Присъда по дело №662/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 34/23.03.2022 година по НОХД №662/2022г. на БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство
№2050/2021г. по описа на Районна прокуратура - гр.Бургас, ДП № 438/2021г. по описа на
Първо РУП-гр.Бургас, с който е повдигнато обвинение на Б.К.Ч., ЕГН: **********, ****, с
постоянен адрес: ****, за това че: на 23.07.2021г. в гр.Бургас, централен градски плаж, в
условията на повторност, в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи - дамска
раница от изкуствена кожа на стойност 10 лева, мобилен телефон марка „Motorola“ модел
„Moto Е 6 Play“ ведно със зарядно устройство на стойност 117 лева, сим карта на мобилен
оператор „А 1“ на стойност 9.90 лева, калъф за телефон на стойност 11 лева, дамски
портфейл от естествена кожа на стойност 10 лева, малък портфейл от изкуствена кожа на
стойност 3 лева, 2 броя диоптрични очила с метална рамка, 4,5 диоптъра на обща стойност
166 лева, кожен калъф за очила на стойност 3 лева и парична сума в размер на 17 лева,
всички вещи на обща стойност 346.90лв., от владението на Д.И.К., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на
глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата
обстановка, изнесена в обвинителния акт. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание при приложение на чл.58а НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една
година, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Защитникът на подсъдимия - адв. Р. – БАК, поддържа, че с оглед оказаното съдействие от
страна на подзащитния й в хода на разследването и доброто му процесуално поведение, на
същия следва да се наложи наказание ЛОС за срок от една година, което след редукцията по
чл.58а НК да бъде определено в окончателен размер на осем месеца. Счита, че така
определеното наказание следва да се изтърпи при „общ“ режим.
Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като моли за по
– ниско наказание и изразява съжаление за стореното.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно
и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за
установено следното:
От фактическа страна:
Б.К.Ч., ЕГН: **********, е ****, с постоянен адрес: ****.
На 23.07.2021г., около 08.40 - 09.00 часа подсъдимият Ч. се намирал в гр.Бургас, на
централния градски плаж, като имал намерение противозаконно да присвои вещи от
плажуващите там хора. По същото време на плажа била и пострадалата - Д.И.К.. Малко след
пристигането си тя влязла в морето, като оставила на плажната ивица раницата и
джапанките си. Докато се разхождал по плажа Ч. забелязал вещите на К, приближил се и
взел раницата й, след което побягнал. Около 20 минути по – късно К излязла от водата и
установила, че раницата й я няма.
Когато стигнал до алеята в морската градина Ч. отворил раницата и видял, че в нея имало
мобилен телефон марка „Motorola“ модел „Moto Е 6 Play“, който бил със сим карта на
мобилен оператор „А 1“, както и с черен кожен калъф. Подсъдимият извадил сим-картата от
телефона и я изхвърлил на земята, а телефонът с калъфа взел със себе си. Освен телефона в
раницата той намерил и зарядно устройство за телефон, дамски портфейл от естествена
кожа, малък портфейл от изкуствена кожа, 2 броя диоптрични очила с метална рамка - 4,5
1

диоптъра, кожен калъф за очила и парична сума в размер на 17 лева. От тези вещи
подсъдимият взел само сумата от 17 лева, а всичко останало заедно с раницата захвърлил в
храсти в морската градина.
По-късно през същия ден Д.И.К. намерила в една кофа за боклук изхвърлени всички
откраднати вещи с изключение на телефона ведно със сим-картата и калъфа на същия,
зарядното устройство и сумата в размер на 17 лева.
На свой ред, след като отнел описаните по – горе вещи, подсъдимият Ч. се върнал в
кв.“Победа“ в гр.Бургас, където се срещнал със своя познат Й.В.Тр., известен като малкия
Й. Подсъдимият помолил Т. да заложи телефона в заложната къща „И“ ЕООД, намираща се
в ****, тъй като самият той нямал лична карта. Ч. казал на Т., че телефонът бил негов, а не
бил краден и искал да го заложи, защото не разполага със средства. Ч. обещал да даде на Т.
сумата от 10 лева за услугата и той се съгласил.
На 24.07.2021г. около обяд Т. посетил посочената по – горе заложна къща. По това време
там на работа била Я.Я.А.. Т. заложил дадения му от подсъдимия телефон, като представил
в тази връзка своя документ за самоличност. За телефона той получил сумата от 50 лева. От
тях Ч. му дал обещаните 10 лева, а останалите задържал за себе си. Заложният билет с №
8783817 останал у подсъдимия Ч.. На 26.07.2021г. той предал доброволно билета от
заложната къща на водещия проверката инспектор - С.Д.В., служител на Първо РУ Бургас.
На 26.07.2021г. Я.Я.А. предала доброволно мобилния телефон ведно с калъфа на водещия
проверката инспектор С.Д.В. - служител на Първо РУ Бургас. На 23.11.2021г. разследващият
орган - ст.разследващ полицай З.Г., предала на Д.И.К. мобилния телефон ведно с калъфа
срещу разписка.
Видно от изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза стойността на всички
откраднати вещи възлизала на общо 346.90 лева.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания
на свидетелите Д.И.К. /л.43 от ДП/, Й.В.Тр. /л.48 от ДП/, Я.Я.А. /л.47 от ДП/, С.Д.В. /л.46 от
ДП/; писмени доказателствени средства: съдебно-оценителна експертиза /л.33-38 от ДП/,
допълнителна съдебно - оценителна експертиза /л.71-72 от ДП/, заложен билет № 8783817,
протоколи за доброволно предаване, разписка, справка съдимост, както и всички други
писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Ч. се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване
на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
От доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна
страна подсъдимият Б.К.Ч. с деянието си е осъществил състава на престъплението по
чл.195, ал.1 т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК, тъй като на 23.07.2021г. в гр.Бургас,
централен градски плаж, в условията на повторност, в немаловажен случай, отнел чужди
движими вещи - дамска раница от изкуствена кожа на стойност 10 лева, мобилен телефон
2

марка „Motorola“ модел „Moto Е 6 Play“ ведно със зарядно устройство на стойност 117 лева,
сим карта на мобилен оператор „А 1“ на стойност 9.90 лева, калъф за телефон на стойност
11 лева, дамски портфейл от естествена кожа на стойност 10 лева, малък портфейл от
изкуствена кожа на стойност 3 лева, 2 броя диоптрични очила с метална рамка, 4,5 диоптъра
на обща стойност 166 лева, кожен калъф за очила на стойност 3 лева и парична сума в
размер на 17 лева, всички вещи на обща стойност 346.90 от владението на Д.И.К., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения,
свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане
на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя
фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от
събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е
осъществил както първата фаза на изпълнителното деяние - прекъснал е владението на
предишния собственик върху процесните вещи, така и втората фаза - трайното установяване
на свое владение върху тях, поради което престъплението е довършено.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината „пряк
умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
им, което е обективирано в неговото поведение – съзнавал е, че отнетите вещи са чужда
собственост, че с действията си прекъсват фактическата власт на досегашния владелец, но
въпреки това е установил своя власт над тях, като е целял именно това и е имал намерение
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият Ч. е осъждан, като настоящата престъпна деятелност се определя като
осъществена в условията на „поторност” по смисъла на чл.28, ал.1 НК. Основание за горната
квалификация е следното осъждане на подсъдимия:
- по НОХД №4330/2020г. по описа на PC-гр.Бургас, по което му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изтърпяване е било
отложено за срок от една година, за престъпление по чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20,
ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК. Присъдата е влязла в сила на 02.03.2021г.
Разглежданият случай настоящата съдебна инстанция приема за немаловажен, тъй като
подсъдимият е осъждан 4 пъти за престъпления против собствеността на гражданите, като в
настоящия случай е налице и квалифициращ признак на осъщественото деяние.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл.58а, ал.1 НК във вр. чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в
случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Ч. обстоятелство, съдът отчете
обремененото му съдебно минало. Видно от приложената по делото Справка за съдимост на
подсъдимия, същият е осъждан многократно за престъпления от общ характер /4 пъти/.
Констатира се също така, че извършените от същия престъпления са против собствеността.
Системното извършване на престъпления по глава V от Особената част на Наказателния
кодекс, а именно насочени срещу собствеността на гражданите, навежда към извода за
трайно изградени навици за извършване на престъпления от този вид и реализиране на
доходи посредством тях.
Налице са обаче и смекчаващи отговорността на Ч. обстоятелства. Като такива на първо
място съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното разследване.
Също така БРС взе предвид младата възраст на подсъдимия, което обосновава и
възможността да не е изградил все още задръжки във връзка с извършването на
противоправни деяния, както и изразеното от него съжаление.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК,
а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 /една/ година, като след прилагане на
3

редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наложи на подсъдимия окончателно наказание в размер на
8 /осем/ месеца. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален „общ”
режимна изтърпяване на така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер
на 8 /осем/ месеца.
Определяйки наказание в посочения размер, съдът намира, че така определеното
наказание би постигнало целите както на генералната, така и на индивидуалната превенция
спрямо лицето.
По разноските:
Накрая съдът се произнесе относно направените в хода на наказателното производство
съдебно-деловодни разноски в смисъл:
– осъди на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия Б.К.Ч., ЕГН: **********, да заплати в
полза на бюджета на ОД МВР гр. Бургас направените по делото в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 97,50лв. /деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	34
Дата:	23 март 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия:	Яна Дичева Атанасова - Митева

Дело:	20222120200662
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 февруари 2022 г.

Присъда по дело №662/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите