Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №55

                       

                                             Гр . Видин 07.01.2019г.

           

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  пети декември

ПРЕЗ две хиляди и осемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.            

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                            2.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ           В.К.                            И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С. С.    ГР.Д. №   260        ПО ОПИСА

ЗА   2018 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Предявен е иск от З.И.М. и П.И.М. с правно основание чл.439,ал.1 във вр.с  чл. 124,ал.1 ГПК .

Искат от съда да  приеме за установено по отношение на ответника „П…“АД-С…,че не дължат сумите  по издадения въз основа на заповед за изпълнение от 28.10.2010г. по ч.гр.д. №199/2010г. на ВРС изп. лист от 29.10.2010г. поради изтекла на 29.10.2015г. погасителна давност.

Твърдят,че въз основа на издадения изп. лист е образувано изп.д. №20117240400720 на ЧСИ В.Т.,което е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК като последното изп. действие е от 18.03.2011г.с връчването на покана за доброволно изпълнение.Въз основа на същия изп. лист по молба на ответника  от 10.05.18г. е образувано ново изп. дело№20187240400299 по описа на ЧСИ В. Т.След съобщение за наложен запор върху трудовите възнаграждения на ищците те са направили възражение за изтекла погасителна давност и са предявили настоящия иск.

Ищците се позовават на ТР №2/26.06.15г. по тълкователно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС и считат,че образуването на изп. дело,проучването имуществото на длъжника и изпращането на покана за доброволно изпълнение не са изпълнителни действия,които прекъсват давността,поради което от издаването на изп. лист от 29.10.2010г. до налагането на запор върху тр. възнаграждения на ищците-20.06.2018г. считат,че е изтекла погасителната петгодишна давност по чл.117,ал.2 ЗЗД и вземането е погасено по давност.

Претендират за разноските по делото.

В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът  „П…“АД-С… е  подал отговор на ИМкато я оспорва. Твърди,че не е налице двугодишен период ,в който да не са предприемани изп. действия по образуваното изп.дело №20117240400720 на ЧСИ В.Т. .Твърди,че имот на длъжниците е изнасян многократно на публична продан и на 05.11.2013г. е влязло в сила постановление за възлагане на имота,след което е извършено разпределение на сумите.Освен водените изп. дела ответникът твърди,че е предявявал отменителни искове по чл.135 ЗЗД пред ВРС и РС-Лом през 2016г. и 2017г. отново във връзка със събиране на дълга на ищците.Счита ,че не е изтекла петгодишна погасителна давонст в полза на ищците поради предприетите от тях действия по събиране на дълга,поради което моли искът да бъде отхвърлен като им се присъдят разноските по делото-ю.к. възнаграждение в размер на 150лв.

 

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

Не е спорно между страните,че с изпълнителен лист от 29.10.2010г. по ч.гр.д. №2199/2010 на ВРС „БГ ЛАНД“ООД-представлявано от П.И.М. и поръчителите Г. Ф. Д.,К. В. А.,З.И.М. и П.И.М. са осъдени  да заплатят  солидарно на „П…“АД-С. сумите 17 154,17евро-главница,2711,26евро –просрочена лихва за периода от 29.10.2009г. до 25.10.2010г.,457,56 евро-просрочена наказателна лихва за периода 29.10.2009г. до 25.10.2010г.,52,19евро-просрочени такси за периода 29.10.2009г. до 25.10.2010г. и законната лихва върху главницата от 26.10.2010г. до изплащане на вземането както и 796,37лева разноски за платена д. такса и 1245,98лева –юрисконсултско възнаграждение.Сумите са дължими по договор за предоставяне на банков кредит от 23.09.2009г.

По делото са изискани и приложени изп.д. №20197240400720 и №20187240400299 по описа на ЧСИ В. Т..От приложените към тях писмени доказателства се установява,че изп.д. №20197240400720 е образувано по молба на взискателя „П…“АД-С.  от 21.12.2010г. въз основа на издадения изпълнителен лист от 29.10.2010г. по ч.гр.д. №2199/2010 на ВРС.За обезпечаване на кредита е учредена договорна ипотека в полза на кредитора „П.“АД-С.  върху имот,собственост на Г. Ф. Д.,съдружник и управител заедно с П.И.М. в дружеството кредитополучател-„Б…“ООД.В изп. производство изп. действия по събиране на дълга са насочени именно в прозажбата на този имот на публична продан като са правени опис на имота на 18.02.2011г.,насрочвана е продан за 07.03. до 07.04-2011г.,след това на 27.09.-до 27.10 2011г.,които не са станали и имота не е ибл продаден,за което е уведомена банката.С молба от 26.04.2012г. банката е поискала налагане на запор върху дружествените дялове,притежавани от длъжниците Г.Ф. Д. и П.И.М..След това е изготвена нова оценка на имота от ВЛ С. П. и е обявена нова публична продан от 06.11. до 06.12.2012г.,след това от 28.02. до 28.03. 2013г.Следва ново определянеи на начална цена от ЧСИ и нова публична продан от 25.06. до 25.07. 2013г. докато с Протокол от 04.10.2013г. след проведено наддаване за купувач на имота е обявен взискателя П. М. П. и имота му е възложен с Постановление за възлагане от 23.10.2013г..  Изп.д. №20197240400720 е прекратено с Постановление от 18.05.2018г. на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

„П.“АД-С.  отново е подал молба от 10.05.2018г. до ЧСИ В.Т. за образуване на изп. дело срещу длъжниците по изп.лист от 29.10.2010г. по ч.гр.д. №2199/2010 на ВРС и е образувано изп.д. №20187240400299 по описа на ЧСИ В. Т..В издадените  у-ния ЧСИ изрично посочва,че предишния номер на изп. дело е №20197240400720.По новообразуваното изп.дело №20187240400299 отново са поискани и предприети изп. действия за събиране на присъдените суми като след извършените справки относно имуществото на длъжниците  е наложен запор върху трудовите възнаграждения на ищците в настоящото производство З.И.М. и П.И.М..

По делото са представени Решение №155 от 25.04.2016г. по гр.д. №2167/2015г. на ВРС,с което е обявен за относително недействителен спрямо „П…“АД-С.   договор за дарение от 04.11.2014г. ,с който П.И.М. е дарил на В.П. М. подробно описани в НА недв. имоти. С решение №365 от 20.06.2016г. по гр.д. №2168/2015г. на ВРС отново по предявен от банката иск с правно основание чл.135 ЗЗД  е обявен за относително недействителен по отношение на неядоговор за дарение от 04.11.2014г., с който П.И.М. е дарил наЕ. П. М. подробно описани  в НА недв. имоти.С Решение от 24.10.2018г. по в.гр.д. №160 на ОС Монтана е потвърдено Решение на РС-Лом по гр.д. №2212/2017г.,с което отново на основание чл.135 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на „П..“АД-С.   договор за дарение от 04.11.2014г. ,с който П.И.М. е дарил на В.П. М. подробно описани в НА недв. имоти.С Решение от 19.10.2018г. по в.гр.д. №191/2018г. на ОС Монтана е потвърдено Решение на РС-Лом по гр.д. №2212/2017г.,с което отново на основание чл.135 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на „П.-“АД-София   договор за дарение от 04.11.2014г. ,с който П.И.М. е дарил на Е.П. М. подробно описани в НА недв. имоти.

При тези данни ВОС намира предявеният иск за допустим като подаден от надлежна страна в законния срок,а по същество за неоснователен по следните съображения:

С разпоредбата на чл.439 ГПК е дадена възможгност на длъжника да оспорва изпълнението,като в ал.2 на текста се сочи,че искът на длъжника може да се основава само на факти,настъпили кслед приключването на съдебното дирене в производството,по което е издадено изпълнителното основание.

В случая вземането на кредитора „П…“АД-С.  е безспорно по отношение на посочените в изп. лист от 29.10.2010г. по ч.гр.д. №2199/2010 на ВРС длъжници.Те отговарят солидарно за събиране на вземането.Ищците по настоящото производство З.И.М. и П.И.М. са солидарни длъжници ,наред с останалите,посочени в изпълнителния лист.Те се позовават на изтекла в тяхна полза пет годишна погасителна давност по чл.117,ал.2 ЗЗД.

От данните по делото не се установи период от пет години,в който да не са предприемани действия по събиране на дълга от кредитора „П..“АД-С…,а точно обратното.По молба на кредитора е образувано изп. д. №20197240400720,по които са предприемани множество изп. действия за събиране на дълга.Обстоятелството,че изпълнението е било насочено срещу един или няколко длъжници не освобождава останалите длъжници от задължението и в тяхна полза не тече погасителна давност.Ищците по настоящото производство биха могли да се позовават на изтекла погасителна давност в тяхна полза,ако спрямо тях не са предприети никакви изпълнителни дествия за период от пет години,т.е срещу тях няма образувано изп. производство.Срещу тях обаче е образувано такова и в хода на производството изпълнението е насочвано срещу отделни длъжници.

Извън изложеното предвид данните по изп. производство по изп.д.№20197240400720 и №20187240400299 по описа на ЧСИ В. Т. няма петгодишен период,в който да не са предприемани изп. действия срещу З.И.М. и П.И.М. в качеството им на длъжници.До тях са изпращани уведомляния,съобщения,налаган е запор върху дружествани дялове на П.И.М. като съдружник в „Б…“ООД. Производството по изп.д.№20197240400720 е прекратено с Постановление от 18.05.2018г. на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК,което означава,че в хода на изп. производство не са предприемани изп. действия поради бездействие на кредитора за повече от две години.ЧСИ е приел,че последното изп. действие е от 05.11.2013г. и ако се приеме,че от този момент започва да тече петгодишна погасителна давност то това означава до 05.11.2018г. да не са предприемани никакви действия от страна на кредитора.В случая кредиторът веднага след прекратяване на първото изп. дело е подал молба до ЧСИ  от 10.05.2018г. и е образувано ново изп. д. №20187240400299 за същото вземане срещу същите длъжници.

Освен,че кредиторът е предприел действия по събиране на вземането си чрез съдия изпълнител,то от данните по делото се установи,че той е предприел действия  и чрез предявяване на отменителни искове по чл.135 ЗЗД пред РС-Видин и РС-Лом като исковете са уважени и потвърдени от въззивната инстанция.Това са действия,с които се цели връщане в патриможниума на длъжника на имущество, което той е отчуждил с цел да не изпълни задълженията си към кредитора „П…“АД-С..Заведените граждански дела по чл.135 ЗЗД са през 2016,2017г. и с тях отнвово се прекъсва давността по чл.117,ал.2 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява,че от възникване на задължението  и до настоящият момент кредиторът е предприел множество законови способи за събиране на вземането си,а именно-подаване на заявление по чл.410 ГПК и снабдяване с изп. лист,образуване на изп. дела и предявяване на отменителни искове по чл.135 ЗЗД.За периода от издаване на изп. лист през 2010г. до настоящия момент няма пет годишен период,в който кредиторът да е бездействал и по отношение на длъжниците З.И.М. и П.И.М. да е изтекла предвидената в чл.117,ал.2 ЗЗД погасителна давност.

Позоваването на ищците на ТР №2/26.06.15г. по тълкователно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС в случая е несъотносимо,тъй като то няма обратно действие и не може да се прилага за периода преди постановяването му.,а в случая изп. действия са от 2010г.Същността на това тълкувателно решение е за посочените в него изп. действия по образуване на изп. производство,проучване имуществото на длъжника и изпращане на покана за доброволно изпълнение да не се считат за изпълнителни действия ако в този период се направи плащане на дълга.Настоящият казус не е такъв.След изброените действия по изп.- производство са последвали същински изп. действия по събиране на вземането и поради това цитираното т. решение не ползва ищците.

При тези данни съдът намира предявеният иск по чл.439 ГПК за неоснователен и недоказан ,поради което следва да го отхвърли.

Ищците следва да заплатят на ответника направените от него разноски така както е поискано –ю.к. възнаграждение в размер ан 150лв.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.И.М.,ЕГН ********** и П.И.М. ,ЕГН **********-и двамата с постоянен адрес *** с правно основание чл.439,ал.1 във вр.с  чл. 124,ал.1 ГПК ,с който искат от съда да  приеме за установено по отношение на ответника „П…“АД-С.,че не дължат сумите  по издадения въз основа на заповед за изпълнение от 28.10.2010г. по ч.гр.д. №199/2010г. на ВРС изп. лист от 29.10.2010г. поради изтекла на 29.10.2015г. погасителна давност.

ОСЪЖДА   З.И.М.,ЕГН ********** и П.И.М. ,ЕГН **********-и двамата с постоянен адрес *** а заплатят на „П.”АД,ЕИК … ,със седалище и адрес на управление гр. С.,ул.”Д. Ц.”№… ,представлявано от изпълнителните си директори Н. В. Н. и С. А. П. направените от тях разноски за настоящата инстанция в размер на 150лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              

                                                                   Окръжен съдия: