№ 4
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Г. В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000515 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на адвокат Г. Й. Й. – член на САК,
в качеството му на пълномощник на ищеца В. Д. Д. ЕГН: **********
против Решение № 260005 от 18.01.2022 г.,постановено от П. окръжен съд
по търг.дело № 28/2021 г..
Предмет на въззивно обжалване е отхвърлителната част от решението,
по силата на която предявеният от ищеца В. Д. Д. против ЗАД Д.Б.Ж.З.“ЕАД
ЕИК ********* иск по чл.432, ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 19
000 лева до 50 000 лева.
В тази обжалвана част се поддържа оплакването ,че решението е
постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение в
размер на 19 000 лева е твърде занижено и не съответства на претърпените
от ищеца неимуществени вреди. В жалбата се посочва, че при
постановяване на решението си съдът не е отчел факта ,че ищеца е
претърпял изключително тежки травматични увреждания. Жалбоподателят
счита, че с оглед на действително претърпените болки и страдания –
1
справедливият размер на застрахователното обезщетение следва да се
определи в размер на 50 000 лева.
Въззивна жалба против решението на първата инстанция е подадена и
от ответна З.А.Д. „Д.Б.Ж.З. „АД. Предмет на въззивно обжалване е
осъдителната част на решението, по силата на която ответното дружество е
осъдено да заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 19 000 лева. Според жалбоподателя съдът не е отчел, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който не
е бил облечен с предпазен костюм.
Наред с това поддържа оплакването, че пострадалият ищец не е
положил грижи за собственото си здраве като не е провел рехабилитация,
което е довело до забавянето на оздравителния процес.
Претендира се да се отмени решението и да се постанови въззивно
решение, с което да се отхвърли иска, а при условията на евентуалност да се
намали размера на присъденото обезщетение.
Пловдивският апелативен съд след проверка на изложените в двете
въззивни жалби оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание – чл.432,ал.1 от КЗ.
Първоинстанционният съд е установил точно механизма по който е
настъпило процесното ПТП.
По делото не е било спорно, че произшествието е станало на
07.11.2020 г., около 19.00 часа в град П.. По-конкретно е настъпило в зоната
на кръстовището между бул.“Ц.О.“ с улица „Н.Ц.“,в тъмната част на
денонощието при много добра видимост на изкуствено осветление от
улични лампи и автомобилни фарове. На кръстовището е имало
хоризонтална и вертикална маркировки за пешеходни пътеки. Пътното
платно е било разделено на две ленти с единична непрекъсната линия, като
лекия автомобил „А.***“ с № ** ** **** се е движил по средата на лявата
пътна лента. При наближаване на кръстовището е предприел намаляване на
скоростта,като е подал сигнал за извършване на маневра наляво, като е
спрял пред пешеходната пътека. В същата лява лента за движение
непосредствено зад лекия автомобил „А.***“ със скорост от около 55-60
2
км/ч се е движел мотопеда „Х.“,управляван от свидетеля Ц. И. К.. На
задната седалка на мотопеда се е возил пострадалия ищец В. Д.. Мотопеда
се е движел в същата лява лента като е догонвал лекия автомобил „А.***“,
като нито дистанцията, нито скоростта на движение на мотопеда са били
съобразени с конкретната пътна обстановка. Водачът на мотопеда Ц. К. е
разпитан като свидетел пред първата инстанция и потвърждава факта, че е
управлявал мотопеда със скорост над 55 до 60 км. в час, както и факта ,че
лекия автомобил е подал ляв мигач и е спрял движението си пред
пешеходната пътека. Следователно основната причина за настъпването на
процесното ПТП е в действията на водача на мотопеда, който се е движел без
да спази необходимата дистанция и с превишена скорост при навлизане в
кръстовище. Вниманието на водача на мотопеда е било отвлечено и същият
не е намалил скоростта си на движение, нито има следи от спирачен път.
Последвал е удар на мотопеда в задната лява част на лекия автомобил, в
резултат на който телата на водача на мотопеда и на пострадалия ищец В. Д.
са били отхвърлени инерционно напред. Образно казано те буквално са „
прелетели“ над лекия автомобил и са паднали върху пътното платно, като
щастлива случайност е , че в този момент по платното не са се движили
други моторни превозни средства.
По делото е установено, че пострадалият В. Д. след като е „прелятял“
над колата е паднал върху дясното си коляно, което е довело до закрито
счупване на дясното бедро. От приетата медицинска документация не се
установяват други фрактури. На пострадалия ищец не е извършена
оперативна интервенция, като предприетото лечение е било консервативно.
Извършена е гипсова имобилизация като е бил поставен гипсов ботуш,
който е бил свален след около 60 дни. След това пострадалият в
продължение на един месец е използвал помощни средства – патерици. Най-
силни са били болките на пострадалият по време на приемането му в
болнично заведение, като след това са започнали да намаляват в резултат на
проведената медикаментозна и обезболяваща терапия. От заключението на
вещото лице д-р Д.П. – специалист по ортопедия и травматология става
ясно, че при правилно протичане на оздравителния процес срокът за
пълното възстановяване при този вид фрактури е около 8 до 10 месеца след
травмата. При приемане на заключението вещото лице е установило, че в
конкретния случай е налице забавяне на оздравителния процес. Това се
3
дължи на това, че при падането върху дясното коляно силата на удара се
стоварва върху капачката, която разцепва двата кондила на бедрото. При
свИ.ето на крака капачката се размества отпред и се вклинява между двете
бедрени кости. Усложнението идва от наличието на свободен излив на
вътреставна течност в коляното. Към момента на прегледа на пострадалия
вещото лице-медик е констатирало, че е налице забавено срастване на
фрактурата между двата кондила, които са раздаличени един от друг на
разстояние около милиметър, милиметър и половина. Ако нормалното
срастване при този вид фрактура трае около 8 до 10 месеца, то в случая е
налице забавено срастване, причина за което е цепнатината между двата
кондила. В тази именно „цепнатина“ влиза вътреставната течност и това
забавя процеса на зарастването. Вещото лице обаче пояснява, че за да се
спре излива на точност има начини за лечение – медикаментозно и
терапевтично. За да се стабилизира състоянието на крака следва да се
отстрани излива и да се дадат медикаменти, които стимулират костното
срастване. На трето място трябва да се приемат медикаменти от вида на
протекторите, които запълват цепнатината между двата кондила и
едновременно с това защитават хрущяла от износване.
В случая според вещото лице-медик е било задължително пострадалият
да бъде долекуван под наблюдението на лекар – травматолог, но за това е
необходимо ищеца да прояви активност.
По признание на самия пострадал той не е ходил на определените
контролни прегледи, не е провеждал рехабилитация и както той обяснява
„ раздвижвах се сам“.
Това бездействие на пострадалия е довело до забавеното срастване на
фрактурата между двата кондила.
Вещото лице-медик е категоричен, че ако пострадалият бе ходил на
контролни прегледи е щял да бъде лекуван с медикаменти, което би довело
до по-бързото решаване на проблема с вътреставната течност.
В случая е налице забавено срастване, което е продължило повече от 10
месеца, но причината за това е бездействието на самия пострадал, който с
4
оглед сложността на фрактурата задължително е следвало да се долекува
медикаментозно и да проведе рехабилитация.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец, който не е положил грижа за собственото си здраве и това
е довело до забавеното срастване на фрактурата.
Второто възражение за съпричиняване, което се поддържа във
въззивната жалба на ответника е за бездействие, изразяващо се в
непоставянето на обезопасителен костюм.
Възражението е неоснователно. От обясненията на вещото лице –
автоексперт инженер В. Ф. се изяснява,че скоростта на мотопеда в момента
на удара е била от порядъка на 55-60 км.в час, при което след това тялото на
пострадалия е излетяло на 16 -16.5 метра напред и вдясно.
Тялото е паднало върху коляното на десния крак и при този удар с
голяма кинетична енергия костта не би издържала дори при поставен
предпазен костюм. В случая не е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51,ал.2 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е определил общия размер на обезщетението
за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, която сума е занижена и не
може да репарира претърпените от ищеца болки и страдания. Последният е
претърпял сериозно травматично увреждане – закрито счупване на дясното
бедро. Наложило се е гипсова имобилизация като е поставен гипсов ботуш,
който е бил свален след 60 дни. След това в продължение на около месец
пострадалият се е придвижвал с помощни средства-патерици. Особено силни
са били болките през дните на болничния престой и първите няколко дни в
домашна обстановка,през които не е могъл да се движи и е бил на памперси.
Това е силно травмиращо състояние за един млад човек. Нормалния период
на зарастване при закритата фрактура на дясното бедро е от порядъка на
около 8 до 10 месеца, което е продължителен период, свързан с ограничаване
на двигателната активност. Фрактурата е довела и до трайни последици за
пострадалия: установява се наличието на посттравматичен артрит на дясното
коляно и забавено зарастване на интеркондилната фрактурна фуга. През
цялото време е изпитвал болки, като най-образно това е описано от св. М.В..
