№ 20
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгени Г.ев
при участието на секретаря Йоана П. Петрова
като разгледа докладваното от Евгени Г.ев Гражданско дело №
20231100101518 по описа за 2023 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] И. К. заявява в искова молба от 15.12.2020 г., че на 01.10.2019 г. К.
Д. е нанесла с ръце удари по тялото и главата . От ударите И. К. е
получила:
1. счупване на средната фаланга на пети пръст;
2. кръвонасядания и хематоми в лявата теменна област.
[2] За извършеното К. Д. е била призната за виновна в извършване на
престъпление със споразумение, което е било одобрено от наказателния съд.
От уврежданията и случилото се И. К. е претърпяла болки и страдания, чието
обезщетяване тя оценява на 35 000,00 лева. К. Д. не е заплатила на И. К.
такова обезщетение. Затова И. К. моли съда да осъди К. Д. да заплати
1
35 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за забава
от 01.10.2019 г. - деня на увреждането - до окончателното изплащане на
сумата (исковата молба, л. 2-3 от дело 13 822/2020 г. на СГС; молбата
уточнение, л. 6 от настоящото дело).
2. На ответника
[3] К. Д. оспорва предявения иск. Тя заявява, че:
1. И. К. не е претърпяла всички увреждания, които твърди, а именно
кръвонасядания и хематоми в лявата теменна област;
2. от счупването на средната фаланга на петия пръст И. К. не е
претърпяла всички твърдени болки и страдания;
3. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова К. Д. моли съда да
отхвърли иска (писмения отговор, л. 56-58 от дело 13 822/2020 г. на СГС).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО
ДЕЛОТО
[4] Не се спори, че И. К. е била родена на ******* г. Тя основно е
работила с дясната си ръка в детска градина, но към 01.10.2019 г. е била
безработна (показанията на свидетеля К., л. 47-48 от делото на СГС).
[5] На 01.10.2019 г., между 19:15 часа и 19:45 часа в градинката пред
вх. „б“ на бл. 23 в ж. к. *******“ в София е възникнало спречкване между И.
К. и К. Д., която е нанесла удари на И. К. в присъствието на други граждани.
От тях И. К. е получила: 1. счупване на средна фаланга на пети пръст на
лявата ръка; 2. хематоми и охлузвания в областта на главата (споразумението,
л. 4-5 от делото на СРС; съдебно-медицинската експертиза, л. 36-42 от делото
на СГС, която съдът цени като частен свидетелстващ документ; показанията
на свидетеля Т., л. 49 от делото на СГС).
2
[6] На 19.11.2020 г. К. Д. е сключила споразумение с прокуратурата,
което съдът е одобрил. С него К. Д. се е признала за виновна в извършването
на престъпление по чл. 129, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК – нанасяне на средна
телесна повреда на И. К. чрез счупване на средната фаланга на петия пръст на
лявата ѝ ръка (споразумението, л. 4-5 от делото на СРС).
[7] За да заздравее счупването, лекарите са поставили гипс на ръката
на И. К., който тя е носила около един месец (показанията на свидетелят К., л.
47-48; показанията на свидетеля Т., л. 49 от делото на СГС). През това време
счупеният пръст я е болял, а за личното обслужване са помагали съпругът
и дъщеря (показанията на свидетеля К., л. 47-48 от делото на СГС). Все
още понякога И. К. изпитва болки в счупения пръст (пак там).
[8] Не се спори, че К. Д. не е заплащала на И. К. обезщетение за
неимуществени вреди. И. К. е заплатила: 2 300,00 лева адвокатско
възнаграждение (л. 39 от делото на СРС); 5,00 лева за съдебно удостоверение
(л. 18 от делото на СГС). Тя не дължи държавна такса. К. Д. е заплатила
1 600,00 лева на адвокат (л. 46 от делото на СГС); 30,00 лева за разпит на
свидетел (л. 32 от делото на СГС).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[9] И. К. е предявила иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Искът е частично
основателен за 5 000,00 лева и съдът го уважава за тази сума.
1. По иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
[10] Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за
3
уважаването на иска са:
1. К. Д. да е извършила действие;
2. това действие да е било противоправно;
3. И. К. да е претърпяла вреда от действието на К. Д.;
4. К. Д. да е извършила действието виновно;
5. К. Д. да не е заплатила на И. К. обезщетение за неимуществени
вреди.
[11] Съдът установи, че:
- на 01.10.2019 г. К. Д. противоправно и виновно е нанесла на И. К.
удари, от които И. К. е получила увреждания;
- от уврежданията И. К. е претърпяла болки, страдания и неудобства;
- К. Д. не е заплатила на И. К. обезщетение за неимуществени вреди.
Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът следва да
определи размера на обезщетението.
[12] От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на
определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не
следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка
(решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема,
че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към 01.10.2019
г.
[13] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението.
[14] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:
1. характерът на увреждането;
4
2. начинът на извършването му;
3. обстоятелствата, при които е извършено;
4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;
5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
(т. II от ППВС 4/1968 г.);
6. конкретните икономически условия към момента на увреждането
(решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д.
299/2011 г.);
7. практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в
период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на
ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)
[15] Съдът установи, че към 01.10.2019 г. И. К. е била на 32 години.
Съдът също установи, че на тази дата К. Д. е нанесла на И. К. удари, в
присъствието на други граждани в градинката пред вх. “б” на бл. *******”.
От ударите И. К. е получила: счупване на средна фаланга на пети пръст на
лявата ръка; хематоми и охлузвания в областта на главата
[16] За да заздравее счупването, лекарите са поставили гипс на ръката
на И. К., който тя е носила около един месец. През това време счупеният
пръст я е болял, а за личното обслужване са помагали съпругът и
дъщеря ѝ. Все още понякога И. К. изпитва болки в счупения пръст.
[17] Съдът откри решение на САС 504-2023-10-ти с-в по в. гр. д.
3 117/2022 г. Негов предмет е било обезщетяването на неимуществени вреди
от счупването през 2017 г. на средна фаланга на пети пръст на лявата ръка с
изкълчване на проксималната интерфалангеална става – увреждане, близко,
но по-тежко от настоящото. С решението си САС е определил обезщетение от
5 000,00 лева.[1] Икономическата обстановка в страната се е подобрявала от
2017 г. до 01.10.2019 г., като това се е отразило на минималната работна
заплата (МРЗ), която е била:
5
- 460,00 лева към 2017 г.[2];
- 560,00 лева към 01.10.2019 г.[3].
[18] Съдът отчита:
- всички установени обстоятелства, както и факторите, свързани с
определянето на обезщетението за неимуществени вреди;
- че увреждането на ръката на И. К. е било по-леко от това, предмет на
обезщетяване на цитираното решение на САС, въпреки че към 2019 г.
икономическата обстановка е била по-добра, отколкото към 2017 г.;
- И. К. е имала хематоми и охлузвания по главата. Затова съдът приема,
че 5 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от И. К.. Затова съдът осъжда К. Д. да заплати на И. К. 5 000,00
лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата
над 5 000,00 лева до 35 000,00 лева.
2. По разноските
[19] И. К. търси разноски. Тя е направила такива за 2 305 лева.
[20] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 5 000,00 лева при
предявен размер от 35 000,00 лева. Затова съдът осъжда К. Д. да заплати на И.
К. 329,29 лева разноски по делото (2 305,00х5 000,00/35 000,00). На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда К. Д. да заплати по сметка на СГС 200,00
лева държавна такса (5 000,00х0,04).
[21] К. Д. също търси разноски. Тя е направила такива за 1 630,00 лева.
[22] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 30 000,00 лева
при предявен размер от 35 000,00 лева. Затова съдът осъжда И. К. да заплати
6
на К. Д. 1 397,14 лева разноски по делото (1 630,00х30 000,00/35 000,00). Ето
защо съдът
[1] САС е установил че вследствие на ПТП ищецът е получил счупване на средна фаланга
на пети пръст на лява ръка със сублуксация на ИФС (проксималната интерфалангеална
става). Ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност 122 дни. Полученото
травматично увреждане не се е отразило на захвата на лявата ръка.
[2] ПМС № 141/13.07.2017 г.
[3] ПМС № 320/20.12.2018 г.
РЕШИ:
[23] ОСЪЖДА К. П. Д. да заплати на И. А. К. следните суми:
- 5 000,00 лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане от 01.10.2019 г. плюс законната лихва от 15.12.2020 г. до
окончателното изплащане;
- 329,29 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;
2. на СГС – 200,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК. И. К. е с адрес в гр. София, ж. к. *******“, бл. ******* К. Д. е с адрес в
гр. София, ж. к. *******“, бл. *******.
[24] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на И. А. К. срещу К. П. Д.
за разликата над 5 000,00 лева до пълния предявен размер от 35 000,00 лева.
[25] ОСЪЖДА И. А. К. да заплати на К. П. Д. 1 397,14 лева на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.
[26] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[27] Ако ответницата обжалва решението изцяло, с въззивната си
жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на
7
100,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако го обжалва частично, 2%
от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната
жалба. Ищцата не дължи държавни такси и разноски.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8