Решение по дело №8/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 109/28.04.2011г., постановено по Г.д.№ 843/2010г. Смолянският Р. С. е осъдил Н. М. К., с ЕГН* и Г. М. К. с ЕГН* и двамата от с.Ч., общ.С., да премахнат построената в имот с пл. № ***, участващ в парцел І-****, кв. 4 по плана на с.Ч., представляващ по кадастралната карта имот с № *****, двуетажна пристройка към жилищната сграда в имота с пл.№**, участващ в парцел І-****, повдигната с червен цвят на скицата към заключението с В. № 555/18.01.2011 г. по назначената съдебно-техническа експертиза, със застроена площ от 15,80 кв.м., като скицата към заключението на вещото лице е неразделна част от решението. Осъдил е също Н. М. К. да затвори входа, отворен в посока от към имот пл. № ***, участващ в парцел І-****, кв. 4 по плана на с.Ч., собственост на Г. К. К., от който се преминава към втория етаж на описаната по-горе пристройка.Отхвърлил е предявеният от Г. К. К. срещу Н. М. К. и Г. М. К. иск за заплащане на сумата в размер на 500,00 лева, представляваща вреди от премахването на барака и тоалетна в имот пл.№ **, участващ в парцел І-***, кв. 4 по плана на с.Ч.. Отхвърлил е също и предявеният от Г. К. К. срещу Н. М. К. и Г. М. К. иск за заплащане на сумата в размер на 5000,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди. Оставил ебез уважение искането на Г. К. К. за отмяна на нотариални актове с № *** том ІІІ дело 337/1983 г. и нотариален акт № *** том ІІІ дело 340/1983г.Отхвърлил е иска на Г. К. К. за отмяна на нотариален акт № ***том ІІІ рег. № 3698 дело 876/1999 г. на нотариус с № 192 по регистъра на НК с район на действие СРС и е осъдилответниците Н. М. К. и Г. М. К. да заплатят на Г. К. К. съдебни разноски по делото в размер 154,45 лева, а Г. К. К. е осъдил да заплати на Н. М. К., Г. М. К., Х. М. К. и Т. М. К. съдебни разноски по делото в размер на 242,05 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивната жалба В.№ 4911/ 25.05.2011г., подадена от Н. М. К., Г. М. К., Х. М. К. и Т. М. К., чрез пълномощника им адв.Б. М. с оплакване за неправилност, поради противоречие с материалния закон и необоснованост.Наведени са доводи, че районният С. не е изложил мотиви дали направената до къщата на ответниците пристройка пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Твърди още, че от събраните доказателства се установява, че пристройката е съществувала десетки години преди ищецът да закупи имот пл.№ 36. Същата е част от жилищната сграда, построена в имот пл.№ *** и е архитектурно и функционално свързана с нея. Същото се отнася и по отношение на решението, отнасящо се до входа на жилищната сграда в имот пл.№ ***. Твърди се, че първоинстанцинният С. не е съобразил обстоятелството, че за имоти пл.№ *** и пл.№ *** е отреден общ парцел І-**** и че ищецът преминава през имота на ответниците, за да достигне до своя имот, както и че ако ответниците оградят имота си и не го допускат до неговия имот, тогава по какъв начин ще се приеме, че с този вход в жилищната сграда на ответниците се пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Твърди се още, че решението противоречи на трайната съдебна практика по искове по чл.109 от ЗС, тъй като не е установено по какъв начин се пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Молят съда да отмени решението в обжалваната осъдителна част и вместо него да отхвърли изцяло предявените искове.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Г. К. К., в който оспорва оплакванията в жалбата като неоснователни и моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част. Твърди, че невярно се сочи в жалбата, че пристройката е съществувала десетки години преди да закупи имот пл.№ 36 и това кога е построена пристройката е установено по Г.д.№ 313/2010г. по описа на СмРС с показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице Г. В отговора се посочва също, че не отговаря на истината твърдението във въззивната жалба, че ищецът преминава през имота на ответниците, за да достигне до своя имот, тъй като ответниците нямат земя в парцела, което се установява от показанията на св.С. и от декларацията на К..

Решението е обжалвано в срок и с въззивна жалба с В.№ 4804/25.05.2011г., подадена от Г. К. К. в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска му срещу Н. М. К. и Г. М. К. за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща вреди от премахването на барака и тоалетна в имот пл.№ **, участващ в УПИ І-*** в кв.4 по плана на с.Ч. и в частта, с която е отхвърлен иска му Н. М. К. и Г. М. К. за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща неимуществени вреди, както и в частта с която е отхвърлено искането за отмяна на нот.актове № ***,т.ІІІ,д.№ 337/83г., № ***,т.ІІІ,д.№ 340/83г. и № ***,т.ІІІ, рег.№3698,д.№ 876/99г. и в частта с която е осъден да плати разноски по делото в размер на 242,05 лв. В жалбата е направено оплакване за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Излагат се доводи, че първоинстанционният С. при постановяване на решението си в отхвърлителната част не е обсъдил задълбочено приложените по делото писмени доказателства, събраните в хода на процеса гласни доказателства и заключението на вещото лице, поради което е направил неправилни изводи за неоснователност на предявените от него искове. Твърди се още, че неоснователно са отхвърлени исковете му и за имуществени и неимуществени вреди като недоказани.

Отговор на въззивната жалба от Н. М. К., Г. М. К., Х. М. К. и Т. М. К. не е постъпил в указания срок.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. К. К., редовно призован, не се явява. В представеното писмено становище поддържа жалбата си и оспорва жалбата на ответната страна.

Жалбоподателите Н. М. К., Г. М. К., Х. М. К. и Т. М. К. чрез пълномощника си адв.Б. М. поддържат жалбата си и оспорват жалбата на Г. К..

Смолянският окръжен С., като взе предвид оплакванията във въззивните жалби, възраженията отговорите, становищетона страните в съдебно заседание и след преценка на събраните поделото доказателства счита, че въззивните жалби са подадени в срок от надлежни страни, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество

ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

Правилно първоинстанционният С. след оставяне на исковата молба без движение и уточняване на исковите претенции с молба В.№ 7627/19.08.2010г. и в първото съдебно заседание от 22.10.2010г. е приел, че предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД като ищецът е претендирал на основание чл.109 от ЗС срещу ответниците Н. М. К. и Г. М. К. премахване на двуетажната пристройка, находяща се в неговия имот пл.№ 36, която заема 15 кв.м. от имота му, осъждане на ответника Н. М. К. да затвори входа, отворен през 2001г. от северната страна на жилищната им сграда за втория етаж, тъй като се преминава пред имота му с пл.№ ** и по този начан се отнемат около 15 кв.м. от него. На основание чл.45 от ЗЗД ищецът претендира ответниците Н. М. К. и Г. М. К. да му заплатят обезщетение в размер на 500 лева за премахнатата барака с клозет през 2001 г., на чието място е изградена процесната пристройка, както и да му заплатят сума от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от психическия тормоз, който в продължение на 9 години е принуден да понася от техните кавги и разправии и е лишен от възможността да почива. Претендира също отмяна на нотариални актове № ***, том ІІІ, дело № 337/1983 г., № *** том ІІІ, дело №340/1983г. и № ***,том ІІІ, рег. № 3698, дело 876/1999 г. като твърди, че неоснователно в тях са включени 35 кв.м. от собствения му имот с пл.№ *** При уточняване на исковата претенция в първото съдебно заседание от 22.10.2010г. ищецът К. се е отказал от иска за обезщетение в размер на 500 лв., изразяващо се в пропуснати ползи от неползването на 65 кв.м. от имота му с пл.№**, от които 15 кв.м. заети с пристройката, 15 кв.м. заети с отворения от северната страна на сградата вход за втория етаж и 35 кв.м. от южната страна на сградата в имот пл.№ ***, заета с кошери, която площ е могъл да засява с фасул и да реализира доходи в размер на исковата сума от 500 лв. за период от 9 години.Ищецът не е поддържал в съдебно заседание и иска да бъде освободена частта от имота му с площ от 35 кв.м., находяща се южно от жилищната сграда на ответниците , заета с кошери, поради което районният С. не се е произнесъл по тези искове.

От представения по делото нотариален акт № **, том ХІV, дело 186/1972 г. се установява, че ищецът през 1972г.е закупил от А. А.М. недвижим имот– дворно място от 250 кв.м., съставляващо имот пл.№ ***, включено като идеална част в парцел І-**, в кв.4 по плана на с.Ч., ведно с построената в този имот жилищна сграда.

От представените нотариални актове № № ***, том ІІІ, дело № 337/1983 г. и № ***, том ІІІ, дело №340/1983г. се установява, че М.М. П., Н. М. К., Х. М. К., Т. М. К. и Г. М. К. са признати за собственици по наследство и давностно владение на по 1/5 ид.част от следния недвижим имот- дворно място с площ от 242 кв.м., съставляващо имот пл.№ **, участващ като идеална част в парцел І-***в кв.4 по плана на с.Ч., общ.С., ведно с построената в него стопанска сграда и І етаж от жилищната сграда, като имот пл.№ ** участва в парцела с 225 кв.м и 17 кв.м. от него се предават по регулация за улица, а имот пл.№ **участва в парцела с 320 кв.м.Към парцела се предават 10 кв.м. от държавен път и общата площ на парцела е 555 кв.м.,като регулационниет сметки неса уредени. С нотариален акт № ***,том ІІІ, рег. № 3698, дело 876/1999 г. М. М.П. е продала на Н. М. К. своята 1/5 ид.част от имот пл.№ **, за която се легитимира като собственик с нот.акт № ***, том ІІІ, дело № 337/1983 г.и същият притежава 2/5 ид.части от имота, а останалите ответници - Х. М. К., Т. М. К. и Г. М. К. притежават по 1/5 ид.част от същия имот.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СТЕ се установява, че процесната пристройка към жилищната сграда на ответниците, находяща се в имот пл.№ **, попада изцяло в имот пл.№ **,собственост на Г. К. и е с площ от 15, 80 кв.м., повдигната с червен цвят на приложената към заключението скица и за нея не се откриват строителни книжа.Пристройката на второ ниво е строена през 1995г. върху съществуваща стара пристройка и е с предназначение за баня и санитарен възел, като пристройката на първо ниво се ползва от живеещите на първия етаж, а пристройката на второ ниво се ползва от живеещите на втория етаж. Пристройката се намира на разстояние 2,75 м от къщата на ищеца и частично я засенчва. При направения оглед вещото лице е констатирало, че съществува пешеходен подход, повдигнат със зелен контур на скицата, който преминава през имоти с пл.№ ** и ** и се ползва и от двете жилищни сгради в двата имота, като пешеходния подход към жилището на Н. К. от северната страна на жилищната сграда се осъществява през имот пл.№ ** и този подход попада с площ от 12,75 кв.м. в имот пл.№ **, собственост на ищеца К.. В съдебно заседание вещото лице установява също, че за втория етаж на жилищната сграда на ответниците има и втори вход. Допълнително вторият етаж е разделен на две жилища и се ползва от различни лица. Между имотите на страните с пл.№ ** и ** няма материализирана граница, като имот пл.№ ** с идентификатор **** по новата кадастрална карта е с площ от 500 кв.м., а по нот.акт № **, том ХІV, дело №186/1972 г.е с площ от 250 кв.м. Графично измерена площта на имот пл.№ ** по плана от 1965г. е 465 кв.м. като в парцел І-*** имотът участва с 320 кв.м. , в парцели ІІ-35 и V-35 със 110 кв.м. и в улица с 35 кв.м. Площта на имот пл.№ ** съгласно нотариалните актове на ответниците е 242 кв.м., като застроената площ на жилищната сграда е 103 кв.м. По новата кадастрална карта площта на имота с идентификатор **** е 271 кв.м., като застраената площ на жилищната сграда в имота е 125 кв.м., а частта от нея, попадаща в имот пл.№ ** е 15,80 кв.м. На приложената към допълнителното заключение скица №2 вещото лице е повдигнало със зелен цвят границата между двата имота по плана от 1965г. и с оранжев цвят по новата кадастрална карта, като се установява, че по новата кадастрална карта имотната граница минава изцяло по южната фасада на жилищната сграда в имот пл.№ **, а по плана от 1965г. частично.

От показанията на разпитания по делото свидетел А. С. се установява, че процесната пристройка, залепена за къщата на ответниците е построена от Н. К. през 2000г.и се ползва от него, като в пристройката се влиза отвътре. Твърди още, че пристройката попада в имота на Г. К. и се намира на 2-3 м от къщата му.

Свидетелката Р.М. установява, че е живяла със сина на ищеца и често е посещавала къщата в с.Ч..Твърди, че К. са отворили допълнителен вход на къщата си, който излиза в двора на ищеца и премиват през двора, за да излязат на улицата. Твърди още, че къщата има и друг вход от другата страна. Сочи, че ответниците са направили и пристройка към градината на К. под прозореца на къщата му и има миризми от пристройката. Твърди че пристройката е направена след 1998г., но не знае точно коя година.

Свидетелка К. установява, че пристройка, залепена за къщата на К. на един етаж е съществувала още преди закупуването на имота от ищеца К.. Твърди, че пристройката е имала прозорец и се намира на 3-4м разстояние от къщата на К.. Сочи че между двете къщи има път, през който преминават К., за да излязат на улицата, освен другия вход, който е отпред на къщата.

Свидетелят Д.Р. твърди, че къщата на ответниците е поделена между тях, като първият етаж е на Х. и Г., а вторият на Н. и Т.. Сочи, че в тоалетната както на първия, така и на втория етаж се влиза от вътрешността на къщата. Твърди, че къщата има един вход, от който влиза Н. и той е от северозападната част на къщата, където има път, продължаващ и за къщата на К.. Т. има друг вход с външно стълбище. Твърди, че тоалетната на първия етаж е съществувала от преди, още когато баба му е живяла в тази къща и че се намира на 15 метра от къщата на К., поради което не би могла да му пречи.

При така изяснената фактическа обстановка Въззивният С. счита, че правилно първоинстанционният С. е уважил предявените искове по чл.109 от ЗС, като е осъдил ответниците Н. и Г. К. да премахнат построената изцяло в имот пл.№ *** двуетажна пристройка със застроена площ от 15,80 кв.м. към жилищната им сграда, построена в имот пл.№ **, а Н. К. е осъден да затвори входа от северната страна към втория етаж на жилищната му сграда, от който се преминава през имота на ищеца К.. Безспорно се установява от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, че процесната пристройка към жилищната сграда на ответниците К. попада изцяло с площ от 15,80 кв.м. в имота на ищеца. Същата отстои на 2,75 м от жилищната му сграда, като за тази пристройка липсват строителни книжа, както и учредено право на строеж от ищеца в полза на ответниците да строят в чужд имот.От представените по делото многобройни жалби и писма-отговори от РДНСК-С. и Община-С. е видно, че ищецът още от 1993г. е подавал жалби да бъде премахната незаконно построената пристройка. След като пристройката попада изцяло в имота на ищеца, той е лишен от възможността да ползва тази застроена част от имота си за градина и да засява фасул както претендира. Вещото лице установява също, с оглед отстоянието от 2,75 м на пристройката до жилищната сграда на ищеца, че същата засенчва частично жилищната му сграда, а свидетелката Р. М. твърди, че на пристройката има прозорец и миризмите от тоалетната се усещат в къщата на ищеца. В тази връзка неоснователно е оплакването в жалбата на ответниците, че не е установено с какво процесната пристройка пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем и ползва имота според предназначението му. Освен това по делото се установи, че за процесната пристройка не са налице необходимите строителни книжа и същата е незаконно построена. Следователно правилно първоинстанционният С. е постановил премахването й и в тази част решението следва да се потвърди.

Правилно е решението и в частта му, с която ответникът Н. К. е осъден да затвори /зазида/ входа , който е отворил, за да преминава към втория етаж на жилищната сграда в имот пл.№ *** Безспорно се установява от заключението на вещото лице, че съществува пешеходен подход, широк около 2 м, повдигнат със зелен контур на скицата, който преминава през имоти с пл.№ ** и *** и се ползва за двете жилищни сгради в двата имота, като пешеходният подход към жилището на Н. К. от северната страна на жилищната сграда се осъществява през имот пл.№ 36 и този подход попада с площ от 12,75 кв.м. в имот пл.№ ***, собственост на ищеца К.. Вещото лице установява също, че вторият етаж е преграден и за него има и друг вход от западната страна на къщата. Ищецът твърди, че площта, заета от подхода също би използвал като градина, но ответникът Н. К. му пречи да осъществява правото си на собственост.Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелите М., К. и Р., които установяват, че към втория етаж Н. К. е отворил вход, който се обслужва през част от имота на ищеца К..След като към вторият етаж на жилищната сграда на ответниците има и друг вход от запад, както установява вещото лице, ползването на част от имота на ищеца за преминаване през отворения втори вход от север нарушава правото на собственост на ищеца да ползва имота си в пълен обем и правилно тази претенция е уважена, поради което в тази част решението следва да се потвърди.

Правилно първоинстанционният С. е приел, че предявеният от ищеца иск по чл.45 от ЗЗД срещу ответниците Н. и Г. К. в размер на 500 лева за причинените му вреди от премахването на барака и тоалетна, собственост на ищеца и построяването на същото място на процесната пристройка, е неоснователен и недоказан. Въпреди дадените му указания относно доказателствената тежест, ищецът не представя никакви доказателства, установяващи извършени от ответниците неправомерни действия по премахването на барака и тоалетна, собственост на ищеца, както и какъв е размера на причинените му вреди. В тази насока ищецът не е поискал събиране на конкретни доказателства, обосноваващи основателността на искането му. Не се установява по делото къде точно са били ситуирани в имота му бараката и тоалетната, каква е била стойността им, кога са били извършени неправомерните действия по премахването им от ответниците, какъв е размерът на вредите. От показанията на разпитаните свидетели К. и Р. се установяава, че процесната пристройка към първия етаж е съществува от закупуването на имота от ищеца. Вещото лице също установява при извършения оглед, че процесната пристройка на второ ниво е изградена върху съществуваща стара пристройка. По тези съображения правилно искът по чл.45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди в размер на 500 лв. е отхвърлен като недоказан и в тази част решението следва да бъде потвърдено.

Правилно районният С. е приел, че недоказан се явява и предявеният от ищеца иск по чл.45 от ЗЗД за обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 5000 лева срещу ответниците Г. и Н. К., произтичащи от психическия тормоз, който в продължение на 9 години е принуден да понася от техните кавги и разправии и лишаването му от възможността да почива. Правилно първоинстанционният С. е приел, че фактическият състав на непозволеното увреждане включва няколко емлемента: противоправно поведение, вреда, причинна връзка между тях и вина, като в тежест на ищеца е да докаже съществуването на тези елементи на непозволеното увреждане. По делото не е спорно, че между страните от години съществуват спорове. Ищецът е представил 2 броя епикризи, от които е видно, че страда от обострена хронична язва и "карцинома пулмонис декстри". Въпреки дадените на ищеца указания при разпределяне на доказателствената тежест същият не представя доказателства за наличието на причинна връзка между съществуващите с ищците спорове и заболяванията му. Не ангажира доказателства и относно твърдяните от него непрекъснати кавги и разправии, които го лишават от възможността пълноценно да си почива и психическият тормоз , който му оказват ответниците. Липсата на доказателства в тази насока води до неоснователност на претенцията за обезщетение за причинените му неимуществени вреди и правилно първоинстанционният С. е отхвърлил и този иск, поради което решението и в тази част следва да бъде потвърдено.

С исковата молба ищецът е претендирал и отмяна на нотариалните актове № ***, том ІІІ, дело № 337/1983 г. и № ***, том ІІІ, дело №340/1983г. по обстоятелствена проверка, с които ответниците са признати за собственици на имот пл.№ **, както и нотариален акт № ***,том ІІІ, рег. № 3698, дело 876/1999 г. за покупко продажба, с който Н. К. е закупил 1/5 ид.част от същия имот от М. П., като твърди, че част с площ от 35 кв.м. от неговия имот с пл.№ ** е включен без основание в тези нотариални актове. Ищецът се легитимира като собственик единствено с представения от него нотариален акт с № **том ХІV дело № 186/1972 г., с който е закупил дворно място с площ от 250 кв.м., съставляващо имот пл.№ **, участващ като идеална част в парцел І-*** в кв.4, ведно с намираща се в него жилищна сграда. От допълнителното заключение на вещото лице по назначената СТЕ графично замерената площ на имот пл.** по плана от 1965г., действащ към датата на сделката, е 465 кв.м., като в парцел І-*** имотът участва с 320 кв.м. Вещото лице е установило, че имотната граница между имоти пл.№ ** и № ** по плана от 1965 г. по зелената линия на скица №2 остава непроменена в по-голямата си част спрямо кадастралната карта, като липсва промяна на ситуирането на имотите и границата между тях.Ищецът основава претенцията си на приложения по делото покупко-продавателен протокол от 10.02.1972 г., според който счита, че притежава по-голяма площ от установената на място. В представениете две копия от този покупко-продавателен протокол, е налице дописване допълнително с отразена обща площ от 648 кв.м. Правилно първоинстанционният С. е приел, че този покупко-продавателен протокол като частен писмен договор не легитимира ищеца като собственик и няма вещно-прехвърлително действие, тъй като не е изготвен в изискуемата от закона нотариална форма за прехвърляне на недвижими имоти. Този протокол би могъл единствено да се приеме като начало за упражнявано давностно владение, но ищецът нито излага такова твърдение, нито пък ангажира доказателства в тази насока. Протоколът освен това съдържа дописвания, за които не е ясно от кой и кога са направени, както и в него са посочени площи, които не са индивидуализирани като части от имот пл.№ **, за който претендира ищеца. Поради това не може да се приеме, че с този протокол ищецът се легитимира като собственик на площ по-голяма от посочената в нотариален акт № **,том ХІV, дело 186/1972г. и част от тази площ да е включена в имота на ответниците по нотариалните актове, чиято отмяна се иска. Вещото лице също е посочило, че в протокола не са изписани коректно имотите и парцелите, в които попадат отделните имоти, поради което не става ясно в кои имоти и парцели попада "дворно място от южната страна на къщата с площ от 350 кв.м. ". С оглед изложеното ищецът не установява, че част от неговия имот с площ от 35 кв.м.неправилно е включена в имота на ответниците по посочените нотариални актове, а освен това такава претенция би могла да бъде предявена по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗКИР, а не чрез искане за отмяна на нот.актове. Отмяната на посочените нотариални актове с № *** и № ***/1983 г. може да бъде последица от уважаване на предявен от ищеца иск за собственост, но такъв иск не е предявен и доказан в това производство за посочената част. Затова правилно първоинстанционният С. е отхвърлил искането за отмяна на тези нотариални актове и в тази част решението следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е и искането за отмяна на нотариалния акт за продажба на недвижим имот № ***, том ІІІ рег. № 3698 дело № 876/1999 г. По реда на чл.537,ал.2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове, издадени по реда на чл.587 от ГПК. Нотариалните актове, чрез които се извършват правни сделки не могат да бъдат отменявани на това основание,тъй като с тях не се удовлетворява молба за признаване на право, а се обективира общо съгласие на страните за сключване на договора. На общо основание защитата срещу тези актове се осъществява чрез предявяване на иск аза собственост срещу страните по сделката, като с влязлото в сила решение се отричат претендираните от тях права. Ищецът не установява право на собственост върху част от имот пл.№**, поради което не може да се направи извод, че продавачът М. М. П. е прехвърлила повече права, отколкото притежава. С оглед на това искането му е неоснователно и правилно е отхвърлено от районния С..

В представеното пред въззивната инстанция становище от ищеца с В.№ 4220/12.10.2011г.се иска произнасяне на въззивния С. и по предявен от него иск по чл.109 от ЗС, с който да бъдат осъдени ответниците да освободят имота му под южната страна на тяхната къща, да премахнат оградата и да възстановят имота му в екологичен вид. Тази претеция е заявена в исковата молба като е посочено, че ответниците са "заграбили мой имот от южната страна на къщата им".В молбата уточнение от 19.08.2010г. ищецът е конкретизирал, че иска да бъде осъден Г. М. К. да освободи имота му под южната стена на къщата му от поставените там пчелни кошери и премахне оградата, поставена с цел да бъде граница между имотите им. В последното уточняване на исковите претенции в съдебно заседание от 22.10.2010г. ищецът не е заявил тази претенция.Първоинстанционното решение му е връчено на 08.05.2011г.В срока по чл.250,ал.1 от ГПК, който изтича на 08.06.2011г./присъствен ден/ ищецът не е поискал допълване на решението, поради което тази възможност е преклудирана. Едва със становището си от 12.10.2011г. ищецът иска произнасяне на съда и по тази претенция, но искането му е недопустимо като просрочено.

С оглед изхода на делото въззивният С. счита, че неправилно районният С. е определил разноските по делото. Ищецът е направил разноски за уважените му искове по чл.109 от ЗС в размер на 50 лв. ДТ, 150 лв. адвокатско възнаграждение и 160 лв. за експертизи или общо 360 лв., а районният С. неправилно е приел, че дължимите му от ответниците разноски съразмерно с уважената част от иска са 154,45 лв. Правилно е определил дължимите от ищеца на ответниците съразмерно отхвърлената част от иска разноски в размер на 242 лева. Ответниците са направили в първоинстанционното производство разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Следователно по компенсация ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 118 лв./360-242 лв./ С оглед на това обжалваното решение в частта му за разноските, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото до 118 лв. ще следва да бъде потвърдено, а ра разликата над 118 до 154,45 лв. и в частта , с която ищцецът е осъден да заплати на ответниците разноски в размер на 242,05лв. решението ще следва да бъде отменено.

По изложените съображения Смолянският окръжен С.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 109/28.04.2011г., постановено по Г.д.№ 843/2010г. по описа на Смолянския Р. С., в частта му с която са осъдениответниците Н. М. К. и Г. М. К. да заплатят на Г. К. К. съдебни разноски по делото за разликата над 118 лв. до 154,45 лева, и в частта, с която Г. К. К. е осъден да заплати на Н. М. К., Г. М. К., Х. М. К. и Т. М. К. съдебни разноски по делото в размер на 242,05 лева като НЕПРАВИЛНО.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 109/28.04.2011г., постановено по Г.д.№ 843/2010г. по описа на Смолянския Р. С. в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: