Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, ………..06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети април две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА М. ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
АНДРЕЙ Г. при
секретаря Весела Венева,
като разгледа докладваното от съдия
М.ВНЧХД № 5966/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от 07.11.2017г.
по НЧХД № 15972/2016г., Софийски районен
съд - Наказателно отделение, 3-ти състав, е признал подсъдимия П.Я.А. за
виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.1
вр. чл.147, ал.1, пр.2 от НК, освободил го е от наказателна отговорност на
основание чл.78а от НК и му е наложил административно наказание „глоба“, в
размер на 1 000 лева. Със същата присъда СРС е признал подсъдимия за невинен в
извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.2, пр.1 и т.3 вр. чл.146,
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НК го е оправдал за това обвинение.
На основание чл.189, ал.3
от НПК, подсъдимият А. е осъден да заплати на частния тъжител /ЧТ/ К.И.И.
сумата от 12 лева, представляващи направени от последния разноски, а също и по 5
лева - държавна такса за издаване на изпълнителни листи.
Срещу присъдата, в осъдителната
й част, е подадена въззивна жалба от упълномощените защитници на подсъдимия А.
- адв. Е.Й. и адв. Л.Й.. В жалбата се твърди, че присъдата на първия съд е
неправилна, незаконосъобразна, постановена при непълнота на доказателствата и
несправедлива. Посочва се, че в хода на съдебното следствие не се доказва дали
телефонният разговор между подсъдимия и свидетеля Г.е бил дословно пресъздаден.
Поддържа се, че интервюиращият е задал подвеждащ въпрос относно авторството на
нападението над подсъдимия, за което той е имал единствено подозрения. Излага
се становище за недоказаност на употребата на думата на думата „определено“ от
страна на подсъдимия и на категоричността на неговото изявление, доколкото е
установено, че заглавието на статията е било прередактирано, което давало
основание да се заключи, че и други изрази са били заменени. Оспорват се
изводите на първоинстанционния съд относно субективната страна на деянието,
които според защитата се основават единствено на показанията на свидетелите на
частното обвинението, за които се изтъква, че не са потвърдени от други
доказателства, както и че самите свидетели не са посочили изрично, че са счели
за очернящо именно инкриминираното изречение. Отчита се, че въпросният израз е представлявал
мнение и предположение на подсъдимия, а не категорично изявление и в този
смисъл неговата вина не била категорично установена. Отправя се молба за отмяна
на осъдителната част от обжалвания съдебен акт и постановяване на оправдателна
присъда.
Депозиран е и отговор на
подадената въззивна жалба от упълномощените повереници на ЧТ - адв. Й.К. и адв.
Н.А.. В него се изнася, че първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна. Отговаря се на направените във въззивната жалба възражения.
Желае се потвърждаване на присъдата на първия съд.
В закрито заседание на 12.03.2018г. въззивният съдебен състав, по реда на чл.327
от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събиране на нови доказателства, но впоследствие въззивно съдебно следствие е
проведено и към материалите по делото са приобщени представени от защитата
писмени доказателства - постановление на СРП и съдебномедицинско удостоверение.
В открито заседание пред въззивната инстанция подсъдимият
А. се явява лично. За него се явяват и упълномощените му защитници - адв. Е.Й.
и адв. Л.Й.. В дадения ход по същество процесуалните
представители на подсъдимия молят жалбата да бъде уважена и първоинстанционната
присъда да бъде отменена в осъдителната ѝ част, като преповтарят
изложените в жалбата аргументи и искания. Изтъкват, че в статията изявленията
на подсъдимия са били прерадактирани, както и че зададеният му въпрос е бил
подвеждащ. Излага се становище, че А. е осъден за изказване на мнение, с което
се преграждала възможността му да се защити и да иска съдействие от органите на
МВР. Настоява се, че не е налице инкриминираното престъпление. Твърди се, че
подсъдимият е имал желание да обсъжда дейността по ръководене на боксовата
федерация, а не нападението срещу него и не е искал да говори за ЧТ и да го
оклеветява.
