№ 16
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христина Михайлова
Членове:Анелия Щерева
К.а В. Станчева
при участието на секретаря ДИМИТРИНА ИВ. СЮЛЕЙМАН
като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221100603721 по описа за 2022 година
С Присъда от 22.06.2022 год., постановена по НЧХД №12661/2021 год.,
112-ти състав на Софийски Районен съд, е признал подсъдимия И. А. В. от
гр.София, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 02.07.2021 г., около
15:30 часа, в с.Бистрица, в близост до ул.“****, чрез нанасяне на удар с
дясната ръка, нанесен под формата на шамар, в областта на лявата страна на
лицето на Р. Л. П., с ЕГН **********, причинил на последната лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане в левия долночелюстен ъгъл и
хематом на лявата тъпанчева мембрана, което е довело до реализиране на
медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като на основание чл.130, ал.1 вр. чл.78а от НК, го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“
в размер на 1000 /хиляда/ лв.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия И. А. В. да заплати на
Р. Л. П., с ЕГН **********, сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение
за причинени на последната неимуществени вреди, които са пряка последица
от извършеното противоправно деяние, като е отхвърлил иска до пълния
предявен размер от 5000 лв. като неоснователен.
1
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е постановил направените по
делото разноски, както и държавната такса за уважената част на гражданския
иск, да бъдат заплатени от подсъдимия. На същото основание И. В. е осъден
да заплати на Р. П. направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение и държавната такса за подадената тъжба.
В законоопределения срок са постъпили въззивна жалба и допълнение
към нея от адв. К. Д. от САК - защитник на подсъдимия И. В.. В жалбата се
излагат съображения, че присъдата е неправилна и не почива на събраните по
делото доказателства, навеждат се твърдения относно недоказаност на
авторството на деянието, както и че гражданският иск е недоказан по
основание и размер. Отбелязва се, че първоинстанционният съд е установил
грешна фактическа обстановка, като не е оценил всички доказателства по
делото, което от своя страна е довело до грешка в правните изводи. В
заключение се иска отмяна на постановената присъда и постановяване на
оправдателна такава, респ. отмяна и в гражданската й част.
Частният тъжител и повереникът му – адв. В. Г. от САК не се явяват в
съдебно заседание, като от страна на същите е депозирано писмено
становище по въззивната жалба, в което се заявява очакване присъдата на
Районния съд да бъде потвърдена, като е отразено, че се споделят мотивите на
първата инстанция, както и липса на разминавания във възприетата
фактическа обстановка.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа
депозираната жалба и допълнението към нея с изложените в същите
аргументи. Изразява становище за непълнота на фактическата обстановка,
установена от първата инстанция, както и недоказаност на извършеното
престъпление. Адв. Д. пледира за оправдателна присъда и присъждане на
направените разноски.
Подсъдимият в последната си дума моли за оправдателна присъда,
солидаризирайки се със защитника си.
Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и становището на
страните и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт
в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено
следното:
За да постанови присъдата си, Софийски районен съд е събрал
2
необходимите гласни и писмени доказателства и доказателствени материали –
показанията на свидетелите К. П. – единствен свидетел-очевидец на
деянието, Н. В.а, Х.А., Н.Т., заключението на съдебно-медицинска
експертиза, както и множество приложени медицински документи,
свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Въз основа на съвкупния им анализ първоинстанционният съд е приел
фактическа обстановка, която напълно се възприема и от въззивната
инстанция, а именно:
Подсъдимият И. А. В. е роден на **** г. в град София, българин,
български гражданин, женен, с висше образование. Същият не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност. Съпруга на подсъдимия е
свидетелката Н. В.а, която същевременно е сестра на частната тъжителка Р.
П.. Последната е омъжена за свидетеля К. П., с когото имат две деца – Давид
П. /роден 2006г./ и К. П. /роден на 2009г./. Семейство П. живее в село
Бистрица, на ул.Осми март № 8, а семейство В.и в кв. Симеоново, на ул. Й. Г.
Лесновски № 7. Свидетелката Н. В.а и частната тъжителка Р. П. са сестри, а
тяхна майка е свидетелката Н.Т.. Отношенията между двете сестри и техните
семейства били силно влошени, като в основата на разправиите им най-често
бил въпросът за отглеждането и грижите от страна на родителите му за детето
К. П., който страда от дислексия и има специални образователни потребности,
които проблеми са диагностицирани по съответния медицински ред. Майката
на двете сестри – свидетелката Т. постоянно се намесвала в грижите за К. П.,
често съвместно със свидетелката В.а и по този начин постоянно възниквали
конфликти между тях двете, от една страна и родителите на детето, от друга.
В тази връзка по делото са приложени доказателства за подавани сигнали за
домашно насилие над детето и за образувани съдебни производства по реда
на Закона за домашното насилие.
В ранния следобед на 02.07.2021 г. семейство П. /Р. и К./ отишли по
работа в София, а двете им деца Давид и К. били в къщи. Между момчетата
възникнал конфликт, след който по-малкият брат К. отказал да изпълнява
задачи, които брат му Давид му възлагал, а си играел с мобилния телефон.
Двамата се спречкали физически, при което К. получил нараняване. След
това той излязъл от къщи, без да се облече, само по фланелка и боксерки, като
по дрехите си имал капки кръв. На улицата К. ползвал мобилния телефон на
3
непозната за него жена и се обадил на баба си Н.Т.. По това време последната
била заедно с дъщеря си Н. и зет си И. В., като след разговора с внука си им
съобщила, че „К. бил отново в беда“. Тримата решили да отидат до къщата на
семейство П..
По същото време по-големият брат Давид се обадил на баща си да му
съобщи какво се е случило, заради което Р. и К. П. си тръгнали към къщи
незабавно. Давид разговарял по телефона и с баба си Наташа, която се
поинтересувала какво е направил на К., като момчето й съобщило, че
родителите му са тръгнали да се прибират и не е необходимо баба му, леля му
и съпругът й да идват до къщата им. Те тримата междувременно били
стигнали до мястото, където живее семейство П. и решили да проверят какво
се случва с децата. Н. и И. В.и и Н.Т. пристигнали на две пресечки от къщата
на семейство П. малко преди К. и Р. да се приберат от града. Н. В.а и Н.Т.
имали забрана да се приближават до децата, затова останали в колата, а И. В.
се приближил до К..
След няколко минути на същото място пристигнали и Р. и К. П..
Започнала разправия между двамата, от една страна и И. В., от друга, като
семейство П. искали И. да не се занимава с децата им и да ги остави сами да
се оправят с тях. В един момент Р. П. казала на И. В., че той трябва да се маха,
защото те вече са там, като след тези думи В. замахнал с дясната си ръка и
ударил П. от лявата страна на лицето и вследствие на удара, тя паднала на
земята. Съпругът й се разгневил заради нападението над жена му, поради
което започнал физически сблъсък между двамата мъже, като П. се опитвал
да нанася удари в областта на дясната тазобедрената става на В., знаейки, че
последният неотдавна е преминал операция за смяна на същата. Свидетелят
П. се оказал по-слаб физически и понесъл няколко удара от В., в резултат на
които също получил някакви наранявания.
Физическата разправа между двамата мъже предизвикала намеса в
ситуацията на свидетелката Н. В.а, която тръгнала към мястото на сблъсъка,
което било на около 300 метра разстояние от автомобила, където дотогава
стояла с майка си Н.Т.. След като Н. В.а доближила мястото, на което мъжете
си разменяли удари, започнали пререкания между В.а и Р. П., като П.
отправяла обвинения по отношение на сестра си за намеса в семейството й и
манипулативно въздействие върху малкия й син К., за да говори той пред
4
социалните институции неверни неща. Двете сестри се сдърпали, което
продължило до пристигането на полицейски служители на мястото.
На следващия ден, а именно 03.07.2021г., около обяд, пострадалата П.
посетила съдебен лекар и след като била прегледана, й било издадено
съдебномедицинското удостоверение, в което е отразено, че при прегледа на
П. са установени охлузвания в областта на лявото рамо, срединно на гърба
към кръста и по дясното коляно, кръвонасядане в областта на левия
долночелюстен ъгъл, хематом на лявата тъпанчева мембрана.
