Решение по дело №150/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.156 и следв. от ДОПК, във вр. с чл.107 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба, подадена от „ГМ Къмпани“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], с ЕИК ***, представлявано от управителя Х. Г. Т., с посочен в жалбата съдебен адрес за кореспонденция: [населено място], [улица] - адвокатска кантора адв.Т. Г. Б. от АК - [област], като в жалбата е посочено, че е против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПK №1931-1/24.11.2023 год., издаден от М. Ш. Ю., на длъжност „***“ при Община Момчилград, потвърден в хипотезата на чл.156, ал.4, във вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК, от решаващия орган - началника на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Момчилград.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че на основание чл.156, ал.5 от ДОПК обжалва пред съда Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №1931-1 от 24.11.2023 год., издаден от М. Ш. Ю., на длъжност „***“ при Община Момчилград, мълчаливо потвърден при обжалването му по административен ред от решаващия орган - началника на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Момчилград. Счита, че оспореният Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК е незаконосъобразен, т.к. не е издаден в предвидената от закона форма, противоречи на материалния и процесуалния закон, както и на целта на закона. Твърди най-напред, че обжалваният АУЗД е издаден в противоречие с материалния закон. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти, а съгласно чл.64, във вр. с чл.11, ал.1 от ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща от данъчнозадължените лица -собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Сочи, че безспорно жалбоподателят е собственик на процесния деклариран недвижим имот, находящ се на територията на Община Момчилград, в [населено място], представляващ земя - поземлен имот с идентификатор №[номер] по КККР на [населено място], с площ 11200 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, ведно с адм. сграда с идентификатор №[номер], със застроена площ 660 кв.м., на два етажа, с РЗП 1320 кв.м. Сочи също, че имотът е застроен, но не е предназначен за жилищни нужди и че за имота няма нито клиентски номер за EVN, нито абонатен номер за В и К. Твърди, че имотът не се е ползвал през процесните години и няма електрозахранване и водоподаване и че същият не е сред териториите, посочени в заповеди на кмета на Община Момчилград, с които, на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ и на основание чл.44 ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, са определени границите, в които се извършват посочените услуги в чл.62 от ЗМДТ - организирано сметоизвозване и сметосъбиране, т.е. имотът не попада в границите на организирано сметоизвозване и сметосъбиране, поради което такса за организирано сметоизвозване и сметосъбиране не се дължи от дружеството - жалбоподател. На следващо място, относно услугата „Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ сочи, че приложимата нормативна уредба и трайната съдебна практика по разпоредбата на чл.71, т.3, в редакциите й, действащи за процесните години, мотивират еднозначния извод, че ТБО за нея се дължи, доколкото се предоставя реално от общината и има за цел да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия и че тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване (по аргумент от чл.66, ал.1, т.4 от ЗМДТ). Сочи също, че таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него и отново, за да е движима таксата, е необходимо също така общината фактически да е предоставяла услугата - чл.71, т.2 от ЗМДТ, а това релевантно обстоятелство не се установявало в случая. Относно услугата „Обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане“ сочи, че разпоредбата на чл.71, т.3 от ЗМДТ предвижда, че не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци когато няма такива и че следователно, нормата не обвързва дължимостта на таксата с фактическото генериране на отпадъци, а с предоставянето на услугата по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации. С оглед на това, че законодателят приравнил правните последици на фактическо ползване на услугата обезвреждане на битови отпадъци на факта на ползване на депо за обезвреждане от общината, счита, че Община Момчилград не разполага с депо или друго съоръжение, така, както изисква чл.71, т.3 от ЗМДТ. На следващо място жалбоподателят твърди, че при издаване на оспорения акт е нарушена и разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ, като счита, че в случая общината не е предоставяла реално дейност но отношение на имота, за който с оспорения акт е установила задължения за ТБО. Излага довод, че „Такса битови отпадъци“ е вид финансово вземане, чисто заплащане се дължи при наличието на реално извършени услуги по чл.62 от ЗМДТ и че задължението за заплащане на ТБО е установено в закона, но не възниква и не се дължи екс леге, а само когато общината реално извършва съответната дейност.

На следващо място, в жалбата се твърди, че обжалваният АУЗ е издаден в противоречие с процесуалния закон. Излага се довод, че оспореният акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т.к. е издаден без отправено искане от декларатора и че органът не посочил служебните причини, които са наложили издаването на акта. В акта било посочено, че задължението не е платено, но не било посочено, дали задълженията са установени по надлежния ред и дали за тях е било уведомено задълженото лице, като се сочи, че задълженията се установяват от общинската администрация в съответствие с чл.23 и чл.69 от ЗМДТ. Излагат се подробни съображения в тази насока, като се сочи, че с подаването на декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ собственикът декларира правната връзка, която има със съответния недвижим имот и която е основание за придобиване oт него на качеството на данъчно задължено лице, но че тази декларация няма пряко установително действие за данъка, съответно за таксата, защото на базата на декларираните факти и обстоятелства, общинската администрация извършва изчисление на размера на дължимия данък и такса и че именно защото задълженото лице не изчислява само данъка, общинската администрация му съобщава размера на задължение тo със съобщението по чл.23 от ЗМДТ, както и по чл.69, ал.2 от ЗМДТ, във връзка с чл.107, ал.3 от ДОПК. Твърди се, че в настоящия случай това не било сторено за нито една от процесните години, поради което АУДЗ е издаден при нарушение на специалните разпоредби на ЗМДТ и ДОПК. Излага се и довод, че надлежното уведомяване за размера на задълженията, особено за такса битови отпадъци, е било наложително и предвид обстоятелството, че жалбоподателят „ГМ Къмпани“ ЕООД е подавало молби за освобождаване на дружеството от задължения за заплащане на такса битови отпадъци, както и е подавало декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци по образец, cъгласно приложение №2 към чл.27, ал.2 и ал.6 от НОАМТЦУТОМ, но до момента дружеството не било уведомено по никакъв начин и за това, дали молбите и декларациите са уважени или не. Излага се и довод, че във връзка с горното и доколкото „ГМ Къмпани” ЕООД не е било своевременно уведомено за установените задължения за данък и такса и сроковете за заплащането им, неправилно с оспорения акт са начислени и лихви за просрочие, тъй като на практика дружеството не е изпаднало в забава за заплащането на главницата.

На следващо място в жалбата се твърди, че обжалваният АУЗД е издаден в противоречие с целта на закона, като отново се сочи, че ЗМДТ/чл.23 и чл.69, ал.2 отг ЗМДТ/ съдържа изрично императивно изискване, данъчнозадължените лица да бъдат уведомявани за размера на данъка за недвижимите имоти и ТБО, именно защото размерът на същите се изчислява от общинската администрация на база подадена от данъчнозадължените лица декларация. Сочи се че оспореният АУЗД е издаден, без в същия дори да е посочено, дали данъчнозадълженото лице е уведомено за размера на данъка за недвижимите имоти и ТБО, поради което същият се явява издаден в противоречие е целта на закона. Сочи се също, че съобщението по чл.69, ал.2 от ЗМДТ има уведомителен характер и цели да улесни задължените лица е администрацията при заплащането, съответно събирането на задължението за ТБО.

Предвид всичко изложеното, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №1931-1 от 24.11.2023 год., издаден от М. Ш. Ю., на длъжност „***“ при Община Момчилград, мълчаливо потвърден при обжалването му по административен ред от решаващия орган - началника на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Момчилград, като и да му присъди направените по делото разноски.

