Определение по дело №89/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС.

Образувано е по иск на държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, а последният чрез О. У. на О. С., в която се твърди, че държавата била собственик на природна забележителност, пещера "Дяволското гърло", находяща се в с. Триград, О. Д., подробно описана в акт за публична държавна собственост № **/06.01.2010г. на О. У. на О. С., която попада в имоти №**, №** и №** от държавния горски фонд, и част от защитената местност с международно значение "Триградско ждрело". Твърди се, че поради спор за ползването на пещерата с О. Д., областният У. на О. С. постановил заповед от 22.04.2010г., с която иззел описания недвижим имот, тъй като се ползувал без основание от О. Д.. Заповедта била отменена с влязло в сила съдебно решение №304/04.11.2010г. по адм.дело №**/2010г. на АС-С., тъй като преюдициално на изземването било решаване на спора за собственост между страните. Твърди се, че ответникът О. Д. се легитимирал като собственик с два акта за общинска собственост №*/13.12.95г. и акт №**/30.06.98г. на О. Д.. И двата акта нямали правосъздаващ ефект, тъй като били съставени в нарушение на закона, първият, тъй като пещерата не била обект от общинска инфраструктура, по смисъла на §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, а вторият акт, тъй като бил съставен без да има ново фактическо и правно основание, а само на основание първия акт. Твърди се, че пещерата била природна забележителност, обект с национално и международно значение и като такава била публична държавна собственост. Моли съда да признае за установено спрямо ответника О. Д., че държавата е собственик на описаната недвижима вещ, както и й присъди направените разноски. В с.з. чрез юриск. Василева и адв. Сираков, поддържа иска.

Ответникът, О. Д., чрез адв. Р. оспорва иска. Искът за собственост бил недопустим, всъщност бил предявен владелчески иск. Твърди, че О. Д. била собственик на описаната вещ, тъй като надлежно е актувала имота като публична общинска собственост с двата посочени по-горе акта. Не се спори, че защитена територия бил имот № **, но не и самата пещера, собствеността върху която била спорна. Предявил е и насрещен иск по чл.108 ЗС, да се признае за установено спрямо държавата, че собственик на пещерата е О. Д., както и да се осъди държавата да й предаде владението върху нея. Претендира направените по делото разноски.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Фактите по делото не са спорни, спорна е правната им квалификация. Всъщност и двете страни депозират насрещни твърдения, че собствеността върху спорния имот е публична, респективно държавна и общинска, а от страна на ответника по главния иск и че държавата неоснователно владее имота.

Със заповед № **/06.12.63г. на председателя на Комитета по горите и горската промишленост, на основание чл.3 от Указа за защита на родната природа, местността "Триградско ждрело", находяща се в местността "Т." край с. Триград, Смолянски окръг, попадаща в отдели **, ***, *** и *** по действащия към момента лесоустройствен проект в държавния горски фонд, в района на горското стопанство на с. Т., с обща площ 259.6ха, е обявена за защитена местност. Заповедта е обнародвана в ДВ бр.14/18.02.66г., като основанието за това е, че в нея се намират интересни скални образувания, ендемична растителност, водопади и забележителни природни красоти.

С разпореждане №26/31.01.64г. на Министерския съвет, стопанисва-нето и експлоатацията на пещерите, с изключение на тези, за които има отделно решение, се предоставя на Българския туристически съюз. Няма данни по делото, за пещерата "Дяволското гърло", да е постановено отделно решение, с което стопанисването й се предоставя на друга организация. Представено е удостоверение на л.24 от делото на Министерството на младежта и спорта, според което към момента на издаването му пещерата е заведена като туристически обект в публичния регистър на спортните обекти и обекти за социален туризъм, на основание чл.48а от Закона за физическото възпитание и спорта, и се стопанисва от БТС.

Със заповед №988/04.11.93г. на министъра на околната среда и водите, местността "Тр. ж.", в границите на която към този момент се намира и пещерата "Дяволското гърло", е обявена за защитен природен обект с международно значение.

Границите на защитената местност "Триградското ждрело" окончател-

но са определени със заповед №РД-429/18.06.07г. на министъра на околната среда и водите, обнародвана в ДВ бр.61/27.07.07г. Заповедта е издадена на основание чл.42, ал.5 във вр. с чл.41, т.2 ЗЗТ, с цел опазване освен на защитените и ендемични растителни и животински видове, така и на забележителните природни образувания, карбонатни сипеи, пещери, водопади, извори на твърди /варовити/ води, като промените в границите на защитената местност върху площ от 6856.2дка се вписват в Държавния регистър на защитените територии.

С бланка на акт за държавна собственост №9/13.12.95г. на ОбНС- Д., пещерната зала "Дяволското гърло" с площ 3700 кв.м., тунел с дължина 150 линейни метра и паркинг пред входа, в местността "Тр. ж." стопанисван от БТС, е актуван като държавна собственост. В правното основание за актуването му е посочен §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, т.е. на посоченото основание, с влизане на този текст в сила след обнародване в ДВ бр.49/30.05.95г., в собственост на общините преминават обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Актуването на това основание обяснява и поправката с машинописна разредка от държавна на общинска собственост в титулната част на акта.

С писмо В.№05-00-8/24.10.97г. на администрацията на О. Пловдив /л.168-169 от адм. дело №191/09г. на АС-С./, подписано от областния У. на О. Пловдив и със запетая за председателя на Комитета за младежта физическото възпитание и спорта, адресирано до кмета на О. Д. и председателя на общинския съвет на О. Д., на последните се предлага да се определят спортните обектипо списък-приложение №1, държавна собственост, които съгласувано с общинските съвети след деактуване като държавна собственост, да преминат в собственост на О. Д.. Списъкът на л.170-171 включва и пещера "Дяволско гърло", наред впрочем с хижа "Триградски скали". С решение №98/18.11.97г. на ОбНС-Д. /л.33 от същото дело/, съветът е решил преминаване на посочените спортни и туристически обекти, включително пещера "Дяволско гърло", в собственост на О. Д.. Въз основа на това решение е съставен и втори акт, вече за общинска собственост, на пещера "Дяволското гърло", №97/30.06.98г. на О. Д..

С акт за публична държавна собственост №3306/06.01.2010г. на О. У. на Смолянска О., пещерата е актувана като публична държавна собственост. Не се спори, че тя се владее от държавата, въпреки че заповедта за изземването й №АП-03-15-604/22.04.2010г. на областния У. на Смолянска О. е отменена с влязло в сила съдебно решение.

Относно индивидуализацията на спорния обект е изслушана тройна съдебно-техническа експертиза. Същият е нанесен на комбинирана скица на л.152 и попада в имоти №№ **, **** и ** по картата на възстановената собственост. От съпоставянето на тази скица и останалите скици /л.95-98 от адм. дело №191/09г. на АС-С./, които очертават границите на защитената местност "Триградското ждрело" в отдели **, ** и ** по лесоустройствения проект от 1989г., е видно, че пещерата попада изцяло в защитената местност.

Или в обобщение, местността "Триградско ждрело", заедно с пещерата "Дяволското гърло", са обявени за защитена местност от 1963г., пещерата е предоставена за стопанисване от Министерския съвет на БТС през 1964г., през 1993г. е обявена за защитен обект с международно значение, през 1995г. е актувана за пръв път като обект, предоставен от държавата в собственост на О. Д., през 1998г. е актувана като публична общинска собственост, а през 2010г. е актувана като публична държавна собственост.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Относно иска по чл.124 , ал.1 ГПК.

Спорът е за собственост, а не за владение, тъй като и двете страни- държавата и О. Д. са съставили актове за собственост, с които се домогват да докажат собствеността си върху спорния обект, пещера. Безспорно ищецът, държавата, има правен интерес от иска, тъй като разполага с фактическата власт върху обекта, но собствеността му се оспорва от ответника. В този случай ищецът има интерес от установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК, а не от иска по чл.108 ЗС.

Спорът е между държавата, представлявана от министъра на реги-оналното развитие и благоустройството, а той, по пълномощие от областния У., от една страна, и О. Д., а не между областния У. и общината. Това следва от чл.32, т.4 във вр. с чл.31, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 ГПК и изричните пълномощни от министъра, с които упълномощава областния У. да го представлява по делото.

На последно място, по предварителните въпроси, свързани с допус-тимостта на иска, съдът приема, че установителен иск за собственост върху недвижимост, която по естествен начин е прикрепена трайно към земята, по смисъла на чл.110, ал.1 ЗС, е допустим, при положение,че недвижимостта има самостоятелна обособеност. Такъв е конкретният случай, пещерата не само има самостоятелна обособеност, установена със съдебно-техническа експертиза, но е и самостоятелен обект на правото. Това следва от чл.23, ал.1 във вр. с чл.10, ал.1 във вр. с чл.5, т.3 от Закона за защитените територии, а също и от т.6 от таблица 1, Приложение №2 към Наредба №5/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Или спорът е чисто правен, т.е. дали този защитен обект пещера е публична държавна, или публична общинска собственост. При определяне на вида на собствеността върху обекта, следва да се изхожда от два критерия. На първо място, това е естеството и предназначението на вещта, като обект на правото, на второ място, характеристиката на субекта, в чийто патримониум вещта се е намирала хронологически и към момента на спора.

Към 1963г., когато за пръв път спорната пещера се явява обект на държавно регулиране, чрез заповедта на председателя на Комитета по горите и горската промишленост от 06.12.63г., с която считано от обнародване на заповедта на 18.02.66г., е обявена за част от защитената местност "Триградско ждрело", пещерата, като скално образувание, е част от държавния горски фонд. За това свидетелства очертаването на границите на защитената местност по лесоустройствения проект, действащ към този момент. Или собствеността на скалното образувание следва собствеността на терена, от който същото е част, тъй като не е установено друго. Тъй като горите, включително скалните образувания /скалите/ в тях, на основание чл.7 от Конституцията на НРБ от 1947г. и чл.3, ал.2 във вр.с чл.2, ал.1 от Закона за горите от 1958г., са държавна собственост, следва, че пещерата също е държавна собственост. Пещерите са извън изчерпателното изброяване на обектите, представляващи изключителна държавна собственост, по смисъла чл.5, ал.1 от Закона за собствеността в редакцията му към 20.12.63 г., затова следва, че режимът на собствеността им се определя от собствеността на земите, в които се намират. В този смисъл е и чл.3, ал.3 от Указа за защита на родната природа, обн. в ДВ бр.74/13.09.60г., според който обявяването на защитените обекти не изменя собствеността и владението им, а само поставя стопанисването, използуването и опазването им под режима на този указ. В случая стопанисването, използуването и опазването на пещерата с разпореждането от 31.01.64г. на Министерския съвет е предоставено на БТС.

Собствеността върху пещерата, като част от защитената местност, към този момент е държавна и с оглед на естеството и предназначението на вещта. Според чл.2 от посочения Указ за защита на родната природа, защитените природни обекти имат трайно значение за развитие на научноизследователската дейност или за развитието на стопанския туризъм. Или, с други думи, и с оглед характера на субекта, в чийто патримониум се намира, и с оглед на естеството и предназначението си, в периода 1963г. до 1993г., когато е обявена за защитен обект с международно значение, пещерата "Дяволското гърло" е държавна собственост. Към този момент, 1993г. България е била страна по Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, приета с Разпореждане №13 на Бюрото на Министерския съвет от 04.02.74г., в сила от 17.09.75г., обн. в ДВ, бр.44/27.05.05г. Според нейния чл.2, "природно наследство" включва природните паметници, състоящи се от физически и биологически образувания или групи от такива образувания с изключително световно значение от естетическа или научна гледна точка. По-трудно може да се приеме, че пещерата "Дяволското гърло" е част от културното наследство, по смисъла на конвенцията, с изключително световно значение от гледна точна на историята, изкуството или науката. Независимо, че няма данни пещерата да е включена изрично в никой от двата списъка по чл.11, т.1 от конвенцията, няма съмнение, че към 1993г. тя е защитен обект с международно значение и природна забележителност, част от защитена местност, по смисъла на чл.25, ал.2 от Закона за защита на природата и чл.19 ППЗЗП, и е била включена в съответния регистър на Комитета за опазване на природната среда по чл.30 ППЗЗП. За това свидетелства регистрацията, макар и на друго основание, с №792 в регистъра на Българската федерация по спелеология, и с №260 в регистъра на спортните обекти за социален туризъм на Министерството на младежта и спорта.

Затова няма никаква възможност да се приеме, че към момента на съставяне на акт за държавна собственост от 13.12.95г., пещерата е била обект на общинската инфрастуктура от местно значение, предназначен за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, битово, спортно и комунално обслужване, по смисъла на §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, и собствеността й е преминала от държавата към О. Д., на основание посочения текст. Посоченият акт не установява собственост на О. Д. върху пещера "Дяволското гърло" в момента на съставянето му. С влизане в сила на Закона за държавната собственост на 01.06.96г., по силата на чл.2, ал.2, т.5 ЗДС, пещерата по силата на закона е публична държавна собственост, тъй като представлява имот /обект/ от национално значение, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползуване, което още от 1964г. Министерският съвет е предоставил на БТС. Затова както предоставянето на решението на въпроса за собствеността от областния У. на О. Пловдив на общинския съвет Д., така и взетото решение от общинския съвет на 18.11.97г., а впоследствие и съставения акт за публична общинска собственост от 30.06.98г. на О. Д., са незаконосъобразни. И следователно, законосъобразен е актът за публична държавна собственост от 06.01.2010г. На последно място, но не и по значение, значителна част от обекта представлява част от водно течение, два водопада с дължина 42м и 18м, сифони със сифонни участъци между тях и надземно речно корито, които според чл.11, т.1 и т.4 от Закона за водите, са публична държавна собственост. Затова искът на държавата, чрез областния У. на Смолянска О., е основателен и доказан, и следва да се уважи, като заключението на тройната експертиза е неразделна част от решението.

Предвид на мотивите по-горе, изцяло е неоснователен насрещният иск по чл.108 ЗС на О. Д. срещу държавата, тъй като последната е собственик на защитения обект, и го владее на правно основание. Затова насрещният иск следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Следва да се присъдят направените от ищеца разноски в размер на 530лв. по списък за разноски на л.144, от които 525лв. за експертиза, 5лв. държавна такса, и на основание чл.78, ал.8 и чл.78, ал.1 ГПК, 150лв. юристконсултско възнаграждение, с оглед на това, че искът е неоценяем, според записаното в акта за държавна собственост, или общо 680лв.

Предвид на изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на О. Д., представлявана от временно изпълняващия длъжността кмет А. Р. М., съдебен адрес гр. Пловдив, ул. "Хр. Г. Д.",№43, адв. Я. Р., че държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а последният, чрез областния У. на О. С. С. С., с адрес гр. С., Б.“.№., е собственик на пещера "Дяволското гърло", публична държавна собственост, природна забележителност с идентификационен номер № * на Българската федерация по спелеология, находяща се в имоти №№ **, ** и ** по картата на възстановената собственост на с. Триград, О. Д., представляваща част от защитена местност "Триградско ждрело", с описание по акт за публична държавна собственост № **/06.01.2010г. на О. У. на О. С., както следва : обща денивелация 102м, дължина 548м, голяма и малка зала с размери дължина 110м, ширина 40м, височина 36м, вход в отдел 110, подотдел "п", изход в отдел 116, подотдел "з" по лесоустройствен проект на ДГС- Триград, голям водопад 42м, малки водопади 18м, горен и долен сифон със сифонен участък между тях, галерия, каменни блокове, тераса и балкони, подземен речен път, изкуствена галерия с дължина 150м, 296 бр. бетонови стъпала към пещерата, както и надземен паркинг, повдигнати в жълт, оранжев, кафяв, розов и зелен цвят на скица на л.152 от делото, която е неразделна част от решението.

ОТХВЪРЛЯ иска на О. Д., представявана от временно изпълняващия длъжността кмет А.Р.М., представляван от адв. Я. Р., да се признае за установено по отношение на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а последният от областния У. на О. С., на основание чл.108 ЗС, че първата е собственик на пещера "Дяволското гърло", публична държавна собственост, природна забележителност с № ** на Българската федерация по спелеология, находяща се имоти с номера №№ ***, ** и ** по картата на възстановената собственост на с. Триград, О. Д., представляваща част от защитена местност "Триградско ждрело", с описание по акт за публична държавна собственост №**/06.01.2010г. на областния У. на О. С., както следва: обща денивелация 102м, дължина 548м, голяма и малка зала с размери дължина 110м и ширина 40м, височина 36м, вход в отдел **, подотдел "п", изход в отдел **, подотдел "з" на лесоустройствен проект на ДГС- Триград, голям водопад 42м, малки водопади 18м, горен и долен сифон със сифонен участък между тях, галерия, каменни блокове, тераса и балкони, подземен речен път, изкуствена галерия с дължина 150м, 296 бр. бетонови стъпала към пещерата, както и надземен паркинг, повдигнати в жълт, оранжев, кафяв, розов и зелен цвят на скица на л.152 от делото, която е неразделна част от решението, както и да се осъди държавата чрез областния У. на О. С. да предаде владението върху описания обект на О. Д., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА О. Д., чрез временно изпълняващия длъжността кмет А. М., да заплати на държавата, чрез областния У. на О. С., С. С., разноски по делото от 680лв., от които 525лв. за експертиза, 5лв. държавни такси, и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд- Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: