Р
Е Ш Е
Н И Е № 261090
гр. Бургас, 03.09.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на пет-надесети
юли през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1165 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Те-ленор България” ЕАД,
гр.София, против С.К.В. ***.
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника, въз
основа на което е било образувано ч. гр. дело № 8392/2020г. на РС Бургас. По него е била
издадена такава за сумата от общо 1 573.30 лв., в това число:
1 457.87 лв. – неплатени месечни абонаментни такси и цена на потребени
мобилни услуги за периода от 01.01. до 31.03.2019г. по Договор за мобилни
услуги от 13.12.2016г. с пред-почетен номер ++359*********, 62.96 лв. – неплатени месечни
абонаментни такси за същия период по Допълнително споразумение от 16.10.2017г.
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359898411137, и 52.47 лв. – неустойка
за предсрочното прекратяване на последното – по вина на абоната, в размер на
три месечни абонаментни такси без ДДС, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2020г.,
до окончателното плащане, както и за деловодните разноски. Твърди също, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъж-ника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск
за вземането си. Моли Съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на В., че дължи горната сума. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител адв. М.Н., оспорва пре-тенциите и иска от
Съда да ги отхвърли.
Съдът, като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, на-мира за
установено следното:
По заявление на “Теленор България” ЕАД
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против В. за исковата
сума, по ч. гр. дело № 8392/2020г. на РС Бургас, при-ложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя и наличието на правен интерес у ищцовото
дружество от водене на предявените установителни искове.
На 13.12.2016г. между
“Теленор България” ЕАД и В. е сключен Договор за мо-билни услуги с предпочетен номер ++359********* за абонаментен план ”Нонстоп 24.99 с
неограничени национални минути”, със стандартна месечна абонаментна такса от 24.99 лв. + стойността на допълнителните
услуги, съобразно приложената Ценова листа, за срок от 24 месеца. Предвидено в
него е и че след изтичане на уговорения период, той се превръща в безсрочен,
при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде пре-кратен
по всяко време. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да се е
въз-ползвал от тази възможност.
На 16.10.2017г. между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359898411137 с абонаментен план ”Тотал+ 20.99 промо 2 000
МВ”, със стандартна месечна абонаментна такса от 20.99 лв. + стойността на допълнителните услуги,
съобразно приложената Ценова листа, за срок от 24 месеца.
Въз основа на така обсъдените писмени
доказателства, следва да бъде направен извод, че между страните са възникнали и
са съществували твърдените в исковата молба облига-ционни правоотношения,
основани на двата договора за мобилни услуги, включително и за исковия период от 01.01. до 31.03.2019г.
С исковата молба са представени
данъчни фактури, както следва: № **********/01.02. 2019г. за отчетен период от
01.01 до 31.01.2019г., на обща стойност 1 442.69 лв., от които:
1 421.70 лв. – абонаментна такса и ползвани услуги за предпочетен номер ++359*********, и 20.99 лв. – абонаментна такса за предпочетен номер +359898411137,
с дължим остатък от 1 428.89 лв. и срок за плащане – 16.02.2019г.; №
**********/01.03.2019г. за отчетен период от 01.02 до 28.02.2019г. на обща
стойност 45.97 лв., от които: 24.99 лв. – абонаментна так-са за предпочетен номер ++359*********, и 20.98 лв. – абонаментна такса за предпочетен номер +359898411137,
със срок за плащане – 16.03.2019г., и № **********/01.04.2019г. за отчетен период от
01.03 до 31.03.2019г. на обща стойност 45.97 лв., от които: 24.98 лв. –
абонаментна такса за предпочетен
номер ++359*********, и 20.99 лв. – абонаментна такса за предпочетен номер +359898411137,
със срок за плащане – до 16.04.2019г. Същите, няма
спор между страните, са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца, което
е ре-довно водено /по тази причина не беше допуснато извършването на ССЕ/, и
съобразно раз-поредбата на чл.182 от ГПК следва да се ценят като доказателство,
досежно отразените в тях обстоятелства по предоставянето на услугите.
При негова доказателствена тежест, ответникът
не е ангажирал доказателства да е за-платил на ищеца дължимите по тези три
фактури суми, поради което предявеният устано-вителен иск за тях – общо 1 520.83
лв., е основателен и следва да бъде уважен.
Върху главницата се
дължи законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 21.12.2020г., до окончателно-то й изплащане.
