Р Е
Ш Е Н
И Е
№......................
Гр. София, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на
двадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2410 по описа за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр.чл.99 ЗЗД за заплащане на сумата от 121126,50 лв., представляваща
възнаграждение за извършени от Б.С.ООД по възлагане на ответника Г.и. ЕООД СМР
и услуги по неформален договор от м.март 2014 г., съгласно издадени фактури №
3570/31.12.2014 г., №3703/29.05.2015 г., №3704/29.05.2015 г., №
3706/29.05.2015 и № 3881/11.09.2015 г.,
които вземания са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор с договор за
цесия от 17.10.2017 г., за което прехвърляне длъжникът е уведомен от стария
кредитор.
Ответникът оспорва да е възлагал на Б.С.ООД
извършването на СМР и услуги, чиято цена се претендира, както и да е приемал
изпълнението на такива работи и услуги. Оспорва представените от ищеца
документи протоколи и товарителници да удостоверяват изпълнение на работите и
услугите, чиято цена се претендира, като оспорва двустранно подписаните
протоколи да са подписани от негов представител, а по отношение на
товарителниците, оспорва да са подписани от негов представител, да съответстват
на издадените година по-късно фактури. При условията на евентуалност прави
възражения за прихващане със свои насрещни вземания към дружеството, което се твърди да е прехвърлило на ищеца
предявените с исковата молба вземания. Твърди, че е заплатил на Б.С.ООД на
09.02.2015 г. сумата от 10000 лв., за което плащане е издадена от получателя на
сумата фактура № 3616/10.02.2015 г. и което представлява авансово плащане по
договор за възлагане на лабораторни изследвания за ЛОТ 22 А, който договор е
следвало да бъде подписан между ответника по делото Г.и. ЕООД и Б.С.ООД и който
договор не е подписан, нито
предплатената услуга е била предоставена, поради което и сумата подлежи на
връщане. Твърди Г.и. ЕООД да е доставило на
Б.С.ООД по договор за изпълнение на строително –монтажни работи от
29.09.2014 г. битум, като част от доставения материал - 147.55 тона пътен битум
на обща цена от 177060 лв., за която доставка е издадена фактура №
**********/05.04.2016 г. е останала незаплатена. С вземанията за връщане на
платената поради неосъществено основание сума и част от вземането за цена на
доставен битум се търси прихващане.
Ищецът оспорва възраженията за
прихващане на ответника. Не оспорва, че е
от ответника е извършено плащане в размер на 10000 лв. в полза на Б.С.ООД,
за което е издадена фактура № 3616/10.02.2015 г., но твърди, че плащането е
извършено въз основа на рамков договор за лабораторни услуги от 01.05.2014 г.,
сключен между Г.и. ЕООД и Б.С.ЕООД, като стойността на авансовото плащане е
приспадната от стойността на реално извършени услуги по фактура №
3708/29.05.2015 г. По отношение възражението за прихващане с вземания за цена
на доставен битум не оспорва извършването на доставки, но твърди, че цената на
доставения битум от Г.и. ЕООД на Б.С.ООД е била прихваната по съгласие на
страните със задълженията на Г.и. ЕООД към Б.С.ООД по друг договор от
29.09.2014 г. за изпълнение на СМР с предмет „Строително монтажни дейности по проект Съвременно пространствено
оформление и подобряване на зелената градска среда на Централна градска зона
гр.Дупница“, а фактура № **********/05.04.2016 г. е издадена много след
извършеното прихващане за целите на защитата на Г.и. ЕООД по заведени срещу
него дела, като посочената в тази фактура единична цена на битума е несъответна
на уговорената.
Ответникът, в отговора на
допълнителната искова молба и във връзка с доводите на ищеца по възраженията за
прихващане, оспорва да са извършвани лабораторни услуги срещу платената на
09.02.2015 г. сума от 10000 лв. или
същата да се приспадната от стойността на други извършени услуги. Не оспорва,
че със част от стойността на доставения от него битум са прихванати негови
задължения към Б.С.ООД, но твърди прихващането по съгласие между страните да
касае само част от доставения битум – количество от 171,370 тона, а цената на
останалите доставени от него 147,55 тона да не е нито платена, нито погасена по
друг способ.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже
сключването на договор за СМР и услуги между Б.С.ООД и Г.и. ЕООД със
съдържанието, посочено в исковата молба относно предмета на престациите на
страните, изпълнение на задълженията си по договора, както и приемането на
изпълнението от страна на ответника. Във връзка с възраженията за прихващане на
ответника ищецът следва да докаже сключването на рамков договор за лабораторни
услуги между Б.С.ООД и Г.и. ЕООД, извършването на услуги от страна на Б.С.ООД
на стойност надвишаваща платените от Г.и. ЕООД 10000 лв., както и че
изпълнението им е прието от ответника, твърденията си възникването на
задължение на Г.и. ЕООД към Б.С.ООД и по
други договор за изпълнение на СМР, различни от договор от 29.09.2014 г, по
който е извършавана доставката на битум, чиято цена е предмет на възражението
за прихващане, както и че между Б.С.ООД и Г.и. ЕООД е постигнато съгласие да
прихващане на техни насрещни задължения, което съгласие обхваща задължението на
Б.С.ООД към Г.и. ЕООД за цена на
доставен пътен битум по договор за изпълнение на СМР от 29.09.2014 г.
В тежест на ответника е да докаже
твърденията си за извършено плащане в размер на 10000 лв. в полза на Б.С.ООД,
сключването на договорите с последното дружество за изпълнение на строително
–монтажни работи от 29.09.2014 г., както и твърденията си да е доставил по тези
договори пътен битум в количество от 318,92 тона.
За безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните да обявени обстоятелствата, че на
09.02.2015 г. Г.и. ЕООД е платило по банков път сумата от 10000 лв. на Б.С.ЕООД,
за което плащане е издадена фактура № 3616/10.02.2015 г., както и че между
двете дружества е сключен на 01.05.2014 г. рамков договор за лабораторни услуги, договор от 29.09.2014 г.
с предмет строително-монтажни дейности
по проект „ Съвременно пространствено оформление и подобряване на зелената
градска среда на централна градска зона – град Дупница“, както и договор от
07.04.2014 г. с предмет „рехабилитация и реконструкция на общински път KNL 1016,
стар N ІV.62031/ІІ – 62 Невестино – Дупница- Долистово – Новоселяне – Коркина в
община Бобов дол, за участък : път/Невестино – Дупница км. 0+000 до
с.Новоселяне/ км. 9 +138,38 /, както и че в периода 17.04.2015 г. – 21.12.2015
г. Г.и. ЕООД е доставило на праводателя на ищеца Б.С.ООД 318,92 тона битум.
За доказване на възлагането и
приемането на СМР, които обстоятелства са спорни, са представени фактури,
протоколи и товарителници.
Представените фактури № 3570/30.12.2014
г., №3703/29.05.2015 г., №3704/29.05.2015 г., № 3706/29.05.2015 и № 3881/11.09.2015 г., не са подписани от
ответника, поради което и сами по себе си не могат да послужат за доказване
нито на постигнато на съгласие относно
обема и стойността на СМР, нито относно извършването и приемането им, още
повече, че не съдържат и индивидуализация на СМР, а препращат към протоколи за
извършени услуги.
От своя страна от представените
протоколи само тези с номера 3/11.09.2015 г., 5 без дата и №11, също без дата, носят
подпис за възложителя Г.И.ООД, който обаче оспорва подписалия протокол № 3 Ф.Сали да е негов
служител или представител, не оспорва такъв представител да посочения в протокол № 5 П. Ч., но оспорва
той да е автор на подписа под протокол № 5, съответно с оглед твърденията на
ищеца, че протокол № 11 е подписан от служител С..Аоспорва същата да е служител
и именно тя да е подписала протокола.