Съгласно заключението на назначената в хода на
първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза по
отношение на тъжителката Р. П. причинените й мекотъканни увреждания са
причинили болка и страдание, които могат да бъдат квалифицирани като лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, а нанесената травма в
лявото ухо реализира признаците на медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 от
НК. Според вещото лице установеното увреждане може да се получи при
удар с човешка ръка, с широка площ, частично кореспондиращо с показанията
на свидетеля П., а травмите по задната повърхност на тялото могат да се
обяснят с падане след удар на тялото на пострадалата върху терен, каквито
данни пък се съобщават в дадените от същата сведения.
Установената от първоинстанционния съд и възприета от въззивната
инстанция като правилна фактическа обстановка се подкрепя от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Първостепенният съд, в
съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, детайлно е анализирал
свидетелските показания и многобройните писмени доказателства, по-
голямата част от които представляват медицински документи, които са от
решаващо значение за установяване на фактите от обективната
действителност, свързани с предмета на доказване. Липсват основания, които
да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите към същия са
обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е
допуснато превратното им тълкуване. Тук е мястото да се отбележи, че
първостепенният съд правилно е възприел и родствените връзки между
свидетелите и страните в производството, което е довело до внимателен
5
анализ на гласните доказателствени средства, както и съпоставянето им с
останалите събрани доказателства, така че съдът да формира изводи кои от
тях следва да бъдат кредитирани и съответно в каква степен.
Пред настоящата инстанция не е провеждано допълнително съдебно
следствие, тъй като въззивната инстанция е счела, че са събрани в
необходимия обем и пълнота доказателства, от които делото да е изяснено
пълно и всестранно, както от фактическа, така и от правна страна и не са
налице основания за промяна на приетата за установена от първата инстанция
фактическа обстановка. Събраните доказателства, подробно анализирани от
първостепенния съд, по същество установяват авторството, времето, мястото
и механизма на извършване на престъплението, т.е. присъдата е постановена
при наличие на достатъчни по вид, характер и обем доказателства и след
задълбочен техен анализ.
По смисъла на чл.130, ал.1 от НК леката телесна повреда представлява
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, тоест
разглежданото разстройство на здравето ще е налице, когато е установено, че
са причинени анатомични или функционални смущения, които са довели до
болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или
временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на
здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на
организма или тъканите, както и до леки изменения във физиологическите
функции извън болката и страданието.
Въз основа на установената фактическа обстановка правилно
първоинстанционният съд е направил правния извод, че на 02.07.2021г. около
15:30 часа в с.Бистрица, в близост до ул.“****, подсъдимият И. В. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от
НК, чрез нанасяне на удар с дясната ръка, под формата на шамар, в областта
на лявата страна на лицето на Р. Л. П., като е причинил на последната лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в левия долночелюстен ъгъл
и хематом на лявата тъпанчева мембрана, което е довело до реализиране на
медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като причинените мекотъканни увреждания се отнасят към медико-
биологичния признак болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК,
който състав „се поглъща“ от по-тежкия такъв по ал.1 на същата разпоредба.
6
Съвкупната преценка на събраните и надлежно приобщени
доказателства, които се кредитират и от двете инстанции води до пълно
солидализиране на въззивната инстанция с установеното по безспорен начин
авторство на деянието.
Настоящата инстанция приема за правилно и становището, че В. е
извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, като същият е могъл да
ръководи постъпките си, предвиждал е общественоопасните последици, които
могат да настъпят и е целял настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че
извършва физическа интервенция върху тъжителката, употребявайки за това
сила, съзнавайки, че в резултат на действията му може да последва телесно
увреждане, каквото и в действителност е причинено.
Основните аргументи в депозираната жалба и допълнение към същата
са относно това, че установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е грешна и не почива на всички събрани по делото доказателства.
Безспорно за този състав на въззивната инстанция, /а по делото не се
спори и от страните/ е, че между двете семейства, това на подсъдимия В. и
това на пострадалата П. съществували влошени роднински отношения,
основно във връзка с детето на П. – К.. Данни подкрепящи фактите за
влошени отношения между двете семейства се съдържат и в приложената
Заповед за незабавна защита на СРС, трето ГО от 04.08.2020 г. В конкретния
случай съгласно въззивната жалба се явява спорен въпроса за начина на
установяване на травматичните увреждания на пострадалата П.. Отговор на
тези въпроси СГС намира в направения доказателствен анализ по делото от
първия съд. Настоящият състав не приема за основателно възражението, че
възприетите факти относно нанасяне на удара от подсъдимия се опровергават
от показанията на свидетелите В.а и Т., доколкото същите не са били
свидетели-очевидци на сблъсъка между тъжителката П. и подсъдимия В..
Гласните доказателствени източници са обсъдени както по отделно, така и в
тяхната взаимовръзка, като първостепенния съд е аргументирал в достатъчна
степен, кои от тях кредитира с достоверност и защо. Обсъдил е
местоположението на св.В.а и Т. към момента на нанасяне на удара и защо
същите не са очевидци на случилото се процесно деяние, най-малкото защото
не са имали пряка видимост. Като непосредствен очевидец са отчетени
показанията на свидетеля П.. Неговите показания също са анализирани
7
всестранно от съда. Правилно съдът ги е съпоставил с другите доказателства
по делото изграждащи предмета на доказване в процесния случай, като е
отбелязал, защо не приема за достоверно, казаното от този свидетел, че
ударът е нанесен от подсъдимия с юмрук. Съпоставил е този доказателствен
източник със заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза от чието заключение се установява, че ударът е
нанесен с по-широка площ, като вещото лице изрично е отбелязало, че най-
вероятния механизъм относно травмата на лявото ухо е нагнетяване на въздух
в ушния канал, както и че ударът трябва освен да е в областта на ушната
мида, трябва да е с по-широка площ, за да нагнети известно количество
въздух в ушния канал и той да предизвика травмиране на тъпанчевата
мембрана. По делото липсват доказателства, които да опровергават този
извод на първия съд. Аргументирано и обосновано съдът е отчел, че тази
травма не може да се приеме за нанесена при конфликта и сблъсъка между
двете сестри, най-малкото защото от показанията на св.В.а се установява, че
по-скоро сестра й Р. П. я е удряла, а самата В.а се е отбранявала и не сочи да й
е нанесла удар, който би могъл да причини конкретната телесна повреда. В
тази връзка първостепенния съд правилно е отчел, че травмите биха могли да
бъдат нанесени по начин, какъвто е съобщила освидетелстваната при
първоначалния преглед след инцидента. Ето защо се явяват неоснователни
направените възражения в иницииращата въззивна жалба настоящето
производство. Твърдението в жалбата, че направения извод от съда, че
подсъдимия е замахнал с дясната си ръка и ударил шамар на П. в лявата част
на лицето е грешен и се опровергава от показанията на св.В.а, Т. и П., както и
от назначената и приета от съда СМЕ не отговаря на обективно събраните,
приобщени и обсъдени доказателства. Съдът обосновано е посочил на кои
доказателства и защо базира единствения възможен извод по делото, а именно
че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл.130 ал.1 от НК. За пълнота следва да се отбележи, че съдебно-
медицинското удостоверение, касаещо свидетелката Н. В.а, се явява
неотносимо към предмета на делото, поради което и основателно не е прието
от първоинстанционния съд.
При определяне на наказанието правилно районният съд е приложил
нормата на чл.78а от НК, като в достатъчна степен е аргументирал и
съобразил наложеното административно наказание, глоба в размер на 1000лв.
8
По отношение на присъденото обезщетение в размер на 2000 лв. на
пострадалата П. за нанесени неимуществени вреди в резултат на
противоправното деяние извършено от подсъдимия В., същото е правилно
съобразено и индивидуализирано като реперация за настъпилите вреди и не
се налага корекция в тази насока.
С оглед всичко гореизложено и като взе предвид, че при цялостната
служебна проверка на присъдата съдът не констатира необоснованост,
непълнота на доказателствата или съществени нарушения на процесуалните
правила, налагащи отмяна на присъдата, настоящият състав прецени, че
същата следва да бъде изцяло потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от
НПК, Софийски Градски съд, X-ти въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 22.06.2022г. по НЧХД №12661/2021г.
по описа на СРС, НО, 112-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9