№ 17
гр. Бургас, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20252001000005 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 22 от 12.06.2024 г. по търговско дело №
20232300900067 по описа за 2023 година на Окръжен съд – Ямбол, поправено
по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 31 от 30.09.2024 г. по същото дело, П.
Г. П., ЕГН ********** с адрес с. Г. със съдебен адрес гр. Ямбол, ул.
„Бузлуджа” № 15, кантора № 10, ет. 2 - адв Х. К., като ответник по иск по чл.
240 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, е
осъден да заплати на ищеца „Мастър-Пик” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Божурище, ул. „Валери П.” № 2 сумата от
79000 лева, представляваща главница по договор за заем от 03.10.2022 г.,
ведно с договорна (възнаградителна) лихва в размер на 1285,07 лева,
начислена за периода от 20.12.2022 г. до 23.08.2023 г., договорна неустойка в
размер на 746,71 лева за периода от 01.08.2023 г. до 23.08.2023 г. и законната
лихва върху главницата, считано от завеждането на делото на 18.10.2023 г. до
окончателно изплащане.
Претенцията за възнаградителна лихва е отхвърлена в частта над
присъдения размер от 1285,07 лева до горницата от 1298,14 лева.
Наред с горното ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни
1
разноски (включително и за производството по обезпечение на иска) в размер
на 17458,86 лева.
С Определение № 215 от 30.09.2024 г., постановено по реда на чл.
248 от ГПК, окръжният съд е отхвърлил молбата на ответника за изменение
на решението в частта за разноските.
Ответникът П. П. e обжалвал решението в осъдителната му част,
както и определението по чл. 248 от ГПК.
Във въззивната жалба с развити доводи за неправилност на
решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон.
Вярно било, че в периода между 20.12.2022г. и 20.04.2023г. ищецът
„Мастър-Пик” ЕАД превел по банкова сметка на ответника П. седем пъти по
10000 лева и веднъж - 9000 лева (общо 79000 лева) с посочено основание „по
договор за заем от 03.10.2022 г.“. Целта обаче не била П. да се ползва от тези
средства. В изпълнение на инструкции от счетоводител при ищцовото
дружество (съгл. приложената чат-кореспонденция) ответникът след
получаване на всеки превод изтеглял цялата сума и я внасял обратно в брой по
сметка на ищеца в друга банка. За връщането на сумите били представени
вносни бележки. Ответникът бил служител в предприятието на ищеца и му
било обяснено, че по този начин помага за отстраняване на счетоводен
проблем. Договорът бил оформен писмено със задна дата едва след връщането
на сумата по последния превод. В тази насока били събрани и свидетелски
показания, които обаче били игнорирани от първата инстанция. Че не се
касаело за обикновен заем за потребление личало и от позицията на ищеца,
изразена в хода на процеса, според която парите били предоставени на
ответника за покриване на липси от негова отчетническа дейност. Такива
обаче не били надлежно установени. Ищецът се домогвал да заобиколи реда
по Кодекса на труда за ангажиране на имуществената отговорност на
ответника като отчетник.
Във връзка с изложеното били релевирани възражения за
нищожност на договора за заем по чл. 26, ал. 1, предл. І, ІІ и ІІІ и ал. 2, предл.
ІІ, ІV и V от ЗЗД (противоречие със закона или заобикалянето му, накърняване
на добрите нрави, липса на съгласие, липса на кауза и привидност), както и за
неговата унищожаемост поради измама съгл. чл. 27, предл. ІV от същия
закон. Изводите на първата инстанция за действителност на сделката били
необосновани.
Жалбата е оспорена от ищеца с нарочен писмен отговор, в които са
2
развити доводи за основателност на иска. Заемът бил предоставен, за да се
подпомогне ищецът, който бил натоварен с отчетнически функции, да покрие
допуснати от него липси на парични средства. Така щяло да се избегне
подвеждането му под отговорност, включително и наказателна. Липсите били
установени от изслушаната счетоводна експертиза и от събраните
доказателства. Неправдоподобна била тезата, че заетите средства били
върнати. Направените от ответника касови вноски били по сметка, с която той
оперирал именно като отчетник. Договорът предвиждал погасяването да се
извършва по друга сметка.
В частната си жалба против определението по чл. 248 от ГПК
ответникът е изложил съображения за прекомерност на присъденото в полза
на другата страна адвокатско възнаграждение с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото. Разноските включвали и
възнаграждение за производството по обезпечение на иска, за чието
присъждане нямало своевременно искане. В жалбата е цитирана практика на
СЕС.