От счетоводната експертиза се
установява, че ответникът е осчетоводил с пълната й стойност от 6588 лв.,
издадената от Б.С.ООД фактура № 3570/30.12.2014 г., като частично е платил по
нея сумата от 1098 лв., които обстоятелства съдът приема за извънсъдебно
признание на ответника, че услугите по фактурата са извършени и приети от него,
поради което и за него е възникнало задължение
да заплати стойността им, което задължение е частично неизпълнено за
сумата от 5490 лв., за която той е останал задължен след извършеното частично
плащане.
С оглед признанието на ответника П. Ч.
да негов представител, то и ответникът носеше тежестта да докаже, че положеният
от името на този представител подпис под протокол № 5 не е положен от лицето,
каквото доказване не е проведено, въпреки дадените указания, поради което и съдът
приема, че именно посоченият автор е подписал в качеството си на представител
на ищеца протокол № 5 за извършени услуги на стойност 7830 лв., които са
включени във стойността на услугите по фактура№ 3703/29.05.2015 г., като
протоколът доказва както възлагането, така и приемането на изпълнението,
респективно стойността на описаните в него услуги и следователно за ответникът
е възникнало задължение да ги заплати, което задължение, той не доказва да е
изпълнил.
По отношение на останалите услуги,
за които се претендира възнаграждение, съдът намира да не се доказва да са
възложени от ответника, респективно извършването им да е прието от него, поради
което и за него не е възникнало задължение да заплаща възнаграждение. Това е
така, тъй като възлагане и изпълнение не се установява нито с представените
фактури, нито със съставените протоколи за извършени услуги, които или са
неподписани, или не се установява подписалото лице да е представител на
ответника, който оспорва тези обстоятелства, като ги е оспорвал и извънсъдебно.
Не доказват възлагане и изпълнение и
представените „товарителници за обществен автомобилен превоз в
страната“.Посочените документи не съдържат описания за извършването на превоз,
а за съвсем различни услуги, като макар и в тях като получател на товара да е
посочен ответника Г.и. ЕООД, то същите документи не се твърди да са подписани
от законните му представители, като имената на подписалите ги за получател лица
не са посочени, ответникът своевременно оспорва да са били негови представители
и следователно ищецът носеше тежестта да докаже кои конкретно лица са подписали
документите, респективно връзката им с ответника, както и с какво съдържание е постигнатото съгласие относно цена на
отделните видове, тъй като дори да се приеме, че „товарителници“ доказват
извършване на други услуги, освен транспортни, то същите документи не съдържат
информация относно уговореното възнаграждение за услугите.
Следователно по делото се установява
от прехвърлените на ищеца вземания да са възникнали и непогасени от ответника
общо вземания в размер на 13320 лв. за възнаграждение за извършени услуги
съгласно фактура № 3570/30.12.2014 г. и протокол №4 от 30.12.2014 г. и съгласно
протокол № 5 без дата, които са част от стойността на възнаграждението по
фактура № 3703/29.05.2015 г., като в останалата част искът на ищеца е
неоснователен.
С оглед установената частична
основателност на претенциите съдът следва да разгледа възраженията на ответника
за прихващане с негови насрещни вземания към праводателя на ищеца Б.С.ООД, които
възражение са допустими по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 103, ал.3 ЗЗД, а
ответникът е представил доказателства да се е противопоставил изрично на
прехвърляне на вземанията срещу него.
Не се оспорва, че ответникът Г.и.
ЕООД е извършил плащане в полза на Б.С.ООД в размер на 10000 лв. на 09.02.2015
г., за което плащане е издадена фактура № 3616/10.02.2015 г., както и че между
двете дружества е сключен на 01.05.2014 г. рамков договор за лабораторни услуги. Ищецът, който носи
тежестта, не е доказал обаче твърденията си, че неговият праводател Б.С.ООД е
извършило в полза на Г.И.ООД лабораторни услуги по договора от 01.05.2014 г. на
стойност, надвишаваща извършеното плащане. Не се доказват твърденията на ищеца,
че сумата от 10000 лв. е приспадната от стойността на извършените по договора
услуги, за които е издадена фактура № 3708/29.05.2015 г. от Г.и. ЕООД на Б.С.ООД.
От счетоводната експертиза се установява издаването на фактурата, както и че
издателят й е намалил стойността на услугите по тази фактура № 3708/29.05.2015 г. с данъчната
основа на плащането по фактура № 3616/10.02.2015 г. Не се установява по делото
обаче изобщо да са извършвани услугите, за които е издадена фактура №
3708/29.05.2015 г., съответно за Б.С.ООД да е възниквало задължение за
заплащането им, за да се приеме, че извършеното авансово плащане от 10000 лв. е
в погашение на част от задълженията по фактурата № 3708/29.05.2015 г.
Доказателства относно изпълнените лабораторни услуги по настоящото дело не са
представяни. Фактурата № 3708/29.05.2015
г. не е осчетоводявана от праводателя на
ищеца Б.С.ООД и следователно въз основа на счетоводната експертиза не може да
се приеме, че услугите по нея са били извършени и приети от Б.С.ООД. Не
представлява каквото и да било доказателство по настоящото дело решението по
т.д.№ 7083/2016 г. на СГС, VІ – 7 състав, което самите страни не твърдят да е
влязло в сила, което касае спор между различни страни и което дори и в мотивите
си, които няма как да представляват доказателство и да обвържат друг съдебен
състав относно факти и правни изводи, не обсъжда фактурата № 3708/29.05.2015
г., чрез която ищецът твърди да са уредени отношенията между праводателя му и
ответника по повод авансовото плащане от 10000 лв.
Следователно по делото не се
установява извършеното от Г.И.ООД в полза на Б.С.ООД плащане да представлява
възнаграждение за конкретни извършени услуги или да съществува друго основание
за задържането му от получателя, поради което и съдът приема, че същата сума е
платена без основание, респективно подлежи на връщане от получателя й Б.С.ООД,
съответно със същата сума следва да се извърши съдебно прихващане в погашение на вземанията, които ищеца е
придобил също от Б.С.ООД и първото
заявено от ответника възражение за прихващане е основателно.
Що се отнася до второто възражение
за прихващане с вземане в размер на 121126,50 лв., като част от вземане в общ
размер на 212472 лв., представляващо незаплатена цена на доставен 147.550 тона
битум по договор за изпълнение на
строително –монтажни работи договор за изпълнение на СМР от 29.09.2014 г. битум,
то същото е неоснователно.
Макар и по реда на уточнението да
твърди, че възражението касае доставен битум само по договор от 29.09.2014 г.,
то първоначалните твърдения на ответника съвпадат с тези на ищеца, а именно, че
доставки на битум са извършвани не само по този договор, а и във връзка с
договора от 07.04.2014 г., за който впоследствие ответникът поддържа всички
вземания за доставка на битум да погасени по съгласие на страните чрез
прихващане. В договора от 29.09.2014 г. между Б.С.ООД и Г.И.ООД е уговорена
цена на битума от 900 лв. без ДДС за тон, а в договора от 07.04.2014 г. цена от
1000 лв. за тон без ДДС.
Ищецът е признал да са били
доставени на праводателя му общо 318,92 тона битум, като твърди обаче тези
доставки да касаят не само договора от 29.09.2014 г., но и този от 07.04.2014
г. Съответно от представените от ищеца сметки №22 №1 и № 2 относно строителни и
монтажни дейности по проект „Съвременно пространствено оформление и подобряване
на зелена градска среда на Централна зона гр.Дупница и фактурите които няма
спор, а се установява от съдържанието им,
да уреждат отношенията между ответника и праводателя на ищеца по
договора от 29.09.2014 г., се установява че със сметка 22 №1 от дължимото
възнаграждение на Б.С.ООД е приспадната цена на доставен от Г.И.ООД битум на
обща стойност 179343 лв. при изрично посочена в забележката единична цена от
900 лв., каквато е и уговорената в договора от 29.09.2014 г. или приспаднатата
цена е за количество от 199,27 тона. Със
сметка 22 № 2 от възнаграждението на изпълнителя Б.С.ООД е приспадната
цена на доставен от Г.И.ООД битум на обща стойност 154233 лв., която при
съобразяване на уговорената единична цена от 900 лв. без ДДС на тон е за
количество от 171,37 тона. Следователно с двете сметки по съгласие на страните чрез
прихващане от възнаграждението на праводателя на ищеца по договора от
29.09.2014 г. е погасено задължението на му за заплащане на цената на доставено
от Г.И.ООД общо количество от 370,64 тона битум, което количество надвишава
твърдяното от самия ответник доставено количество по този договор и
следователно не е налице непогасено задължение за цена на битум по договора от
29.09.2014 г., с което да се извърши прихващане. Без правно значение са
обстоятелствата относно направени допълнителни разноски за превоз на битума,
тъй като възражението за прихващане, респективно съгласието на страните по
представените и двустранно подписани сметки 22, касае само цената на самия
материал, а тя е уговорена в договора и не се установява да е изменяна.
По тези съображения искът за
възнаграждение следва да се уважи за сумата от 3320 лв., като за разликата до
13320 лв. се отхвърли като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Г.И.ООД
за връщане на платена на 09.02.2015 г. без основание на Б.С.ООД сума от 10000
лв., а за разликата до пълния предявен размер от 121126,50 лв. като неоснователен, като на отхвърляне
подлежи и второто заявено при условията на евентуалност възражение за
прихващане на ответника.
Право на разноски при този изход от
спора имат и двете страни, които са ги претендирали. На ищеца следва да се
присъди сумата от 1066 лв. от общо разноски в размер на 9696 лв. за държавна
такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение, а на ответника сумата
от 3916,14 лв. от общо разноски в размер на 4400 лв. за депозит за експертиза и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА Г.и. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Б.С.–
97 АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** А на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр.чл.99 ЗЗД сумата от 3320 лв.,
представляваща непогасена част от възнаграждение за извършени от Б.С.ООД по
възлагане на ответника Г.и. ЕООД СМР и услуги по неформален договор от м.март
2014 г., съгласно издадени фактури № 3570/31.12.2014 г. и фактура №
3703/29.05.2015 г. протоколи № 3 и 4 за извършени услуги, които вземания
са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор с договор за цесия от
17.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху това възнаграждение, считано от 15.11.2018 г. до
окончателното му заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 1066 лв.
за държавна такса, депозит за експертизи и адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаграждение за
разликата над 3320 лв. до 13320 лв. като погасен чрез прихващане с вземане
на Г.и. ЕООД от Б.С.ООД за връщане на
платена без основание на 09.02.2015 г. сума в размер на 10000 лв., а за разликата над 13320 лв. до 121126,50
лв., представляващо частта от възнаграждение над 7830 лв. по фактура№
3703/29.05.2015 г. и възнаграждение за услуги по фактури №3704/29.05.2015 г., № 3706/29.05.2015 и № 3881/11.09.2015 г.- като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
възражението на Г.и. ЕООД, ЕИК ********
за прихващане с вземане от Б.С.ООД в размер на 121126,50 лв., като част от
вземане в общ размер на 212472 лв., представляващо незаплатена цена на доставен
147.550 тона битум по договор за
изпълнение на строително –монтажни работи договор за изпълнение на СМР от
29.09.2014 г. битум
ОСЪЖДА
Б.С.– 97 АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** А да
заплати на Г.и. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 3916,14 лв. за депозит за експертиза
и адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: