№ 15916
гр. С., 23.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110114092 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу К. К. Й. за заплащане на
следните суми: 838,07 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.06.2022
г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 32,96 лева за
периода 15.09.2019 г. до 01.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр. дело № 30585/2022 г. по описа на СРС, 24-ви състав.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, като съсобственик на процесния имот
с аб. № 234604, находящ се в АДРЕС, било налице облигационно отношение, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като последната не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена
енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответницата дължи на
ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.
Представя като писмени доказателства: Нотариален акт № 65, том III, рег. № 13155,
дело № 458 от 23.12.2003 г. за продажба на недвижим имот ; заявление-Декларация от Й. Б.
Й. с ЕГН: ********** за откриване на партида; списък на живущите по апартаменти в
АДРЕС“; договор между СЕС за избор на ФДР; извлечение от сметки за процесния период;
1
обща фактура № **********; обща фактура № **********; съобщение към фактура №
**********; протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за ДР и списък на собствениците;
договор между ДРУЖЕСТВО и ДРУЖЕСТВО; общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от ДРУЖЕСТВО на потребители в гр. С..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата - К. К. Й., е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените срещу нея искове. Оспорва предявените искове и по
размер, като сочи, че ищецът не представил доказателства, че доставил твърдяното от него
количество топлинна енергия. Твърди, че претендираните суми са неоснователно завишени
от страна на ищеца. Оспорва се фактурите, касаещи процесния отчетен период, да са били
подписани от нея. Сочи, че ищецът не е приложил доказателства за въвеждане в
експлоатация на абонатната станция, както и протокол за отчет на редовност на приборите и
на самите отоплителни тела /монтаж, демонтаж, работещи уреди, топлоотделяне/ и на
документи, които да удостоверяват текущ държавен метрологичен контрол, съгласно
изискванията на Закона за защита на потребителите, Закона за измерванията, Наредба № 16-
334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването и Наредба за средствата за измерване. Навежда
твърдения, че начислените суми не са за реално консумирана топлинна енергия. Оспорва
наличието на валидно договорно отношение между страните. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на
цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер; както и че ответникът е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, с аб. № 234604
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
2
По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест
на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При
осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да
заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие,
че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
По делото са представен е представен препис от Нотариален акт № 65, том III, рег. №
13155, дело № 458 от 23.12.2003 г. за продажба на недвижим имот, по силата на който
ответникът е станал съсобственик на процесния топлоснабден имот. Настоящият съдебен
състав приема за установено, че ответникът притежава право на собственост върху
процесния недвижим имот, от което следва извода, че ответникът притежава и качеството
потребител по смисъла на чл. 150 ЗЕ, т.е. дължи цената на доставената топлинна енергия
съобразно неговия дял в съсобствеността.
Обстоятелството относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, се установява от
3
представените писмени доказателства - Договор №283/29.11.2000 г., сключен между
етажната собственост и ДРУЖЕСТВО с предмет индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия, топла вода и вътрешно разпределение на разходите за отопление,
както и представените от третото лице-помагач ДРУЖЕСТВО индивидуални справки за
процесния имот и документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки
с адресат другия съсобственик.
Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, която съдът кредитира като
обективна и правилна, тъй като кореспондират с останалия събран доказателствен материал,
сградата, в която се намира процесният недвижим имот се захранва от абонатна станция,
която измерва постъпилата в нея топлоенергия с общ топломер, който се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. С данните от средството за измерване може
коректно да се изчисли топлинните загуби за сметка на топлопреносното предприятие и
съответно потребената от абонатите топлоенергия за съответния отчетен период.
Експертизата заключва, че начислените суми за процесния период са начислени на базата на
прогнозен дял от предишен период, които впоследствие са били коригирани с начислените
от ФДР суми при дяловото разпределение и възлизат на общо 2 156,11 лева. Също така
вещото лице е установило, че изчисленията на технологичните разходи от работата на
съоръженията в абонатната станция са извършвани съгласно действащите нормативни
разпоредби и е установило наличието на свидетелства за метрологични проверки на общия
топломер в абонатната станция, както и подмяната му съгласно заповедите на ДАМТН и
изискванията на Закона за измервания.
