв., от които суми са част процесните. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника И.Р.Б., който е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок, с твърдения за недължимост на претендираните суми, поради погасяването на вземането по давност, поради което, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, на заявителя е било указано да предяви установителен иск относно вземанията си и същият го е сторил в законоустановния едномесечен срок.
Не е спорно между страните, а това се установява и от
приложените към исковата молба писмени доказателства, че на 09.05.2008 г. между
„Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД,
като кредитор и И.Р.Б., като кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит № FL398902, по силата на който банката
е отпуснала кредит на кредитополучателя, в размер на 12 000 лева. Разрешеният
кредит е бил преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя, на 09.05.2008
г. видно от представеното банково бордеро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД.
Страните са уговорили годишният лихвен процент да се формира от сбора на базовия лихвен процент на банката (който към момента на сключване на договора се е определял от Съвета на директорите на банката или от комитет към Съвета на директорите и е подлежал на ежемесечно преразглеждане) плюс договорна надбавка в размер на 6. 70 пункта и годишен процент на разходите по разрешения кредит от 16,82 % (чл. 3, ал.3 ДПК). Уговорено е, че погасяването на кредита ще се извършва на равни месечни вноски от по 193,23 лв., съгласно погасителен план, изготвен от банката (чл. 7 ДПК). Предвидена е клауза (чл. 6 ДПК), според която крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 09.05.2018 г. Заедно с договора за потребителски кредит ищецът е представил и погасителния план. Видно от така представения погасителен план падежът на последното плащане е 09.05.2018 г., а броят предвидени вноски е 120, като всяка е в размер на 193,23 лв. и е формирана от сбора на вноските по главница и договорна лихва.
В чл. 18 от Договора ответникът се е съгласил банката да
прехвърля вземането си по договора на други дружества или институции, а банката
е поела задължение да уведоми кредитополучателя в случай, че прехвърли
вземането си по договора.
Представено е извлечение от сметката на И.Р.Б. за периода 09.05.2008 г. – 19.11.2009 г., изготвено от „Юробанк България“ АД от което е видно, че на 09.05.2008 г. е осчетоводено усвояване на кредит в размер на 12 000 лв., от които са удържани 300 лв. еднократна комисионна за обработка (които са установими и от 2 бр. представени банкови бордера за тези суми), като реално на И.Б. са изплатени 5 245 лв. Видно от същото извлечение И.Б. е направил следните вноски по кредита: на 17.06.2008 г. – 200 лв., на 27.06.2008 г. – 200 лв., на 28.08.2008 г. – 192 лв., на 11.11.2008 г. – 200 лева, на 13.11.2008 г. – 625 лева и на 19.11.2008 г. – 220 лева.
За сумата по кредита кредитополучателят е подписал и запис на заповед, видно от самия запис на заповед, приложен към делото.
По делото е приет и договор за възлагане на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. и потвърждение към договора, сключени между „Юробанк България“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера портфейл от свои вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към потвърждение за извършена цесия от 18.01.2016 г. От представеното Приложение № 1 се установява, че вземането на „Юробанк България“ АД срещу ответника И.Р.Б., по договор с № FL398902/ 09.05.2008 г., състоящо се от главница в размер на 11 663,57 лв., лихва в размер на 2 625,67 лв., е част от прехвърлените в полза на „Еос Матрикс“ ЕООД вземания.
От ищцовата страна е представено също и пълномощно, с което А. В. Я. и М.И. В., в качеството си на изпълнителен директор и прокурист на „Юробанк България“ АД, са упълномощили „Еос Матрикс“ ЕООД да уведоми съгласно условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД физическите лица-длъжници по договори за потребителски кредити за прехвърлянето към Дружеството на вземанията на Банката срещу физическите лица-длъжници, произтичащи от посочените договори за кредит, предмет на Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., сключен между Банката и Дружеството, което пълномощно е валидно до 31 януари 2021 г.
