Р Е Ш
Е Н И Е
№ 397/15.07.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и девети юни
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско
дело номер 129 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от С.Р.Т. с правно основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса
за застраховането /КЗ/, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ срещу ЗД „Бул
Инс" АД.
Ищецът твърди, че на 18.05.2019 г., около 12:20 часа, до ханче
„Клокотница", в посока гр. Хасково, Ивайло Р. Банков, в качеството на
водач на лек автомобил „Ауди А 3", с peг. № X 7140 КМ, предприемайки маневра завой на ляво
в посока отбивката
за язовир „Сивата вода", отнел предимството на изпреварващия го мотоциклет „Ямаха Фазер 8" с
peг. № X 1161
К, управляван от С.Р.Т., който вследствие на удара паднал на земята. От така
настъпилото събитие, мотоциклетът на ищеца бил тотално увреден. За пътния инцидент бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 36/18.05.2019 г. по описа на ОД на МВР -
Хасково, в който било отразено, че спрямо Ивайло Р. Ванков било взето административнонаказателно отношение и
му бил съставен
АУАН № 0668839/18.05.2019 г. Към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие /ПТП/, отговорността на горепосочения виновен водач била застрахована
по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица №
BG/02/118002841593, валидна от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г., издадена
от ответника „ЗД Бул Инс" АД.
Ищецът подал уведомление за настъпило застрахователно
събитие, по което била образувана щета № **********/27.05.2019 г. в застрахователното дружество. Негов служител изготвил „Опис" на увредените детайли по мотоциклет
„Ямаха Фазер 8" с peг. № X 1161 К, като направил и снимков материал, след което заявил на
ищеца, че било трудно да се намерят части за мотоциклета му и съответно да бъдат оценени, поради което му възложил да проучи цените им, за което същите били отразени върху копие
на опис заключението по щетата.
По-късно служител на ответника уведомил ищеца, че
щетата била тотална,
поради което щяло да му бъде изплатено обезщетение след представяне на доказателство за
прекратена регистрация на моторното превозно средство. На 18.07.2019 г. ищецът е
отишъл в отдел „Пътна Полиция" към ОД - МВР Хасково и след необходимите
процедури, била прекратена регистрацията на мотоциклета, за което „Свидетелство за
регистрация част I" било перфорирано, с поставен печат и дата 18.07.19 г. След извършена
калкулация на стойността на МПС и извършените допълнителни разходи, застрахователят определил и
изплатил обезщетение в общ размер на 669.89 лв., като по този начин признал основателността на
претенцията и
спорен оставал единствено размерът на дължимото обезщетение. След направено
проучване сред предлагащите се регистрирани, сходни с на ищеца мотоциклети на
българския пазар се установило, че средната пазарна цена на която можел да се закупи такъв мотоциклет
била 4 000
лв. Съгласно Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. за 33 от КЗ, раздел IV,
чл. 22, ал. 2
при
установяване на запазени части размерът на застрахователното обезщетение не
можел да се
определи под 75 % от размера на действителната стойност. Следователно
ответникът трябвало да заплати на ищеца сумата в размер на 3 000 лв. за причиненото
тотално увреждане на процесното МПС, както и сумата в размер на 900 лв., представляваща стойността на екипировка
/каска - 300 лв. и ботуши - 600 лв./.
Ето защо се счита, че застрахователят го ощетил със сумата,
представляваща разликата между действителния размер на вредите и заплатеното
обезщетение, в нарушение на чл. 386, ал. 2 КЗ. Предвид изложеното се
иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на
ищцата сумата
от 3 312,61 лв., представляваща разликата между дължимото и заплатеното
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 18.05.2019 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху нея от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът оспорва иска. На първо място се счита, че исковата молба била нередовна, тъй като не бил описан механизма на настъпилото ПТП, както и фактическата обстановка по случая. На следващо място се поддържа, че искът бил неоснователен, недоказан и прекомерно завишен по размер. Твърди се, че от представените към исковата молба писмени доказателства не се установявало наличието на вина по отношение на лицето, управлявало лек автомобил модел „Ауди", марка „A3" с peг. № Х7140КМ, като се оспорват изцяло изложените в тази връзка твърдения. Несъобразената скорост и самонадеяността на водача на мотоциклета били причината, последният да навлезе в кръстовището въпреки подадения светлинен сигнал за завой наляво от страна на водача на лекия автомобил и да сметне, че може да изпревари непозволено, движещия се пред него лек автомобил, който вероятно нямал техническата възможност да предотврати инцидента с оглед внезапната поява до себе си на МПС на ищеца. Оспорват се и твърденията в исковата молба за осъществен от Ивайло Р. Ванков граждански деликт спрямо ищеца. Сочи се и че изплатеното от ответника обезщетение било определено правилно и при спазване на всички критерии относно определяне на възстановителната стойност на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. Освен това дължимото обезщетение не било намалено със стойността на запазените детайли, въпреки че застрахованото МПС останало в собственост на ищеца и той можел да се разпорежда с него, както намери за добре. Прави се и възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача, управлявал мотоциклета, като се твърди, че ПТП настъпило по негова изключителна вина, тъй като с действията си същият виновно нарушил разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1, чл. 43, т. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Ето защо претендираното обезщетение следвало да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. По отношение на стойността на екипировката (каска и ботуши) в размер на 900 лв. се сочи, че тя не се покривала от застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите", тъй като тази застраховка покривала имуществени вреди относими единствено към моторните превозни средства, но не и за аксесоари на водача. Предвид изложено се моли предявеният иск да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност да се присъди по-малък размер на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и да се присъдят на ответника всички разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
36/18.05.2019 г. се установява, че на същата дата, около
12:20 часа, до ханче „Клокотница", в посока гр. Хасково, на разклона за язовир
„Сивата вода", е реализирано
описаното в исковата молба ПТП.