Редовно призован за съдебните заседания, жалбоподателят „ГМ Къмпани“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], с ЕИК ***, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Т. Б. от АК – [област], която заявява че поддържа жалбата по изложените в нея основания. Счита, че от доказателствата по делото се установяват оплакванията в жалбата относно незаконосъобразността на оспорения акт и че не се установява представените заповеди по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, да са били надлежно оповестени, така, както изисква разпоредбата, в срок до 31 октомври на предходната година. Сочи, че в тази връзка са представени разпечатки от интернет страницата на Община Момчилград, раздел „Документи”, където се виждат въпросните заповеди, с посочена дата на издаването им, но самият раздел бил с дата на създаване месец януари 2023 година и нямало как преди тази дата, тези заповеди да са били обявени в този раздел. Отделно от това, счита, че не се установяват предпоставките за дължимост на таксата за битови отпадъци за процесните години за жалбоподателя по отношение на услугите, които включва тази такса, тъй като не се установява, че тези услуги са били реално предоставени, нито пък се установява, реално да има депо за отпадъци в района, с което Община Момчилград да е разполагала и да го е ползвала за обезвреждане на тези отпадъци, така, както изисква закона по отношение на услугата „Обезвреждане на отпадъци и поддържане на депа и други съоръжения”. Отделно от това счита, че актът е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с целта на закона. Сочи, че не са представени и няма доказателства, жалбоподателят надлежно да е бил уведомяван за размера на тези задължения за данък и такса за битови отпадъци, като изрично има такава разпоредба в закона, която задължава администрацията да го уведомява и целта е именно да се уведомят задължените лица и администрацията при заплащането и събирането на тези задължения, а в случая, след като не е бил уведомяван жалбоподателят, се получава точно обратното - затруднение при заплащането и събирането на тези задължения. Заявява, че по отношение на процесуалните нарушения, в жалбата са изложени подробни съображения, които поддържа. Моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата против процесния акт за установяване на задължения, потвърден мълчаливо от началника на отдел „МДТ” при Община Момчилград, като отмени оспорения акт, като незаконосъобразен и да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски, както и моли да й бъде даден срок, в който да представи подробни съображения в писмена защита.

В предоставения от съда срок депозира писмена защита, в която развива подробни съображения в подкрепа на жалбата, като отново моли съда да постанови решение, с което да отмени Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №1931-1 от 24.11.2023 год., издаден от М. Ш. Ю., на длъжност „***“ при Община Момчилград, мълчаливо потвърден при обжалването му по административен ред от решаващия орган - началника на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Момчилград, като и да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – началник отдел „Местни данъци и такси” при Община - Момчилград, редовно призован за съдебните заседания, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Е.П. от АК - [област], която оспорва жалбата и счита, че същата е неоснователна. Моли съда да остави жалбата без уважение, като счита, че в хода на съдебното дирене не са събрани доказателства относно обстоятелствата, сочени в жалбата. Моли да бъдат присъдени в полза на ответника направените по делото разноски, както и да й бъде дадена възможност да представи писмена защита, в срок, определен от съда.

В предоставения от съда срок депозира писмено становище, в която развива подробни съображения в подкрепа на оспорения Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №1931-1 от 24.11.2023 год., издаден от *** при Община Момчилград и отново моли съда да остави жалбата на „ГМ Къмпани“ ЕООД [населено място] без уважение, както и моли за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен Списък на разноските/какъвто списък всъщност не е представен/.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена против годен предмет на оспорване - индивидуален административен акт, изрично посочен в закона, съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, във връзка с чл.107, ал.4, предл.І/първо/ от ДОПК и във връзка с чл.156, ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице, което е адресат на акта.

По отношение на срока за оспорване, следва да се посочи, че екземпляр от този акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК е получен за първи от от управителя на дружеството-жалбоподател на датата 27.11.2023 год., видно от извършеното саморъчно отбелязване и положен подпис на подпис на последна страница от същия/л.89/, на изискания и представен от община Момчилград екземпляр/л.87-л.89/, като относно това обстоятелство между страните няма спор. От изисканата и представена в оригинал жалба против този акт за установяване на задължения/л.96-л.98/ става ясно, че жалбата, подадена до началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Момчилград, е регистрирана в деловодството на общината с Вх.№2600-388 на 11.12.2023 год., видно и от положения на същата и попълнен щемпел/л.96/, макар че неясно защо, в съпроводителното писмо, с което от община Момчилград е изпратена преписката по издаване на акта е посочено, че жалбата е с този входящ номер, но от дата 14.12.2023 година. От това следва, че жалбата е подадена точно на 14-ия/четиринадесетия/ ден след получаване на акта за установяване на задължения от управителя на дружеството „ГМ Къмпани“ ЕООД, т.е. спазен е бил регламентирания в чл.107, ал.4, изр.1/първо/ от ДОПК 14-дневен срок за обжалване на акта, пред началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Момчилград.

Съгласно чл.155, ал.1 от ДОПК, решаващият орган, в случая началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при община Момчилград, е следвало да разгледа жалбата по същество и да се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок, който 60-дневен срок в случая е изтекъл на 09.02.2024 год. вкл., присъствен ден – петък, но в който срок решаващият орган не е разгледал жалбата по същество и не се е произнесъл с мотивирано решение. Съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 се смята за потвърждение на ревизионния акт/в случая на акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК/ в обжалваната част, а съгласно чл.156, ал.5 от ДОПК, в случаите по ал.4 жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. Този 30-дневен срок в случая изтича на датата 10.03.2024 год., която датата обаче е неприсъствен ден – неделя, от което следва, че срокът изтича на следващия присъствен ден – 11.03.2024 год. В случая, жалбата е подадена по установения ред – чрез началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Момчилград, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на община Момчилград с Вх.№2600-99 от 11.03.2024 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. подадена е в последния ден на срока. И тук следва да се отбележи, че неясно защо, в съпроводителното писмо, подписано от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Момчилград, с което жалбата и преписката по издаване на оспорения акт са изпратени на Административен съд – Кърджали, е посочено, че жалбата с Вх.№2600-99 е от 14.03.2024 год. Независимо от това, следва да се приеме, че е спазен и преклузивният 30-дневен срок за оспорване по съдебен ред, регламентиран в разпоредбата на чл.156, ал.5 от ДОПК, в случай на непроизнасяне на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1, което непроизнасяне се смята за потвърждение на обжалвания акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК.

Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима – като подадена против годен предмет на оспорване - индивидуален административен акт, изрично посочен в закона, съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, във връзка с чл.107, ал.4, предл.І/първо/ от ДОПК и във връзка с чл.156, ал.1 от ДОПК, от процесуално легитимирано лице, което е адресат на акта. Жалбата, освен това, е с изискуемото се съдържание, подадена е по установения в закона ред и в законоустановения срок, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт за установяване на задължения по декларация, приема за установено от фактическа страна следното:

С [нотариален акт] от *** год. за покупко-продажба на недвижим имот, том **, рег.№**, дело №** от *** год. на нотариус Д. К.-С., с рег.№** по Регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ – *** с Вх.рег.№** от ** год., Акт №**, том **/л.38-л.39/, дружеството-жалбоподател е придобило собствеността върху недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор №[номер] по КК и КР на [населено място], [община], [област], одобрени със Заповед №РД-18-423/28.09.2017 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес по скица: местност „***“, с площ 11200 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: [номер], с номер по предходен план: част от [имот номер], ведно с построената в него: Сграда с идентификатор №[номер] по КК и КР на [населено място], [община], [област], одобрени със Заповед №РД-18-423/28.09.2017 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място], със застроена площ: 660 кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: административна, делова сграда, стар идентификатор №[номер], номер по предходен план: няма, при граници на целия поземлен имот, съгласно скица №** от *** год.: поземлен имот с идентификатор №[номер]; поземлен имот с идентификатор №[номер], поземлен имот с идентификатор №[номер], поземлен имот с идентификатор №[номер], поземлен имот с идентификатор №[номер] и поземлен имот с идентификатор №[номер].

От дружеството - жалбоподател „ГМ Къмпани“ ЕООД [населено място] е подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, с Вх.№[номер] от 27.03.2019 год. на община Момчилград/л.28-л.36/, парт.№[номер].

По преписката е представен и приет като доказателство Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №1661-1 от 17.09.2020 год., издаден от *** при община Момчилград/л.24-л.26/, с който, въз основа на данните от Декларацията по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, с Вх.№[номер] от 27.03.2019 год., с партиден №[номер], на дружеството „ГМ Къмпани“ ЕООД [населено място], с ЕИК ***, е установен размер на задължения за данъци и такси, по видове и периоди и лихви за просрочие върху тях, изчислени към 17.09.2020 год., както следва:

1. Данък върху недвижимите имоти, за период 2019 год.: дължима главница – *** лева, дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева;

2. Данък върху недвижимите имоти, за период 2020 год.: дължима главница – *** лева, дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева;

3. Такси за битови отпадъци, за период 2019 год.: дължима главница – *** лева, дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева;

4. Такси за битови отпадъци, за период 2020 год.: дължима главница – *** лева, дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева,

или дължими главници, общо в размер на *** лева и дължими лихви, общо в размер на *** лева, общ размер на задължението – ***/*** лв. и *** ст./ лева.