Поверениците
на ЧТ - адв. Й.К. и адв. Н.А. поддържат мотивите към присъдата и излагат доводи
против защитната теза. Отчитат, че именно подсъдимият е инициирал даването на
интервюто и то преди започването на Олимпиадата в Бразилия, както и че е
установено, че думите на А. не са изопачавани. Намират за правилни изводите на
СРС относно деянието. Считат за коректна преценката на първия съд и молят
присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
В
правото си на лична защита подсъдимия А. поддържа изложеното от своите
защитници и твърди, че още преди Олимпиадата му е било пределно ясно, че
България нямало да има никакви успехи. В предоставената му последна дума той
изразява предположение, че съдът е достатъчно компетентен и че ще вземе
правилно решение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в жалбата и отговора към нея, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните
пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез
законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл.102 от НПК доказателства. Аналитично са
изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не
установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации
на СРС. Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.Я.А. е българин, български гражданин,
разведен, неосъждан, роден е на *** ***. Същият живее в гр. София, ул. „****,
безработен е, с висше образование, ЕГН: **********.
Подсъдимият А. работел като треньор по бокс на отбор
за девойки, но в началото на 2016 г. бил отстранен заради обвинение на една от състезателките
срещу него. Подсъдимият обвинявал за отстраняването си частния тъжител К.И.,
който по това време изпълнявал втори мандат като председател на Българската
федерация по бокс /БФБ/ и тъкмо той назначавал треньорите и имал голямо влияние
над тях. От тогава отношенията между частния тъжител и подсъдимия А. се
влошили. През м. май 2016 г. двамата провели телефонен разговор, в хода на
който отново се скарали и разменили груби реплики. По време на въпросния
разговор И. казал на А. да помнел думите си, защото щял да съжалява. Подсъдимият
споделил на частния тъжител къде живеел. На 20.05.2016 г. пред домът си А. бил
нападнат и пребит от група момчета с тръби, като от ударите по главата изпаднал
в безсъзнание и трудно се възстановил. Той подал жалба в 06 РУ- СДВР, в която
описал случая и посочил предположенията си кой стоял зад нападението, тъй като
възприел думите на И. от телефонния разговор като отправена заплаха за живота.
През м. август 2016 г., в Рио де Жанейро, Бразилия,
се провели летни олимпийски игри, на които участвали и български спортисти по
бокс. Тяхното представяне обаче, не било на очакваното добро ниво и те не взели
медали. Междувременно, подсъдимият А., който обвинявал ЧТ И. за лошо управление
на БФБ, се свързал с редакцията на вестник „7 дни спорт” и поискал да говори за
проблемите. Задачата за вземане на интервю от подсъдимия била разпределена на
свидетеля Н.Г.- репортер от вестника. Той се свързал с А. по телефона и двамата
се уговорили какви въпроси и теми щели да бъдат обсъдени. Интервюто се провело
по редакционния телефон на вестника в края на м. август 2016 г. Подсъдимият
отговарял на въпроси зададени от страна на репортера, като разговорът бил
записан, съобразно с практиката в такива случаи. Въпросите на Г.били основно
във връзка с развитието и управлението на БФБ, защото това била темата, по
която А. изразил желание да говори. Подсъдимият излагал твърдения за лош подбор
на треньорите от страна И. - хора без ценз, опит и успехи в бокса, за лошо
управление и толериране на едни, а пренебрегване на други. Той изказал мнение,
че провалът на боксьорите на олимпиадата в Рио де Жанейро се дължал на погрешната
политика на президента на БФБ, който се влияел от мнението на свои приятели и
назначавал на работа хора, които му били удобни. Подсъдимият А. разказал и за
телефонния разговор с ЧТ И. през м. май 2016 г. и за отправената към него
реплика: „Помни си думите, ще съжаляваш!”, а така също и за нападението над
него от 20.05.2016 г. и подадената жалба в 06 РУ-СДВР. А. обвинил тъжителя, че
стои зад това нападение, защото имал пари и възможности да го направи и отчел,
че въпреки подадената жалба в полицията, нещата можело да бъдат покрити.
По проведеното телефонно интервю, свидетелят Г.изготвил
статия с въпроси и отговори и я предал на заместник-главния редактор на
вестника - свидетелката Е.М.. Тя сверила записа с написания текст и като
установила идентичност, счела, че статията трябвало да се публикува във
вестника. М.решила, че като заглавие на материала следвало да бъде поставено
обвинението на А. срещу И. за нападението. Свидетелят Г.отказал да подпише
статията с такова заглавие и бил против да се публикуват изнесените от
подсъдимия данни за нападението над него и обвиненията срещу тъжителя, тъй като
същите не били проверени, а и нямало решение от компетентните органи по случая.
