Р Е Ш Е Н
И Е
№ 215 30.10.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Ирена Симеонова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 180 по описа за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН и е повторно, след
като с решение №257/18.11.2022г. на КАС по адм.д.№265/2022г. е отменено решение
№211/25.07.2022г. на РС – Дупница по а.н.д.№569/2022г. и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на районния съд.
А.Т.К.,
ЕГН ********** *** обжалва решение №214/08.06.2023г. по а.н.д. №1259/2022г. на
РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона свързва с недоказано деяние и прави доказателствени
искания за приобщаване на видеоклипа на заснемането на скоростта, разпит на
свидетел и събиране на разпечатки от клетките в района на работа на два мобилни
номера. Моли за отмяна на решението.
В
с.з. касаторът поддържа жалбата.
Ответният
началник група в РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по
жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното
решение на районния съд е правилно и обосновано, поради което моли за
оставянето му в сила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен
субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №21-0348-000514/02.09.2021г. на началник група в РУ
– Дупница към ОДМВР – Кюстендил, с което на А.Т.К. за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца.
От
фактическата страна на спора съдът е установил, че на 13.10.2000г. около 13:02
часа в гр.Дупница на ул.“Самоковско шосе“, път 2-62, км.45+200 посока
гр.Самоков деецът е управлявал лек автомобил марка „П“ с рег.№**** със скорост
от 102км/ч при максимално разрешена за населено място от 50км/ч. Нарушението е
установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение ТFR 1М с
приспаднат толеранс в полза на водача от 3%. Приобщен е снимков материал във
вид на клип №7575, който е показан на водача и съдържа дата и час на заснемане.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за спазени
изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП,
спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и доказано противоправно деяние поради
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП при правилно приложение на санкционния състав
на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП във връзка с приетия снимков материал и
показанията на свидетелите. Съдът е констатирал, че техническото средство е
надлежно утвърдено в срока на техническата му годност и след проверка за
изправност. Авторството на деянието съдът е установил от декларация, подписана
от собственика на МПС Р АК. и декларация от дееца, съгласно която той е
управлявал заснетото МПС. От субективна страна съдът е установил виновно
поведение, т.к. деецът е правоспособен водач, запознат със задълженията си при
управление на МПС, включително с това по чл.21, ал.1 от ЗДвП. По посочените
правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните
в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон,
решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Правилни са изводите на районния съд за спазена
административнонаказателна процедура по ЗАНН и за доказано противоправно
деяние.
Събраните пред районния съд писмени и гласни
доказателствени средства установят управление на описания в НП автомобил на
посочените дата, място и час в нарушение на правилото по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Снимката
от паметта на техническото средство и Протокола за работа на средството
установяват управление с превишена скорост от 102км/ч при разрешена за
населеното място от 50км/ч, поради което АНО правилно е установил и наложил размера
на наказанията по състава на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Заснетият автомобил е
посоченият такъв в АУАН и НП.
Неоснователно касаторът възразява за недоказано
превишаване на разрешената скорост поради липса на видеоклип и заснемане
движение на още едно МПС. Видеоклипът не е необходим, т.к. снимката е
представена в четири отделни позиции от движението на МПС в деня и часа на
нарушението и е достатъчна за неговото установяване с точен регистрационен
номер и място на засичане. Заснетото в обсега на техническото средство друго
МПС не е предмет на засичане на скоростта, независимо, че техническото средство
е било настроено да засича движението на МПС в двете посоки, т.к. съгласно
клипа от паметта на средството, посоката на заснемане в означения час 13:02:01
е спрямо лъча на радара и в тази посока е налично движение само за процесното
МПС. Заснетото друго МПС се движи в обратна посока на лъча на радара. В случая
е приложимо правилото на Раздел VIII, т.1 от Техническото описание и инструкция
за експлоатация на мобилната система за видеоконтрол, съгласно което в момента
на засичане на скоростта в интервала на измерване на МПС-то превишило
зададеното ограничение, то трябва да бъда в кадър и посоката му на движение да
съвпада с посоката, указана на радара. Приложеният снимков материал еднозначно
сочи, че измерената с радара скорост на движение принадлежи на процесното МПС с
посочения на снимката регистрационен номер. В момента на измерването предмет на
това измерване е само процесното МПС с оглед указаната на снимката посока на
измерване на радара.
Правилен е извода на съда за доказано авторство на
деянието. МПС е собственост на Р А К., който попълвайки декларация по чл.188,
ал.1 от ЗДвП е установил водача на заснетото МПС в лицето на нарушителя. В
попълнената от нарушителя декларация същият не е отрекъл управлението на МПС, а
в хода на разглеждане на делото пред районния съд признава това управление.
Искането в касационната жалба за приобщаване на разпечатки от мобилни оператори
за клетките в района на работа на два телефонни номера не обслужва тезата за
недоказано авторство, т.к. не е пряко свързано с физическото местонахождение на
касатора в управляваното МПС. От друга страна, в съдебното заседание по делото
на районния съд касаторът не е имал искания за събиране на нови доказателства,
поради което исканията в касационната жалба нарушават правилото по чл.220 от АПК. Събраните пред районния съд писмени доказателства и поведението на
касатора доказват по безспорен начин авторството на деянието по предвидения за
това процесуален ред.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще остави в сила.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№214/08.06.2023г. по а.н.д.№1259/2022г. на РС – Дупница.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.