По преписката не са налице данни за това, кога и въобще дали е връчен на задълженото лице този Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, с №1661-1 от 17.09.2020 год. Приложена е молба от „ГМ Къмпани“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [област], община [област], [населено място], [улица], [адрес], с ЕИК ***, представлявано от управителя Х. Г. Т., до община Момчилград, с Вх.№2600-363 от 08.12.2020 год./л.23/. В тази молба е описан придобития през м.февруари 2019 год. от дружеството недвижим имот в [населено място], [община], като в молбата е посочено, че през 2019 год. и през 2020 год./т.е. от придобиването му от „ГМ Къмпани” ЕООД и до момента/ описаният имот не се ползва, че за имота няма нито електромер, нито водомер, респ. няма клиентски номер за EVN, нито абонатен номер за В и К, както и е заявено, че имотът няма да се ползва и през следващата 2021 година. В подкрепа на посоченото, към молбата е приложена и декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци/Приложение №2 към чл.27, ал.2 и ал.6 от НОАМЦУТОМ/.

Във връзка с всичко изложено по-горе и поради неползването на имота, с молбата е поискано да бъдат отменени начислените на „ГМ Къмпани” ЕООД задължения за заплащане на такса битови отпадъци за 2019 год. и 2020 год., както и да бъде освободено дружеството от заплащането на такса битови отпадъци за 2021 година.

По преписката е приложена и подадената Декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци/Приложение №2 към чл.27, ал.2 и ал.6 от НОАМЦУТОМ/, с Вх.№8472 от 08.12.2020 год. на община Момчилград, подадена от „ГМ Къмпани“ ЕООД [населено място]/л.22/, с която, от управителя на дружеството е декларирано, в качеството му на данъчнозадължено лице, че имот по декларация с партиден №[номер], представляващ земя и сграда, находящ се на адрес: [населено място], [община], [област], няма да се ползва през цялата 2021 год., както и е декларирано съгласие, за имота да се получава информация от Общинска администрация - Момчилград, относно консумираната електроенергия и/или вода. Заявено е също, че деклараторът е запознат, че при разход над 100 киловата електроенергия и/или над 10 куб.м. вода, дължи таксата битови отпадъци в двоен размер, заедно с начислената лихва. В декларацията е посочено, че за ЕВН – клиентски номер – няма, За В и К – абонатен номер – няма.

По преписката е представен и приет като доказателство издаден последващ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №1758-1 от 13.10.2022 год., издаден от *** при община Момчилград/л.19-л.21/, с който, въз основа на данните от Декларацията по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, с Вх.№[номер] от 27.03.2019 год., с партиден №[номер], на дружеството „ГМ Къмпани“ ЕООД [населено място], с ЕИК ***, са установени размери на задължения за данъци и такси, по видове и периоди и лихви за просрочие върху тях, изчислени към 13.10.2022 год., както следва:

1. Данък върху недвижимите имоти, за период 2020 год.: дължима главница – *** лева, дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева;

2. Данък върху недвижимите имоти, за период 2021 год.: дължима главница – *** лева, дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева;

3. Данък върху недвижимите имоти, за период 2022 год.: дължима главница – *** лева, дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева;

4. Такси за битови отпадъци, за период 2020 год.: дължима главница – *** лева, дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева;

5. Такси за битови отпадъци, за период 2021 год.: дължима главница – *** лева, дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева,

6. Такси за битови отпадъци, за период 2022 год.: дължима главница – *** лева, дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева,

или дължими главници, общо в размер на *** лева и дължими лихви, общо в размер на *** лева, общ размер на задължението – ***/*** лв. и *** ст./ лева. В акта е отразено, че при извършената проверка е установено, че не са внесени дължимите суми.

По преписката липсват доказателства и въобще не са налице данни за това, дали и кога е връчен на задълженото лице този Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, с №1758-1 от 13.10.2022 година.

По преписката е приложена и подадена Декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци/Приложение №2 към чл.27, ал.2 и ал.6 от НОАМЦУТОМ/, с Вх.№9103 от 28.11.2022 год. на община Момчилград, подадена от „ГМ Къмпани“ ЕООД [населено място]/л.17/, с която, от управителя на дружеството е декларирано, в качеството му на данъчнозадължено лице, че имот по декларация с партиден №[номер], представляващ поземлен имот с [идентификатор] и сграда с [идентификатор], находящ се в [населено място], [община], [област], няма да се ползва през цялата 2023 год., както и е декларирано съгласие, за имота да се получава информация от Общинска администрация - Момчилград, относно консумираната електроенергия и/или вода. Заявено е също, че деклараторът е запознат, че при разход над 100 киловата електроенергия и/или над 10 куб.м. вода, дължи таксата битови отпадъци в двоен размер, заедно с начислената лихва. В декларацията също е посочено, че за ЕВН – клиентски номер – няма; За В и К – абонатен номер – няма.

По преписката е представен и приет като доказателство последващ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №1869-1 от 26.04.2023 год., издаден от *** при община Момчилград/л.15-л.16/, с който, въз основа на данните от Декларацията по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, с Вх.№[номер] от 27.03.2019 год., с партиден №[номер], на дружеството „ГМ Къмпани“ ЕООД [населено място], с ЕИК ***, са установени размери на задължения за данъци и такси, по видове и периоди и лихви за просрочие върху тях, изчислени към 26.04.2023 год., както следва:

1. Данък върху недвижимите имоти, за период 2022 год.: дължима главница – *** лева, дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева;

2. Такси за битови отпадъци, за период 2022 год.: дължима главница – *** лева, дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева,

или дължими главници, общо в размер на *** лева и дължими лихви, общо в размер на *** лева, общ размер на задължението – ***/*** лв. и *** ст./ лева. В акта е отразено, че при извършената проверка е установено, че не са внесени дължимите суми.

Накрая, под съдържанието на този на акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК е оформена саморъчно написана забележка, че „Лицето Х. Г. Т. отказва да получи АУЗ“, като в уверение на това са вписани саморъчно имената на трима служители от отдел „МДТ“ при община Момчилград, в т.ч. и Г. С. – *** „МДТ“, както и *** „МДТ“, както и е вписано, че това е „Удостоверено днес, на 26.04.2024 год., в сградата на общинска администрация – Момчилград.“.

По преписката е приложена и подадена Декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци/Приложение №2 към чл.27, ал.2 и ал.6 от НОАМЦУТОМ/, с Вх.№9542 от 29.11.2023 год. на община Момчилград, подадена от „ГМ Къмпани“ ЕООД [населено място]/л.8/, с която, от управителя на дружеството е декларирано, в качеството му на данъчнозадължено лице, че имот по декларация №[номер], партиден №[номер], представляващ земя и сграда, находящ се в [населено място], [община], [област], няма да се ползва през цялата 2024 год., както и е декларирано съгласие, за имота да се получава информация от Общинска администрация - Момчилград, относно консумираната електроенергия и/или вода. Заявено е също, че деклараторът е запознат, че при разход над 100 киловата електроенергия и/или над 10 куб.м. вода, дължи таксата битови отпадъци в двоен размер, заедно с начислената лихва. В декларацията отново е посочено, че за ЕВН – клиентски номер – няма, ИТН - няма; За В и К – абонатен номер – няма.

Така в крайна сметка е издаден и оспореният Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, с №1931-1 от 24.11.2023 год., от М. Ш. Ю., на длъжност *** в община Момчилград/л.48-л.50, л.87-л.89/, с който, на жалбоподателя „ГМ Къмпани“ ЕООД [населено място], с ЕИК ***, са установени размери на задължения за данъци и такси, по видове и периоди и лихви за просрочие върху тях, изчислени към 24.11.2023 год., както следва:

1. Данък върху недвижимите имоти, за период 2019 год.: дължима главница – *** лева и дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева;

2. Данък върху недвижимите имоти, за период 2020 год.: дължима главница – *** лева и дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева;

3. Данък върху недвижимите имоти, за период 2021 год.: дължима главница – *** лева и дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева;

4. Данък върху недвижимите имоти, за период 2022 год.: дължима главница – *** лева и дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева;

5. Данък върху недвижимите имоти, за период 2023 год.: дължима главница – *** лева и дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева;

6. Такси за битови отпадъци, за период 2019 год.: дължима главница – *** лева и дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева;

7. Такси за битови отпадъци, за период 2020 год.: дължима главница – *** лева и дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева;

8. Такси за битови отпадъци, за период 2021 год.: дължима главница – *** лева и дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева;

9. Такси за битови отпадъци, за период 2022 год.: дължима главница – *** лева и дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева;

10. Такси за битови отпадъци, за период 2023 год.: дължима главница – *** лева и дължима лихва – *** лева, общ размер на задължението – *** лева,

или дължими главници, общо в размер на *** лева и дължими лихви, общо в размер на *** лева. Така, общо установените с процесния акт задължения за главници и лихви за просрочие върху тях, възлизат общо в размер на ***/*** лв. и ***ст./ лева.