Тогава свидетелката М., която била убедена, че темата била интересна, решила да
подпише статията със своето име. Тя оформила и подзаглавията и дала статията за
печат. Същата излязла във вестника на стр.18, в брой 7961, на 30.08.2016 г.,
със заглавие „И. поръча да ме пребият”, като едно от подзаглавията, оградено в
розово правоъгълниче било „К.И. е провал за българския бокс”. След като
публикували статията, свидетелят Н.Г.потърсил тъжителя за право на отговор, но
той отказал и представил своята гледна точка в друг спортен вестник. Същата
година редакцията на вестник „7 дни спорт” била закрита, а имуществото
разпродадено, като записите на интервютата не били съхранени.
Публикуваната статия била прочетена от свидетелите В.Н.,
Светослав С. и Михаил Таков, свързани с И. и ръководената от него федерация по
бокс, като едни се отнесли с насмешка и пренебрежение към изнесеното от
подсъдимия за нападението, а други възприели твърденията на подсъдимия като
очернящи тъжителя пред боксовите среди и пред децата му.
Изложената фактическа обстановка
въззивният съд приема за установена след анализ на събраните по делото доказателства - обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите Г., М., Н., С., Т.и С.; писмените
доказателства - справка за съдимост, характеристика за П.А., вестник „7 дни
спорт” от 30.08.2016г., бр.7961, както и приобщените в хода на въззивното
производство постановление на СРП и съдебномедицинско удостоверение.
Възприетите
от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и подробно е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на
които е кредитирал една част от тях и не се е доверил на други. Липсват
основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са
обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по
н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Във
връзка с горното и с оглед изложеното във въззивната жалба, настоящият съдебен
състав намира за необходимо да отчете изрично, че не се съгласява с
твърдението, че в осъдителната ѝ част, присъдата на първия съд е
постановена при непълнота на доказателствата. В хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд са положени необходимите усилия за разкриване на
обективната истина, като е проведено обективно, всестранно и пълно изследване
на обстоятелствата по делото. Разпитани са свидетелите Екатерина М.и Н.Г.,
които са работили по процесната статия, като даденият от СРС анализ на
показанията им не оставя никакво съмнение относно възприетите за установени
фактически положение, въз основа на които съдът е формирал и своите правни
изводи. По безспорен начин се доказва извършването на деянието, за което А. е
признат е виновен, включително, че той е заявил с необходимата категоричност,
че ЧТ И. стои зад нападението над него. Именно в такава насока са и показанията
на свидетелите Г.и М.. Според показанията на Г.той е бил притеснен от отговора
на А. относно нападението и поставеното заглавие след това, изведено от него,
тъй като тези факти не били проверени. Освен това М.разказва пред районния съд,
че е сравнявала съдържанието на записа на интервюто с написаното и установила
напълно съответствие. Ето защо и въззивният съд счита, че по отношение на
коментираното обстоятелство не са налице противоречия в доказателствения
материал. Правилно в мотивите към присъдата се заключва, че с оглед изложеното
от посочените двама свидетели, на въпроса на Г.„И вие подозирате, че зад нападението стои К.И.?”, подсъдимият е А.
отговорил: „Определено, той стои зад това
нещо, има пари и възможности, да го направи. Подал съм жалба в 06 РУ-СДВР, но
нещата могат да бъдат покрити там.”, с тези думи, в този смисъл и с тази
категоричност. Нещо повече, първоинстанционния съд е преценил и съпоставил
показанията на Г.и М.със съдържанието на самата статия, а и е преценил
обясненията на А. и е отчел, че дори и подсъдимият да е изразил свои
предположения, че тъжителят е поръчител на телесните му увреждания, той е
сторил това изключително последователно, целейки логично да изгради това
предположение, до степен на убеждение, че това е действителното положение,
макар подобни обстоятелства да не са били установени по надлежен ред, което
впрочем е видно и от представеното пред въззивния съд постановление за спиране
на наказателното производство поради неустановяване на извършителя на телесната
повреда, причинена на подсъдимия А..
На
следващо място следва да се отчете, че районният съд е преценил обективно и
правдиво показанията на Г.и М., като е установил наличните в тях противоречия
по отношение на това дали именно А. е автор на инкриминираното изявление „К.И. е провал за българския бокс”.