От заключението на съдебно техническата експертиза и представените фактури се
установява, че за процесния имот стойността на доставената топлинна енергия е в общ
размер на 2 156,11 лева, дължима от двамата съсобственици. Съобразно притежавания от
ответника дял в съсобствеността на топлоснабдения недвижим имот размерът на дължимото
притезание се равнява на 1 078,05 лева, т.е. ½ от потребената топлинна енергия. От
заключението на назначената ССчЕ, която съдът кредитира като пълна и изчерпателна, се
установява, че ответникът не е заплатил начислените суми за използваната топлоенергия.
Експертизата установява, че индивидуалните изравнителни сметки са въведени в
информационната система на ищеца за процесния период, като са били взети предвид и
приспаднати от дължимата главница, която вещото лице изчислява също в размер на
2 156,11 лева.
Възражението за изтекла погасителна давност съдът намира за неоснователно.
Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011 от 18.05.2012 г., ОСГТК на
ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Налице е един
правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична
сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на
престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което
изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно. Процесният
4
период е м.05.2019 г. до м.04.2021 г., като заповедта за изпълнение е подадена на 08.06.2022
г. Съгласно чл. 3 т. 2 от ЗМДВИП във връзка с обявеното извънредно положение,
давностният срок, с изтичането на който се погасяват права на частноправните субекти, не
тече от 13.03.2020г. до неговата отмяна. С Решение на Народното събрание от 03/04/2020г.,
обн. ДВ бр.33/2020, срокът на обявеното извънредно положение е удължен до 13.05.2020 г.
Следователно погасителната давност за най-ранното задължение изтича на 01.07.2022 г, а
заявлението е подадено на 08.06.2022 г., т.е. вземанията не са погасени по давност, тъй като
не е изтекъл предвидения от закона тригодишен срок от настъпването на изискуемостта им.
Претендираното от ищеца притезание е в размер на 838,07 лева, представляващо главница
за доставената топлинна енергия, следва да бъде изцяло уважено.
Относно иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за топлинна
енергия.
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с
решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при
неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия. За целия процесен период ССчЕ изчислява дължимата лихва в
общ размер на 221,87 лева, или 110,93 лева, дължима от ответника. Предявеното от ищеца
притезание за забава е в размер на 32,96 лева, следователно искът с правна квалификация
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва също да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
Правото на разноски в производството принадлежи изцяло на ищеца. С оглед т.12 от
ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по
дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 30585/22 г. по описа на СРС, 24 състав. Ищецът е
представил е списък с направени разноски в размер на 801,88 лева, от които 101,88 лева –
държавни такси за двете производства и 700 лева – депозит за изготвянето на СТЕ и ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ Дължимата държавна такса за
настоящето производство е в размер на 67,04 лева. За половината разноските в заповедното
производство съдът вече се е произнесъл и за които вземания има издаден изпълнителен
лист. Притезанието за разноски цели да репарира всички реално направени разходи без да
допуска неоснователно обогатяване, поради което ответникът следва да плати само
разликата над вече присъдените в заповедното производство разноски, които са в размер на
17,42 лева държавна такса и 25 лева юрисконсултско възнаграждение.
5
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. К. Й., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
*********, сумата от 838,07 лева главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с аб. № 234604, находящ се в гр. С., АДРЕС, за
периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.06.2022 г. до изплащане
на вземането, както и мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на 32,96 лева за периода 15.09.2019 г. до 01.12.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 30585/2022 г. по описа на СРС, 24-ви
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. К. Й., ЕГН **********, да заплати на
ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, сумата от 867,04 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски, както и сумата от 42,42 лева –
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6