Пред него пострадалият В. Д. е споделил, че когато се опита да свие десния
си крак изпитва много остра болка - „сякаш някой ми прерязва с трион
5
коляното“. Така е било през първите три месеца.
Като отчита всичко изложено по-горе въззивният съд приема, че
следва да се определи общ размер на обезщетението за причинените болки и
страдания от 35 000 лева.
Действително е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който
не е положил грижа за собственото си здраве и не е потърсил консултация с
лекар-травматолог, не се е явил на контролни прегледи и не е провел
необходимата рехабилитация. Степента на съпричиняване от страна на
пострадалия съдът може да се определи на не повече от 10%.
В този смисъл тезата на дружеството –жалбоподател,че приноса на
ищеца за настъпването на вредоносния резултат е „поне 80%“ е практически
недоказуема. Все пак следва да се отчита факта, че пострадалият ищец не е
управлявал мотопеда, а се е возил на задната му седалка. С нито едно свое
действие или бездействие пострадалият не е допринесъл за настъпването на
процесното ПТП,а по-скоро е би пасивен участник в същото - той просто се е
возил на задната седалка на мотопеда.
Като краен резултат от общият размер на обезщетението в размер на
35 000 лева следва да се приспаднат 3 500 лева, представляващи паричната
равностойност на съпричиняването, определено от съда в размер на 10%.
Разликата е в размер на 31 500лева и до този размер следва да се уважи иска
по чл.432,ал.1 от КЗ. По силата на обжалваното решение е присъдена сумата
от 19 000 лева, като ответника следва да бъде осъден да заплати
допълнително още 12 500 лева или общо сумата 31 500 лева.
Следва да се потвърди решението в отхвърлителната му част за
разликата над 31 500 лева до 50 000 лева.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъден да в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на
Пловдивския апелативен съд сумата от 750 лева върху увеличения размер на
иска, т.е. върху сумата от 12 500 лева.
Ответното дружество е направило съдебни разноски пред двете съдебни
инстанции в общ размер на 1590 лева. Защитавал се е срещу предявен срещу
него иск, цената на който е 70 000 лева, като искът е отхвърлен за сумата
6
38 500 лева. На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответното дружество сумата от 874 лева, съразмерно
отхвърлената част от иска. Ищецът е осъден да заплати съдебни разноски
пред първата инстанция в размер на 735.86 лева, като следва да доплати още
сумата 138 лева.
В полза на адвокат Г. Й. следва да се заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 1475 лева,дължимо на основание чл.38,ал.1 т.2
от ЗА- за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца
В. Д. Д. пред въззивната инстанция.
Размера на възнаграждението се определя съгласно чл.7,ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В този смисъл следва да бъде постановено въззивното решение.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260005 от 18.01.2022 г, постановено от П. окръжен
съд по търг.дело№ 28/ 2021 г., в частта му, с която съдът е отхвърлил
предявеният от В. Д. Д. с ЕГН:********** против „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.“АД ЕИК
********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ за присъждане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 19 000 лева до 31 500
лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ З.А.Д. Д.Б.Ж.З.“АД ЕИК ********* да заплати на В. Д.
Д. ЕГН:********** към присъдената сума в размер на 19 000 лева
допълнително още сумата 12 500 лева или сума в общ размер на 31 500
лева/ тридесет и една хиляди и петстотин лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на причиненото
травматично увреждане- закрито счупване на дясното бедро, причинено при
ПТП, настъпило на 07.11.202 г.,причинено от Ц. К., при управлението на
мотоциклет марка „Х.“,модел „** **“, с рег.№ ** ******, ведно със законната
лихва за забава върху присъдената сума от 31 500 лева, считано от 02.03.2021
г. до окончателното плащане.
7
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част, с която
искът по чл.432,ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 31 500 лева до 50 000 лева.
ОСЪЖДА В. Д. Д. ЕГН: ********** да заплати на „ЗАД Д.Б.Ж.З.“АД
ЕИК ********* към присъдената сума от 735.86 лева допълнително още 138
лева или сума в общ размер на 874 лева, представляваща направени от
ответника съдебни разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗАД З.Б.Ж.З.“ АД ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на ПАС ЕИК ********* ДТ сума в
размер на 750 лева, дължима върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.З.“АД ЕИК ********* да заплати в полза на
адвокат Г. Й. Й., член на САК сумата 1475 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл.38,ал.2,т.1 от ЗА за безплатно
процесуално представителство на ищеца В. Д. пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8