Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                  2012 година                                                       гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

Бургаският   районен    съд                                                                       ІІ   наказателен състав

На петнадесети ноември                                                         две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: СВЕТЛИН ИВАНОВ

Секретар: Диана Пеева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Иванов наказателно от административен характер дело номер 3335 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН  и е образувано по повод жалбата на К.Х. П. ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 3769 от 23.07.2012 г., издадено от А. А. – началник група в Сектор „ПП” при ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.259 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, на жалбодателката е наложена „Глоба” в размер на 400 лева.

Жалбоподателката се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител-адвокат, който поддържа жалбата, излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като автомобилът на П. бил в покой в момента на произшествието, и към същия момент спрямо него била в ход процедура по неговото бракуване, обосновава липса на административно нарушение и нарушение на материалния закон при издаване на наказателното постановление, моли за неговата отмяна на тези основания.

Наказващият орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител, не взема отношение по жалбата.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима – подадена в срок от легитимирано да обжалва лице, а по същество – и за основателна, но на различни от поддържаните в жалбата и пред съда основания.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, поради което действително следва да бъде отменено.

По делото не е спорно, че жалбодателката е собственик на л.а.”***” рег. № ****, който държала паркиран в гр.****”, на ул. „****. На 19.06.2012 г. около 12.30 часа водач на друг автомобил, при неубедена маневра за излизане от реда на паркираните на ул. „Янтра” автомобили, допуснал пътнотранспортно произшествие с паркирания автомобил на жалбодателката, като му причинил имуществени увреждания. За произшествието било съобщено в Сектор „ПП”-гр.Бургас след 2 дни – на 21.06.2012 г. (молба нал. 21).

На 01.07.2012 г. свид.И.Т.–младши автоконтрольор в  Сектор „ПП” при ОДМВР-гр.Бургас посетил местопроизшествието, което не било запазено. При извършения оглед и проверка на документите на собствениците и водачите на автомобилите, участвали в произшествието, Т. установил, че автомобилът на жалбодателката е надлежно регистриран в страната и не е спрян от движение, но към датата на произшествието и към датата на проверката, П. не е сключила задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към тези дати.

 За така установеното, Т. съставил Протокол за ПТП № 1252007 от 01.07.2012 г. (л.7), а срещу П.  - Акт за установяване на административно нарушение № 3769 (бланков № 479899) от 01.07.2012 г.(л.9). В акта от фактическа страна описал деянието като липса на сключена от собственика на автомобила П. застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за автомобила, валидна към датата на произшествието – 19.06.2012 г., което квалифицирал като  нарушение по чл. 249 ал. 1 вр. чл. 249 т.1 от КЗ. Екзепляр от акта бил връчен на жалбодателката при съставянето му срещу подпис, без възражения.

Впоследствие, въз основа на този акт било издадено атакуваното наказателно постановление (л.8). В постановлението вече, като нарушение от фактическа страна е посочено, че жалбодателката управлява лекия автомобил, и като невинен участник в ПТП, не представя сключена застраховка „ГО” за автомобила, а след това е възпроизведен бланкетно текст в смисъл, че П.  „…притежава МПС, регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение, но не е сключила договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите във връзка с чл. 249 т.1”, с което е нарушил чл. 259 ал.1 т.1 КЗ. За така описаното и квалифицирано деяние, на жалбодателката на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ била наложена „Глоба” в размер на 400 лева.

Описаната фактология съдът извлече от материалите по административнонаказателната преписка и писмените доказателства, представени с жалбата и отделно в съдебно заседание, приети в съдебното производство. По фактите няма спор и между страните.

Съвършено очевидно е, че жалбодателката П. действително е осъществила административно нарушение, понеже притежава регистрирано в страната моторно превозно средство, което не е спряно от движение, но към 19.06.2012 г. не е сключила задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за автомобила. Съвършено ирелевантно е обстоятелството, че в момента на произшествието автомобилът на жалбодателката е бил в покой и тя не го е управлявала. Задължението за сключване на посочената задължителна застраховка съгласно чл. 259 ал.1 т.1 от КЗ възниква при вече указаните две предпоставки  - лицето да притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение, и към тези условия не спада изискването автомобила да се управлява.

Въпреки безспорния факт на нарушението, при издаване на наказателното постановление са допуснати груби процесуални нарушения. Най-напред, в постановлението се сочи, че жалбодателката управлявала МПС (което е фактически невярно и се опровергава от констатациите в протокола за ПТП), и като участник в ПТП, не представила сключена застраховка „ГО” за автомобила, а след това фактическо описание е възпроизведено общото законовото правило по чл. 259 ал.1 т.1 КЗ. По този начин, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, е вътрешно противоречиво, защото се твърди, че застраховка не е представена, а се цитира и сочи текста на чл. 259 ал.1 т.1 от КЗ, който изисква застраховка да се сключи, а не да се носи и представя. За сравнение, съгласно описанието на същото деяние в акта, то се състои в  несключване на застраховка „ГО”, което е фактически вярно, но на свой ред води до несъвпадение на фактите, констатирани от актосъставителя, с фактите, възприети от наказващия орган при издаване на постановлението. Непредставянето на полицата, при наличие на валидно сключена застраховка, може да е нарушение само по чл. 100 от ЗДвП, но не и по посочените текстове от КЗ. В постановлението за пръв път се твърди липсата на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” във връзка с чл. 249 т.1, без да се сочи за коя година и от кой нормативен акт е цитирания член, и правната квалификация на нарушението е по чл. 259 ал.1 т.1 от КЗ, докато в акта правната квалификация на деянието е различна  - по чл. 249 ал. 1 вр. чл. 249 т.1 от КЗ. Освен различието в цифровото изразяване на нарушените законнни разпоредби, дадената в акта квалификация е и некоректна (невярна). С деянието няма как да е била нарушена нормата по чл. 249 т.1 от КЗ, която определя единствено кои са задължителните видове застраховки, без да съдържа каквито и да е конкретни задължения за водачите на МПС, техните собственици или други лица. На практика, с наказателното постановление е санкционирано нарушение, каквото не е било установено с акта, различни са нарушените законни разпоредби, и отделно е налице вътрешно противоречие на фактите, посочени във фактическото описание на деянието в самото наказателно постановление. Тези съществени принципни несъвпадения, наред с неправилното издирване и прилагане на относимите материалноправни норми, нарушени с деянието, несъмнено лишават жалбодателката от възможността и правото да узнае в какво точно е уличена, т.е. да е наясно с всички обективни и субективни елементи на нарушението и коректната му правна оценка, за да организира навременна и адекватна защита в производството.

Коментираните съществени нарушения на процесуалния и материалния закон са неотстраними във фазата на съдебния контрол за законосъобразност по реда на чл. 59-63 от ЗАНН, поради което за съда не остава друга възможност, освен да отмени изцяло постановлението на изложените основания. По тези съображения и на основание чл.63  ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, ІІ наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3769 от 23.07.2012 г., издадено от А. А. – началник група в Сектор „ПП” при ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.259 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, на К.Х. П. ЕГН ********** *** е наложена „Глоба” в размер на 400 лева..

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.Бургас.

 

                                                                                                                                                                                                                                            Районен съдия:    Светлин Иванов

 

Вярно с оригинала:

Секретар: Т. Т.