Прието е за установено, че този израз не е дословен цитат, а е изведен като
смислов акцент от становището на подсъдимия, че провалът на българските
боксьори в Рио де Жанейро се дължи на грешна политика на президента на БФБ. В
тази връзка в мотивите към обжалваната присъда е изрично отчетено и детайлно
аргументирано само частичното кредитиране на показанията на свидетелката М.. Не
е дадена вяра на изложеното от нея, че заглавието на статията „И. поръча да ме
пребият” е поставено от репортера Г., тъй като самият той заявява, че именно
поради това не е бил съгласен да подпише статията. Също така, не са кредитирани
твърденията на М., че подзаглавието в розовото правоъгълниче: „К.И. е провал за
българския бокс” не знае кой го е оформил по този начин - репортера или
редактора, но била сигурна, че това подзаглавие е било част от отговора и било
изнесено като смислов акцент от казаното от А.. Относно това обстоятелство
отново преимуществено, а и обосновано съдът се е доверил на изложеното от
свидетеля Г., доколкото именно той е взел лично интервюто от подсъдимия и
разказва, че същият не е коментирал личността и качествата на ЧТ И., а е
споменал името му като президент на БФБ. Впрочем самият факт, че М.определя
въпросния израз като „смислов акцент“ от казаното от А. също демонстрира, че не
се касае за точен цитат, а за изведено изречение от смисъла на отговора, като
акцент. Посочените противоречия относно коментираната част от частното
обвинение са били обективно оценени от съда и е прието, че не се установява
несъмнено именно подсъдимият да е автор на израза „К.И. е провал за българския бокс”, тъй като същият е изведен от
редактора на вестника. Последното обаче, само по себе си, не внася съмнения по
осъдителната част от присъдата, доколкото, както вече беше изложено, по
отношение на израза „Определено, той стои
зад това нещо, има пари и възможности, да го направи. Подал съм жалба в 06
РУ-СДВР, но нещата могат да бъдат покрити там.“ не са налице съществени
противоречия в доказателствения материал.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни и възраженията на защитата, че
зададеният от репортера въпрос е бил подвеждащ. Това възражение е било наведено
и пред първата инстанция и е обсъдено достатъчно ясно и категорично в мотивите
на СРС. От доказателствата по делото и от съдържание на процесната статия не би
могъл да се направи извод в посочената от защитата насока. Самият А., след
коментарите си за провала на олимпиадата и причините за това, без да е питан от
журналиста, разказва за телефонния си разговор с тъжителя, разменените реплики
и отправените заплахи - „Помни си думите,
ще съжаляваш”. Подсъдимият самостоятелно свърза това с последвалото нападение
над него и именно той за пръв споменава името на И. във връзка с побоя над
него. Същевременно, след изказването, че тъжителят стои зад нападението,
свидетелят Г.веднага връща темата на разговора към предварително уговореното.
Последното кореспондира изцяло и с твърденията на самия Г., че изявленията на
подсъдимия са го притеснили, доколкото се касаело за факти, които не би
проверени. В тази връзка, не би могло да се приеме и становището на защитата,
че А. е осъден за изказване на мнение, с което се преграждала възможността му
да се защити и да иска съдействие от органите на МВР, доколкото делото касае
изложени от подсъдимия твърдения не пред надлежни органи, а пред журналист от
спортен ежедневник и със ясното съзнание, че въпросната информация не е доказана.
Настоящата
инстанция намира за обективно и логично съдържащото се в мотивите към присъдата
доказателствено изследване на дадените от подсъдимия обяснения. Въззивният съд дава
отчасти вяра на изложеното посредством обясненията, но ги приема в една тяхна
част за защитна версия, която се опровергава от останалите доказателства,
събрани по делото. В тези обяснения прозира двояката им правна природа на
основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което
лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока на мисли,
достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите правила
относно гласните доказателствени средства и при съблюдаване на дефинитивните
правила за оценка на доказателствата. Въззивната инстанция не ги приема за
достоверни в частта им, в която А. твърди, че изявленията му не са били
правилно записани и че той е отговорил, че само предполагал, че ЧТ стоял зад нападението.
В тази им част, обясненията се опровергават категорично от показанията на Г.и М.,
които еднопосочно обуславят извода, че подсъдимият е отговорил на поставения му
въпрос с висока степен на категоричност, включително и посредством излагане на
логическа обосновка на твърденията му.
Съгласявайки се с правните изводи на районния съд и на
основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съдебен състав
намира от правна страна
следното:
Първоинстанционният
съд е направил верни и законосъобразни правни
изводи за квалификацията на деянията, вменени от тъжителя на подсъдимия А..