С Определение № 556/10.03.2020 г. е прието за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, а и от представената справка от интернет страницата на
Гаранционен Фонд също се установява, че към датата на
ПТП лек автомобил модел „Ауди", марка „A3" с peг. № Х7140КМ е
бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото са представени и Свидетелство за регистрация Част I № ********* относно
собствеността върху мотоциклет „Ямаха Фазер 8" с peг. № X 1161 К; 3 бр. опис-заключения по щета № ********** от 18.05.2019 г. и от 27.05.2019 г., в които са описани
щетите по мотоциклета; Калкулация и Доклад
по същата щета; Авизо за местен превод от
„Уникредит Булбанк“ АД за изплатено застрахователно обезщетение от ЗД „Бул Инс"
АД на С.Р.Т. в размер на 669,89 лв.
От заключението на съдебно – автотехническа експертиза, което следва
да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните,
се установява, че причина за
настъпването на процесното ПТП е предприемането и изпълнението от водача на лек автомобил „Ауди А 3" с peг. № X 7140 КМ на
маневра „завой наляво“, за навлизане към път за язовир „Сивата вода“ в момент, когато
водачът на мотоциклет „Ямаха Фазер 8" с peг. № X 1161 К е бил в процес на изпълнение на маневра за
изпреварването му. Според вещото лице
е налице причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП и причинените вреди по мотоциклета на ищеца. Тяхната стойност, вкл. разходите
за нови части и труд за ремонт по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлизат на 5 395,60 лв., средната му
пазарна цена към същия момент е 3 550 лв. Установява се и че стойността на увредената
професионална екипировка (каска и ботуши) като нови възлиза на 1 120 лв.,
а след прилагане на коефицент за овехтяването и обезценяването й – 784 лв., а стойността
на запазените детайли на мотоциклета след ПТП – 1 065 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е частично основателен поради следните съображения:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от с.з. – отправяне на писмена застрахователна претенция с посочена банкова сметка. ***, за да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника – застраховател относно автомобила, управляван от делинквента, че са се осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил „Ауди А 3" с peг. № X 7140 КМ, от което са настъпили твърдените имуществени вреди и причинна връзка между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и отправена от него към застрахователя писмена претенция.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и собственика на горепосочения автомобил, който е покривал отговорността на застрахованото лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като е уместно да се отбележи, че застрахован се явява и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
На следващо място, от съвкупния
анализ на събраните писмени доказателства и приетото заключение на
съдебно-автотехническата експертиза се установяват по категоричен начин елементите от фактическия състав на деликта. В тази
връзка най – напред следва да се отбележи, че представеният констативен
протокол за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е съставен от компетентно
длъжностно лице, в кръга на службата му по установената форма и ред, поради
което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за
обективираните в него обстоятелства. При съпоставката на протокола за ПТП с приетото експертно заключение, се стига
до същия еднозначен извод за причините за настъпването на ПТП, получените щети по мотоциклета на ищеца и наличието на причинно-следствена връзка между тях. И
накрая, извършеното от ответника преди образуване на
делото плащане действително следва да се разглежда по същество като извънсъдебно признание на основанието на заявената претенция, с изключение размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Несъмнено е, че поведението на водача на лек автомобил „Ауди А 3" с peг. № X 7140 КМ е противоправно, тъй като е нарушил изискването на чл. 42,
ал. 3 ЗДвП,
като следва да се приеме, че то е и виновно, доколкото не са ангажирани доказателства, оборващи законоустановената презумпция за вината му.
Както се посочи по-горе, настъпването на претендираните имуществени вреди за ищеца се установява от събраните
писмени доказателства и от приетото заключение на
съдебно-автотехническата експертиза. От последното,
изготвено от вещото лице въз основа и на съставени от ответното дружество описи, съдът приема за доказано, че в случая действително е налице тотална щета по
смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ на МПС на ищеца, тъй като стойността на разходите за
необходимия му ремонт
надвишава неговата действителна стойност. Безспорно е, че при застраховка "Гражданска отговорност"
обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с този на делинквента, макар и да е лимитиран до
размера на застрахователната сума,
поради което се дължи обезщетение за всички преки и
непосредствени вреди, претърпени от увредения – чл.
51, ал. 1 ЗЗД. Следователно, принципът за пълна
обезвреда изисква обезщетението за имуществени вреди да бъде в размер на
разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в
състоянието от преди увреждането. Когато обаче вещта е дотолкова увредена, че
разходите за ремонтирането й са близки до нейната пазарна стойност или я надвишават, става икономически нецелесъобразно да се
обезщетяват тези разходи, вместо да се обезщети стойността на цялата вещ, с
което увреденият би могъл да си купи вещ от същия вид и със същото качество. Ето защо в настоящата хипотеза при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се изхожда от действителната стойност на
целия мотоциклет „Ямаха Фазер 8" с peг. № X 1161 К по средни пазарни цени към датата на ПТП, посочена в заключението на вещото лице С.К.П., а именно сумата от
3 550 лв. От
същото се установява и че има запазени части и детайли от мотоциклета, чиято стойност е 1 065
лв. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
към Наредба № 24/08.03.2006 г. при тотална щета, когато са налице запазени части, размерът
на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на
действителната стойност. Следователно 25% от действителната стойност е максималният размер на
намалението при налични запазени части. Поради това обезщетението в настоящия
случай е в размер на 75% от действителната стойност на мотоциклета на ищеца, а именно 2 662,50 лв., като от нея следва да се приспадне заплатената вече сума от ответника в размер на 669,89 лв.,
или остава дължима сума в размер от 1 992,61 лв. Тук е уместно да се
отбележи, че при изчисляване размера на обезщетението
не трябва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл са Решение № 79
от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о. и др., постановени по реда
на чл. 290 ГПК.
По отношение на претендираното обезщетение за увредена
екипировка /каска и ботуши/ следва да се отбележи, че по делото не е
безспорно доказано към момента на ПТП ищецът
да е притежавал такава, нито в резултат на същото тя да е била увредена до степен на пълна негодност. За установяването на тези обстоятелства от негова страна е представен
единствено Опис на щета № 3 № **********/27.05.2019 г. по полица № BG/02/118002841593 от
28.05.2019 г., на края на който е дописано на
ръка „екипировка: каска – 300
лв. ботуши – 600 лв.“, но без подпис и без отбелязване кога, от кого и защо е извършено
дописването. Относно констатациите на вещото лице при отговора
на въпрос 5 от заключението му следва да се има предвид, че той не може да събира
доказателства. Същият трябва да изгражда заключението си само въз основа на своите знания и опит и върху събраните от
съда доказателства, а не и въз основа на доказателства, които той е събрал и не са били
приобщени по надлежния ред от съда.
Ето защо не може да се приеме за установено, че ищецът е претърпял сочените
имуществени вреди в причинно-следствена връзка с ПТП.
Възраженията на ответника, в т.ч. за съпричиняване
от страна на ищеца, не могат да бъдат споделени, тъй като липсват доказателства
в тяхна подкрепа. Освен
това, по делото няма данни, от които да се направи извод, че пострадалият обективно е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, или пък че се дължи на негова
изключителна вина. Ето защо и съобразно
правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК
следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са
се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се
осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.
Накрая, следва да се отбележи и няма
спор между страните, че ищецът е заявил писмена застрахователна
претенция до
ответника, в отговор на която последният му е платил на 18.09.2019 г. застрахователно обезщетение в размер на 669,89 лв.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за реализиране на
отговорността
на ЗД „Бул Инс" АД спрямо С.Р.Т..
По изложените съображения предявеният иск следва да
бъде уважен за сумата от 1 992,61 лв., в останалата част - за разликата над нея до
пълния предявен размер от 3 112,61
лв. – да бъде отхвърлен. Тя е дължима ведно с поисканата законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 23.01.2020
г., до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и че ищецът
претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същия следва да се присъдят такива, съразмерно на
уважената част от иска, а именно сумата от 207,74
лв. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния му представител следва да
бъде присъдена сумата от 260 лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски, съразмерно
на отхвърлената част от тях, а именно сумата от 179,91 лв.
Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете
насрещни вземания за разноски, тъй
като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по
волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да
извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът
не следва да присъжда разноските по компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да
заплати на С.Р.Т., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, оф. 217, сумата от 1 992,61 лева, представляваща разликата между дължимото и изплатеното обезщетение
за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в стойността на
тотално увреден мотоциклет
„Ямаха Фазер 8" с peг. № X 1161 К, в резултат на ПТП на 18.05.2019 г., до ханче
„Клокотница", в посока гр. Хасково, извършено от Ивайло Р. Ванков при
управление на лек автомобил „Ауди А 3" с peг. № X 7140 КМ, застрахован в ЗД „Бул Инс" АД,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, като иска в останалата
част – за разликата над нея до пълния
предявен размер от 3 112,61 лева,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на С.Р.Т., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, оф. 217, сумата от 207,74 лева, представляваща направени
разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с
чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на адв. К.К.Г. ***, с адрес на
кантората: гр. Хасково, „България" № 150, ет. 2, оф. 217, сумата от 260,00 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА С.Р.Т., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, оф. 217, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 179,91 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Посочената от ищеца банкова сметка, ***, е: Банка: „Уникредит Булбанк" АД, IBAN: ***, BIC: ***: С.Р.Т..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/