Ищецът е оспорил и тази жалба. Посочил е, че разноските са му
присъдени в отговор на надлежно отправено искане. Размерът им
съответствал на проведената защита.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбите с определение от 17.01.2025 г.
По съществото на спора:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иска
на „Мастър-Пик” ЕАД по чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника П. Г. П. да му заплати сумата 79000 лева, представляваща главница
по договор за заем от 03.10.2022 г., ведно с договорна лихва в размер на
1298,14 лева, начислена за периода от 20.12.2022 г. до 23.08.2023 г., договорна
неустойка в размер на 746,71 лева за периода от 01.08.2023 г. до 23.08.2023 г.
и законната лихва върху главницата, считано от завеждането на делото на
18.10.2023г. до окончателно изплащане.
Договорът е приложен на л. 8 – 9 от делото на ОС - Ямбол. Според
него до 30.04.2023 г. ищецът трябвало да предостави в заем на ответника чрез
преводи по сметка „Първа инвестиционна банка“ АД сума на обща стойност
79000 лева, която е следвало да бъда върната до 31.05.2023 г. (по сметка в
„Обединена българска банка“ АД) ведно с възнаградителна лихва от 3% на
годишна база – чл. 1 - 3. Предвидена е и неустойка за забава (наказателна
3
лихва) в размер на 15% годишно – чл. 4.
Няма спор, а и е видно от изслушаната съдебно-икономическа
експертиза, че между 20.12.2022 г. и 20.04.2023 г. ищецът е превел по сметка
на ответника седем пъти по 10000 лева и веднъж – 9000 лева. В деня на
постъпването на средствата ответникът ги изтеглял от сметката си в „ПИБ“
АД и веднага ги е внасял на каса по сметка на ответника в „ОББ“ АД,
различна от посочената в договора. Това е ставало по указания на
счетоводството на ответника, дадени чрез чат-кореспонденция по
приложението Viber, изследвана от изслушаната техническа експертиза (л.51-
54; л.160-161). Следователно начинът на погасяване по друга сметка на ищеца
е бил избран и от двете страни. Едва след връщането на отпуснатата със
съответния превод сума е отпускан нов транш по заема.
Формално страните са си разменили седем пъти по 10000 лева и
веднъж – 9000 лева, като по този начин са формирали изкуствен оборот от
79000 лева, равняващ се на главницата по заема, без тя да е усвоена реално.
При това положение не може да се говори за договорно
неизпълнение от страна на ответника.
Необходимо е да се държи сметка за обстоятелствата, при които е
сключен договорът. До 15.06.2023 г. между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ответникът П. е изпълнявал длъжността
„Специалист с контролни функции, търговия“ и е извършвал отчетническа
дейност в ямболско поделение на ищцовото дружество (виж писмените
доказателства на л. 46-50 и л. 78 от делото на ОС).
След приключване на двойната размяна на съдебни книжа по чл. 367
и сл. от ГПК ищецът е заявил, че е сключил договора за заем, за да подпомогне
ответника да погаси допуснати от него липси на парични средства. Такива
липси обаче не са установени нито с акт за начет, нито в производство по чл.
211 от Кодекса на труда.
Ищецът се е позовал на констативен протокол без дата (л. 213 -214 от
цит. дело), подписан от главния счетоводител и одобрен от свидетеля Г.Г. –
зам. изпълнителен директор, в който е посочено, че към 30.09.2022 г.
ответникът не бил отчел надлежно 44993,99 лева. С този документ не са
признати описаните в касовата книга на ищеца девет трансфера на суми от по
5000 лева, извършвани ежемесечно за периода януари – септември 2022 г., на
обща стойност 45000 лева. Протоколът не е бил предявен на ответника в
качеството му на отчетник. Констатациите по него са възпроизведени
4
формално в заключението по изслушаната икономическа експертиза (в
отговора на трета задача). Ответникът оспорва да е допуснал каквито и да е
липси. В показанията на свидетелите Х.С., И.С. и Д.Е. се съдържат индиции,
че т. нар. непризнати трансфери прикриват порочна практика на работодателя
да заплаща на работници и служители допълнителни нерегламентирани
възнаграждения - без ведомост и без начисляване на осигуровки.
Разплащанията били извършвани чрез ответника по указания на
ръководството.
Освен на непризнатите трансфери от 45000 лева към септември 2022
г., ищецът се е позовал и на други „липси“ на стойност 23598,97 лева към 4-ти
май 2023 г., също неустановени по надлежния ред (коментирани в от
икономическата експертиза в отговора на задача № 14). Изложеното е в
подкрепа на тезата на ответника, че договорът за заем е бил подписан много
по-късно от посочената в него дата - 03.10.2022 г. В тази насока са и
показанията на свидетеля Събев.
При тези данни следва да се приеме, че договорът за заем е нищожен,
тъй като с него се заобикаля съдебният ред по чл. 211 от Кодекса на труда за
реализиране на пълната имуществена отговорност на ответника като
отчетник. Евентуалните му задължения по разходването на финансови ресурси
на работодателя следва да бъдат пряко установени от съда в отделно
производство по КТ, а не да бъдат прикривани под формата на заем. Вън от
горното може да се говори и за липса на основание (credendi causa), тъй като
сделката е лишена от типичната й непосредствена цел. Ето защо предявените
с отговора на исковата молба възражения за нищожност на договора по чл. 26,
ал. 1, предл. ІІ и ал. 2, предл. ІV от ЗЗД се явяват основателни.
Не следва друго от представеното допълнително споразумение с
посочена в него дата 27.04.2023 г., с което срокът на договора е продължен до
31.07.2023 г. Анексът е подписан преди прекратяването на трудовото
правоотношение, като ответникът се е съобразявал с изискванията на
работодателя си.
Предвид изложеното въззивният съд не споделя изводите на първата
инстанция, че заемното правоотношение е възникнало валидно и че то не е
погасено чрез плащане.
Атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, с която са
уважени исковите претенции по чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 92 от ЗЗД, като
вместо това се постанови съответен отхвърлителен диспозитив.
5
Този резултат налага и отмяната на решението в частта за
разноските, както и на свързаното с тях определение по чл. 248 от ГПК.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 3800 лева (платен
адвокатски хонорар от 3000 лева и депозит за експертиза от 800 лева), както и
разноски пред въззивната инстанция – държавни такси на стойност 1635,90
лева. Адвокатският хонорар не е прекомерен. Той съобразен с материалния
интерес по делото и с неговата фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 22 от 12.06.2024 г. по търговско дело №
20232300900067 по описа за 2023 година на Окръжен съд – Ямбол, поправено
по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 31 от 30.09.2024 г. по същото дело, В
ЧАСТТА, с която П. Г. П., ЕГН ********** с адрес с. Г. със съдебен адрес гр.
Ямбол, ул. „Бузлуджа” № 15, кантора № 10, ет. 2 – адв. Х. К. е осъден да
заплати на ищеца „Мастър-Пик” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Божурище, ул. „Валери П.” № 2 сумата от 79000 лева,
представляваща главница по договор за заем от 03.10.2022 г., ведно с
договорна лихва в размер на 1285,07 лева, начислена за периода от 20.12.2022
г. до 23.08.2023 г., договорна неустойка в размер на 746,71 лева за периода от
01.08.2023 г. до 23.08.2023 г. и законната лихва върху главницата, считано от
завеждането на делото на 18.10.2023 г. до окончателно изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 22 от 12.06.2024 г. по търговско дело №
20232300900067 по описа за 2023 година на Окръжен съд – Ямбол В ЧАСТТА
за разноските, както и Определение № 215 от 30.09.2024 г., постановено по
същото дело.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Мастър-Пик” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Божурище, ул. „Валери П.” № 2 против П.
Г. П., ЕГН ********** с адрес с. Г. със съдебен адрес гр. Ямбол, ул.
„Бузлуджа” № 15, кантора № 10, ет. 2 – адв. Х. К. за заплащане на сумата от
79000 лева, представляваща главница по договор за заем от 03.10.2022 г.,
ведно с договорна лихва в размер на 1285,07 лева, начислена за периода от
20.12.2022 г. до 23.08.2023 г., договорна неустойка в размер на 746,71 лева за
6
периода от 01.08.2023 г. до 23.08.2023 г. и законната лихва върху главницата,
считано от завеждането на делото на 18.10.2023 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „Мастър-Пик” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Божурище, ул. „Валери П.” № 2 да заплати на П. Г.
П., ЕГН ********** с адрес с. Г. със съдебен адрес гр. Ямбол, ул. „Бузлуджа”
№ 15, кантора № 10, ет. 2 – адв. Х. К. разноски за първоинстационното
разглеждане на делото в размер на 3800 (три хиляди и осемстотин) лева, както
и разноски пред въззивната инстанция в размер на 1635,90 (хиляда
шестстотин тридесет и пет лева и деветдесет стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7