Решение по дело №16368/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            12.01.2018 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                               гражданско отделение

На осемнадесети декември                                                  две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Антония Пенчева

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 16368 описа за 2016 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” вр. чл. 422 ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Т.С." ЕАД ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на Ц.Н.Ц. ЕГН **********, че съществува присъденото с издадената по ч.гр.д. № 13094/2016г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сума в общ размер от 1411,18 лв. от които: 1141,69 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за обект находящ се в гр. С., абонатен № 296434 за периода от м.08.2013год. до м.04.2015год. и 196,45 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.09.2013год. до 29.08.2016год., 60,72 лева – сума за разпределение на топлинна енергия за период м. 08.2013 – 04.2015г. и 12,32 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.09.2013год. до 29.08.2016год., ведно със законната лихва от 13.09.2016год. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се сочи, че ответникът, като потребител по смисъла на чл. 153 ал.1 от ЗЕ вр. § 1 т.42 от ДР от Закона за енергетиката е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия до обект находящ се в гр. С., абонатен № 296434, през периода от м.08.2013год. до м.04.2015год., но не е погасил задължението си за уговорената цена. Твърди, че с влезлите в сила Общи условия на доставчика за продажба на топлинна енергия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Сградата в режим на ЕС, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор съобразно чл. 112г ал. 1 от ЗЕЕ с „Бруната България” ООД със седалище и адрес на управление:***. Дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за вземането, което било уважено. В срока по чл. 414 от ГПК, ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, като на ищеца е указана възможността да предяви иск относно вземането си. С оглед на указаната възможност, в законоустановения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК, предявява иск за установяване съществуването на вземане за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответника за топлоснабден имот - ап. №14 в гр. С. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който оспорва иска. Не оспорва, че е потребител на топлинна енергия доставяна до обекта му находящ се в гр. С..  Оспорва наличието на валидно сключен договор между ЕС и „Бруната България” ООД и правилността на воденото от това дружество топлинно счетодовство. Направил е доказателствени искания.

            С определение №12098 от 26.08.2014 г. на основание чл. 220 във връзка с чл.219 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано ФДР „Бруната България” ООД  със седалище и адрес на управление:***.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от  фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 13094/2016г. по описа на Районен съд – Варна се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на „Т.С." ЕАД ЕИК *********, срещу Ц.Н.Ц., за посоченото в исковата молба парично вземане.

От писмените доказателства –  нот. акт от 30.05.1995г.; протокол от 22.04.2002г. на ОС на ЕС на сграда с адр. гр. С.; договор от 24.04.2002г. между „Бруната България” ООД и ЕС на адр. гр. С.; договор от 13.11.2007г. със страни „Т.С.” ЕАД и „Бруната България” ООД; ОУ за продажба на топлинна енергия; извлечение от сметки за абонатен № 296434; индивидуална справка за топлинна енергия и индивидуален отчет,  се установява, че: на 31.05.1995г. Ц.Н.Ц. закупила недвижим имот - ап. 14, находящ се в гр. С.  На 22.04.2002г. ОС на ЕС на сградата взело решение да бъде подписан договор за услуга „Топлинно счетоводство” с „Бруната България” ООД. На 13.11.2007г. между „Т.С.” ЕАД и „Бруната България” ООД бил сключен договор за извършване на услуга „Дялово разпределение в СЕС”. С решения на ДКЕВР от 2007г. и 2014г. са били одобрени ОУ на „Т.С.” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, публикувани във в-к Дневник на 14.05.2008 г. и в-к- „24 часа” на 10.02.2014г. За монтираните в недвижим имот, находящ се в гр. С. топлоразпределителни уреди и водомер за топла вода били извършвани периодични отчети от „Бруната България” ООД през периода от 05.2013г. до 04.2015г., при които било отчетено потребление в размер на 2,144 мвтч. потребена енергия за сградна инсталация и 9,936 лв. мвтч. за топла вода.

 От заключението по приетата съдебно–техническа експертиза се установява, че за обекта е начислено потребление от „Бруната България” ООД само за отдаденото от приспадащата се сградна инсталация, което съответства на действащата нормативна уредба и е изчислено математически правилно на стойност 210,72 лв. и 844,52 лв. за топла вода. Дължимата сума за услугата дялово разпределение е 42,36лв.

От заключението по приетата съдебно–счетоводна експертиза се установява, че   счетоводството на „Т.С.” ЕАД е редовно водено, като за ответника са издадени  8 бр. фактури за отдадена топлоенергия от сградната инсталация и топла вода на обща стойност 1055,39лв. лв. и услуга за извършено дялово разпределение на стойност 42,36 лв. Общата стойност на обезщетението за забава върху първата сума е 110,55лв., а върху втората 6,33лв. 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от нормите на чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

От гореобсъдените доказателства по делото се установява, че сградата, в която се намира имота на ответника е топлоснабдявана от ищеца, съответно в нея е въведена система за дялово разпределение считано от 24.04.2002г. по силата на сключен договор между етажните собственици и „Бруната България” ООД, към който е приложен Протокол от 22.04.2002г. на ОС на етажните собственици. Ответникът оспорва решенията на ОС, но няма данни да е сторил това в преклузивните срокове по ЗУЕС, поради което съдът счита оспорването му за неоснователно. „Т.С.” ЕАД е възложила с валиден писмен договор извършването на услугата „дялово разпределение на топлинната енергия” по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ  на „Бруната България” ООД.

След като сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена, на основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл. 153 ЗЕ, той има качеството на потребител на топлинна енергия, съответно на основание чл. 150, ал. 2 от същия закон е обвързан от представените по делото действали през процения период Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният имот се намира в обект в ЕС, без данни да е прекъсвано топлоподаването в имота. Експертизата е установила, че сумите за топлоенергия са начислени в съответствие с утвърдените от ДКЕВР цени, разпределението на топлоенергията е извършено въз основа на отчет на индивидуалните разпределители, като разпределението  и определянето на припадащия се на имота дял от  топлоенергията отдадена за сградна инсталация, е извършено съобразно отопляемия обем на жилището на ответника и в съответствие с нормативната уредба. Технологичните разходи на топлоенергията в абонатната станция на процесната сграда са начислявани за сметка на ищеца, а монтираният в абонатната станция общ топломер е преминал изискуемите метрологични проверки. Суми за мощност не са начислявани.   

Съдът кредитира заключенията на вещите лица, според които задължението на ответника за процесния период за главница е в размер на 1055,39 лв. за незаплатена топлинна енергия и 42,36 лв. – за дялово разпределение.

Ответникът не е оспорил експертизите и не твърди да е погасил тези задължения чрез плащане, поради което искът за главница е основателен  до посочените от вещите лица суми, а за горницата до претендирания размер  от 1141,69 лв. - стойност на доставена топлинна енергия и 60,72 лв. – стойност на топлинна енергия за дялово разпределение, искът следва да се отхвърли. Като последица от уважаване на иска, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва от депозиране на заявлението в съда до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото по иска за главница, следва частично да се уважи и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД.

В чл. 33 ал.2 от Общите условия от 2008 г. е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена  топлинна енергия  в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. От това следва, че ответникът дължи законна лихва върху стойността на доставената топлоенергия за процесния период.

Според заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза дължимата лихва върху главницата от 1055,39 лв. за периода от падежа на всяка фактура до 29.08.2016г. е в размер на 110,55 лв., а върху 42,36лв. за същия период – 6,33 лв.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси и депозити  за експертиза са в общ размер от  471,78 лв., в които са включени и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017 г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 ал. 1 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. и сложността на защитата в настоящия процес, съразмерно на уважената част от иска –  405,55  лв.

Следва да се присъдят и разноските по заповедното производство в размер на 28,22 лв. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като за горницата над 50лв. съдът намира искането  за неоснователно, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017 г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 26 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.,  съразмерно на уважената част от иска - 67,33 лева.

Мотивиран от изложеното, ВРС

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „Т.С." ЕАД *** и Ц.Н.Ц. ЕГН **********, че съществува част от вземането, за което по ч.гр.д. № 13094/2016г. на ВРС е издадена заповед по чл. 410 ГПК ДО РАЗМЕР от: 1055,39 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за обект находящ се в гр. С., абонатен № 296434 за периода от м.08.2013 год. до м.04.2015 год. и  110,55 лева – сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху сумата по всяка фактура издадена за главницата от 1055,39 лв. от падежа й до 29.08.2016 год.; 42,36 лева – сума за разпределение на топлинна енергия за период м. 08.2013г. – 04.2015г. и 6,33 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по всяка фактура издадена за главницата от 6,33лв. от падежа й до 29.08.2016 год., ведно със законната лихва върху сумите за главница от 13.09.2016 год., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния претендиран размер от 1141,69 лв. за незаплатената топлинна енергия и 196,45 лв.  обезщетение за забава върху тази сума; 60,72 лв. - за разпределение на топлинна енергия и 12,32 лв. - обезщетение за забава върху тази сума, като НЕДОКАЗАН ПО РАЗМЕР.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Ц.Н.Ц. ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД *** сумата от 405,55 лева, представляващи разноски по настоящото дело и  67,33 лева разноски по ч.гр.д. №  13094/2016 г. по описа на ВРС.

           

            Решението е постановено при участитето на трето лице – помагач на ищеца: ФДР „Бруната България” ООД  със седалище и адрес на управление:***.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: