РЕШЕНИЕ №
662
гр. Бургас, 15.05.2017
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Панайот Атанасов
при секретаря Е.Х., като
разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6678/2016 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на Л.А.В.,***, с която претендира приемане
за установено по отношение ответниците А.Т.Х. и Н.Г.Х.,***, че, на основание постановление
за възлагане на недвижим имот от 14.10.2014 год. по изп. д. № .../2013 год. на
ЧСИ рег. № 800, ищецът е собственик на таванско помещение с площ от 17.47 кв.
м., с граници: от две страни – тавански помещения на Н.Х., стълбище и външен
зид, което таванско помещение е принадлежащо към закупения от ищеца недвижим
имот – апартамент в гр. Бургас, кв. ......... и е заснето от СГКК-Бургас като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор .......; адрес гр. Бургас, кв. .........;
площ – 17.47 кв. м.; предназначение – ателие за творческа дейност; граници – на
същия етаж и над обекта – няма, под обекта – ...., както и за осъждане на двамата
ответници да му предадат владението на процесното таванско помещение; ангажира
доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Границите на
процесното таванско помещение са посочени от процесуалния представител на ищеца
в откритото съдебно заседание на 15.02.2017 год.
Правното
основание на предявения реивиндикационен иск е чл. чл. 108, ЗС.
Ответниците оспорват
иска, молят за отхвърлянето му и за присъждане на деловодните разноски;
ангажират доказателства.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от представеното
постановление за възлагане на недвижим имот от 14.10.2014 год. на ЧСИ рег. №
800, влязло в сила на 27.10.2014 год., ищецът е легитимиран като собственик на
апартамент, находящ се в гр. Бургас, кв. ...., ведно с принадлежащите към
жилището избено и таванско помещения, чиито граници не са посочени в титула за
собственост. Ищецът сочи, че обслужващото жилището му таванско помещение – с
идентификатор ... (отразено под № 1 по скицата на л. 16 по описа на делото),
понастоящем неоснователно се владее от ответниците, които се считат за негови
собственици, а необосновано са предали на ищеца владението на друго таванско
помещение – № 2 по скицата (съгл. признанието в откритото съдебно заседание на
15.02.2017 год.). Според твърденията в исковата молба, жилището на ответника А.Х.,
ведно с принадлежащото към него процесно таванско помещение, са били ипотекирани
с Нотариален акт № .../16.07.2008 год. на нотариус рег. № 449, а впоследствие –
придобити от ищеца В. чрез възлагане на цитираната публична продан. Според
показанията на свидетеля А.. С.., трето за делото лице – Д.. Г.., дъщеря на
етажен собственик във вх. 3 на бл. 2, им съобщила, че предаденото от Н.Х. на
ищеца таванско помещение № 2 не обслужвало изнесения на публичната продан апартамент.
Ответниците
оспорват иска с твърдения, че придобитият от ищеца апартамент се обслужва от
таванско помещение № 2, докато процесното таванско помещение е придобито от
двамата ответници на деривативно основание – договор за покупко-продажба,
сключен с Нотариален акт № 10/12.03.1997 год. на нотариуса ри БсРС. В писмения
си отговор ответниците сочат, че са придобили и правото на собственост върху
друго жилище в същия блок, но във вх. 2, ведно с принадлежащото му таванско
помещение – с № 4 на скицата на л. 16 (стр. 4, абз. втори от отговора), поради
което описаните в договора за ипотека граници на таванското помещение № 2 са
верни. В подкрепа на така изразената правна позиция са показанията на свид. П..
Г.., без родство със страните, който сочи, че Н. и А. са обитавали таванското
помещение № 2 във вх. 3, съгласно постигнатото през 1968 год. споразумение между етажните собственици във вх. 3 за разпределение
на избените и таванските помещения.
По делото е
прието заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът цени като
обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че не може установи идентичността
между спорното таванско помещение с описаните помещения в Нотариален акт №
10/1997 год. и Нотариален акт № 263/2008 год.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира реивиндикационния иск за
неоснователен. Уважаването на претенцията изисква провеждане на главно и пълно
доказване на релевантните за спора факти – активна материално-правна
легитимация на ищцовата страна като собственик на спорната вещ, пасивна
материално-правна легитимация на ответната страна като субект, упражняващ
фактическа власт върху вещта при липса на правно основание за владението/държането
й (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 108, ЗС). Съдът намира, че ищецът не е
доказал легитимацията си на собственик на спорното таванско помещение, представляваща
обслужваща част към придобитото по реда на публичната продан жилище –
апартамент на ет. 1. В представения титул за собственост – постановлението за
възлагане на недвижим имот, липсват граници на обслужващите помещения към
жилището, поради което не е доказана принадлежността на таванското помещение №
1 към закупения от ищеца апартамент. Описанието на таванското помещение по
договора за учредяване на ипотека от 16.07.2008 год. също не може да обоснове
извод за идентичността му със заснетото от СГКК-Бургас ателие, тъй като няма
убедителни данни за съвпадащи граници. В подкрепа позицията на ищеца са
единствено твърденията на трето лице – Д.. Г.., преразказани от свид. А.. С... Посоченото
трето лице не е ангажирано като свидетел в процеса, поради което липсва
основание за възприемане на твърденията й, които не са пряко възприети от
съдебния състав. Ответниците са провели и насрещно доказване, тъй като в
показанията си свид. П.. Г.. сочи, че ползваното от А. и Н. Х.. таванско
помещение е това под № 2 на скицата, и то е идентично с разпределеното им по
спогодбата между всички етажни собственици.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че по делото не е установена материално-правната
легитимация на ищеца като собственик на процесното таванско помещение, поради
което претенцията следва да бъде отхвърлена и в двете й части, без изследване
наличието на основание за владение на спорната вещ от страна на ответниците.
Неоснователността
на предявения иск налага в полза на ответниците да бъдат присъдени направените деловодни
разноски в общ размер от 605 лева, представляваща сбор от платените държавна
такса и адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 3, ГПК).
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 108, ЗС на Л.А.В., ЕГН **********, с адрес ***,
против А.Т.Х., ЕГН **********, и Н.Г.Х., ЕГН **********, двамата с адрес ***, за
приемане за установено, че ищецът е собственик на таванско помещение с площ от
17.47 кв. м., с граници: от две страни – тавански помещения, стълбище и външен
зид, което таванско помещение е заснето от АГКК-Бургас като самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ...; адрес гр. Бургас, кв. ....; площ – 17.47 кв. м.; брой
нива на обекта – 1; предназначение – ателие за творческа дейност; граници – на
същия етаж и над обекта – няма, под обекта – ..., както и за осъждане на ответниците
А.Т.Х. и Н.Г.Х. да предадат на ищеца Л.А.В. владението върху описаното таванско
помещение.
УКАЗВА задължението
на страните за отбелязване на крайния съдебен акт по настоящото дело в Службата
по вписванията при БсРС, след влизането му в законна сила.
ОСЪЖДА Л.А.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на А.Т.Х.,
ЕГН **********, и Н.Г.Х., ЕГН **********, двамата с адрес ***, деловодни
разноски в размер от 605 (шестстотин и пет) лева.
Решението може да бъде обжалвано от
страните с въззивна жалба пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