РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Перник, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500555 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР – П., представлявана от директора П. И. М., чрез пълномощника
главен юрисконсулт С. С. против решение № 758/09.07.2023 г., постановено по гр.д. №
4345/2022 г. по описа на Районен съд - Перник, с което е осъдена Областна дирекция на
МВР П. да заплати на Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 494.76 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за приравнение на нощни часове в дневни, като
извънреден труд за периода от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г., както и за сумата от 125.44
лева, представляваща лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за
положения извънреден труд по тримесечие за периода 26.10.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху дължимата сума от 494.76 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба - 29.07.2022г., до окончателното изплащане, както и сумата от 400.00 лв. -
разноски за адвокатски хонорар.
На основание чл.78 ГПК съдът е възложил в тежест на страните сторените от тях
разноски в производството, като Областна дирекция на МВР -гр.П. е била осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Перник сумата
от 50.00 лева - дължима държавна такса, както и възнаграждението за вещо лице в размер на
100,00 лева.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, Областна дирекция на МВР П. е обжалвала
решението изцяло, като моли същото да бъде отменено като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, а предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата са развити
подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на
1
материалния закон. Счита, че претендираните суми не могат да бъдат изплатени, тъй като
липсва правно основание за това. Възразява се, че дължимите се обезщетения били вече
заплатени на служителя със съответното увеличение, като нощен труд. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на релевираните възражения, като се сочи, че решението е
постановено при неправилна преценка на събраните в хода на производството
доказателства. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество от въззивната
инстанция с отхвърляне на исковете. Моли се за отмяна на първоинстанционното решението
в цялост като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Иска се отхвърляне на
предявения иск за изплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
като извънреден, ведно с претендираните лихви и разноски. Претендират се извършените от
ОДМВР - Перник разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Д. С. С. не е подал отговор на
жалбата, но изразява становище, чрез адв.В. за нейната неоснователност и за потвърждаване
на атакуваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
С решение № 758/09.07.2023 г., постановено по гр.д. № 4345/2022 г. по описа на
Районен съд - Перник, Областна дирекция на МВР П. е осъдена да заплати на Д. С. С., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата 494.76 лева, представляваща дължимо възнаграждение за
приравнение на нощни часове в дневни, като извънреден труд за периода от 29.07.2019 г. до
10.07.2020 г., както и за сумата от 125.44 лева, представляваща лихва за забава върху
неплатеното трудово възнаграждение за положения извънреден труд по тримесечие за
периода 26.10.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно със законната лихва върху дължимата сума от
494.76 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.07.2022г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 400.00 лв. - разноски за адвокатски хонорар.
На основание чл.78 ГПК съдът е възложил в тежест на страните сторените от тях
разноски в производството, като Областна дирекция на МВР -гр.П. е била осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Перник сумата
от 50.00 лева - дължима държавна такса, както и възнаграждението за вещо лице в размер на
100,00 лева.
Районният съд е уважил така предявения иск, като е приел, че страните са били
обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е бил държавен
служител в ОД на МВР - гр. П., а в настоящия случай отношенията между страните се
уреждали съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени. Изследвал е дали в случая намира приложение нормата на чл.9, ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд. Приел е, че според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е
действала Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до
29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от
29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
(обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.), както и че текстовете на чл.3, ал.3
и в трите наредби били идентични, тъй като повелявали, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да
2
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила
от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножавало по 0,143. В следващите две
Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния
период от 01.10.2016г. до 30.11.2019 година липсвало изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен.
Районният съд е приел, че за периода от 01.01.2020г. до 10.07.2020г., ищецът е
положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен
труд, сумата от 494.76 лева, представляваща дължимо възнаграждение за приравнение на
нощни часове в дневни, като извънреден труд за периода от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г.,
както и за сумата от 125.44 лева, представляваща лихва за забава върху неплатеното трудово
възнаграждение за положения извънреден труд по тримесечие за периода 26.10.2019 г. до
29.07.2022 година. Счел е, че на ищеца следва да се присъди и законна лихва от падежа на
всяко едно вземане до 29.07.2022г., така както е предявен иска в размер на 125.44 лева,
съобразно заключението на вещото лице, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба - 29.07.2022г., до окончателното изплащане на вземането. В тази насока е
и заключението на приетата и кредитирана от съда ССчЕ.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната
жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от ПРС писмени
доказателства факти, че през процесния период ищецът е бил служител в Областна
дирекция на МВР -гр.П., работещ по служебно правоотношение, като е заемал длъжността –
„***“ в ***, към РУ Р. при ОДМВР- П. , полагащ труд по служебно правоотношение в
системата на МВР – чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,
ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва
спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните
се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване, дали
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са
приложими разпоредбите на КТ и НСОР3 и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОР3.
Съгласно приетото с тълкувателно решение № 1/2020, постановено на 15.03.2023
3
година от ОСГК на ВКС, явяващо се задължително за правоприлагане от съдилищата, за
нощния труд в МВР не следва да важат правилата на Кодекса на труда (КТ), нито
специалния коефициент, с който в частния сектор се умножават отработените часове. За
разлика от останалите лица, заети по трудово правоотношение, *** е допустимо да работят
по осем, а не по седем часа през нощта и спрямо тях не следва да се прилага специалния
коефициент от 1,43, по който до 2016 година са се умножавали часовете за нощен труд в
МВР.
Ето защо в случая, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба), като следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
В тази насока ВКС акцентира, че това разрешение съответства и на правото на
Европейския съюз, като съдът в Люксембург е приел допускане на определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем
часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор,
вкл. за ***, ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий,
обусловена от допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно с нея.
За да се приложи правна уредба по аналогия, трябва да има празнота в закона. В
Закона за МВР обаче няма празнота за продължителността на работното време, изразено в
брой на часовете. Този въпрос е уреден в чл.187, ал. 1 ЗМВР. Нормите на чл. 187, ал. 1 и 3
ЗМВР, съпоставени с чл.140 КТ установяват, че разпоредбите на ЗМВР регламентират по-
голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР, в
сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение, което се
обосновава с основните функции на МВР, визирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.
В наредбите липсва правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но самият законодател не е
изразил вола да преобразува нощните часове в дневни. Освен това, неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира от други
начини: допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР), по-
голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване
на служебно правоотношение (чл.234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим за заплащане на
извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на
осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал.
2 КСО), пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и др., както приемат
върховните съдии.
Всичко изложено дотук мотивира настоящата въззивна инстанция да приеме, че с
решението си районният съд е достигнал до правни изводи и краен резултат, различни с тези
на въззивния съд и в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в
тълкувателно решение № 1/2020, постановено на 15.03.2023 година от ОСГК на ВКС,
поради което атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено,
включително и в частта за разноските, а въззивната жалба - уважена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.8, вр.ал.3 от ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение пред ОС
Перник така, както изрично е поискано - в минимален размер от 100 лева, съгласно чл.23,
т.1, предл.2-ро от Наредбата за заплащане на правната помощ. Липсва представен списък за
разноски, съгл.изискванията на чл.80 от ГПК, поради което съдът не дължи присъждане на
други такива на ОДМВР – П. (арг.от т.2, т.8 и т.11 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г., на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 758/09.07.2023 г., постановено по гр.д. № 4345/2022 г. по
описа на Районен съд - Перник, с което Областна дирекция на МВР П. е осъдена да заплати
на Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 494.76 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за приравнение на нощни часове в дневни, като извънреден труд за периода
от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г., както и за сумата от 125.44 лева, представляваща лихва за
забава върху неплатеното трудово възнаграждение за положения извънреден труд по
тримесечие за периода 26.10.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
дължимата сума от 494.76 лева, считано от датата на подаване на исковата молба -
29.07.2022г., до окончателното изплащане, както и сумата от 400.00 лв. - разноски за
адвокатски хонорар; е осъдена Областна дирекция на МВР -гр.П. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Перник сумата от 50.00 лева -
дължима държавна такса, както и възнаграждението за вещо лице в размер на 100,00 лева,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск, с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5,
т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Областна дирекция на МВР - ***, ЕИК
********* да заплати на Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 494.76 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за приравнение на нощни часове в дневни, като
извънреден труд за периода от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г., както и за сумата от 125.44
лева, представляваща лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за
положения извънреден труд по тримесечие за периода 26.10.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху дължимата сума от 494.76 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба - 29.07.2022г., до окончателното изплащане, както и сумата от 400.00 лв. -
разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Д. С. С. да заплати на „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР“ – П. сумата в
размер на 100.00 (сто) лева, представляваща направените от въззивника съдебно деловодни
разноски в настоящото въззивно производство,
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 3, пр.
първо ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5