№ 12793
/населено място /, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110134998 по описа за 2023 година
М. Р. Я., М. М. Я., А. М. Я. са предявили против М. П. Д. обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, с които се
иска да ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 6198 лв.
/по 2066 лв. за всеки един от ищците/, представляваща обезщетение за
лишаване от възможността на ищците да ползват поземлен имот с
идентификатор ************, с площ 213 кв. м. съгласно скица, с
административен адрес /административен адрес/, при съседи: ************,
*************, ********** и ***************, с номер по предходен план
№ 533, кв. 8 по плана на /административен адрес/, заедно с построената е него
едноетажна жилищна сграда с идентификатор ************. 1, със застроена
площ от 56 кв. м. за периода от 21.11.2020 г. до 23.06.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба –23.06.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищците твърдят, че са наследници на М.Д.Я. починал на 02.12.2007 г.
Посочва, че техния наследодател е притежавал ½ ид. ч. от процесния
недвижим имот и все от ищците притежавал по 1/6 ид. ч. от него. Посочва, ч
ответницата по силата на нотариален акт за дарение от 15.10.2019 г.
притежавала ½ ид. ч. от процесния недвижим имот. Посочва, че ответницата
била завзела и държала целия имот заедно със сградата в него, поради което с
нотариална покана от 28.09.2020 г. била поканена да заплаща обезщетение.
Претендират разноски. Пред съда процесуалният представител на страните
поддържа исковата претенция, уточнява исковата молба, претендира разноски,
за което представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден
в законоустановения едномесечен срок. Оспорва твърдението на ищците, че
била възпрепятствала ползването на имота от тяхна страна. Посочва, че още
1
преди да придобият собствеността нейната проводатЕ. я помолила да ползвала
имота безвъзмездно и да го стопанисва. Посочва, че имотът бил в много лошо
състояние, като ответницата заедно с Е. Митев, с когото живеела на
съпружески начала били извършили много подобрения. Посочва, че ищците са
имали свободен достъп като на 28.08.2018 г. им бил изпратен ключ
посредством куриерски услуги. В края на 2018 г. ищците били идвали в имота,
като заплашвали ответницата, като след това не били идвали в имота. Моли за
отхвърляне на предявените исков. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 ГПК в условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че страните са били
съсобственици на процесния имот при квоти по ½ ид.ч. за ответника и по 1/6
ид. ч. за всеки един от ищците, че процесния имот се ползва от ответницата.
По делото е представен нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот издаден чрез обстоятелствена проверка № 46 от 06.12.1958 г.,
т. IX, дело № 1509/58 г., съгласно който Д.Я. И. и С.Т. И.а са признати за
собственици по покупко-продажба и давностно владение, върху следния
недвижим имот, находящ се в /административен адрес/, а именно празно
дворно място от 300 кв. м. в землището на /административен адрес/
Представена е скица на поземлен имот № 15-21899 от 19.01.2016 г. на
поземлен имот с идентификатор ************. с адрес /административен
адрес/, с посочен документ за собственост нотариален № 46, т. IX, дело №
1509/58 г.
Съгласно удостоверение за наследници № 284 от 11.09.2003 г. издадено от
С.О. Д.Я. И. е починал на 02.06.1998 г., като е оставил следните наследници
по закон С.Т. И.а – съпруга, С.Д. Б. – дъщеря, М.Д.Я. – син.
От удостоверение за наследници № 576 от 27.01.2006 г. издадено от С.О.
С.Т. И.а е починала на 27.01.2006 г., като е оставила следните наследници по
закон С.Д. Б. – дъщеря, М.Д.Я. – син.
Представено е и удостоверение за наследници № 8164 от 26.09.2008 г.
издадено от С.О. М.Д.Я. е починал на 02.12.2007 г., като е оставил следните
наследници по закон М. Р. Я. – съпруга, М. М. Я. – дъщеря, А. М. Я. – дъщеря.
От представения нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим
имот № 129 от 15.10.2019 г., том XIII, рег. № 27303, дело 2140/2019 г., се
установява, че С.Д. Б. дарява на М. П. Д. собствената си ½ ид. ч. от следния
недвижим имот, а именно поземлен имот с идентификатор ************, с
адрес на имота /административен адрес/0, заедно с построената в поземления
имот сграда с идентификатор ************.1.
2
Съгласно представената покана от ищците до ответницата последната е
поканена да осигури възможност за ползване на частта от имота собственост
на ищците, като в случай не непредоставен достъп да се платяло обезщетение
от 300 лв. месечно. С поканата е предоставен пет дневен срок за предоставяне
на ключовете. На поканата е направено отбелязване от нотариус И.Д., че
същата била връчена на ответницата на 09.07.2020 г.
Представено е решение от 06.06.2023 г. постановено по гр. д. №
59552/2020 г. по описа на СРС, 90 състав.
Представена е товарителница от 27.08.2018 г. издадена от ЮЛ, съгласно
която С. Б. е изпратила пратка до А. Я., както и обратна разписка за
получаване на същата на 28.08.2018 г.
Разпитван е свидетелят С.С., която посочва, че познава ищците от много
години и с М. Я. били колеги. Посочва, че ищците имали имот в *******,
които представлявал едноетажна къща, около 40-50кв. м., и малко дворче
около 200 кв. м. и била влизала вътре докато бил жив М.Я.. Посочва, че по-
често била ходила, когато М.Я. се бил разболял през з 2003 г. за него се
грижели съпругата му и двете му дъщери. Посочва, че познавала и сестрата на
М.Я., която се казвала С.. Посочва, че след 2007 г. минала покрай имота и
имало в двора непознати хора, като последно последно била до имота преди
няколко дни, за да видят дали ще ги допуснат в имота, но отново не ни
допуснали. Посочва, че хората, които ползвали имота били там постоянно,
като ищците им били изпращали покани, че искали да си ползват имота.
Посочва, че много пъти са правени опити и били изпращани покани, като
свидетЕ.та била ходила много пъти до имота с ищците, а в летните периоди
само с М. Я.. Когато ходили миналата година било заключено навсякъде.
Посочва, че знаела от М. Я., че им били дали ключ от катинар, който е бил на
портата, но не са им дали ключ от къщата. СвидетЕ.та твърди, че и към
момента ищците не могат да влязат в имота. Посочва, че външната врата била
сива, старата врата била зелена и пробвала да я отвори.
Разпитван е свидетеля Д.К., който посочва, че познавам М.Я. още от
времето когато бил гадже с М. Я. и бил съм ходил в къщата, който бил
наследство на М., като имотът се намирал във „Върбница“. Имотът
представлявал едноетажна къща с пристройки в двора, лятна кухня, имало
баня и тоалета. Посочва, че в имотът живял М.Я. с майка си, като бил ходил
няколко пъти преди да почине М.. Посочва, че от ищците знаел, че нямали
достъп до имота, тъй като се бил настанил друг човек. Знаел, че ищците имали
проблеми със сестрата на М.Я., и че в един момент нямали достъп, като един
от тези пъти и свидетелят бил там и вратата била заключена с катинар и не
можели да влезнат, като това било между 2007 г. до 2019 г. Твърди, че бил
ходил съм до имота два пъти, като вторият път било след 2007 г., когато
отишъл с ищците, за да вземат някакви пари от човекът, който живеел там, и
срещата била на паркинга на „Лидъл“, като свидетелят чакал в колата.
Посочва, че лично се бил уверил, че ищците нямали достъп до имота , тъй като
на врата имала катинар и вратата била заключена, като знаел, че и след това
ищците нямали достъп. Твърди, че след това разбрал, че на ищците бил даден
ключ, но само от портата за външната врата, като това станало след като
3
посетих имота и портата била заключена с катинар.
Като свидетел е разпитвана А. Б., която посочва, че познавала страните и
била дъщеря на С. Б., която беше съсобственик на имот. Посочва, че след като
вуйчо й починал през 2007 г. никой не стопанисвал имота о помолили Е. да
живее в къщата безвъзмездно, но да стопанисва къщата, като му дали къщата
през 2007 г. или 2008г., като после се била появила и М. и те живеели там вече
10-15 години. Имало много подобрения. Посочва, че през 2018 г. нейната
майка получи нотариална покана от ищците за достъп до имота и се били
свързали с Е. и М. да предоставят достъп до имота, като свидетЕ.та лично
изпратила ключовете по „Еконт“. Външната порта не се заключвала, като
ключът, който била изпратила бил от вратата на къщата. Последно била
ходила в къщата миналата година. Вратата била същата откакто тя била
живяла там от 1976 г. СвидетЕ.та не знаела да са сменяни патрони на вратите.
По делото е разпитвана и свидетЕ.та С. Г., която посочва, че познавала
ответницата от 2007 г., когато дошла да живее в имота, тъй като била съсед на
имота. Посочва, че М. починал през 2007 г., а баба С. починала преди него.
Посочва, че сестрата на М. пуснала в имота М. и М., за да живеят и да пазят
къщата. Посочва, че на къщата била направен основен ремонт и имал
вътрешна баня. Външната порта на имота не се заключвала, тъй като ищците
ги съдели и затова не се заключвала, за да имали достъп до имота.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещо
лице М. Г., от която се установява, че месечната наемна стойност целия имот
възлизала на сумата от 390 лв., като обезщетението за целия процесен период
от 24.11.2020 г. до 23.06.2023 г. възлизала на 4650 лв. Съгласно заключението
обезщетението за ползването на ½ идеална част от имота и без ползване на
допълнително изградената баня възлизало на 1550 лв. Вещото лице е
посочило, че състоянието на постройките в имота било такова, че не можело
да генерира наем, а останалата свободна част от двора щяла да донесе до
месечен наем в размер на 65 лв.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещо
лице Б. Т., от която се установява, че общата средна пазарна наемна цена за
исковия период от 24.11.2020 г. до 23.06.2023 г. за процесния имот възлизала
на 15008.38 лв. и съответно за ½ ид. ч. е 7504.19 лв. Вещото лице е посочило,
че общия средно месечен наем при ползване на другата ½ ид. ч. /без баня/ е
5269.62 лв., като общия средно месечен пазарен наем за ползване на двора с
постройките в него за целия период възлиза на 1096.74 лв. и 548.37 за ½ ид. ч.
По отношение на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС ищецът трябва да установи,
че заедно с ответника са собственици на процесния имот, квотите в
съсобствеността, обстоятелството, че ответникът ползва лично процесния
имот по начин, който възпрепятства ищците от лично ползване, писмено
искане на ищците, получено от ответника да им бъде предоставено
ползването на имота, както и ползата, която е пропуснал след поканата, а
именно дължимият среден пазарен наем за вещта за процесния период.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на
4
другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Според ал. 2
когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. Правото да си служи с общата вещ е ограничено от
правата на останалите съсобственици, дотолкова доколкото това право
съществува.
В настоящият случай по делото е отделено за безспорно и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че страните са били съсобственици на
процесния имот при квоти по ½ ид.ч. за ответника и по 1/6 ид. ч. за всеки един
от ищците, което обстоятелство се установява и от представените писмени
доказателства.
В съдебната практика се приема, че употребения в ал. 1 на чл. 31 от ЗС
термин „си служи“ е синоним на използвания в ал. 2 на същия член термин „се
използва лично“. Използва лично общата вещ оня съсобственик, който я
употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на
интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално
предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да
накърнява свойствата й. Тъй като всеки съсобственик притежава свое
самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на
другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната
идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи
на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на
квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без
получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е
ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат
другите съсобственици. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС - съсобственикът може да
си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при
възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин,
че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно
предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той
ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното
ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с
вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от
член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той
я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си
засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Подобно препятстване би било налице ако само единия от съсобствениците
разполага с ключ, а оттам и с достъп до имота, докато другият съсобственик е
лишен от възможността за достъп, а оттам и от възможността за реално
ползване, дори част от помещенията да са свободни и да не се ползват от
никого. В настоящият случай по делото е отделено за безспорно, че
процесният имот се ползва от ответницата. Още повече, че същото се
установява и от събраните свидетелски показания, като и четиримата
5
разпитани свидетели посочват, че след 2007 г. в имота е живяла само
ответницата със своето семейство.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
7/2012 г., ОСГК е предвидено, че правото на обезщетение се дължи само за
времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с
общата вещ съобразно своя дял и то не възниква когато съсобственик отказва
да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание
да се ползва. Аналогични изводи са изложени и в Тълкувателно решение № 5
от 24.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГК, в което е посочено, че
фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът
да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ. Достатъчно е той да
е отправил надлежна писмена покана за обезщетение. Причина за
разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е
осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не липсата на
изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата
си. Поради това не е необходимо тази воля да бъде заявявана пред ползващия
съсобственик. За съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не
възниква задължение за заплащане на обезщетение, в случай, че предложи на
искащия обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да
му предостави такава част от нея за ползване, каквато отговаря на правата му.
В същото тълкувателно решение е посочено, че срещу възможността
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС да се превърне в инструмент за противоправно
обогатяване от страна на съсобственик, който не желае реално да ползва
общата вещ, но се ползва от правото си да търси и получи обезщетение по
този ред, с ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че правото на
обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква,
когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия
съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да
ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от
ползване, а нежелание да се ползва.
В случая ответникът е поканен посредством нотариална покана изпратена
чрез нотариус И.Д., да осигури възможност за ползване на частта от имота
собственост на ищците, като в случай не предоставен достъп да се платяло
обезщетение от 300 лв. месечно, която покана е била връчена лично на
ответника на 09.07.2020 г. Спорно по делото се явява обстоятелството дали на
ищците е бил предоставен достъп до имота. Настоящият състав намира, че по
делото не се установи ответникът да се предоставил възможност на ищците да
си служат с общата вещ съобразно нейното предзначение. Действително
съобразно събраните доказателства в т. ч. показанията на свидетелите К. и С.
се установява, че на ищците им е бил предоставен ключ, но същият е бил от
катинар и само за вратата на двора, като свидетелките Г. и Б. дори посочват, че
тази врата не се заключвала. Предоставянето на достъп до двора в случая не е
идентично с предоставяне на възможност на ищците да си служат с цялата
6
обща вещ, доколкото в случая става въпрос за жилищна сграда и правото на
ползване се свързва с използването му за живеене, а не само с достъп до двора
с полуразрушени постройки. Съдът не кредитира показанията на свидетЕ.та
Б., в частта, в която посочва, че през 2018 г. нейната майка получи нотариална
покана от ищците за достъп до имота и се били свързали с Е. и М. да
предоставят достъп до имота, като свидетЕ.та лично била изпратила
ключовете по „Еконт“, доколкото в тази си част същите противоречат на
останалите събрани доказателства, в т.ч. и на представената към отговора на
исковата молба товарителница от 27.08.2018 г., от която по никакъв начин не
може да се установи съдържанието на пратката, но видно от същата тя е била
изпратена посредством ЮЛ и със подател С. Б.. Още повече, че към 2018 г.
ответницата не е била собственик на имота, който е придобит посредством
нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 129 от
15.10.2019 г., том XIII, рег. № 27303, дело 2140/2019 г. Също така свидетЕ.та
С., която често е посещавала имота през продължителни интервали от време
изрично посочва, че от страна на ищците са правени много опити за достъп до
имота, но не били допускани и навсякъде било заключено. В тази връзка са и
показанията на свидетеля К., който посочва, че ищците са нямали достъп до
къщата. С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че през
процесния период имотът се е ползвал изключително от ответника, която със
своето семейство е задоволявала жилищните си нужди. За пълното следва да
се посочи, че в случая се явяват ирелевантни твърденията на ответника във
връзка с извършените ремонти и подобрения доколкото по делото не са
предявявани насрещни искове или възражения за прихващане.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се
съобрази заключението по приетата повторна съдебно- техническа експертиза
депозирана от вещо лице Б. Т., доколкото същата е по-задълбочена и ясна,
направен е подробен анализ на пазара и е даден обоснован отговор на
поставените задачи. Още повече, че в първоначалното заключение вещото
лице е направило корекция от 25% като не е обосновало причините за същата
нито нейния размер. Следва да се посочи по отношението на заключението на
вещото лице Т., че макар същото формално да е оспорено от ответника,
същият изрично заяви, че няма да релевирани никакви доказателствени
искания в тази връзка. Съгласно заключението на вещото лице Б. Т. общата
средна пазарна наемна цена за исковия период от 24.11.2020 г. до 23.06.2023 г.
за процесния имот възлизала на 15008.38 лв. и съответно за ½ ид. ч. е 7504.19
лв. С оглед диспозитивното начало, доколкото ищците претендират сумата в
по-нисък размер от действително дължимата им, а именно 6198 лв. /по 2066
лв. за всеки един от ищците/, то исковете следва да се уважат в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищците имат право на разноски, като на
същите следва да се присъдят сумите от 248 лв., за платена държавна такса,
500 лв. депозит за вещо лице и 1200 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с ал.
9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
7
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК. При този изход на спора на ответникът
няма право на разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. Д., ЕГН **********, с адрес /населено място /, *******,
/административен адрес/, да заплати на М. Р. Я., ЕГН **********, с адрес
/населено място /, ж/административен адрес/ М. М. Я., ЕГН **********, с
адрес /населено място /, ж/административен адрес/ А. М. Я., ЕГН **********,
с адрес /населено място /, ж/административен адрес/ по предявените искове с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 6198 лв. /по 2066 лв. за всеки
един от ищците/, представляваща обезщетение за лишаване от възможността
на ищците да ползват поземлен имот с идентификатор ************, с площ
213 кв. м. съгласно скица, с административен адрес /административен адрес/,
при съседи: ************, *************, ********** и ***************, с
номер по предходен план № 533, кв. 8 по плана на /административен адрес/,
заедно с построената е него едноетажна жилищна сграда с идентификатор
************. 1, със застроена площ от 56 кв. м. за периода от 21.11.2020 г. до
23.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба –23.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. П. Д., ЕГН **********, с адрес /населено място /, *******,
/административен адрес/, да заплати на М. Р. Я., ЕГН **********, с адрес
/населено място /, /административен адрес/, М. М. Я., ЕГН **********, с
адрес /населено място /, /административен адрес/, А. М. Я., ЕГН **********, с
адрес /населено място /, /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата в размер на 1948 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8