В акта е отразено, че при извършената проверка е установено, че дължимите суми не са внесени.

В съдебно заседание, от процесуалния представител на жалбоподателя е представено и е прието като доказателство Удостоверение Изх.№26-00-377 от 11.06.2024 год. на „В и К“ ООД [населено място]/л.64/, издадено на жалбоподателя „ГМ Къмпани“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Х. Г. Т., в уверение на това, че няма партида във „В и К“ ООД [населено място] за сграда с идентификатор №[номер]

В друго съдебно заседание, от процесуалния представител на жалбоподателя е представено и е прието като доказателство и Удостоверение с Изх.№11035770 от 25.06.2024 год., подписано от прокурист на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД/л.90/, издадено на „ГМ Къмпани“ ЕООД, с ЕИК ***, в качеството му на собственик на на обект: административна сграда с ид.[номер], находяща се в [населено място], [община], в уверение на това, че за посочения имот няма открита партида за електроенергия и съответно, задължения към дружеството „ЕВН“.

С протоколно определение от 11.06.2024 год., от ответника са изискани заверени копия от заповедите по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, издадени от кмета на Община Момчилград, в които са определени видът на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци за 2019 год.; 2020 год.; 2021 год.; 2022 год. и 2023 година, както и доказателства за публичното им обявяване в срок до 31 октомври на предходната година. В изпълнение на това протоколно определение, със съпроводително писмо без номер и дата, подписано от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Момчилград/л.75/, са представени изисканите заповеди, издадени от кмета на община Момчилград, на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, приети като доказателства по делото, както следва: Заповед №РД-19-380 от 07.10.2019 год. на кмета на община Момчилград/л.76-л.77/; Заповед №РД-19-401 от 21.10.2020 год. на кмета на община Момчилград/л.78-л.79/; Заповед №РД-19-417 от 12.10.2021 год. на кмета на община Момчилград/л.80-л.81/; Заповед №РД-19-359 от 07.10.2022 год. на кмета на община Момчилград/л.82-л.83/ и Заповед №РД-19-401 от 06.10.2023 год. на кмета на община Момчилград/л.84/. В т.I на всички тези заповеди са определени граници на районите за организирано сметосъбиране в община Момчилград по населени места, съответно от 2020 год. до 2024 год., като в табличен вид са изброени 46 населени места на територията на община Момчилград и на позиция ** в тези таблици, във всички заповеди е посочено [населено място]. В т.II. Вид на предлаганите услуги по населени места, посочени в заповедта, за периода от 2020 год. до 2024 год., във всички тези пет заповеди е посочено: Сметосъбиране и сметоизвозване; Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; Депониране на битови отпадъци. В т.III.2., и в петте описани по-горе заповеди е посочено, че честотата на сметосъбиране и сметоизвозване за всички населени места, без град Момчилград, е два пъти месечно.

С протоколно определение от 11.06.2024 год., от ответника е изискано да представи доказателства за публичното обявяване на посочените по-горе заповеди по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, до 31 октомври на предходната година. В изпълнение на това протоколно определение, от ответника по жалбата е представена разпечатка от интернет-страницата на община Момчилград/л.85-л.86/, като такава е представена и от процесуалния представител на жалбоподателя/л.91/. От същите става ясно, че тези заповеди са публикувани в секция „Околна среда“, раздел „Документи“, като в разпечатките е отразено, че този раздел е създаден на датата 12 януари 2023 год. В разпечатката, представена от ответната страна, са посочени дати за три от тези заповеди/от 2019 год., от 2020 год. и от 2021 год./л.85, стр.2/, но е видно, че това са датите на издаване на заповедите, а не датите на публикуването им на интернет страницата на община Момчилград. На пълномощника на ответника е дадена допълнителна възможност, да представи доказателства относно датите на публичното оповестяване на посочените по-горе заповеди

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира следното:

Съдът намира най-напред, че оспореният Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК с №1931-1 от 24.11.2023 год. е издаден от надлежен орган по приходите при община Момчилград, съгласно изисканата и представена по делото Заповед №РД-24-136 от 18.09.2023 год. на кмета на община Момчилград/л.61/, с която, на основание чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.4, ал.4 от Закона за местните данъци и такси, във връзка с Заповед №РД-25-02/12.09.2013 год. и Заповед №РД-27-01/28.06.2013 год. на кмета на община, чл.4, ал.1, 2 и 3 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси и чл.12 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, т.II. от същата, са определени служителите от Общинска администрация – Момчилград, които имат права и задължения на органи по приходите, които: 1. Да извършват всички действия по установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси, съгласно изискванията на чл.12 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Видно е от тази заповед, че издалият процесния АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК с №1931-1 от 24.11.2023 год. - *** при община Момчилград – М. Ш. Ю., е посочена на първа позиция в т.II. от тази заповед. От горното следва, че процесният АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК е издаден от надлежно оправомощен орган по приходите към община Момчилград и в рамките на неговата материална и териториална компетентност, съобразно чл.4, ал.1 - 4 от ЗМДТ, като следва да се отбележи, че безспорно недвижимия имот, за които с оспорения АУЗ е установена дължимост и размер на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци/ТБО/, се намира на територията на община Момчилград.

Следва, също така, да се посочи, че началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при община Момчилград, като ръководител на звеното за местни приходи в общината, е компетентният орган, съгласно чл.4, ал.5, предл.ІІ/второ/ от ЗМДТ, във вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК, който е следвало да се произнесе по подадената в срок жалба против този АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК и да осъществи административния контрол на процесния акт, тъй като задължението за данък недвижим имот/ДНИ/ и ТБО е установено по декларация, а не след ревизия, но който решаващ орган не се е произнесъл и съответно, така е осъществена хипотезата на чл.156, ал.4 от ДОПК, съгласно която, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 се смята за потвърждение на акта в обжалваната част.

На следващо място, оспореният АУЗД е издаден в изискуемата се писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му. Съдът намира обаче, че при издаване на обжалвания акт административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуални разпоредби на закона, които могат да съставляват самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му в някои негови части.

Видно от посоченото в оспорения АУЗ, правното основание за издаването му е чл.107, ал.3 от ДОПК. Следва да се отбележи, че първата алинея на цитирания текст – чл.107 от ДОПК предвижда, че когато органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон, като задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер, съгласно ал.2 на същия текст. Използването на този способ за установяване на дължим данък, обаче, се подчинява на нормативно регламентирани процесуални предпоставки, разписани в посочената в АУЗ, като основание, ал.3 на чл.107 от ДОПК – тази норма повелява, че размерът на задължението по ал.1 се съобщава на задълженото лице и че по искане на задълженото лице, органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането, какъвто не е настоящият случай. Акт за установяване на задължения може да се издаде служебно по инициатива на органа по приходите, предпоставките за упражняване на това служебно правомощие на приходната администрация са уредени изчерпателно в закона, а именно: когато е установено несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103; когато не е подадена декларация от задълженото лице; когато задължението по декларацията не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.

Видно от мотивите към процесния АУЗ, той е издаден при упражняване на служебното правомощие по чл.107, ал.3 от ДОПК на местната администрация по приходите като резултат от невнасянето за посочените данъчни периоди (от 2019 год. до 24.11.2023 год.) на дължимите суми за данък недвижими имоти и за такса битови отпадъци от данъчнозадълженото лице. В мотивите изрично е посочено, че е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.№[номер]/27.03.2019 год., отнасящи се за чл.14 - недвижими имоти с партиден №[номер], с адрес на имота: *** [населено място], представляващ земя и сграда, идентификатор на поземления имот: [номер]; земя с [идентификатор], с площ 11200.00 кв.м. и застроена площ 660.00 кв.м., с данъчна оценка на земята към 2023 год. - *** лева, отчетна стойност - *** лева и данъчна оценка – *** лева, за притежаваната 1/1 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик. Други нежилищни обекти – описание: адм. сграда с [идентификатор] с година на построяване 1972 год., с конструкция МЗ - масивни монолитни г. и с РЗП общо 1320.00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 1320.00 кв.м., РЗП на мазе - 0.00 кв.м., РЗП на таван - 0.00 кв.м., с данъчна оценка на обекта към 2023 год. - *** лева , отчетна стойност - *** лева и данъчна оценка *** лева, за притежаваната 1/1 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик. Посочено е също така, че при извършената проверка е установено, че не са внесени дължимитe суми, като в случая, нито в акта се сочи, нито оспорващият твърди, за същите публични задължения да е било образувано ревизионно производство.

