Р Е
Ш Е Н И Е № 28
гр.Средец, 30.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Средец, II наказателен
състав, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Сирануш Артинян
При
секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян нахд
92/2020г., по описа на Районен съд – Средец, въз основа на данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез защитника адв.К.К., против Наказателно постановление №
20-0269-000142 от 01.06.2020г., издадено от административнонаказващия орган И.
И. Д. – Началник на РУ към ОД МВР Бургас, РУ Средец, с което на жалбоподателя
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
това че виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
В жалбата се излага, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и необосновано и е издадено при нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че от наказателното постановление можело
евентуално да се направи извод, че деянието било извършено в района на РУ на
МВР – гр.Средец, но не било описано в кой град или кое село било това нарушение.
Жалбоподателят излага, че описаното в наказателното постановление на ТО -
Средец било непознато за него, като нямало данни дали му било връчено, дали е
страна и дали може да го обжалва. Релевира доводи за изтичане на давоностен
срок за издаване на наказателното постановление, с оглед това, че деянието било
извършено перди 31.05.2019г. Отправя искане за отмяна на оспорваното
наказателно постановление.
В хода
на съдебното заседание жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от
адв.К.К., който заявява, че поддържа жалбата. Твърди, че съставеният АУАН не
бил анулиран и въз основан на него в законоусатонвения едногодишен срок не било
издадено наказателно постановление, а същото било издадено след като
досъдебното производство било прекратено. Релевира доводи, че мотопедът бил
управляван в парк, а не по Републиканската пътна мрежа, както изисквал закона
за процесното нарушение, предвид което не бил извършил процесното нарушение по
ЗДвП. Отправя искане за отмяна на оспорваното наказателно постановление.
Претендира разноски.
Административно наказващият орган
не се явява и не се представлява по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Свидетелят актосъставителят Н.М.М.
– полицейски инспектор в РУ Средец, на 30.04.2019г. в 16.30 часа, в гр.Средец,
съставил АУАН № 207/30.04.2019г. за това, че в гр.Средец П.В.С. управлява
мотопед „Ямаха Минт“ с рама № 1YO-1973860, нерегистриран по
надлежния ред, по алеята на „Градски парк“, входа от ул.“Никола Попов“, в
присъствието на свидетеля С.И.С. - полицейски инспектор в РУ Средец.
Непосредствено след съставяне на акта, жалбоподателят П.С. получил препис от
същия, видно от положения от него подпис, удостоверяващ неговото получаване и е
посочил, че няма възражения. В хода на производството, от разпита на
свидетелите М. и С., става ясно, че през лятото на 2019г. са установили С. да
управлява мотопед, без регистрационни табели по алеята на Градски парк. Предвид
това го спрели за проверка и установили по номера на рамата на превозното
средство, че не било регистриран по надлежния ред. След съставяне на АУАН от
актосъставителят, свидетелите се обадили на дежурния, същият дошъл на място,
извършил процесуални действия и образувал бързо производство.
В процесния АУАН е посочено, че е
започнато бързо производство на основание чл.345, ал.2 от НК. Видно от
представеното Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.05.2020г.
по ДП 131/2019г. /РУ Средец/ и ДП вх.№ 262/2019г. /ТО Средец/ на прокурор при
Районна прокуратура – Бургас, ТО Средец, е посочено, че досъдебното
производство било образувано на 30.04.2019г. за това, че на 30.04.2019г. около
16.30 часа в градския парк на гр.Средец управлявал МПС – мотопед „Ямаха“,
нерегистриран по надлежния ред – престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С
постановлението на прокуратурата досъдебното производство е прекратено поради
това, че е налице малозначителност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК,
като е постановено препис от същото да се изпрати на Началника на РУ на МВР
Средец по компетентност за отношение съставен АУАН от 30.04.2019г. на лицето П.В.С..
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 207,
бл.№ 787204, от 30.04.2019г., свидетелските показани на свидетеля Н.М.М. и С.И.С., Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 28.05.2020г. по ДП 131/2019г. на РУ Средец и ДП вх.№ 262/2019г.
на ТО Средец на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, ТО Средец и другите
приобщени към доказателствата писмени материали.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като
логични, последователни, достоверни и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен
срок, считано от връчването на препис от атакуваното наказателно постановление,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно
постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната,
териториална и темпорална компетентност на административно наказващия орган
следва от така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на
атакуваното наказателно постановление - същото съдържа реквизитите, предвидени
в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани
в чл. 34 от ЗАНН.
Относно доводите на жалбоподателя, че не са спазени
давностните срокове в ЗАНН в настоящото производство, съдът намира следното. В
случая за констатираното нарушение е съставен АУАН на място при установяването
му, който след преценка на полицейските органи, че деянието разкрива признаците
на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, е образувано бързо досъдебно
производство. При изпращането на административно-наказателното производство
няма данни да е било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, но дори и да
не е прекратено, това процесуално нарушение не може да бъде счетено за съществено,
с оглед последващата възможност за реализиране на административнонаказателната
отговорност в приложение на чл.36, ал. 2 от ЗАНН, като ефектът от липса на
прекратяване е единствено, че срокът за издаване на наказателно постановление
не е спрял да тече, но в случая той е спазен с издаването на процесното
постановление в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
След като с постановлението от 28.05.2019г. прокурорът
е прекратил воденото наказателно производство, са отпаднали пречките за
реализиране на администратвнонаказателната отговорност и вече не е бил налице
признака ne bis in idem, описан в Тълкувателно решение № 3/22.12.2015г. на ВКС
по Тълкувателно дело № 3/2015г. на ОСНК. Това произтича от обстоятелството, че
процесното наказателно постановление е издадено след издаване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, т.е. налице са
основанията, посочени в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и не съществува
възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние. Съответно
и в самото наказателно постановление АНО изрично е посочил, че НП се издава на
основание чл.36, ал.2 от ЗАНН и постановлението за прекратяване на досъдебното
производство на прокурора. В тази връзка следва да се посочи, че
обстоятелството, че жалбоподателя не е получил препис от постановлението за
прекратяване на наказателното производство е ирелевантно при преценка за
законосъобразност на оспорваното в настоящото производство наказателно
постановление.
По отношение релевираните съображения от страна на
жалбоподателя, че не е описано населеното място, в което е установено
процесното нарушение, настоящият състав намира следното. За да бъде едно нарушение
на административно – процесуалните правила основание за отмяна на наказателното
постановление, същото трябва да е съществено. Доколкото в ЗАНН не е посочено,
кога едно процесуално нарушение е съществено, то на основание чл.84 от ЗАНН,
приложение следва да намерят разпоредбите на НПК. Съобразно нормата чл.348,
ал.3, т.1 от НПК, съществено е това процесуално нарушение, което е довело до
ограничаване процесуалните права на страните в процеса. Непосочване на
населеното място, където е извършено нарушението, по никакъв начин не нарушава
правата на наказаното лице, при наличие на достатъчно други индивидуализиращи
признаци на деянието – неговия механизъм, конкретизирането на управляваното
МПС, че същото не е регистрирано по надлежния ред, това, че деянието е
извършено в градския пак, на входа на ул.“Никола Попов“. Още повече, че
жалбоподателят е получил препис от АУАН след неговото съставяне на мястото,
когато е установено нарушението – 30.04.2019г. в гр.Средец.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по
делото доказателства обосновават следните правни изводи:
В хода на съдебното следствие се установи по безспорен
начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна
страна състава на вмененото му нарушение по чл.140, ал.1, от ЗДвП. Съобразно
цитираната норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Направените констатации в горния смисъл в АУАН, който
се явява редовен и притежава доказателствена сила по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП, а именно, че жалбоподателят е управлявал нерегистрирано по надлежния ред
МПС по алеята на Градския парк, са подкрепени изцяло от показанията на
свидетелите М. и С., както и постановлението на прокурора при ТО Средец към
Районна прокуратура – Бургас, като така установената фактическа обстановка по
никакъв начин не е оспорена от жалбоподателя. В тази връзка не беше опровергана
презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН по смисъла на чл.189,
ал.2 от ЗДвП, напротив – посоченото в акта се потвърждава от събраните по
делото доказателства.
Относно изложеното от жалбоподателя, че мотопедът бил
каран в парка, а не по Републиканската пътна мрежа, не е обстоятелство
обуславящо отпадане на неговата отговорност по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Във въпросната норма е посочено, че деянието
е съставомерно при управление на МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, като в случая и паркът се явява такъв път, независимо, че в чл.15, ал.7 от ЗДвП изрично е забранено
преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и
детски площадки в населените места извън обозначените за това места.
Същевременно съдът намира, че нарушението не може да
бъде определено като маловажно, като се има предвид неговия характер, свързан с
несъобразяване с основни задължения на водача на МПС.
Предвид това С. е осъществил състава на вмененото му
нарушение по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с оглед на което правилно е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на посоченото
основание.
Съобразно нормата на чл.27 от ЗАНН, административното
наказание се определя съобразно разпоредбите на тази закон в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното постановление
административният орган не е изложил никакви мотиви, които да обосноват
определения размер на наложеното наказание – глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, при предвиден от
законодателя размер на глобата от 200 до 500 лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство от 6 до 12 месеца. По делото липсват
доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният размер
на наказанието е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че
мотивите за определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по
тълкувателен път. Ето защо като съобрази тежестта и характера на нарушението,
обстоятелството, че това е първо нарушение за жалбоподателя от съответния вид,
съдът намира, че с оглед целите на административните наказания, посочени в
нормата на чл.12 от ЗАНН, на лицето следва да бъде определен размер на
наложените наказание глоба в минималния предвиден размер в чл.175, ал.3 от ЗДвП
– т.е. глоба в размер на 200 лева, а относно определеното с НП лишаване от
право на управление на МПС за срок от 6 месеца, доколкото същият е в минималния размер, предвиден в
закона за съответното нарушение, същият не подлежи на преценка от съда, с оглед
наличието на предпоставките за неговото изменение, като тези наказания са подходящи да осъществят
функциите на административното наказание, свързани със специалната и
генералната превенция.
Предвид изхода на спора и своевременното направено
искане за присъждане на разноски, на жалбоподателя се дължат такива по
съразмерност за извършеното процесуално представителство от адв.К.К. в размер
на 60 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0269-000142 от
01.06.2020г., издадено от Административнонаказващия
орган РУ Средец към ОД МВР Бургас, с което на П.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за това че виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба както следва: в размер на
200,00 /лева/, а в останалата част ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Административнонаказващия орган РУ
Средец към ОД МВР Бургас, с адрес: гр.Средец,
област Бургас, ул.“Лиляна Димитрова“, № 7, да заплати на П.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 60.00 /шейсет/
лева, представляваща сторените пред районния съд разноски за адвокатско
възнаграждение по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи на
жалбоподателя, защитника и административнонаказващия орган.
Районен съдия:……………………