На първо място, макар и присъдата да не е оспорена в
оправдателната ѝ част, въззивният съд намира за необходимо да посочи
изрично, че изводите на СРС в тази насока са правилни и обосновани. П.А. не е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.148, ал.1, т.1,
т.2, пр.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК, така както се твърди от частния
тъжител. Действително във вестник „7 дни спорт”, на 30.08.2016 г. е отпечатана
статия, озаглавена „И. поръча да ме пребият”, с изнесено подзаглавие в розово
правоъгълниче „К.И. е провал за българския бокс”. По делото се установява, че
статията е подписана от заместник-главния редактор, защото репортерът, който е
направил интервюто е отказал. Също така, инкриминираното изречение - „К.И. е провал за българския бокс”,
макар и обидно за честта и достойнството на тъжителя, не се доказа по безспорен
и категоричен начин да е казано от подсъдимия А.. Същото не е формулирано от
него, а е изведено като смислов акцент от неговия отговор, че провалът на
българските боксьори на олимпийските игри в Бразилия се дължал на грешна
политика на президента на БФБ. В тази връзка уместно първоинстанционният съд е
преценил, че авторството на коментираното и посочено в тъжбата деяние не е безспорно
доказано и правилно подсъдимият е бил оправдан и признат за невиновен по
обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.2, пр.1 и т.3,
вр. чл.146, ал.1 от НК
Въззивната съдебна инстанция се съгласява изцяло и с
правните изводи на първия съд досежно осъдителната част от обжалваната присъда.
Безспорно подсъдимото лице е автор
на вмененото му престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.1 вр.
чл.147, ал.1, пр.2 от НК, което беше категорично доказано въз основа на
събраните по делото доказателства.
Клеветата
представлява съзнателно разпространяване на информация за определено лице в
позорни обстоятелства или данни за извършено престъпление, за които деецът
знае, че са неистински /р.20/1998г. по к.д. №16/98г. на Конституционния съд
/КС/ на РБ/. Тези обстоятелства следва да съдържат информация, факти /от
миналото или настоящето/ с цел да бъде злепоставена личността на оклеветения
пред обществото, посредством засягане на неговите чест и достойнство. Винаги
следва да се касае за конкретни явления от действителността, а не за някакви
отрицателни оценки, съждения, епитети и др. /Ненов, И. Учебник по наказателно
право. Особена част, с.432-433/. Горните обстоятелства следва да пресъздават
личността на оклеветения в отрицателна насока пред обществото, с оглед общоприетите
изисквания на морала и добрите нрави. Обществената укоримост на престъплението
произтича от неистинността на тези позорни за наклеветения обстоятелства,
респективно от приписването на неизвършени престъпни деяния.
Преди навлизане
в конкретиката на процесния случай следва да се направи известно уточнение,
свързано с провъзгласените в Конституцията на Република България и Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ основни
права и свободи на гражданите. Преди всичко, изхождайки от обекта на защита,
охраняван от наказателноправните норми при престъпленията по Глава ІІ, Раздел
VІІ, а именно - правото на лична чест и достойнство, на същия пряко противостои
свободата на словото, правото на мнение,
разпространявано чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по
друг начин, провъзгласено в ЕКЗПЧОС /чл.10/ и конституционно гарантирано
/чл.39-41 от Конституцията на РБ/. Въпреки изложеното, самият законодател е
поставил известни „граници“ за упражняване на коментираното право, с оглед
общите правила, свързани с реализирането на личните права и свободи на
останалите граждани. Така накратко може да се обобщи, че правото на свободно
изразяване на мнение, респективно правото да се разпространява информация, граничи
с правото на лична чест и достойнство на другия, по отношение на когото се
излага мнението/фактите. Изхождайки от тази принципна позиция следва да се
анализира дали при депозиране на определено мнение, респективно на определени
факти, свързани с личността на дадено лице се упражнява право на свободно
изразяване и разпространение на информация или при упражняването на това право
е прекрачена горепосочената граница и са нарушени правата на насрещния, като са
засегнати честта и достойнството му.
Сходно на
първоинстанционния съд, въззивната инстанция прие, че изнесените от А. твърдения
преминават границата на свободата на словото и нарушават правата на ЧТ, като
засягат честта и достойнството му. Те имат клеветнически характер и посредством
тях се осъществява съставът на коментираното престъпление. По вече изложени
съображения настоящият съд счете за несъмнено установена категоричността в
изнасянето на информацията от страна на подсъдимия, като от обективна страна по
делото действително се установява, че на 30.08.2016 г., в гр.София, в интервю,
чрез печатно произведение, във в.”7 дни спорт”, П.А. приписал престъпление на К.И.,
чрез изявлението: „Определено, той стои зад това нещо /отговаря на въпрос на
репортера: „И вие подозирате, че зад нападението стои К.И.“/, има пари и
възможности, да го направи. Подал съм жалба в 06 РУ-СДВР, но нещата могат да
бъдат покрити там”, като клеветата е извършена публично.
