Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 03.07.2015
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На двадесет и четвърти юни две
хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: С. Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1416 по описа за 2014 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание по член 150 от СК.
Ищецът – А. М. П., в качеството му на баща и законен представител на Д.А.
П.и М.А.П.твърди, че ответницата е майка на малолетните им деца Д.А. П.с ЕГН **************и
М.А.П.с ЕГН ***********. С Определение по гражданско дело № 1490/2011г. по
описа на Районен съд Карлово, същата била осъдена да им заплаща чрез бащата, в
качеството му на законен представител на децата месечна издръжка в размер на по
60 лева, за всяко едно от децата. От постановяване на издръжката изминали три
години и десет месеца. В периода от влизане в сила на определението на Районен
съд Карлово до месец август на 2014г., ответницата не плащала дължимата от нея
издръжка на децата. Срещу същата имало образувано и досъдебно производство за
престъпление по член 183, ал. 1 от НК, което последствие било прекратено.
Твърди, че издръжката за децата, до месец август 2014г. получавал от Община
Карлово, въз основа на образувано изпълнително дело в Районен съд Карлово срещу
ответницата. От месец август 2014г. ответницата започнала да превежда дължимата
издръжка за децата с пощенски запис. Твърди, че в периода от 2011г. до
настоящия момент се изменили социално-икономическите условия в страната, с
оглед на инфлационните процеси, както и нуждите на децата, с оглед тяхната
възраст, в която се намират в момента. И двете деца са ученици в ОУ „****“ град
Б., като дъщерята е в *** клас, а сина е в *** клас. Същите посещавали и частен
учител, след училище, тъй като в училището в град Б.нямало занималня, а бащата
нямал възможността да ги подготвя за следващия учебен ден, за което заплащал по
15 лева на ден общо за двете деца. Ежедневните грижи за храна, облекло,
отопление, учебни пособия се поемали само от него, разходите за изминалите
четири години нараснали. Ищецът твърди, че получавал над средното за страната
минимално трудово възнаграждение, но му е трудно да се справя сам с нуждите за
отглеждане на двете деца, още повече, че за изминалия период от три години,
ответницата не заплащала нито едно дължима месечна издръжка. Цялостната грижа,
възпитание и издръжка за двете деца поел ищеца изцяло с неговите възможности и
лични средства. Твърди, че ответницата е в трудоспособна възраст, работи,
съдружник е във фирма „Д.“ ООД, със седалище и адрес на управление град С., не
знаел същата да има задължения за издръжка към други лица и за нея нямало да
съставлява затруднение да заплаща по-голям размер месечна издръжка за двете
деца.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да измени постановената по
гражданско дело № 1490/2011г. на Районен съд Карлово издръжка, като я увеличи
от 60.00 лева месечно за всяко дете, на 120 лева месечно за детето Д.А. П.с ЕГН
**************и 120 лева месечно за детето М.А.П.с ЕГН ***********, считано от
датата на подаване на исковата молба – 09.12.2014г. до настъпване на
законоустановена причина за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
Ответницата - Р.И.Г., представлявана от назначения й по реда на член 47 от
ГПК особен представител – адвокат М.Р. твърди, че иска е допустим и от
събраните в хода на делото доказателства ще вземе становище дали е основателен.
Същата счита, че ищеца следва да докаже обстоятелствата, на които се базират
претенциите му за увеличаване размера на присъдената издръжка за двете
малолетни деца. Особеният представител на ответницата оспорва изнесените в исковата
молба факти и обстоятелства и счита иска за неоснователен, поради факта, че
ответницата живее и работи в друго населено място и не могъл да осъществи
контакт с нея. Признава, че видно от приложените към исковата молба писмени
доказателства, страните са родители на децата, ответницата е осъдена да изплаща
ежемесечна издръжка за децата, но ищеца следва да докаже твърденията за
увеличени нужди на децата.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Обстоятелството, че страните са
родителите на непълнолетните деца - Д.А. П.с ЕГН **************и М.А.П.с ЕГН ***********
се установява от представените удостоверения за раждане, съдържащи се на лист 6
и 7 от делото.
От представените удостоверения - №
78/17.11.2014г. и № 79/17.11.2014г., двете издадени от ОУ „***“ град Б.се
установява, че децата са записани, като ученици за учебната 2014/2015г. в ОУ „***“
град Б.
От приложеното копие на съдебен
протокол от проведено открито съдебно заседание по гражданско дело №
1490/2010г. по описа на РС – Карлово се установява, че с влязло в сила
Определение № 206 от 18.02.2011г. е одобрената постигната между страните
съдебна спогодба, по силата на която ответницата - Р.И.Г. се задължава да
заплаща на малолетните си деца - Д.А. П.с ЕГН **************и М.А.П.с ЕГН ***********
месечна издръжка в размер на по 60 лева, за всяко едно от децата, считано от
18.02.2011г.
Представеното по делото Удостоверение №
959/01.12.2014г. на ЕТ „Д. – А. М.“ град Б. удостоверява, че средното месечно
трудово възнаграждение на бащата – А. М. П. за периода месец май 2014г. – месец
октомври 2014г. възлиза в размер на 420 лева.
Дирекция “Социално подпомагане” град Карлово в депозирания по делото
социален доклад, обосновават заключение, съгласно което майката - Р.И.Г. не
поддържа контакти с децата си в продължение на две години. Същата изплаща на
бащата определената от съда месечна издръжка чрез пощенски запис. Бащата
изпитва затруднения в задоволяване на нарастващите жизнени и образователни
потребности на децата си, като същият счита за необходимо да бъде увеличен
размерът на постановената издръжка. Условията, при които се отглеждат и
възпитават децата са подходящи за тяхното нормално физическо и психическо
развитие.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на ищцовата страна.
От показанията на свидетелите – М.А.П.и Д. П. П., баба и дядо на децата по
бащина линия се установява, че децата живеели при баща си в град Б., от както
родителите им били разделени от четири, пет години. За тях се грижели баща им,
както и бабата и дядото по бащина линия. Свидетелят П. твърди, че на децата им
се купувало всичко от бащата. Всяка година бащата ги водел на почивка, предимно
ходели на море във Варна, Бургас, като той поемал разноските. От както били
разделени, майката не е виждала децата, същата не е идвала и не давала нищо за
децата си, дори и за рождените им дни и за Нови години. Сочи, че момчето
спортувало, ходело към спортния клуб, където играело футбол, а момичето ходело
към културния дом на танцов състав. Допълнителните занимания на децата били
безплатни, но като излизали навън бащата им давал джобни. Твърди, че в град Б.нямало
занималня, поради което бащата плащал на частен учител за занималня, за което
заплащал общо 15 лева на ден, от понеделник до петък ходят. Свидетелят П.
твърди, че децата били ученици, на възраст ** и ** години. Дрехи, обувки,
учебници им купувал бащата. Ежедневните разходи и нуждите на децата се поемали
от бащата. Децата ходели на почивка - на море, на балкан, което се
подсигурявало от бащата. Майката от пет години не е виждала децата и от тогава
не се е интересувала за тях. Твърди, че преди ваканцията децата ги изпащали на
частни уроци. Момичето играело в танцова, а момчето играело мач. Заниманията им
били безплатни, но само когато ходели извън града им се давали пари.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Предявен е иск с правно основание член 150 от СК, който съдът намира за
частично основателен и доказан, по следните съображения:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна на възможностите на задълженото лице. В случая такова изменение на
нуждите на децата безспорно е налице. От предходния момент на определяне
размера на издръжката до настоящия момент е изминал период от близо пет години.
Децата са пораснали. Това обуславя обстоятелството, че потребностите им
безспорно са се завишили, което обуславя и необходимостта от осигуряване на
повече средства за тяхната издръжка.
Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и
дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде
определен с оглед критериите, визирани в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се
преценяват, като се вземе предвид възрастта му, здравословно състояние,
разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му. От събраните по
делото доказателства по категоричен начин се установява, че последното
определяне на издръжката на децата е преди пет години, поради което съдът
счита, че същите имат завишени потребности за храна и облекло в сравнение с предходния
момент. Само това обстоятелство
обосновава определянето на по-висока издръжка. В тази връзка, от приетите по делото доказателства безспорно се
установи, че грижи за децата се полагат единствено от бащата, като той поема
всички разходи освен за домакинството и за издръжката и отглеждането на децата.
По делото липсват доказателства за доходите на ответницата, поради което
съдът приема, че същата, след като е в работоспособна възраст е във
възможностите й е да реализира доход към средно определената за страната
месечна работна заплата.
Съдът определя, че необходимата издръжка на децата е в общ размер от по
180.00 лева за всяко дете, като в така определената издръжка, участието на
майката следва да е в размер на 100.00 лева, а участието на бащата следва да е
в размер на 80.00 лева, отчитайки че той полага грижи по непосредственото отглеждане и възпитание на децата. Така,
предходно определена издръжка, която ответницата е осъдена да заплаща в размер
от по 60.00 лева за всяко от децата следва да се увеличи на от по 100.00 лева
за всяко от тях.
По делото не са ангажирани доказателства, ответницата да е задължено лице
спрямо друго лице по закон. Установеното по делото, имайки предвид и
обстоятелството, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали имат имущество, обуславя извода, че така определената от
съда издръжка следва да се увеличи. Изменената издръжка се дължи от датата на
завеждане на исковата молба - 09.12.2014г. до настъпване на причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
Искът за разликата до пълно предявения размер от по 120.00 лева за всяко от
децата, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва да се
отбележи, че обективен факт е, че нуждите на подрастващите, с оглед създаването
на нормални условия за живот, обучение и възпитание са големи, но
задоволяването на същите не може да бъде за сметка собственото съществуване на
родителите. Предвид това, в случая няма доказателства, от които да се обоснове
извод за изключителни нужди на децата, налагащи присъждането на издръжката в
пълен размер, включително и такива за значителни възможности на родителя,
неполагащ непосредствени грижи за същото.
Разноски не е претендира от страните, поради което такива не следва да се
присъждат. На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответника да заплати, държавна такса по сметка на ВСС върху увеличената
издръжка в размер на 115.20 лева. На основание член 242, ал.1 от ГПК, следва да
се допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно
издръжката
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание член 150 от СК,
определена по гражданско дело № 1490/2010г. по описа на РС – Карлово издръжка,
която Р.И.Г. от град С., ж.к. Р. К., бл. **, вх. **, ет. **, ап. ** с ЕГН ***
заплаща на детето си Д.А. П.с ЕГН ***,
като малолетно чрез неговия баща и законен представител А. М. П. от град Б.,
улица „П.” № ** с ЕГН ***, като я УВЕЛИЧАВА от 60.00 (шестдесет) лева на 100.00
(сто) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2014г. до
настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащането до
окончателното плащане, като за разликата над 100.00 лева до пълният предявен
размер от 120.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ИЗМЕНЯ, на основание член 150 от СК,
определена по гражданско дело № 1490/2010г. по описа на РС – Карлово
издръжка, която Р.И.Г. от град С., ж.к. Р. К., бл. **, вх. **, ет. **, ап. ** с
ЕГН *** заплаща на детето си М.А.П.с ЕГН ***********, като малолетно чрез неговия баща и законен представител А. М.
П. от град Б., улица „П.” № ** с ЕГН ***, като я УВЕЛИЧАВА от 60.00 (шестдесет)
лева на 100.00 (сто) лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
09.12.2014г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от
падежа на плащането до окончателното плащане, като за разликата над 100.00 лева
до пълният предявен размер от 120.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от
ГПК, Р.И.Г. от град С., ж.к. Р. К., бл. **, вх. **, ет. **, ап. ** с ЕГН ***,
да заплати по сметка на Районен съд Карлово, държавна такса върху увеличението
в размер на 115.20 лева.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявената в съдебно
заседание, проведено на 24.06.2015г. дата за обявяването му, а именно - в
двуседмичен срок, считано от 08.07.2015г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн. Д.