Безспорно се установи в хода на настоящото
производство, че ответникът не е платил на ищеца дължимите месечни абонаментни
такси и цена на потребени мобилни
услуги за
периода от 01.01. до 31.03.2019г., както в срока по чл.27 от Общите условия на ”Теленор България“ ЕАД – указания във фактурите
такъв, но не по-късно от 18 дни след издаването им, така
и към датата на приключване на устните състезания по делото, като с оглед ви-новното
неизпълнение от страна на В. на тези
договорни задължения, дружеството надлежно, едностранно, е прекратило договорите
между тях, съобразно чл.75, вр. с чл.19б, б.”в” от същите ОУ, считано от датата на двустранното спиране
на обажданията – входящи и изходящи.
В Раздел III, т.4 от Допълнително споразумение от 16.10.2017г. към
Договор за мобил-ни услуги с предпочетен номер +359898411137 е предвидено, че в случай
на предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния план месечни
абонаменти до края на сро-ка.
Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и слу-жи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Според разясненията,
дадени в т.3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010г. по т. де-ло № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клаузата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като тази преценка следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В настоящия казус,
преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестност-та в гражданските
и търговски правоотношения, уговорената неустойка в размер на всички месечни
такси по договора, от датата на едностранното прекратяване от оператора до края
на срока му, е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и
обезщетителна функции, тъй като не е съобразена с естеството на обезпеченото
задължение и с възможни-те вреди при неизпълнението му от абоната. Същата има
подчертано санкционен характер и би довела до това – без да предоставя ползване
на услугата, доставчикът да получи иму-ществена облага от насрещната страна в
същия размер, като тази, която би реализирал, ако договорът не беше прекратен.
А подобен несправедлив правен резултат е несъвместим с добрите нрави, защото
създава условия за неоснователно обогатяване на търговеца и води до извод, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции още към момента на
уговарянето й.
Предвид горното, Съдът
намира, че обсъжданата клауза за неустойка нарушава
добри-те нрави и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД същата е нищожна.
На следващо място – уговорената неустойка е
нищожна и поради противоречието й с разпоредбите на ЗЗП.
Ответникът притежава
качеството ”потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП като
физическо лице, на което са предоставяни далекосъобщителни
услуги от ищеца – мо-билен оператор.
Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е вся-ка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
В т.5 от същата
разпоредба е предвидено, че такава е и тази, която задължава
потреби-теля, при
неизпълнение на неговите задължения, да
заплати необосновано високо обезще-тение
или неустойка.
В случая
неустойката за периода от датата на прекратяване на
догoвора до края на сро-ка
му
е необосновано висока, съображения за което вече бяха изложени.
Съгласно чл.146,
ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, ос-вен ако са уговорени
индивидуално, а в ал.2 е предвидено, че не са индивидуално уговоре-ни тези,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал въз-можност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаи на договори при общи усло-вия. Тежестта за доказване, съобразно
ал.4, е за търговеца или доставчика, а ищецът не е ангажирал надлежни
доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че представеният
по делото договор за мобилни услуги е бланков и неустоечната клауза не е била
предмет на предварително договаряне между мобилния оператор и абоната.
В крайна сметка, въз основа на
нищожната клауза за неустойка за ответника не е въз-никнало валидно задължение да
заплати на ищеца такава, включително и в размер на пре-тендираните три месечни абонаментни
такси без ДДС. Искът по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата 52.47
лв. е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и настоящото произ-водства разноски, съразмерно с уважената част от
исковете – общо 108.31 лв. за ДТ, 166.67 лв. възнаграждение за особения представител
и общо 466.75 лв. платени адвокатски възна-граждения.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
С.К.В., с
ЕГН: **********,***, че същият дължи
на “Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С, сумата от общо 1 520.83 лв., в това чис-ло: 1 457.87 лв. неплатени месечни абонаментни такси и цена
на потребени мобилни услу-ги за периода 01.01. – 31.03.2019г. по Договор за
мобилни услуги от 13.12.2016г. с предпо-четен номер ++359********* и 62.96 лв. неплатени месечни абонаментни такси за
същия период по Допълнително споразумение от 16.10.2017г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359898411137, ведно със законната
лихва, считано от 21.12.2020г.
до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 8392/2020г.
на РС Бургас, като за разликата над нея – до пълния предявен раз-мер
от 1 573.30 лв., т. е. за сумата от 52.47 лв., представляваща
неустойка за предсрочното прекратяване на Допълнителното споразумение от
16.10.2017г. към Договора за мобилни услуги с предпочетен номер +359898411137
– по вина на абоната, в размер на три месечни абонаментни такси без ДДС, ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, като
неоснователна.
ОСЪЖДА С.К.В. да
заплати на “Теленор България” ЕАД на-правените в заповедното и в настоящото производства
разноски – общо 274.98 лв. за дър-жавни такси и
възнаграждение за особения представител, както и платени адвокатски въз-награждения
в общ размер от 466.75 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.