Представено е към исковата молба уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „Юробанк България“ АД чрез „Еос Матрикс“ ЕООД, адресирано до И.Р.Б., с което последният бива уведомен за сключения на 18.01.2016 г. договор за цесия и че по силата на същия договор „Еос Матрикс“ ЕООД е новият му кредитор по вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № FL398902/ 09.05.2008 г.
По делото по искане на ищеца е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не бе оспорено от страните по
делото и се възприе от съда като компетентно и обективно. С оглед на
възложените му задачи и въз основа на извършеното от експерта проучване на
документите, приложени по делото и проверени документи в счетоводството на „Юробанк
И Еф Джи България“ АД, вещото лице е дало заключение, поддържано и в съдебно
заседание, че след 18.01.2016 г. (когато е сключен договорът за цесия) няма
извършени плащания от страна на ответника. Извършените преди това плащания от
ответника са в размер на 1637 лева, с които са погасени част от главницата в
размер на 345,27 лева и част от лихвата в размер на 1285,29 лева. Към момента
на образуване на заповедното производство задължението му към ищеца за главница
е възлизало на 7946,98 лева, и договорна лихва на стойност 3261,72 лева за
периода 09.08.2013 г. до 09.05.2018 г. и в размер на 1 378,66 лева за
периода от 09.06.2015 г. до 09.05.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит за заплащане на произтичащо от договор за банков потребителски кредит задължение за връщане на предоставена главница и задължение за заплащане на договорна лихва.
От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че между ответника И.Р.Б., в качеството му на кредитополучател и “Юробанк и Еф Джи България“ АД (понастоящем „Юробанк България“ АД), като кредитодател, са съществували договорни отношения по договор за потребителски кредит № FL398902/ 09.05.2008 г., по силата на който на Б. е отпуснат банков кредит за текущи потребителски нужди в размер на 12 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца, т. е. до 09.05.2018 г. Договорът е подписан и от двете страни по него. Доказва се по безспорен начин от банковото извлечение, че сумата е изплатена на кредитополучателя И.Б. и е усвоена от него.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при свобода на договарянето между страните, установена в чл. 9 ЗЗД и не съдържа неравноправни клаузи, нито ангажира отговорността на икономически по-слабата страна по недопустим начин. Предвид факта, че част от претенцията в настоящия процес е за връщане на предоставената по договора главница в неиздължената част и то за последните 5 години преди настъпването на крайния падеж на договора, доколкото за вземанията преди май 2013 г. е изтекла погасителна давност, следва да се има предвид правният принцип на справедливостта, според който не се допуска обогатяване на едно лице за сметка на друго и обстоятелството, че същността на договора за заем, какъвто е и процесният договор за кредит, налага при всички обстоятелства връщане на даденото в заем. Даденият в случая заем се установи, че е усвоен, т. е. сумата по него е преминала в патримониума на ответника И.Б., от което именно лице следва да бъде потърсена за връщане. Страните са договорили заплащане на договорна лихва. Размерът на договорната лихва също е договорен свободно между страните, като същият не противоречи на закона и на морала, поради което заплащането на такова възнаграждение за ползване парична сума на банката-кредитодател се дължи от лицето, поело задължение да го заплати.
Установи се от доказателствата още, че процесният кредит е бил разсрочен на 120 месечни вноски, включващи главница и лихва, като заплатената от ответника сума е общо 1637 лв., която сума се равнява на 8 месечни погасителни вноски за 2008 г. и впоследствие плащанията са били преустановени. Падежът на последната дължима вноска е бил 09.05.2018 г., съобразно договора и видно и от приложения погасителен план, като от страна на ищеца се претендира дължимост на сумите за главница и договорна лихва поради настъпване на краен падеж. Датата 09.05.2018 г. в действителност е предшестваща датата 07.08.2018 г., на която е подадено от ищеца заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и няма пречка да се заключи, че вземането е падежирало изцяло преди предприемане на съдебни действия по установяването му.
