Решение по дело №13961/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 15.06.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                  

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                                   Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Ивелина Симеонова в. гр. дело № 13961 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

     С решение № 88866/15.05.2020 г. по гр. дело № 41330/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 30 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от П.П.М., ЕГН ********** срещу Г.И.С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен на 09.01.2013 г. и П.П.М. е осъден да заплати на Г.И.С. сторените по делото разноски в размер на 1000 лв.   

     Постъпила е въззивна жалба от ищеца П.П.М., чрез адвокат Г.К., в която са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност - поради съществено нарушение на процесуални правила, включително и на правото на процесуална защита, на постановеното от СРС, 30 състав решение. Въззивникът твърди, че делото дълго време не е било налично за справка в деловодството на районния съд. Сочи, че част от описаните като приложение и приложени към исковата молба писмени доказателства - нотариален акт за собственост на имота и схеми за същия, впоследствие не са били налични по делото. Въпреки отправеното от ищеца искане за задължаване на ответника да представи в оригинал документа си за собственост върху имота, районният съд не уважил искането и незаконосъобразно е отхвърлил иска с мотиви, че по делото няма доказателства за правото на собственост на бъдещия подавач, както и липсват скици, които да индивидуализират имотите. Освен това, ответникът не бил оспорил, че е собственик на имота, предмет на предварителния договор, а това се установявало и от приетия по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Излагат се и съображения, че съдът следва да извърши служебна проверка по чл. 363 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

     Въззиваемата страна - Г.И.С. /ответник по делото/ не взема становище по подадената въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание процесуалните представители на страната излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба с искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно.

     Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

     Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен между П.П.М. като купувач и Г.И.С. като продавач, на 09.01.2013 г., с предмет - АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в гр. София, район „Младост“, ул. „*********, с площ от 124,57 кв. м., при съседи: ап. 3, стълбище, отдолу - ап. 2, отгоре - ап. 6, заедно с прилежащото му МАЗЕ № 3 с площ от 19,96 кв. м., при съседи: мазета 2 и 4, коридор и двор, заедно със съответстващите им идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 1935 кв. м., представляващо УПИ, парцел XIII-957 от квартал 67 по плана на квартал Горубляне - София, при съседи на мястото по нотариален акт: улица, И.Б., В.Р., М.В., Е.Д., заедно с ГАРАЖ № 8 във вход „Б“ с площ от 21,43 кв. м., при съседи: гараж 7, стена и двор, заедно със съответстващите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

     Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и съдът следва да се произнесе по основателността й. 

     Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

     В случая, при извършената служебна проверка по чл. 269, изр. 1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо поради нарушаване на правилата на родовата подсъдност при разглеждането на предявения иск.

     Безспорно е в теорията и константната съдебна практика, че недопустимо е съдебното решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такива са решенията, постановени въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и в случаите, когато съдът е бил десезиран. При първата визирана хипотеза, както липсата на положителна, така и наличието на отрицателна процесуална предпоставка, правят решението недопустимо. Към групата на положителните процесуални предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на правото на иск, се включва и предявяването на иска пред съда, на който делото е подсъдно по правилата на родовата подсъдност.

     Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, като въпросът за нейната липса може да бъде повдигнат до приключване на производството във втората инстанция и за нейното спазване съдът е длъжен да следи и служебно - арг. чл.119, ал. 1 ГПК. Цената на иска, според която се преценява родовата подсъдност на делата по оценяеми искове, се определя по начините, указани в разпоредбата на чл. 69 ГПК. Съответно цената на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, се определя по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК и е в размер, равен на данъчната оценка на имота - предмет на предварителния договор, а при липсата на такава - на неговата пазарна оценка. 

     В разглеждания случай, видно от представеното в първоинстанционното производство /л. 18 от делото/ удостоверение № **********/10.10.2018 г. на СО - Дирекция „Общински приходи“, отдел Общински приходи, район Младост, към момента на предявяване на иска данъчната оценка на процесния АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в гр. София, район „Младост“, ул. „*********, с площ от 124,57 кв. м., заедно с прилежащото му МАЗЕ № 3 с площ от 19,96 кв. м. /предмет на предварителен договор от 09.01.2013 г./ е в размер на 78 105,10 лв., а на процесния ГАРАЖ № 8 във вход „Б“ с площ от 21,43 кв. м. /предмет на предварителен договор от 09.01.2013 г./ е в размер на 10 897,30  лв., или общо 89 002,40 лв. Така определената данъчна оценка, която определя и цената на иска, надхвърля 25 000 лв., което дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че е изключена родовата компетентност на сезирания Софийски районен съд, като искът подлежи на разглеждане от съответния окръжен съд, в случая - Софийски градски съд. Този извод следва от обстоятелството, че конститутивният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е облигационен, а не вещен такъв, и от правилото на чл. 104, т. 4 ГПК, съгласно което исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, трудови спорове и за вземания по актове за начет, са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция /така и определение № 127 от 05.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1193/2022 г., III г. о., ГК, oпределение № 103 от 17.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 670/2022 г., III г. о., ГК/.

     Ето защо, като е разгледал и се е произнесъл по родово неподсъден иск, СРС е постановил процесуално недопустимо решение, което на основание чл. 270, ал. 3, изр.1 и изр. 2 ГПК следва да бъде обезсилено, а делото изпратено на компетентния Софийски градски съд за разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД като първа инстанция.

     При този изход на спора, по направените от страните разноски следва да се произнесе компетентният да разгледа спора съд, съобразно изхода на делото.

     Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

     ОБЕЗСИЛВА решение № 88866/15.05.2020 г. по гр. дело № 41330/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 30 състав.

     ИЗПРАЩА ДЕЛОТО ПО ПОДСЪДНОСТ на Софийски градски съд за произнасяне като първа инстанция по предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.  

      РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

     При влизане в сила на решението ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Зам. председател на СГС, ГО.  

    

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

 

 

 

                                                                                                                  2.