За да се издаде, обаче, при това положение АУЗ не е достатъчно само да се посочи в него, че дължимите суми не са внесени от задълженото лице. Декларацията по чл.14 от ЗМДТ/респ. и по чл.17, ал.1 от ЗМДТ до отмяната му - отм., ДВ, бр.98 от 2010 год., в сила от 01.07.2011 год./, няма пряк установителен ефект по отношение на определянето на конкретния размер на задължението за данъка недвижим имот и за таксата битови отпадъци - с нея задълженото лице единствено декларира факта на придобиване на собствеността върху недвижимия имот, съответно - на ограниченото вещно право на ползване, посочвайки и идеалните си части в съсобствеността (в случаите, когато става въпрос за съсобственост).

Съгласно разпоредбите на чл.23 и на чл.69, ал.2 от ЗМДТ, общинската администрация по местонахождението на имота е тази, която на база на декларираните данни и обстоятелства определя конкретния годишен размер на задължението за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци, за което следва да уведоми данъчнозадълженото лице с изпращането на нарочно съобщение – с получаването му от адресата се свързва настъпването на ликвидността на задълженията (определянето им по основание и размер), като едва след изтичане на срока за доброволното им заплащане, който съгласно чл.69, ал.2 от ЗМДТ, по отношение на таксата за битови отпадъци подлежи на определяне със самото съобщение, а по отношение на данъка върху недвижимите имоти е регламентиран в чл.28, ал.1 от ЗМДТ, приходните органи са в правото да пристъпят към издаването на акт по чл.107, ал.3 от ДОПК, когато задълженията, въпреки съобщаването им, не са били заплатени. Така, именно защото задълженото лице не изчислява само размера на данъка, общинската администрация му съобщава размера на задължението със съобщението по чл.23 от ЗМДТ, както и по чл.69, ал.2 от ЗМДТ, във връзка с чл.107, ал.3 от ДОПК. Нормата на чл.23 от ЗМДТ регламентира, че данъкът се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчнозадълженото лице или на негов законен представител, а съгласно нормата на чл.69, ал.2 от ЗМДТ, в приложимата й за процесните години редакция, общината уведомява лицата по чл.64 за дължимите от тях такси за съответния период общо и по видове услуги по чл.62, както и за сроковете за плащане.

В настоящия случай, това не е сторено за нито една от процесните години – от 2019 год. до 24.11.2023 год., нито за данъка недвижим имот, нито за таксата за битови отпадъци, като по делото няма никакви доказателства или данни, а няма дори и твърдения от страна на ответника за това, на данъчнозадълженото лице да са били изпратени, респ. връчени или получени от него, съобщения по чл.23 от ЗМДТ, както и по чл.69, ал.2 от ЗМДТ, във връзка с чл.107, ал.3 от ДОПК, като няма данни дори за това, такива съобщения въобще да са били изготвени. От горното следва изводът, че процесният АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК с №1931-1 от 24.11.2023 год. е издаден при допуснати съществени нарушения на специалните разпоредби по ЗМДТ и ДОПК, а именно - в нарушение на чл.23 от ЗМДТ, както и в нарушение на чл.69, ал.2 от ЗМДТ, т.к. жалбоподателят „ГМ Къмпани” ЕООД, като собственик на недвижимия имот в [населено място] и данъчнозадължено лице, не е бил уведомен от общинска администрация – Момчилград в писмен вид, със съобщение по образец, за размера на задълженията му за данък върху недвижимите имоти и за размера на таксата за битови отпадъци за посочените по-горе години, за данъчната основа, данъчната ставка и сроковете за заплащане.

Следва да се посочи, че по административната преписка са представени три предходни акта за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, издадени от *** „Местни данъци и такси“ при община Момчилград, с които са установени размери на задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, за посочените в тях периоди, както и дължими лихви върху тези задължения, но по преписката няма, а и впоследствие, в хода на производството по делото, не са представени доказателства, първите два от тези актове да са били връчени или получени по някакъв начин от данъчнозадълженото лице, а само за третия от тях, издаден на 26.04.2023 год., към акта е оформена забележка, с вписани имена на трима служители от отдел „МДТ“ при община Момчилград и с подписите им, че Х. Г. Т. отказва да получи АУЗ и че това е удостоверено на 26.04.2023 год. в сградата на общинска администрация Момчилград, т.е. една календарна година след издаване на този АУЗ. По отношение на тези три АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК важи изложеното по-горе, а именно – че същите са издадени, без данъчнозадълженото лице да е било уведомено от общинска администрация – Момчилград със съобщение в писмен вид, за размера на задълженията му за данък върху недвижимите имоти и за размера на таксата за битови отпадъци, за посочените в актовете периоди, съответно за данъчната основа, данъчната ставка и сроковете за заплащане.

На следващо място съдът намира, че надлежното уведомяване за размера на задълженията и най-вече за размера на задълженията за такса за битови отпадъци, е било наложително и предвид обстоятелството, че жалбоподателят „ГМ - Къмпани” ЕООД е подал до Община Момчилград най-напред молба вх.№2600-563/08.12.2020 год. за освобождаване на дружеството от задължения за заплащане на такса за битови отпадъци за 2019 год., за 2020 год. и за 2021 год., поради неползването на имота и липсата на водомер и електромер, а впоследствие е подавал и декларации от 08.12.2020 год., от 28.11.2022 год. и от 29.11.2023 год., за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци, по образец, съгласно приложение №2 към чл.27, ал.2 и ал.6 от НОАМТЦУТОМ, описани по-горе в настоящото изложение. Следва да се посочи, че съгласно чл.71, т.2 от ЗМДТ, не се събира такса за услугата по чл.62, т.1 (събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране) и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.66, ал.1, т.2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл.9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Такава наредба по чл.9 от ЗМДТ, наименована „Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Момчилград“/НОАМТЦУТОМ/ е приета още в края на 2003 год., с Решение №23 от 17.12.2003 год. на Общински съвет – Момчилград, и е действаща на територията на община Момчилград и към момента, с множество последвали изменения и допълнения на същата. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 (изм. и доп. с Решение №162/20.12.2013 год. на ОбС – Момчилград) от тази НОАМТЦУТОМ, не се събира такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се ползват през цялата година и е подадена декларация за това, подписана от всички данъчно задължени лица за имота - Приложение 2 към настоящата наредба, до края на предходната година. Това именно е било сторено от дружеството – жалбоподател с описаните по-горе три декларации Приложение 2 към Наредбата, подадени на посочените дати, с които е декларирано, че недвижимият имот в [населено място], [община], няма да се ползва през цялата 2021 год., през цялата 2023 год. и през цялата 2024 год. По делото няма никакви доказателства и въобще няма данни, дружеството да е било уведомено по някакъв начин за това, дали тези декларации, подадени в установения срок и в изискуемата се форма, са уважени или не и ако не са – защо не са уважени. При това положение, без да е уведомено за това, дали е освободено от заплащане на такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, с оспорения АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК, на дружеството са установени задължения за ТБО за посочените години, като са начислени и дължими лихви върху тях, като това е направено и без през тези години, от Общинска администрация Момчилград да е извършена самостоятелно проверка за обстоятелствата, декларирани в посочените по-горе декларации, съгласно ал.2 на чл.27 от НОАМТЦУТОМ, както и няма никакви доказателства да е извършена дори и една проверка, базирана и на официална информация за ползвани в недвижимия имот през текущата година услуги на „Електроразпределение“ и „В и К“, т.е. за ползвана Е.енергия и вода, съгласно разписаното в нормата на чл.27, ал.5 от същата НОАМТЦУТОМ. Следва да се добави, че и от съдържанието на обжалвания АУЗ също не става ясно, защо въпреки подадените своевременно декларации от 2020 год., от 2022 год. и от 2023 год. за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци по образец, съгласно Приложение №2 към чл.27, ал.2 и ал.6 от НОАМТЦУТОМ, дружеството - жалбоподател в крайна сметка не е освободено от такса за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци за посочените по-горе години. Последното от своя страна е нарушение на разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ, като не е отчетено обстоятелството, че „ГМ Къмпани” ЕООД е следвало да бъде освободено от такса за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци за посочените по-горе години.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира, че са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото органът по приходите се е произнесъл без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и при нарушения на процесуалните правила, разписани в ЗМДТ и в местната НОАМТЦУТОМ, както и в несъответствие с регламентацията, дадена в разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК, както и намира за основателни по-голяма част от доводите и оплакванията, инвокирани в жалбата в тази насока.

По отношение съответствието на оспорения АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК с приложимите материалноправни норми, съдът намира следното:

По отношение установените задължения за данък върху недвижимите имоти:

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, в приложимата й към датата на издаване на оспорения АУЗД редакция (изм., бр.96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, а съгласно чл.8, т.1 от ЗУТ, конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде: 1. в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други.

Не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят – „ГМ Къмпани” ЕООД [населено място] има качеството на задължено лице за плащане на данък върху недвижимите имоти, на основание чл.11, ал.1 от ЗМДТ, според която разпоредба, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, като следва да се посочи, също така, че съгласно чл.13 от с.з., данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. Безспорно жалбоподателят е собственик на декларирания с декларацията от 27.03.2019 год. по чл.14 от ЗМДТ недвижим имот, находящ се на територията на [община], в [населено място], представляващ земя - поземлен имот с идентификатор №[номер] по КККР на [населено място], с площ 11200 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, ведно с построената в имота административна сграда с идентификатор №[номер], със застроена площ - 660 кв.м., на два етажа, с РЗП - 1320 кв.м., като той си е собственик на този поземлен имот и към датата на издаване на оспорения АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК, а именно – към 24.11.2023 год. При това положение, като собственик на земя и сграда, находящи се на територията на [община] - в [населено място], жалбоподателят „ГМ Къмпани” ЕООД [населено място] си е данъчно задължено лице за данък върху недвижимите имоти за този конкретен поземлен имот, за целия процесен период, т.е. от датата на придобиването на имота – 08.02.2019 год., до датата на издаване на оспорения АУЗ – 24.11.2023 год., Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно, от органа по приходите към община Момчилград, са определени/установени/ задължения за данък върху недвижимите имоти, които са дължими от жалбоподателя„ГМ Къмпани” ЕООД [населено място], за целия, посочен в оспорения АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК, период и които задължения възлизат общо в размер на *** лева, като в тази част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена с решението по делото.

По отношение начислените лихви за забава върху тези задължения за данък върху недвижимите имоти/посочени като дължими лихви в процесния АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК/ съдът намира, че неправилно с оспорения акт са начислени и такива лихви за забава/просрочие/, тъй като на практика дружеството – жалбоподател не е изпаднало в забава за заплащането на дължимите главници по това задължение.

Съдът счита, че това е така, т.к. за да е дължимо едно вземане, то следва да е ликвидно и изискуемо, т.е. да е определено по своя размер и едва от датата на изискуемост започват да текат и лихвите за забава, съответно спрямо него ще възникне като неблагоприятна правна последица и начисляването на такава лихва. Както бе посочено и по-горе, съгласно разпоредбите на чл.23 от ЗМДТ, общинската администрация по местонахождението на имота е тази, която на база на декларираните данни и обстоятелства определя конкретния годишен размер на задължението за данък върху недвижимите имоти, за което следва да уведоми данъчнозадълженото лице с изпращането на нарочно съобщение – с получаването му от адресата се свързва настъпването на ликвидността на задълженията (определянето им по основание и размер). Съдът отново намира за нужно да посочи, че в настоящия случай, това не е сторено за нито една от процесните години – от 2019 год. до 24.11.2023 год., по отношение данъка недвижим имот, а не е сторено и за таксата за битови отпадъци, като по делото няма никакви доказателства или данни, а няма дори и твърдения от страна на ответника за това, на данъчно задълженото лице да са били изпращани, респ. връчени или получени от него, съобщения по чл.23 от ЗМДТ, във връзка с чл.107, ал.3 от ДОПК, като няма данни дори за това, такива съобщения въобще да са били изготвени. От горното следва изводът, че жалбоподателят „ГМ Къмпани” ЕООД, като собственик на недвижимия имот в [населено място] и данъчно задължено лице за данък върху недвижимите имоти, не е бил уведомен от общинска администрация – Момчилград в писмен вид, със съобщение чл.23 от ЗМДТ, по образец, за конкретния размер на задълженията му за данък върху недвижимите имоти за посочените по-горе години, за данъчната основа, данъчната ставка и сроковете за заплащане. Поради това, че в случая административният орган не е уведомил жалбоподателя за конкретните размери на задължението му за данък върху недвижимите имоти за нито една от процесните години и сроковете за плащането им, то следва да се приеме, че жалбоподателят не е изпаднал в забава за заплащането на дължимите главници по това задължение, респ. няма как тези задължения да се приемат за просрочени. По тези съображения съдът намира, че неправилно в оспорения АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК са установени/определени/ и дължими лихви/лихви за забава/ върху главниците на задълженията за данък върху недвижимите имоти за процесния период, които дължими лихви са посочени общо в размер на *** лева, като в тази му част оспорения АУЗ се явява материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен с решението по делото.

По отношение установените задължения за такса за битови отпадъци/ТБО/:

Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината, като съгласно чл.63, ал.1 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл.62 на територията на общината. Нормата на чл.64, ал.1 от ЗМДТ, повелява, че таксата по чл.62, т.е. ТБО, се заплаща от лицата по чл.11 за имотите на територията на общината, като лицата по чл.11, ал.1 от ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

Както бе обосновано и по-горе, жалбоподателят „ГМ Къмпани” ЕООД [населено място], е собственик на недвижимия имот, описан по-горе и облагаем с данък върху недвижимите имоти и съответно, основният въпрос е - дали като такъв, за този недвижим имот той е задължено лице и за таксата за битови отпадъци, за целия процесен период, посочен в оспорения АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК. За да се даде отговор на този въпрос, в конкретния случай следва да се съобрази разпоредбата на чл.71, т.2 от ЗМДТ, според която, не се събира такса за услугата по чл.62, т.1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.66, ал.1, т.2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл.9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Анализът на тази норма сочи, че за да се приложи същата, са налице две кумулативно изискуеми се предпоставки, първата от които е алтернативна - имотът да е незастроен или да не се ползва през цялата година, а втората кумулативно изискуема се предпоставка е, да е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл.9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. От описанието на притежавания от жалбоподателя и деклариран от него недвижим имот е ясно, че същият е застроен – в него е построена административна сграда с идентификатор №[номер], със застроена площ - 660 кв.м., на два етажа, с РЗП - 1320 кв.м., при което следва да се съобрази и прецени - ползван ли е имотът през целия процесен период и съответно, подавани ли са декларации по образец и ред, определени с наредбата по чл.9, в случая – с Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Момчилград/НОАМТЦУТОМ/ и конкретно – по реда, условията и в сроковете, определени в чл.27, ал.1 – ал.4 от тази Наредба. Предвид събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че по делото е доказано обстоятелството, че притежаваният от жалбоподателя поземлен имот в [населено място], [община], не е бил ползван през целия процесен период, като това се установява основно от приетите като доказателство Удостоверение Изх.№26-00-377 от 11.06.2024 год. на „В и К“ ООД [населено място]/л.64/, издадено на жалбоподателя „ГМ Къмпани“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Х. Г. Т. и Удостоверение с Изх.№11035770 от 25.06.2024 год., подписано от прокурист на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД/л.90/, издадено на „ГМ Къмпани“ ЕООД, с ЕИК ***, в качеството му на собственик на обект: административна сграда с [идентификатор], находяща се в [населено място], [община], като в първото е удостоверено, че за сграда с идентификатор №[номер] по КККР на [населено място] въобще няма партида във „В и К“ ООД [населено място], а с второто е удостоверено, че за посочения имот - административна сграда с [идентификатор], находяща се в [населено място], [община], няма открита партида за електроенергия и съответно, задължения към дружеството „ЕВН“. От тези писмени доказателства следва извод, че за този поземлен имот, респ. построената в него административна сграда с идентификатор №[номер], със застроена площ - 660 кв.м., на два етажа, с РЗП - 1320 кв.м., за процесния период въобще няма ползвана вода, а няма ползвана и никаква Е.енергия, от което безспорно следва, че имотът не е бил ползван през целия процесен период – нито за административни, нито за други функции. Тези две удостоверения са в категорична подкрепа на посоченото в молбата с Вх.№2600-363 от 08.12.2020 год./л.23/, подадена от дружеството „ГМ Къмпани“ ЕООД, до община Момчилград, а именно - че през 2019 год. и през 2020 год./т.е. от придобиването му от „ГМ Къмпани” ЕООД и до момента/ описаният имот не се ползва, че за имота няма нито електромер, нито водомер, респ. няма клиентски номер за EVN, нито абонатен номер за В и К. Тези две удостоверения доказват и потвърждават и посоченото в подадените три декларации от дружеството „ГМ Къмпани“ ЕООД [населено място], за освобождаване от такса сметосъбиране, сметоизвоване и обезвреждане на битовите отпадъци, описани по-горе. Пределно ясно е, че след като притежавания от дружеството – жалбоподател поземлен имот не е бил ползван през процесния период за никакви цели и функции, то там не са генерирани битови отпадъци и съответно, няма какво да бъде събирано, извозвано и обезвреждано като битов отпадък. Така, съдът намира, че в случая е била налице първата кумулативно изискуема се предпоставка по чл.71, т.2 от ЗМДТ – поземления имот, находящ се в [населено място], [община], притежаван от жалбоподателя „ГМ Къмпани“ ЕООД [населено място], не е бил ползван през процесния период – от датата на придобиването му – 08.02.2019 год., до датата на издаване на оспорения АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК – 23.11.2023 год.

По отношение втората кумулативно изискуема се предпоставка – да са подавани декларации по образец и ред, определени с наредбата по чл.9, в случая – с Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Момчилград/НОАМТЦУТОМ/ и конкретно – по реда, условията и в сроковете, определени в чл.27, ал.1 – ал.4 от тази Наредба, както бе описано и по-горе, по преписката са представени и са приети като доказателства три такива подавани декларации от „ГМ Къмпани“ ЕООД [населено място]:

Декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци/Приложение №2 към чл.27, ал.2 и ал.6 от НОАМЦУТОМ/, с Вх.№8472 от 08.12.2020 год. на община Момчилград, с която е декларирано, че имотът няма да се ползва през цялата 2021 год.;

Декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци/Приложение №2 към чл.27, ал.2 и ал.6 от НОАМЦУТОМ/, с Вх.№9103 от 28.11.2022 год. на община Момчилград, с която е декларирано, че имотът няма да се ползва през цялата 2023 год. и

Декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци/Приложение №2 към чл.27, ал.2 и ал.6 от НОАМЦУТОМ/, с Вх.№9542 от 29.11.2022 год. на община Момчилград, с която е декларирано, че имотът няма да се ползва през цялата 2024 год., като тази последна декларация е без значение за спора по настоящото дело, тъй като 2024 год. е извън процесния период, за който с оспорения АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК са установени задължения за такса за битови отпадъци.

По делото не е представена такава декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци, която да е подадена до края на 2018 год., с която да е декларирано, че имотът няма да се ползва през цялата 2019 год.; не е представена такава декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци, която да е подадена до края на 2019 год. и с която да е декларирано, че имотът няма да се ползва през цялата 2020 год., както и не е представена такава декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци, която да е подадена до края на 2021 год. и с която да е декларирано, че имотът няма да се ползва през цялата 2022 год., като няма и твърдения такива декларации за тези три години да са били подадени от „ГМ Къмпани“ ЕООД [населено място]. Тук следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.27, ал.3 от НОАМТЦУТОМ, за имоти, придобити през текущата година, не се събират такси за битови отпадъци, ако същите имоти не се използват и е подадена декларация в двумесечен срок от датата на придобиване на имота. Така, при положение, че няма доказателства такава декларация да е била подадена за 2019 год. от предишния собственик на имота до края на предходната 2018 год., то съгласно цитираната разпоредба, за този поземлен имот, като придобит през текущата година – 2019 год., декларацията е следвало да бъде подадена от „ГМ Къмпани“ ЕООД [населено място] в двумесечен срок от датата на придобиване на имота, т.е. в срок до 08.04.2019 год. вкл., като няма доказателства или данни, това да е било сторено.

От изложеното по-горе се налага изводът, че за процесния период, двете кумулативно изискуеми се предпоставки по чл.71, т.2 от ЗМДТ, при които не се събира такса за услугата по чл.62, т.1/събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране/ и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.66, ал.1, т.2, по отношение на поземления имот, находящ се в [населено място], [община] – собственост на жалбоподателя, са били налице за цялата 2021 год. и за цялата 2023 год., поради което съдът в настоящия състав намира, че неправилно, от органа по приходите към община Момчилград са определени/установени/ задължения за такса върху битовите отпадъци, които са дължими от жалбоподателя „ГМ Къмпани” ЕООД [населено място], за тези две години, съответно дължима главница за 2021 год., в размер на *** лева и дължима главница за 2023 год., в размер на *** лева или главници за задължението за ТБО за двете години, общо в размер на *** лева. В тази му част оспореният АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК се явява материално незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен с решението по настоящото дело в тази негова част, като предвид това, същият следва да бъде отменен и в частта му, с която върху тези установени задължения за такса върху битовите отпадъци е начислена и дължима лихва, съответно за 2021 год., в размер на *** лева и за 2023 год., в размер на *** лева или общо установени дължими лихви за двете години, в размер на *** лева.

По отношение установените с оспорения АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК задължения за такса върху битовите отпадъци за 2019 год. – *** лева, за 2020 год. – *** лева и за 2022 год. – *** лева, не е налице втората кумулативно изискуема се предпоставка по чл.71, т.2 от ЗМДТ, за да не се дължи тази такса, респ. да не се събира същата, а именно – не са подадени декларации по образец и ред, определени с наредбата по чл.9, в случая – по реда, условията и в срока, предвиден с Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Момчилград/НОАМТЦУТОМ/, за това, че поземленият имот в [населено място], [община], няма да се ползва през тези три години. Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно, от органът по приходите към община Момчилград са определени/установени/ задължения за такса за битовите отпадъци, които са дължими от жалбоподателя „ГМ Къмпани” ЕООД [населено място], за 2019 год., за 2020 год. и за 2022 год. и които задължения, като главници, възлизат общо в размер на *** лева, като в тази част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена с решението по делото.

По отношение начислените лихви за забава върху всички тези задължения за такса върху битовите отпадъци/посочени като дължими лихви в процесния АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК/ съдът намира, че неправилно с оспорения акт са начислени и такива лихви за забава/просрочие/, тъй като на практика дружеството – жалбоподател не е изпаднало в забава за заплащането на дължимите главници и по тези задължения. По отношение на тези, установени като дължими, лихви, в пълна степен важи изложеното по-горе относно установените като дължими лихви за задълженията за данък върху недвижимите имоти. Тук следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл.69, ал.2 от ЗМДТ, в приложимата й редакция - Изм., ДВ, бр.98 от 2018 год., в сила от 01.01.2019 год., Общината уведомява лицата по чл.64 за дължимите от тях такси за съответния период общо и по видове услуги по чл.62, както и за сроковете за плащане. Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.1 от ЗМДТ, в приложимата й редакция, размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, а в ал.2 на същия текст е регламентирано, как се формира размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице. Именно поради това, тъй като размерът на таксата за битови отпадъци се определя конкретно за всяко задължено лице, законът изисква лицата почл.64 от ЗМДТ да бъдат уведомени писмено за дължимите от тях такси за съответния период общо и по видове услуги по чл.62, както и за сроковете за плащане, като това става с изпращането на нарочно съобщение и съответно, с получаването му от адресата се свързва настъпването на ликвидността на задълженията. Съдът отново намира за нужно да посочи, че в настоящия случай това не е сторено за нито една от процесните години – от 2019 год. до 24.11.2023 год., по отношение размерът на задължението за таксата за битови отпадъци и сроковете за плащане, като по делото няма никакви доказателства или данни, а няма дори и твърдения от страна на ответника за това, на данъчно задълженото лице да са били изпращани, респ. връчени или получени от него, съобщения по чл.69, ал.2 от ЗМДТ, във връзка с чл.107, ал.3 от ДОПК, като няма данни дори за това, такива съобщения въобще да са били изготвени.

