РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Перник, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500176 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв. П. В. В., със съдебен адрес: *** срещу решение № 133 от 19.10.2022 г.,
постановено по гр.д. № 190/2022 г. на Районен съд - Радомир. С решението си Районен съд
гр.Радомир признава за установено на осн. чл.439, вр.чл.124, ал. 1 от ГПК, че ищецът в
първоинстанционното производство С. И. Б. не дължи на ответната страна по изпълнителен
лист от 18.10.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 1136/2011 г. на РС – Радомир, сумата от 10 943.07
лева – главница и сумата от 4 141.59 лева, представляваща лихва за периода 28.02.2010 г. до
12.10.2011 г., както и произтичащите от главницата лихви, такси и разноски, тъй като
същите били погасени по давност.
В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която обжалва първоинстанционното решението, като счита
същото за неоснователно и незаконосъобразно. Намира за неясни мотивите на съда, като
сочи, че при постановяване на решението си, съда не се е съобразил със задължителната
съдебна практика на ВКС, че перемцията по изпълнителното дело е без правно значение. В
продължение твърди, че в мотивите към решението си, съдът неправилно е приел, че
погасителната давност на вземанията е тригодишна, като отбелязва, че в процесния случай
1
взискателят е изискал извършване на изпълнителни действия по делото, като по този начин
многократно е прекъсвал погасителната давност. В подкрепа на изложеното, въззивникът
сочи съдебна практика. Прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отменен
акта на първата инстанция като неоснователен и незаконосъобразен. Не се представят и не
се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. Иска присъждане на съдебни
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК С. И. Б., чрез адв. М. И. П. е подал отговор на жалбата,
в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Счита постановеното
решение за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено и съобразено със
събраните доказателства по делото. Намира твърденията на ответната страна за
неоснователни. Сочи, че практиката, на която се позовава възивника е инцидентна,
самостоятелна и отделна, постановена в несъответствие на масовата съдебна практика, като
в подкрепа на изложеното сочи богата такава. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена
като неоснователна, а първоинстанционното решението да бъде потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно. В условията на евентуалност моли да бъдат прогласени като
погасени по давност мораторните лихви по изп. лист от 18.10.2011 г., изтекли с кратка три
годишна давност. Прави искане за присъждане на сторените разноски, както и присъждане
на адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна помощ и съдействие по чл. 38,
ал. 1, т.2 от ЗА. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното :
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че cрещу С. И. Б.
се води изпълнително дело № 20187530400242, по описа на ЧСИ С.Б., като същото е било
образувано по молба на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* на
26.01.2018 година, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.10.2011 година от
Районен съд - Радомир, по ч.гр.д. № 1136 / 2011 година, въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение № 821/13.10.2011 г., за сума в общ размер на 15 979.44 лева, от която:
10943.07 лева - главница, дължима по договор за текущо потребление, сключен на ***;
4141.59 лева – лихва за забава, дължима за периода от 28.02.2010 г. до 12.10.2011 г.; 35.00
лева - заемни такси, законната лихва върху главницата считано от 13.10.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 307.39 лева- платена държавна
такса и 552.39 лева - адвокатско възнаграждение. С. И. Б. дължал сумите по
изпълнителния лист солидарно със съдлъжника З.Б.Л.. Видно от приложеното изпълнително
дело, последното изпълнително действие срещу ищеца е предприето на 10.08.2013 година,
като оригиналният изпълнителен лист е бил върнат на взискателя с разпореждане на ЧСИ
Е.Д. от 18.01.2018 г., след което е бил вдигнат и запора върху вещи на длъжника.
На 05.01.2018 година „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като частен правоприемник
2
на Банка „ДСК“ ЕАД, въз основа на договор за прехвърляне на вземания е подал молба за
образуване на изпълнително дело пред ЧСИ С.Б.. Вземането е било цедирано на ответника
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по делото с договор за прехвърляне на вземания, като запорно
съобщение върху трудовото възнаграждение за удовлетворяване вземането на длъжник е
било изпратено на *** на 04.08.2021 година.
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни
изводи :
По предявения срещу ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД иск, с правно основание
чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено, че ищеца не дължи
на ответника претендираните суми в общ размер на 15 979.44 лева, от която: 10943.07 лева -
главница, дължима по договор за текущо потребление, сключен на ***; 4141.59 лева –
лихва за забава, дължима за периода от 28.02.2010 г. до 12.10.2011 г.; 35.00 лева - заемни
такси; 307.39 лева - платена държавна такса и 552.39 лева - адвокатско
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.10.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, дължими по изпълнителен лист, издаден на
18.10.2011 година от Районен съд - Радомир, по ч.гр.д. № 1136 / 2011 година, въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение № 821/13.10.2011 година и изпълнително дело №
20187530400242, по описа на ЧСИ С.Б., съдът намира следното :
Искът е допустим, тъй като според съдебната практика, инкорпорирана в
определение № 410 от 20.09.2018 г., по ч. гр. д. № 3172/2018г., IV ГО, на ВКС и определение
№ 477 от 07.11.2019 г., по гр. д. № 3407/2019г., IV ГО, на ВКС, предявяването на
отрицателен установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен
лист е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство, какъвто безспорно е
налице в настоящия казус.
Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не
погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да установи със сила на
пресъдено нещо, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност и не
подлежат на принудително изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните
действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или
процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.
3
Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на
изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза
на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника
по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния
процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради което тя се реализира по
исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване на недължимост на вземанията
му като погасени по давност, който се квалифицира по чл.439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1
ГПК. В разпоредбата на чл. 439 от ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението,
какъвто е и настоящият, предмет на производството, може да се основава на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било
издадено изпълнителното основание. Не се установява, нито се твърди от длъжника да е
подадено възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на
която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това
обстоятелство се е преклудирла възможността на длъжника да оспорва задълженията с
възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на
възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В случая с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите на
предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали
факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително
действие са изминали пет години, в които вследствие бездействие на ответника, вземането
по изпълнителния лист е погасено по давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не
поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи
на прекратяване (настъпва т.нар. „перемпция“). Съобразно задължителните указания на ТР
№ 2/26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно значение.
Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не случайно
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД
не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната
давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността
4
се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на
длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение. В този смисъл молбата на взискателя за извършване на определено
изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Налице е и друго
становище в съдебната практика, че самото искане на взискателя за предприемане на
определено изпълнително действие прекъсва погасителната давност, което обаче
настоящият съдебен състав не приема, поради изложеното по-горе.
Ето защо в настоящия казус срещу длъжника са предприемани изпълнителни
действия, прекъсващи давността след 26.06.2015 година, тъй като на 15.02.2018 година са
били изпратени запорни съобщения до управителя на ***. От тогава е започнал да тече нов
петгодишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на завеждане на иска пред
районния съд. Следващият запор на трудовото възнаграждение на ищеца е бил наложен със
запорно съобщение от 04.08.2021 година, т.е. след изтичане на тригодишния, но преди
изтичане на петгодишния давностен срок.
Според чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
Както е посочено в определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на
ВКС, IV г. о., съществуването на вземането, по което е издадена заповедта за изпълнение, не
е установено със сила на присъдено нещо, но законодателят е преклудирал възраженията
срещу основателността на претенцията със срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Ако
длъжникът не възрази в срок, заповедта влиза в сила и на практика се получава ефект,
близък до силата на присъдено нещо, защото единствената възможност за оспорване на
самото вземане са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК. Извън тях и след
5
срока по чл. 424, ал. 2 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. В този смисъл са и определение №
956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, I т. о.; определение № 443/30.07.2015 г. по
ч. т. д. № 1366/15 г. на ВКС, II т. о. С решение № 6/21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на
ВКС, I т. о., е прието, че задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл.
416 ГПК, настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по
новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм. / и оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудират (решение № 781
от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.). Преклудират се и възраженията
срещу основателността на претенцията. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в
сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че
вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск (решение №
207 по гр. д. № 7030/2014 г. на ВКС, ІV г. о.) извън специалните хипотези на чл. 424 и чл.
439 ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на
заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават
само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на
факти, настъпили след издаването/ обосновават извода, че при настъпване, респективно -
стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения,
твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането в сила. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват
посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на
факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в
сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са
изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото,
установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това
се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите, съществували до
проявлението на изпълнителната сила, съответно - стабилизирането. Преклузията е важима
и за възраженията на длъжника в процеса по реда на чл. 422 ГПК. Ако пропусне
възраженията си, правото да ги въведе в нов процес е изчерпано /т. 17 на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и решение № 129/09.01.2015 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, І т. о. /.
Ето защо настоящата инстанция прие, че в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД под
"решение" се има предвид всеки акт на съда (влязло в сила решение или заповед за
изпълнение), поради и което към настоящия случай е относима предвидената 5-годишна
давност. В този смисъл е и Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на
ВКС, ІV ГО.
Относно това дали процесните вземания са погасени по давност в рамките на
образувания срещу ищцата изпълнителен процес, следва да се съобразят задължителните
указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав напълно се
солидаризира с посоченото. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да "действа" (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да "не действа" (да не иска нови изпълнителни способи). Относно
прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
6
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от
изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на
описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника
и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това,
дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си
е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са
предприети от ЧСИ. За нуждите на преценката дали изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено
по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен
изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия,
както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно
активност.
Същественото, което в настоящия случай следва да се има предвид, е
обстоятелството, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата
правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията,
така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът
не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не
го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение,
но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Както се посочва в Решение №
37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, ІV ГО, когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
7
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не
е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
С оглед на горното и предвид факта, че не се установиха действия по изпълнението,
прекъсващи давността за периода от 15.02.2018 година до 15.02.2021 година, настоящият
съдебен състав счита, че в случая е изцяло приложима общата петгодишна давност, която не
е изтекла към 15.02.2021 година.
Всичко изложено дотук мотивира съда да приеме, че относно исковите суми, предмет
на изпълнението, както следва: 10943.07 лева - главница, дължима по договор за текущо
потребление, сключен на ***; 4141.59 лева – лихва за забава, дължима за периода от
28.02.2010 година до 12.10.2011 година; 35.00 лева - заемни такси; 307.39 лева - платена
държавна такса и 552.39 лева - адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, е
приложима общата петгодишна давност (неизтекла в случая), което обуславя въззивната
жалба да бъде уважена, първоинстанционното решение изцяло отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което претенциите за недължимост на главница, лихви, заемна
такса, държавна такса и адвокатско възнаграждение по издаден изпълнителен лист бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
По отношение на разноските :
Районният съд неправилно е изчислил и определил дължимата по делото държавна
такса както изначално, така и за въззивното обжалване, поради следното:
Цената на иска е в размер на общата сума от 15979,44 лева, поради което дължимата
пред РС държавна такса възлиза на сумата от 639,17 лева, а не на 603,39 лева, както
погрешно е приел РС, тъй като е сумирал единствено сумите за главница и лихви, но не и
тези за заемна такса, адвокатско възнаграждение и държавна такса, които също са част от
дължимите суми по изпълнението, предмет на отрицателния установителен иск.
Освен това РС е задължил погрешно въззивника да внесе по сметка на ПОС сумата
от 491,27 лева, но я е изчислил като половината от тази, която е определил за заплащане на
безплатна адвокатска помощ на ищеца. Правилно изчислена, същата възлиза на сумата в
размер на 319,58 лева, която въззиваемата страна (ищецът по иска) следва да му я заплати,
на осн.чл.78, ал.6, вр.ал.3 от ГПК. Относно остатъка от надвнесената сума над 319,58 лева до
491,27 лева страната „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД следва да поиска с нарочна молба до
районния съд връщането й, след приключване на делото с окончателен съдебен акт.
Присъждане на други разноски, освен сторените за внесена държавна такса по сметка
на ПОС и изрично поискани с представения списък по чл.80 от ГПК, не са били надлежно и
своевременно претендирани от въззивника, поради което настоящият съдебен състав не
дължи произнасяне в тази насока.
8
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 133 от 19.10.2022 г., постановено по гр.д. №
190/2022 г. на Районен съд – Радомир И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, предявения иск от С. И.
Б., чрез адв.М. П. от САК срещу ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“ № 4-6, че ищецът не дължи на ответника по изпълнителен лист от 18.10.2011
г. по ч.гр.д. № 1136/2011 г. на РС- Радомир, сумите от: 10 943.07 /десет хиляди деветстотин
четиридесет и три лева и седем стотинки/ лева – главница; 4 141.59 /четири хиляди сто
четиридесет и един лева и петдесет и девет стотинки/ лева - лихва за периода 28.02.2010
г. - 12.10.2011 година; 35.00 лева - заемни такси; 307.39 лева - платена държавна такса
и 552.39 лева - адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. И. Б. да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 319,58 лева –
съдебни разноски пред въззивната инстанция, като отхвърля искането за присъждане на
разноски за сумата над 319,58 лева до 491,27 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщенията до
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9