ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26006
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110134604 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба на Г. Б. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С.., чрез
адвокат Д. С. К. от САК срещу „С..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр. С, с която е предявен отрицателни установителни искове за недължимост на сумата
от 2 290,34 лева, представляваща сбор от ежемесечните задължения за заплащането на
цената за услугите водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води,
натрупани за периода от 27.01.2017 г. до 22.12.2017 г., по следните фактури: Фактура
№ 70725783; Фактура № 71379908; Фактура № 72028386; Фактура № 72684142;
Фактура № 73314281; Фактура № 73950146; Фактура № 74611274; Фактура №
75245429; Фактура № 75898417; Фактура № 76575238; Фактура № 77227824; Фактура
№ 77830149., както и за сумата от 752,76 лева, представляваща мораторна лихва за
забава, начислена върху ежемесечните задължения за заплащането на цената за
услугите водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води, натрупани за
периода от 27.01.2017 г. до 22.12.2017 г., по горепосочените фактури.
Към исковата молба са приложени писмени документи, които се иска да бъдат
приети, като доказателства по делото, да бъде задължена ответната страна да
представи по делото процесните фактури. Прави се доказателствено искане за
допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение
относно следните въпроси:
-Каква е общата стойност на задълженията по процесните фактури, натрупани за
периода от 27.01.2017 г. до 22.12.2017 г. и за какви услуги са начислени те ?;
-Какъв е размерът на начислената законна (мораторна) лихва за забава върху
задълженията за главница по процесните фактури ?;
1
-Каква част от процесните вземания са погасени с изтичането на кратката 3-
годишна погасителна давност ?
С Разпореждане № 67884/01.06.2023 г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на
предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от
ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея, да се изпратят
на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор,
отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 19.06.2023 г. на
ответника.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок е
депозиран писмен отговор по подадената искова молба, с който изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Ответникът е изразил становище, че не оспорва иска за процесната сума за
периода от 29.01.2019 г. – 28.07.2020 г., тъй като е настъпила погасителна давност,
като в тази връзка ответното дружество не е и предприемало принудителни действия
по нейното събиране.
Прави искане отговорността за разноските по делото да бъде възложена в тежест
на ищеца, съобразно чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с оглед на своевременното признание
на иска, ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото .
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим следва да бъде разгледан.
При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както на
процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено
правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад
по делото.
По доказателствата:
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат
приети.
Съдът счита за не-необходими исканията на ищеца за задължаване на ответната
страна за представяне на документи и за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза с оглед извършеното признание на исковете и липсата на необходимост да
бъдат доказвани фактите от фактическия им състав.
2
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат
напътени към медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146
от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.07.2024 г. от 09:25 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
-обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
Ищецът твърди, че видно от Удостоверение за наследници с изх. № 161 от
26.01.2022 г. на СО – район В.., ищецът Г. Б. Н. е единствен наследник на родителите
си – Б.. Н. М.., починал на 30.01.2000 г. и Данка Владова Н.а, починала на 10.05.2012 г.
Сочи се, че след тяхната смърт, ищецът е наследил семейното им жилище,
представляващо еднофамилна жилищна сграда (къща) с административен адрес в гр.
С.., за която има открита партида с абонатен № ********** при ответното дружество, с
титуляр Б.. Н. М.. (баща на ищеца). На дата 06.08.2020 г. водоподаването до имота
било прекъснато от екип на ответното дружество, поради непогасени задължения към
същото дружество, което е видно от представените като доказателства по делото Акт
№ 0000134 от 06.08.2020 г. и Писмо с изх. № О/Ж – 130/17.02.2022 г. Ищецът твърди,
че с Възражение с вх. № О/Ж-130 от 03.02.2022 г. е оспорил задълженията си към
ответното дружество, като погасени по давност и е поискал същите да бъдат отписани,
както и да бъде открита партида на негово име, удостоверение за размера на остатъка
от задълженията му след отписване на погасените по давност суми и сключването на
спогодба за разсроченото им доброволно погасяване, за да се възстанови
водоподаването до имота. Посочва, че в отговор на горепосоченото възражение,
ответното дружество изпратило на ищеца Писмо с изх. № О/Ж – 130/17.02.2022 г., с
което възражението на ищеца е отхвърлено и му е отказано отписване на погасените
по давност суми, тъй като погасителната давност не се прилагала служебно. В писмото
3
било посочено още, че общият размер на задълженията на ищеца за процесния имот са
в размер на 21193,03 лева натрупани за периода от 16.12.2013 г. до 28.07.2020 г., както
и че
водоподаването до имота ще бъде възстановено след пълното им изплащане, ведно със
таксите. Посочва, че видно от представеното доказателство Писмо с изх. № ЗИ – 410 от
06.06.2022 г., процесните задължения са формирани като сбор от сумите по следните
фактури:
Фактура №Дата на издаванеГлавницаЛихваОбщо дължимо
**********.01.2017 г.233,32 лв.75,04 лв.162,60 лв.
**********.02.2017 г.221,30 лв.77,12 лв.174,37 лв.
**********.03.2017 г.193,07 лв.70,89 лв.158,76 лв.
**********.04.2017 г.214,25 лв.80,42 лв.182,00 лв.
**********.05.2017 г.315,88 лв.79,78 лв.527,40 лв.
**********.06.2017 г.325,44 лв.84,11 лв.240,69 лв.
**********.07.2017 г.214,25 лв.83,19 лв.233,33 лв.
**********.08.2017 г.188,35 лв.88,68 лв.228,61 лв.
**********.09.2017 г.237,79 лв.90,45 лв.348,92 лв.
**********.10.2017 г.188,35 лв.87,82 лв.328,14 лв.
**********.11.2017 г.223,68 лв.92,07 лв.274,08 лв.
**********.12.2017 г.216,61 лв.86,12 лв.274,20 лв.
ОБЩО:2 290,34 лева752,76 лева3 043,1 лева
Счита, че с оглед на гореизложеното и предвид извънсъдебното изявление на
ответното дружество, че давността не се прилага служебно, както и поради факта, че
водоподаването до имота е прекъснато, то за ищеца възниква правен интерес от
предявяването на иска по чл. 124 от ГПК. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Посочва, че на основание чл. 111, буква в) от ЗЗД, с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания и за лихви.
Сочи, че съобразно диспозитива на Т.Р., постановено на 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, понятието периодични плащания се характеризира с изпълнение
4
на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време,а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Посочва се още, че съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ, стойността на
потребената вода се плаща ежемесечно. Ищецът твърди, че с оглед на изложеното,
процесното вземане от 2290,34 лева, представляваща сбор от ежемесечните
задължения за периода от 27.01.2017 г. до 22.12.2017 г., е погасено с изтичането на 3 –
годишната давност по чл. 111, буква в), като на същото основание се явява погасено и
процесното вземане от 752,76 лева, представляваща мораторна лихва за забава, за
периода от 27.01.2017 г. до 22.12.2017 г. Заявява, че в условията на евентуалност, в
случай, че в процесната сума са включени вземания на дружеството ответник, които се
погасяват с общата 5 – годишна давност, то счита, че те също са погасени по давност
на основание чл. 110 от ЗЗД. Отделно от това, посочва, че ответното дружество не е
доставило, а ищецът не е потребявал такова количество услуги , съответстващо на
начисленото вземане. Посочва, че завишеното количество фактурирани услуги се
дължи на загуби по водопроводната система, незаконни присъединявания и течове,
преди границата на водоснабдения имот. Изтъква, че измервателните уреди, които са
монтирани в имота, не са преминали предвидената в закона метрологична проверка и
са технически неизправни, поради което не отчитат точно доставеното до имота на
ищеца количество вода.
ВЪЗРАЖЕНИЯ на ОТВЕТНИКА:
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който не
оспорва исковете като иска да бъде постановено решение при признание на исковете и
моли разноските да бъдат присъдени в тежест на ищеца. Ответното дружество,
посочва, че не е предприемало действия по принудително събиране на процесната сума
по фактури издадени в рамките на процесния период. Сочи, че извънсъдебната покана,
изпратена до длъжника да плати, не е повод за предявяването на иск за несъществуване
на вземането и не ангажира отговорността за разноски при признание на иска до
изтичането на срока за отговор на исковата молба. Излага, че отговорност за разноски
би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори
предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла
5
погасителна давност. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
-правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК и чл. 86 ЗЗД.
С оглед извършеното от ответника признание на предявените искове на
основание чл. 153 ГПК фактите, включени във фактическия им състав, не се оспорват
от ответното дружество и не се нуждаят от доказване.
-разпределение на доказателствената тежест – С оглед особеностите на
отрицателните искове и направеното признание на ответника, единствено в тежест на
ищеца е да установи, че ответникът е претендирал посочените в исковата молба суми
за доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води по партида с
клиентски № ********** за периода 27.01.2017 г. до 22.12.2017 г.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението – наличието
на облигационна връзка между страните, че извършвал в договореното качество и срок
услуги по доставка на вода за процесния имот, начина на отчитане на консумираните
услуги и начислените в тази връзка суми, както и, че са налице обстоятелства, водещи
до прекъсване или спиране на давността на вземанията, за които обстоятелства не сочи
доказателства.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е да докаже:
основанието, от което произтича вземането му и забавата, т.е. да установи момента на
изискуемост на главното вземане.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
-факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
На основание чл. 146, ал. 4 вр. с чл. 148 от ГПК съдът:
ПРИЕМА като писмени доказателства, приложените към исковата молба
документи и пълномощно към писмения отговор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, както и за задължаване на ответното дружество да представи
намиращи се в него процесни фактури по реда на чл. 190 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономическо приключване
6
на спора. Отказът на страните да участват в процедура по медация или непостигането
на медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящото производство – държавна такса, евентуално
разноски за вещи лица и др. под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си
място по повод на явяванията си в съдебни заседания.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
УКАЗВА на страните следното:
В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един
месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Когато посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат
към делото и се смятат за връчени / чл. 40 от ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
Препис от настоящото определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7