Въззивният съд сподела
становището на контролирания съдебен състав, че така структуриран отговорът на А.
директно, сигурно и категорично приписва престъплението на И., като подсъдимият
навява допълнителни доводи и прави логически връзки, за да обоснове твърдението
си. Не следва да бъдат споделени и доводите за субективна несъставомерност на
деянието и недоказаност на вината на подсъдимия. Предвид, че към момента на
даване на интервюто той вече е бил подал жалба пред надлежните органи, то от
обективно осъществените от него действия по излагане на конкретни, но
непотвърдени и неустановени твърдения за събитията, при това във вестник,
несъмнено личи желание именно за оклеветяването на тъжителя, като му бъде
приписано престъпление. Така според въззивния съд вмененото на А. деяние е
съставомерно и от субективна страна, предвид изложените съображения от районния
съдия, а и доколкото подсъдимият е имал съзнанието, че онова, което казва не е
установено - обстоятелство, видно и от
представеното пред въззивния съд постановление за спиране на наказателното
производство поради неустановяване на извършителя на телесната повреда,
причинена на подсъдимия А.. Също така, той е съзнавал и че въпросното изявление
приписва на ЧТ престъпление и засяга честта, достойнството
и доброто му име. По изложените съображения, изводът, че престъплението е
осъществено при форма на вината пряк умисъл, е правилен - А. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им /чл.11, ал.2, пр.1 от НК/.
Той е наказателноотговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи
наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост.
Безспорно са
налице и възприетите от СРС квалифициращи признаци - клеветата е нанесена
публично и е разпространена чрез печатно произведение. Възраженията на защитата
в тази връзка са неоснователни. Ирелевантно е обстоятелство, че свидетелите Н., С. и Т.не
посочват коя точно част от статия са възприели за очерняща. Същественото в
случая е, че е несъмнено установено, че те са прочели статията, както и че сам
по себе си, инкриминирания в тъжбата израз има клеветнически характер. Чрез
употребата на същия подсъдимият съзнателно е приписал престъпление на ЧТ и
правилно е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.1 вр. чл.147, ал.1,
пр.2 от НК.
При определяне на наказанието, първоинстанционният
съд правилно е приложил разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК и е освободил А. от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление. За коментираното
умишлено престъпно посегателство законът предвижда наказания „глоба” и
„обществено порицание“, като от него няма настъпили съставомерни имуществени вреди,
а подсъдимият не е осъждан. Напълно правилни са и разсъжденията на районния съд
относно предходното освобождаване от наказателна отговорност на А. и
възможността въпросният институт да бъде приложен по отношение на подсъдимия и
в процесния случай.
Неправилно районният съд, извършвайки преценка на
релевантните за индивидуализацията на наказанието фактори, е взел предвид
чистото съдебно минало на подсъдимия като смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото липсата на предишни осъждания за престъпления от общ
характер и на наложени наказания по реда на глава VIII от НК е отчетено от
законодателя като предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, поради което не може да бъде
едновременно и смекчаващо обстоятелство при определяне на отговорност на дееца,
тъй като противното би означавало един и същ факт да бъде взет предвид два пъти
в полза на извършителя, каквато не е целта на закона. Извън посоченото, уместно
като смекчаващи обстоятелства са приети добрите характеристични данни за
подсъдимия и коректното му процесуално поведение. Правилно като отегчаващо
обстоятелство е преценено служебното качество на оклеветеното лице.
Санкционната норма на чл.78а от НК предвижда
административно наказание „глоба“ от 1000 лв. до 5000 лв. Според въззивната
инстанция, определеното наказание в размер на законовия минимум - „глоба“ в
размер на 1000 лева, изцяло съответства на целите, визирани в нормата на чл.36 от НК. С наложеното наказание в пълна степен ще се въздейства поправително,
превъзпитателно и предупредително върху подсъдимия, като наред с това ще се
въздейства възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове на
обществото. В същото време, ще се даде възможност на подсъдимия да се поправи и
превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно тежко наказание.
Предвид изхода на делото, районният
съд правилно и законосъобразно, на основание чл.189, ал.3 от НПК, е възложил в
тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема,
че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Изложените в жалбата и в съдебното заседание твърдения в обратна
насока са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо
и напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
При извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания
съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на
основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда 07.11.2017г., постановена от СРС, НО, 3-ти състав
по НЧХД № 15972/2016 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.