От горното следва изводът, че жалбоподателят „ГМ Къмпани” ЕООД, като лице по чл.64 от ЗМДТ - собственик на недвижимия имот в [населено място], [община], не е бил уведомен от общинска администрация – Момчилград в писмен вид, със съобщение чл.69, ал.2 от ЗМДТ, по образец, за конкретния размер на задълженията му за такса върху битовите отпадъци за посочените в оспорения АУЗ периоди, нито за сроковете за заплащане на тези задължения. Поради това, че в случая административният орган не е уведомил жалбоподателя за конкретните размери на задължението му за такса за битовите отпадъци за нито една от процесните години и сроковете за плащането им, то следва да се приеме, че жалбоподателят не е изпаднал в забава за заплащането на дължимите главници по това задължение, респ. няма как тези задължения да се приемат за просрочени. По тези съображения съдът намира, че неправилно в оспорения АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК са установени/определени/ и дължими лихви/лихви за забава/ върху всички главници на задълженията за такса върху битовите отпадъци за процесния период, които дължими лихви са посочени общо в размер на *** лева, като в тази му част оспорения АУЗ се явява материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен с решението по делото.

Така, предвид всички изложени по-горе съображения, в обобщение съдът в настоящия състав намира, че с оспорения Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №1931-1 от 24.11.2023 год. на *** в Дирекция „Местни приходи” при община Момчилград са установени правилно и законосъобразно, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, следните задължения на жалбоподателя „ГМ Къмпани“ ЕООД [населено място], описани детайлно и в табличната част към акта:

- за данък върху недвижимите имоти/ДНИ/ за недвижимия имот с партиден №[номер], находящ се в [населено място], [община]: за 2019 год. – ДНИ, в размер на ***; за 2020 год. – ДНИ, в размер на *** лева; за 2021 год. – ДНИ, в размер на *** лева; за 2022 год. - ДНИ, в размер на *** лева и за 2023 год. - ДНИ, в размер на *** лева или общо за петте години за този недвижим имот – задължение/дължима главница/ за данък върху недвижимите имоти/ДНИ/, в размер на *** лева;

- за такса за битови отпадъци/ТБО/ за недвижимия имот с партиден №[номер], находящ се в [населено място], [община]: за 2019 год. – ТБО, в размер на *** лева; за 2020 год. – ТБО, в размер на *** лева и за 2022 год. – ТБО, в размер на *** лева или общо за трите посочени години за този недвижим имот – задължение/дължима главница/ за такса за битови отпадъци/ТБО/, в размер на *** лева.

По отношение на описаните по-горе задължения на жалбоподателя „ГМ Къмпани“ ЕООД [населено място], установени с оспорения Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, съдът намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което и в тази й част, като такава, същата следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.

В останалата му част – относно установените задължения за такса за битовите отпадъци за 2021 год. – *** лева и за 2023 год. – *** лева или общо в размер на *** лева и за дължимите лихви за просрочие върху установените задължения за данък върху недвижимите имоти, за целия процесен период, общо в размер на *** лева и за дължимите лихви за просрочие върху установените задължения за такса за битовите отпадъци, за целия процесен период, общо в размер на *** лева, съдът намира оспорения Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК за незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, поради което и с решението по настоящото дело, същият следва да бъде отменен в тези му части.

При това положение и предвид изхода на настоящото производство, с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски, съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направени от него деловодни разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.

Жалбоподателят „ГМ Къмпани“ ЕООД [населено място] е направил деловодни разноски възлизащи общо в размер на 1250.00/хиляда двеста и петдесет/ лева, представляващи действително извършени и платени деловодни разноски, произхождащи от: внесена държавна такса по с/ка на Административен съд – Кърджали, в размер на 50.00/петдесет/ лева, съгласно приложената по делото разписка за превод на сума чрез ПОС-терминал от 24.04.2024 год., транзакция ***, авторизационен код ***/л.45/ и заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 1200.00/хиляда и двеста/ лева с ДДС, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие сер.** №*** от *** год. и пълномощно към него от същата дата/л.54/.

Така, при положение, че общият размер на установените с оспорения АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК задължения на жалбоподателя е *** лева, изрично посочен в акта/в т.ч. главници и лихви/ и че жалбата се явява основателна по отношение на описаните по-горе задължения за такса за битовите отпадъци и за дължимите лихви за просрочие върху главниците за задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битовите отпадъци, възлизащи в общ размер на *** лева, то съразмерно на тази уважена част от жалбата следва да се присъдят и деловодни разноски в полза на жалбоподателя. Изчислени съразмерно на тази уважена част в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи в размер на 612.47/шестстотин и дванадесет лв. и 47 ст./ лева. За дължимите на жалбоподателя разноски следва да бъде осъдено юридическото лице - в случая община Момчилград, към структурата на което принадлежи административният орган, издал оспорения АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК.

Деловодни разноски са претендирани своевременно и от процесуалния представител на ответника по жалбата, поради което и такива също следва да бъдат присъдени, съразмерно на отхвърлената част от жалбата, която възлиза на *** лева. Сторените от ответника деловодни разноски възлизат в размер на 840.00/осемстотин и четиридесет/ лева и произтичат от заплатено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС, за един адвокат, осъществил процесуалното представителство и защита на ответника, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие сер.** №*** от *** год. и пълномощно към него от същата дата/л.58/. Изчислени съразмерно на отхвърлената част от жалбата, в полза на ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи в размер на 428.42/четиристотин двадесет и осем лв. и 42 ст./ лева. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на община Момчилград, която е юридическото лице и към структурата на което принадлежи административният орган, издал оспорения АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.І/първо/ и предл.ІV/четвърто/ от АПК и във вр. с чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПK №1931-1/24.11.2023 год., издаден от инспектор „Местни данъци и такси“ при Община Момчилград, потвърден в хипотезата на чл.156, ал.4, във вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК, от началника на Отдел „Местни данъци и такси“ при община Момчилград, В ЧАСТТА МУ, с която, на „ГМ Къмпани“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], с ЕИК ***, представлявано от управителя Х. Г. Т., са установени задължения за:

- такса за битови отпадъци/ТБО/ за 2021 год., в размер на 3678.91 лева и за 2023 год., в размер на 3775.73 лева или за двете години общо в размер на 7454.64 лева;

- дължими лихви за просрочие върху задълженията/главници/ за данък върху недвижимите имоти, за периода от 08.02.2019 год. до 24.11.2023 год., общо в размер на 793.89 лева;

- дължими лихви за просрочие върху задълженията/главници/ за такса за битови отпадъци/ТБО/, за периода от 08.02.2019 год. до 24.11.2023 год., общо в размер на 3721.34 лева;

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГМ Къмпани“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], с ЕИК ***, представлявано от управителя Х. Г. Т., против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПK №1931-1/24.11.2023 год., издаден от инспектор „Местни данъци и такси“ при Община Момчилград, потвърден в хипотезата на чл.156, ал.4, във вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК, от началника на Отдел „Местни данъци и такси“ при община Момчилград, В ЧАСТТА МУ, с която са установени задължения за:

- данък върху недвижимите имоти/ДНИ/, за поземлен имот с партиден №[номер], находящ се в [населено място], [община], за периода от 08.02.2019 год. до 24.11.2023 год., възлизащи общо в размер на 3275.56 лева;

- такса за битови отпадъци/ТБО/ за поземлен имот с партиден №[номер], находящ се в [населено място], [община], за 2019 год., в размер на 1729.50 лева; за 2020 год., в размер на 3678.91 лева и за 2022 год., в размер на 3775.73 лева или общо за трите години – задължение/дължима главница/ за такса за битови отпадъци/ТБО/, в размер на 9184.14 лева.

ОСЪЖДА община Момчилград, с адрес – [населено място], [улица], с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ГМ Къмпани“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], с ЕИК ***, представлявано от управителя му Х. Г. Т., направени деловодни разноски, възлизащи в размер на 612.47/шестстотин и дванадесет лв. и 47 ст./ лева.

ОСЪЖДА „ГМ Къмпани“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], с ЕИК ***, представлявано от управителя му Х. Г. Т., ДА ЗАПЛАТИ на община Момчилград, с адрес – [населено място], [улица], с ЕИК ***, направени деловодни разноски, възлизащи в размер на 428.42/четиристотин двадесет и осем лв. и 42 ст./ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р.България, чрез Административен съд - Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Преписи от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3 във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.