Установи се, че от усвоената сума, за периода 09.08.2013 г. - 09.05.2018 г. е останала неиздължена сумата от 7946,98 лева, като не се доказва от ответника в този период да са заплащани суми по определените в погасителния план вноски. Погасителният план отразява договорения между страните начин на заплащане на сумите по кредита и съобразно него и заключението на съдебно –счетоводната експертиза бива изчислена дължимата сума за главница в размера на 7946,98 лева за периода от 09.08.2013 г. до 09.05.2018 г., доколкото вноските за главница са помесечно определени и не са с еднакъв размер. Отново на база погасителния план бива изчислена и дължимата договорна лихва за 3-години назад от настъпването на крайния падеж на договора, а именно за периода от 09.05.2015 г. до 09.05.2018 г. Сумата за договорна лихва за посочения период възлиза на 1 378,66 лв.
Установи се по делото, че именно вземането по Договор за потребителски кредит № FL398902/ 09.05.2008 г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и И.Р.Б. е било предмет на договор за продажба на вземания от 18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД в качеството на цедент и „Еос Матрикс“ ЕООД в качеството на цесионер. Това е видно от приложение № 1 към потвърждението за цесия, където са посочени индивидуализиращи белези на задължението (номер на договора за кредит, име и ЕГН на длъжника и дължими суми), като съдът намира за достатъчни така посочените в приложението специфики, за да достигне до обоснован извод, че предмет на цесията е именно вземането по договора между „Юробанк България“ АД и И.Б.. Номерът на договора за кредит, който е посочен в приложението, съвпада с номера на договора за потребителски кредит, сключен на 09.05.2008 г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и ответника И.Р.Б..
Съдът намира, че договорът за цесия е породил своето правно действие и посредством него вземането е надлежно прехвърлено. Съдът намира, че действително представените пощенски разписки до длъжника за връчване на уведомленията, не са годни да установят връчването им на адресата. Независимо от това, доколкото заявлението е основано не на предсрочна изискуемост на вземането по договора, а на изцяло падежирал дълг, това обстоятелство е без правно значение. Приложените разписки не удостоверяват връчване на длъжника на съобщението за цесията. Независимо от това, последната следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (така решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/ 2013). Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
Извършеното в процесния случай упълномощаване на цесионер да упражни необходимите за пораждане ефекта на цесията действия, представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията, който не противоречи на задължителното разяснение, дадено с тълкувателно решение № 142-7/11. ХІ. 1954 г. на ОСГК на ВС на НРБ.
Предвид доказаността на обстоятелството, че задълженията на ответника И.Б. по съществуващ между него и „Юробанк и Еф Джи България“ АД (понастоящем „Юробанк България“ АД) договор за потребителски кредит, са били прехвърлени посредством цесия - договор за продажба и прехвърляне на вземания, то следва да се приеме, че ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД се явява правоимащо лице, на което ответника Б. следва да заплати дължимия от него размер на главницата и договорната лихва по договора за кредит и предявените искове се явяват основателни за сумите от 7946,98 лева за главница и 1 378,66 лв. за договорна лихва за периода от 09.06.2015 г. до 09.05.2018 г. и следва да бъдат отхвърлени като неоснователни в частта до пълните предявени размери от 8330,63 лева главница и 3281,72 лева лихва за периода от 09.05.2013 г. до 09.08.2015 г., последната като погасена с изтичането на 3-годишна давност съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД. Върху присъдената сума за главница следва да се заплати от длъжника и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в СРС (изпратено по компетентност в РС – гр. Сливница) до момента на окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения срок ответникът е направил възражение
за погасяване на задължението по давност, което настоящият съдебен състав намира
за неоснователно. На първо място доколкото в случая кредиторът не е упражнил
правото си да обяви договора за предсрочно изискуем, давността тече от
настъпването на падежа. Съобразно практиката на ВКС – решение № 28 / 05.04.2012
г. по гр.д. № 523/2011 г. на ВКС и др., при договора за заем е налице неделимо
плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора, поради което за приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Падежът на договора е настъпил на 09.05.2018 година. От тогава до датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 07.08.2018 година петгодишният
давностен срок не е изтекъл.
Доколкото искът с правно основание чл. чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД е предявен за част от претендираната в заповедното производство и непогасена по давност главница по договор за потребителски кредит № FL398902 от 09.05.2008 г., а именно за сумата от 8330,63 лева, то в частта до 11 663, 57 лв., за която установителен иск не е предявен издадената заповед за изпълнение № 399 от 21.11.2018 г. по ч. гр. д. № 740/2018 г. по описа на РС-Сливница следва да бъде обезсилена.
Съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство и то с осъдителен диспозитив съобразно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца такси и разноски в производството, включително възнаграждение за един адвокат съобразно уважената част от исковете. В настоящия случай съдът счита, че следва да присъди на ищеца заплатените от него суми в общ размер на 1193,62 лева, от от които 186,52 лева за държавна такса, 846,48 лева за адвокатско възнаграждение и 160,62 лева за възнаграждение на вещо лице. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Относно разноските за заповедното производство съдът счита, че на ищеца следва да се присъди заплатената от него сума за държавна такса, която възлиза на 169,78 лева съобразно уважената част от исковете. Сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 1174,03 лева за адвокатско възнаграждение, съдът отказва да присъди предвид факта, че в настоящия случай не става ясно нито каква е сумата на уговореното конкретно плащане, нито какъв е уговореният начин за плащане на възнаграждението за представителство по заповедното поризводство. Представени са доказателства единствено за заплатена на адв. Христова глобална сума от 4 200 лв. Липсва самият договор за правна помощ и опис към него или към фактурата, от който да стане ясно, че претендираната сума 1174,03 за заповедното производство е част от фактурираните и преведени 4 200 лв. и че е заплатена именно за оказване правна помощ и съдействие от адв. Христова във връзка с претендираното по настоящото дело задължение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземане на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „В.“, ул. „Р.П.К.“ № … ет. …, представлявано от Р.И.М.-Т. срещу И.Р.Б., с ЕГН: с ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от 7946,98 (седем хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и 98 ст.), представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL398902 от 09.05.2008 г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД (днес „Юробанк България“ АД) и И.Р.Б., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2018 г. до окончателното заплащане на задължението, както и за сумата от 1 378,66 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.06.2015 г. до 09.05.2018 г., които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за продажба на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД (цедент) и „Еос Матрикс“ ЕООД (цесионер) и относно които вземания е издадена заповед за изпълнение № 399 от 21.11.2018 г. по ч. гр. д. № 740/2018 г. по описа на РС-Сливница, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до пълните предявени размери от 8330,63 лева главница и 3281,72 лева лихва за периода от 09.05.2013 г. до 09.08.2015 г.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 399 от 21.11.2018 г. по ч. гр. д. № 740/2018 г. по описа на РС-Сливница срещу И.Р. Б. в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД В ЧАСТТА за присъдената главница над сумата от 8330, 30 лв. до пълната предявена в заповедното производство претенция от 11 663, 57 лв., за която установителен иск не е предявен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И.Р.Б., с ЕГН: с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр гр. С., р-н „В.“, ул. „Р.П.К.“ № … ет. …, представлявано от Р.И.М.-Т., сумата от 1193,62 лева, от които 186,52 лева доплатената държавна такса, 846,48 лева за адвокатско възнаграждение и 160,62 лева за възнаграждение на вещо лице, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.1 ГПК И.Р.Б., с ЕГН: с ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „В.“, ул.
„Р. П.К.“ № .. ет. …., представлявано от Р.И.М.-Т., сумата от 169,78 лева,
представляваща част от заплатената от ищеца държавна такса в заповедното
производство по ч.гр.д. № 740/2018 г. по описа на РС – гр. Сливница, съобразно
уважената част от исковете, като отхвърля искането за горницата до 298,91 лева
и ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на заплатен адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
В частта, имаща характер на определение – за частично обезсилване на заповедта за изпълнение, решението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Софийски окръжен съд.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д. №
740/2018 г. по описа на РС – гр. Сливница и последното да се докладва.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: