Решение по дело №11341/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2256
Дата: 18 август 2022 г.
Съдия: Свилен Станчев
Дело: 20211100111341
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2256
гр. София, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20211100111341 по описа за 2021 година
прецени:
Делото е образувано по предявени от А.И.. В. срещу „ЗК Л.И.“ АД гр.
София осъдителни искове с правно основание чл. 432 от КЗ, за заплащане на
застрахователни обезщетения в размер на 50 000 лева за неимуществени
вреди – болка и страдание и 1519,40 лева за имуществени вреди – разходи за
лечение, настъпили вследствие ПТП на 28.10.2020 г. в гр. София бул. *******
с твърдение за виновното му причиняване от водача на л.а. „БМВ 530Д“ с рег.
№ *******С.
Пълномощникът на ищеца А.И.. В. излага, че на 28.10.2020 г. около
22:40 часа, в гр. София, л.а. „БМВ 530 Д“ с. per. № ******* (номерът посочен
погрешно) при движение по бул. „Ал.. Малинов“ в посока от бул.
„Цариградско шосе“ към бул. „А. Сахаров“, в района на кръстовището с ул.
„*******, реализирал ПТП със навлезлия в кръстовището за маневра ляв
завой, и движещ се в обратната посока л.а. „Фолксваген Голф“ с per. №
******* управляван от ищеца. При произшествието като водач на л.а.
„Фолксваген Голф“ с per. №******* е пострадал ищецът. Според
пълномощника на ищеца, причината за ПТП били неправомерните действия
на водача на л.а. „БМВ 530 Д“, per. № ******* който движейки се с
несъобразена скорост, в района на кръстовище и при наличие на изтеглящ се
от кръстовището автомобил, на зелен сигнал на светофарната уредба не
намалил скоростта, не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП и
виновно причинил телесни увреждания на А.В.. Произшествието било
посетено от служители на МВР, при което бил съставен констативен
протокол № К-547 и било образувано досъдебно производство.
След произшествието ищецът бил приет по спешност в УМБАЛ „Св.
Анна“ гр. София. В болничното заведение били установени 5 порезно-
1
контузии рани по темето и тила, дълбока порезна рана над дясно коляно с
дължима 8 см, фрактури на 6-то, 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то ребра вляво, както
данни за фрактура на акромиалния край на дясна клавикула. Пострадалият
бил приет с окончателна диагноза- contusion thoracis, fr-ra costae VI sin, fr-
ra claviculae dextra, contusion capitis в хирургичното отделение на
болничното заведение, където разкъсно-контузните рани в теменно- тилната
област били обработени с около 30 шева, а раната в областта на дясното бедро
с 5 шева. Проведено било консервативно лечение с водно- солеви разтвори,
антибиотици и обезболяващи. На 31.10.2021 ищецът бил преведен в Клиника
по ортопедия към УМБАЛ „Св. Анна“ АД- София, където на 03.11.2020г.
било пристъпено към оперативна интервенция. Същата е извършена като чрез
достъп над акромиалния край на дясна ключица, по остър и тъп начин
послойно е достигнато до фрактурата. Извършена била кръвна репозиция под
рьо-контрол и остеосинтеза с Ноок- плака и винтове. Направена била
иригация със серум, щателна хемостаза и раната била зашита послойно.
Поставена била стерилна превръзка. Ищецът бил изписан от болничното
заведение на 05.11.2020г. за домашно лечение с указания за спазване на
хигиено-диетичен режим, назначеното медикаментозно лечение и
антикоагулантна профилактика до 30-я следоперативен ден.
Уврежданията, претърпени от ПТП, причинили на ищеца силни болки и
страдания, които продължавали и към момента на предявяване на иска. През
възстановителния период ищецът следвало да изпълнява щадящ режим, без
физическа активност и натоварване, което е пречело на самообслужването и
посрещането със собствени сили на обикновените битови потребности като
хранене и обличане, за задоволяване на които той е получавал помощ от
своите близки. В резултат на увредата на дясна ръка ищецът не можел да си
служи с нея, счупването на ребрата довело до затруднения в дишането, а
болката в главата и крайниците вследствие порезните рани допълнително
увредили общото му състояние. Това се отразило и на емоционалното
състояние на ищеца, който станал тревожен и потиснат, със занижена
самооценка и самочувствие, получил нарушения на съня.
За лечението и възстановяването си ищецът направил и имуществени
разходи на стойност 1519,40 лева.
За автомобила, с който според ищеца било причинено виновно ПТП,
била сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество,
обективирана в застрахователна полица № BG/22/119003138785, валидна към
датата на събитието. Ищецът предявил извънсъдебна претенция към
застрахователното дружество на 31.03.2021 г., но дружеството отказало
изплащане на застрахователно обезщетение на 06.07.2021 г.
На основание изложените обстоятелства, в исковата молба се прави
искане до съда да осъди ответника „ЗК Л.И.“ АД гр. София да заплати на
ищеца А.И.. В. застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лева за
претърпени неимуществени вреди и обезщетение в размер на 1519,40 лева за
претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.06.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата.
2
Ответникът „ЗК Л.И.“ АД гр. София оспорва иска със следните
възражения:
- оспорване на твърдения механизъм на ПТП и твърдението за вина на
водача на л.а. БМВ С.ТС., с твърдение за настъпване на ПТП по вина на
ищеца;
- алтернативно възражение за съпричиняване от ищеца, поради
допуснати от нетова страна нарушения на чл. 20 ал. 2, чл. 21, чл. 37, 38 и чл.
50 от ЗДвП и твърдение за управление на автомобила от ищеца без поставен
предпазен колан;
- оспорване на твърденията за претърпени вреди в резултат на ПТП и
тяхната причинна връзка с виновно поведение на застрахования водач;
- възражение срещу размера на претендираното обезщетение;
- оспорване на претенцията за законна лихва.
Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
По делото не се спори и е прието за ненуждаещо се от доказване, че е
бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“
с ответника „ЗК Л.И.“ АД гр. София за л.а. „БМВ 530 Д“ с рег. № *******
обективиран в застрахователна полица № BG/22/119003138785, валидна към
28.10.2020 г. Приет е за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът на
настъпило ПТП на 28.10.2020 г. около 22:00 ч. в гр. София на кръстовището
на бул. „Александър Малинов с ул. „Анна Ахматова“ между л.а. „БМВ 530 Д“
с рег. № ******* управляван от С.ТС., и л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №
******* управляван от А.И.. В..
Механизмът на произшествието се установява от показанията на
разпитаните свидетели, материалите по досъдебното производство и
комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Установено
е, че на 28.10.2020 г. около 22:40 ч. в гр. София по бул. „Александър
Малинов“ в посока от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Андрей Сахаров“
се движел л.а. „БМВ 530Д“ с рег. № ******* управляван от свидетеля С.ТС.
със скорост над 70 км/ч (според КСМАТЕ 76 км/ч, според показанията на св.
С. – около 100 км/ч). При приближаване на автомобила към кръстовището на
бул. „Александър Малинов“, от платното за насрещно движение ищецът А.И..
В. предприел маневра завой наляво с управлявания от него л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № *******. За двата автомобила е действал зелен сигнал на
светофарната уредба. Произлязъл удар между л.а. „БМВ“ и л.а. „Фолксваген“
в района на кръстовището, в продължението на платното за движение към
бул. „Андрей Сахаров“. Вследствие удара л.а. „Фолксваген“ се възкачил на
десния тротоар, където се устанивил в покой, а л.а. „БВМ“ продължил
движението си и спрял след кръстовището на около 45 метра след мястото на
удара (оглед ДП л. 13-14, САТЕ л. 100).
Според заключението на вещото лице по автотехническата част на
КСМАТЕ, при установените скорости на движение на двата автомобила –
съответно 76 км/ч на л.а. „БМВ“ и 23,6 км/ч на л.а. „Фолксваген Голф“, при
3
предприемането на маневрата завой наляво и навлизането в кръстовището
управляваният от ищеца В. л.а. „Фолксваген Голф“ е попадал в опасната зона
за спиране на л.а. „БМВ“ и ударът между двете МПС е бил непредотвратим
чрез аварийно спиране. Ударът е могъл да бъде избегнат при движение на л.а.
„БМВ със скорост, не по-висока от 66 км/ч (КСМАТЕ л. 104).
Характерът и тежестта на травматичните увреждания и механизмът на
тяхното причиняване се установяват от приложената по делото медицинска
документация и заключението на комплексната експертиза. Вследствие
произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания:
контузия на главата с 5 порезно-контузни ранипо темето и тила; порезна рана
над дясното коляно ; контузия на гръден кош с установено безспорно
счупване на шесто ребро; изкълчване на дясна раменна става в ключечно-
лопатковата част (акромио-клавикуларно) със счупване на дясна ключица в
областта на ставата. Според вещото лице по медицинската част на
експертизата (отговор на 11 въпрос) травматичните увреждания в областта на
главата са получени по механизъм, съчетаващ удар в твърд тъп предмет и
порязване, вследствие счупване на стъкло на автомобила. Травмата на
гръдния кош е причинена от удар в интериора на автомобила отляво,
травмата на дясна раменна става и счупването на дясната ключица е
причинено от удар върху предно дясната част на рамото и според вещото
лице е възможно да се причини от достигане на дясното рамо до интериора на
автомобила.
Травматичните увреждания наложили приемането на ищеца след
произшествието на 29.10.2020 г. в УМБАЛ „Света Анна“ за лечение. На
31.10.2020 г. ищецът постъпил в клиниката по ортопедия и травматология в
същото лечебно заведение, където на 03.11.2020 г. било проведено
оперативно лечение на дясна акромиоклавикуларна става чрез извършване на
кръвна репозиция под рьо-контрол и остеосинтеза с Hook-плака и винтове.
Ищецът бил изписан на 05.11.2020 г. Според заключението на комплекснната
експертиза (л. 107-108) травмите в областта на главата и дясното коляно били
с период на възстановяване 2 седмици, а травмата на гръдния кош около 3-4
седмици, в който период отшумяват усещанията за болка. От медицинската
документация са налице данни за усложнения във връзка с травмата на
дясната раменна става, свързани с „посттравматична ограничена
подвижност“. Затруднения в движението на дясната ръка се установяват и от
показанията на свидетелката И.Г.Б. (с.з.10.02.2022 г. л. 77-78).
От представеното решение на НЕЛК се установява, че травматичното
увреждане на дясната раменна става довело до трайно намаление на
трудоспособността на ищеца – според експертното решение намалението е
оценено на 50%. Според показанията на свидетелката Бетева, след
проведеното болнично лечение ищецът бил в невъзможност да си служи с
дясната ръка и до момента изпитвал затруднения при нейното движение. По
време на възстановителния период имал нужда от чужда помощ за
ежедневните си нужди. Травматичните увреждания довели както до
влошаване на здравословното му състояние, така и до отрицателни промени
и в неговото емоционално-психично състояние.
4
Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи:
При безспорно установеното управление на л.а. „БМВ“ от водача С.ТС.
със скорост над разрешената от 50 км/ч, съдът намира за доказано
извършеното от водача на л.а.“БМВ 530Д“ с рег. № ******* за който е
сключена застраховка с ответника, нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението е в пряка причинна връзка с ПТП, защото според заключението
на вещите лица по комплексната експертиза, при движение с разрешената за
този пътен участък скорост от 50 км/ч водачът на л.а. „БМВ“ е могъл да
избегне удара с управлявания от ищеца В. л.а. „Фолксваген Голф“, който на
кръстовището е извършвал маневра завиване наляво. Безспорно е установена
причинната връзка на ПТП с настъпилите травматични увреждания на ищеца.
По делото не са събрани доказателства, изключващи вината на водача на л.а.
„БМВ“, поради което не е оборена презуммпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД за
виновно причиняване на вредите. Налице е застрахователно събитие по
смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ, което е основание за
възникване на задължение на ответника да заплати застрахователно
обезщетение за вреди.
Претенцията на ищеца е за неимуществени вреди в размер на 50 000
лева и имуществени вреди в размер на 1519,40 лева. Причинените
неимуществени вреди се изразяват в претърпените вследствие
произшествието травматични увреждания, част от които – травмата на
дясната раменна става, наложили оперативно лечение; липсата на пълно
възстановяване функциите на дясната ръка и настъпилата вследствие на част
от уврежданията трайно намалена трудоспособност, определена на 50% с
решение на НЕЛК; интензивността и продължителността на болките и
страданията; и отрицателните емоционално-психични промени при ищеца.
Това обуславя извода на съда, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди е предявеният от 50 000 лева.
Претърпените имуществени вреди се изразяват в направените разходи
за лечението на ищеца, удостоверени по делото с платежни документи (л. 23-
25). Общият размер на направените разходи е 1519,40 лева.
Така определеното като справедливо обезщетение следва да се намали,
поради безспорно установеното съпричиняване от страна на ищеца. При
анализ на механизма на ПТП безспорно се установява причинната връзка
между настъпилото произшествие и предприетата от ищеца В. маневра завой
наляво на кръстовището. Според заключението на комплексната експертиза в
автотехническата част, при възприемане на маневрата на л.а. „Фолксваген
Голф“ от водача на л.а. „БМВ“, последният се намирал на 52,2 м преди
мястото на удара. Не са установени крайпътни съоръжения или други
елементи на инфраструктурата, които да ограничават видимостта на водачите.
Поради това, преди и в началото на предприемане на маневрата завиване на
ляво, ищецът е могъл да възприеме движещия се в платното за насрещно
движение на бул. „Александър Малинов“ л.а. „БМВ“ и е бил длъжен да го
пропусне. Като е предприел маневрата завиване наляво, без да пропусне
насрещно движения се автомобил, ищецът е нарушил чл. 37 ал. 1 от ЗДвП,
което нарушение е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
5
Налице е съпричиняване и поради установеното по делото нарушение
на задължението на ищеца по чл. 137а ал. 1 ЗДвП да управлява МПС с
предпазен колан. Част от установените по делото травматични увреждания –
контузия на теменно-тилната част на главата и порезните рани в областта на
главата са били причинени от удар в дясното стъкло последван от счупване на
стъклото, а травмата на дясната раменна става и счупването на дясната
ключица, са били причинени от удар в дясната седалка (КСМАТЕ л. 108).
Според заключението на вещите лица, поставеният колан би предотвратил
контузията на теменно-тилната област на главата и нараняванията, както и би
намалил по тежест контузията на дясната раменна става. Представителят на
ищеца излага довод, че нараняванията в областта на главата са могли да
бъдат причинени от летящи стъкла след счупването на прозореца на дясната
врата. Този механизъм обаче не обяснява контузията на теменно-тилната
област на главата. Тази контузионна травма би могла да се получи единствено
от съприкосновение на теменно-тилната част на главата с интериора на
автомобила. Такова съприкосновение не би произлязло при поставен
предпазен колан. Порпади това, съдът намира за безспорно доказано, че по
време на ПТП ищецът не е бил с поставен предпазен колан, което е в
причинна връзка с част от настъпилите травматични увреждания и също е
основание за намаление на обезщетението поради съпричиняване.
С оглед допуснатите от ищеца нарушения и тяхната причинна връзка с
настъпилото ПТП и травматичните увреждания, съдът определя степента на
съпричиняване на 40%. Поради това, приетото от съда за справедливо
обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лева следва да се намали на
30 000 лева, а обезщетението за имуществени вреди от 1519,40 лева следва да
се намали на 911,64 лева.
Върху тези размери на обезщетенията ответникът дължи заплащане на
законна лихва от дата 01.07.2021 г. – датата следваща изтичането на
тримесечния срок по чл. 496 а. 1 от КЗ до окончателното изплащане.
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 480 лева, а
на СГС частта от държавната такса, от която ищецът е бил освободен, в
размер на 1117,89 лева, според уважената част от иска. Възнаграждението по
чл. 38а от ЗА на представителя на ответника, според цената на исковете, е: за
иска за неимуществени вреди – 2436 лева с ДДС, и за иска за имуществени
вреди – 403,63 лева с ДДС, или общо 2839,63 лева. От тази сума ответникът
дължи на адвокат М.Н.-Т. 1703,78 лева, според уважената част от иска.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 280 лева
според отхвърлената част от иска. Съдът определя в полза на ответника
юрисконсултско възнаграждение от 450 лева, от които ищецът следва да
заплати 180 лева според отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „ЗК Л.И.“ АД гр. София, ЕИК *******, адрес за призоваване: гр.
6
София бул. „******* да заплати на А.И.. В. ЕГН **********, адрес: гр. София
ж.к. „******* вх. ******* ап. 23 сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от
травматични увреждания, и сумата от 911,64 лева (деветстотин и единадесет
лева и шестдесет и четири стотинки) обезщетение за имуществени вреди –
разходи за лечение, настъпили вследствие ПТП на 28.10.2020 г. в гр. София
на кръстовището на бул. „Александър Малинов и ул. „Анна Ахматова“,
виновно причинено от С.ТС. при управление на л.а. „БМВ 530Д“ с рег. №
******* ведно със законната лихва върху тези суми от 01.07.2021 г. до
окончателното изплащане, като на основание чл. 50 ал. 2 ЗЗД отхвърля
иска за неимуществени вреди в частта му над 30 000 лева до предявения
размер 50 000 лева и иска за имуществени вреди над 911,64 лева до
предявения размер 1519,40 лева, поради съпричиняване.
Осъжда „ЗК Л.И.“ АД гр. София да заплати на А.И.. В. разноски в
размер на 480 лева, на СГС държавна такса в размер на 1117,89 лева и на
адвокат М.Н.-Т. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на 1703,78 лева с
ДДС, според уважената част от исковете.
Осъжда А.И.. В. да заплати на „ЗК Л.И.“ АД гр. София разноски в
размер на 280 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева
според отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7