Определение по дело №921/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4365
Дата: 17 октомври 2014 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20131200500921
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 107

Номер

107

Година

19.4.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.19

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елза Йовкова

дело

номер

20124100500216

по описа за

2012

година

5

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.270, ал.3, изречение последно от ГПК във вр. с чл.269, ал.1, изречение първо, предложение второ от ГПК.

С Решение № от 08.12.2011 година, постановено по ГР.Д.№ по описа за 2010 година на Павликенски районен съд, на основание чл. 258 и сл. ЗЗД, в вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗДе осъден Г. К. Г. да заплати на К. И. К., в качеството му на „К. – К. И.”, сумата 6 400 лв. главница, представляваща дължими суми по 2 броя целогодишни договори за угояване на бройлери, сумата от 2 557.32 лв. мораторна лихва за забава плащането на горните суми до 10.09.2012 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2010 година до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от процесуалния представител по пълноýощие на ответника по делото против постановеното решение. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложено е твърдение, че решението е недопустимо, и ако съдът не приеме това твърдение, да приеме, че предявените нови искови претенции са неоснователни и недоказани. Изложени са подробни доводи и съображения във връзка с направените твърдения. Направено е искане поради недопустимостта на решението същото да бъде обезсилено, или поради неговата неправилност да бъде отменено. Претендират се разноски. В съдебно заседание се поддържа жалбата.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Ответникът, чрез процесуалния си представител, заема становище, че жалбата е неоснователна и направените искания не намират нито правно, нито фактическо основание. Направено е искане да се остави без уважение жалбата и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно, но недопустимо.

Относно валидността на решението.

За валидността на първоинстанционното решение въззивният съд следи служебно. Аргумент чл.269, ал.1, изречение първо, предложение първо от ГПК, както и ТР №1/2000 г. ОСГК на ВКС.

Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно процесуалната недопустимост на решението.

За допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част въззивният съд също следи служебно. Аргумент чл.269, ал.1, изречение първо, предложение второ от ГПК, както и ТР №1/2000 г. ОСГК на ВКС.

Решението е обжалвано изцяло и подлежи на обезсилване по реда на чл.270, ал.3, изречение последно от ГПК изцяло. Районният съд е разгледал и се е произнесъл по искови претенции, които не са предявени по допустимия процедурен ред и начин, за да бъдат разгледани във висящото производство, образувано по предявената с исковата молба искова претенция. До тези изводи съдът стига мотивиран от следното:

С исковата молба първоинстанционният съд е сезиран с искова претенция с правно основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД.

Ищцовата страна не е посочила правното основание на предявената искова претенция. Но, дори да го беше посочила, това не обвързва съда.

С каква искова претенция е сезиран съдът се определя от твърдяните факти и искането.

Фактите, от които ищцовата страна твърди, че черпи правата си са изложени в исковата молба, както следва: „На основание документ озаглавен „запис на заповед” ответникът по настоящата искова молба е създал задължение по отношение на моя доверител, представляващо сума в размер на 6 400 лв.”; „Въпросният документ има характер на разписка доколкото удостоверява предаването, респективно получаването на дадена в заем сума пари с поемане на задължението да бъде върната на посочената в него дата”.

От твърдяните факти и направеното искане се налага извод, че районният съд надлежно е сезиран с искова претенция с правно основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД –неизпълнение на договорно задължение, възникнало от договор за заем за

В.ГР.Д.№216/2012 г. ВТОС

потребление. Изложените факти напълно и точно отговарят на всички съществени, необходими и достатъчни елемента от съдържанието на договор за заем за потребление.

С молба вх.№ от 19.11.2010 година - л.29 от първоинстанционното производство, е направеÝо искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 6 400 лв., равняваща се на твърдяната за дължима с исковата молба сума, като са изложени съображения за допусната грешка.

Настоящият състав приема, че е налице твърдяната грешка, и че исковата претенция с посоченото по-горе правно основание е в размер на 6 400 лв., главница. Съдът счита, че не следва да излага мотиви за този краен извод по съображения, които ще изложи.

В посочената молба вх.№ от 19.11.2010 година са изложени твърдения, че претендираната сума произтича от неизпълнение на два договора, сключени между страните по делото, като са изложени факти, отговарящи на съществени елементи от друг вид договор, различен от твърдяния в исковата молба.

Районният съд е приел, че е налице изменение на основанието на предявената с исковата молба претенция и е допуснал исканото изменение.

Като съобрази твърдяните факти в исковата молба и направеното в нея искане и твърдяните факти и направеното искане в подадената молба вх.№ от 19.11.2010 година, настоящият състав счита, че не е налице нито една от хипотезите за изменение на иска, визирани в чл.214, ал.1 от ГПК, за да е надлежно сезиран съдът да се произнесе извън предмета на делото, въведен с исковата молба.

Твърдените факти и направените искания с посочената молба по своята правна същност са предявяване на нови две обективно съединени искови претенции при условията на кумулативност. Такова обективно съединяване на претенции във висящо исково производство настоящият състав счита за процесуално недопустимо.

За да е налице изменение на предявена искова претенция по смисъла на чл.214, ал.1 от ГПК чрез изменение на основанието заявено с исковата молба, настоящият състав счита, че трябва да бъде заменено първоначално заявено основание с исковата молба с ново заявено такова, без да се изменя искането.

В настоящия казус се твърди като ново основание по смисъла на чл.214, ал.1 от ГПК неизпълнение на договорно задължение по смисъла на чл.79, ал.1, изречение първо от ЗЗД.

Под „основание” по смисъла на чл.214, ал.1 от ГПК се има предвид фактическото основание, юридическият факт, или фактическият състав, от който се твърди възникване и дължимост на претенцията, а не правното основание.

При неизпълнение на договорни задължения от два договора, дори и договорите да са от един и същи вид, се касае за две различни фактически основания, два различни фактически състава, от които възникват права. От неизпълнението на всеки един договор се претендират и различни суми. САМО сбора от двете твърдени задължения равни за размера на първоначално предявената с исковата молба претенция.

Заявяването на нови две фактически основания вместо заявеното в исковата молба фактическо основание, независимо от вида съединяване - кумулативно, алтернативно или евентуално, и твърдени възникнали задължения от всеки един договор в различен размер, е процесуално действие, което по своята правна същност е предявяване на нови обективно кумулативно съединени искови претенции вместо първоначалната. Това процесуално действие настоящият състав счита за процесуално недопустимо.

Изменението на иска в общия правен смисъле изменение на първоначално заявените с исковата молба фактическото основание, искане и страни, като в ГПК са регламентирани различни процедурни способи, начини за промяна на предмета на делото, въведен с исковата молба. За всяка една процедура са регламентирани задължителни изисквания.

Предявен с искова молба иск, е процесуално допустимо да бъде изменян по реда на чл.214, ал.1 от ГПК САМО чрез замяна на фактическото основание или петитума, а не чрез заявяване на повече от едно нови фактически основания и на повече от едно искане. Последното процесуално действие е обективно кумулативно съединяване на искови претенции, за което в ГПК са регламентирани други процедурни способи, НО НЕ И ВЪВ ВИСЯЩ ПРОЦЕС.

Когато във висящ исков процес се предявят нови искови претенции единственото допустимо и дължимо процесуално действие на съдае да откаже разглеждането им в образуваното производство и да постанови докладването на молбата, с която са предявени новите искови претенции, на съответния административен ръководител за администриране и разпределяне.

Като се е произнесъл по ново предявени искови претенции, които е процесуално недопустимо да приема за разглеждане в образуваното производство, без да се произнесе по предявената с исковата молба искова претенция, районният съд е излязъл извън предмета на делото, въведен с исковата молба, и е постановил процесуално недопустимо решение.

С оглед на изложеното решението на районния съд следва да бъде обезсилено по реда на чл.270, ал.3, изречение последно от ГПК и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по исковата претенция, предявена с исковата молба. Недопустимо е въззивният съд

В.ГР.Д.№/2012 г. ВТОС

да се произнася за пръв път по въведено с исковата молба спорно право, по което районният съд не се е произнесъл.

Въззивният съд счита, че не следва да се произнася по отношение на разноските, тъй като не се е произнесъл по съществото на спора - по основателността на предявените претенции. С оглед разпоредбите на чл.78 от ГПК съдът присъжда разноски при произнасяне по основателността на предявените претенции и при прекратяване на делото. При повторното разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и по разноските за водена на делото в настоящата инстанция с оглед изхода на делото в първа инстанция.

С оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното по реда и на основание чл.270, ал.3, изречение последно от ГПК Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № от 08.12.2011 година, постановено по ГР.Д.№ по описа за 2010 година на Павликенски районен съд, изцяло, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО, постановеноизвън предмета на делото, въведен с исковата молба, без произнасяте по предявената с исковата молба искова претенция.

ВРЪЩА делото на Павликенски районен съд за разглеждане и произнасяне по предявената искова претенция с исковата молба от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ______________ЧЛЕНОВЕ: 1._________________

2._________________

Решение

2

733C88099653372DC22579E40069D4D9