РЕШЕНИЕ
№…….………
29.01.2020 г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести
декември две хиляди и деветнадесета година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от мл.
съдия Йорданова в. гр.дело № 2940
по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба подадена от ответника „М.Ф.“ ЕООД, ЕИК: *******срещу решение №
545409/26.11.2018 г. постановено по
гр.д. № 45701/2018 г. по описа на СРС, 74
състав, в частта, с която е прието за установено, че дружеството дължи
на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 427,70 лв.
за незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2015 г.- м.11.2016 г., 7,49лв.
– лихва за забава върху посочената главница за периода 01.05.2015 г. –
18.04.2018 г., 41,10 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода
м.03.2015 г.- м.11.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК –
24.04.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30.04.2018 г. по
ч.гр.д. №25892/2018 г. по описа на СРС, 74
състав. Исковете са отхвърлени до пълните претендирани размери. Искът за
заплащане на лихва за забава върху главницата за дялово разпределение е
отхвърлен изцяло.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
В отхвърлителната част решението е
влязло в сила, като необжалвано.
Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното
решение е постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, както и че е необосновано. Изложени са подробни съображения. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество,
първоинстанционното решение е частично неправилно, поради следните съображения.
Предмет на разглеждане са кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 149 ЗЕ и чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца по иска за главница
е да проведе пълно и главно доказване на наличие на обвързваща страните
облигационна връзка и количеството и цената на доставената на насрещната страна
топлинна енергия за процесния период. По иска за лихва ищецът следва да докаже
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
Районният съд правилно е установил
фактическата обстановка по делото.
С оглед доводите на въззивника,
изложени във въззивната жалба на първо място въззивният съд следва да изложи
изводи във връзка с въпроса налице ли е било облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните за исковия период.
Отношенията между доставчиците и
потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона
за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 149, т. 3 ЗЕ /изм. ДВ бр. 54/2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г. / регламентира, че продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно
нормата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /отм. ДВ бр. 54/2012 г. /, действала до
17.07.2012 г., "потребител на енергия или природен газ за стопански нужди"
е всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. След отмяната на § 1, т.
43 от ДР на ЗЕ и влизането в сила на измененията на ЗЕ на 17.07.2012 г. се
въвежда понятието "небитов клиент", като с разпоредбата на § 1, т.
33а от ДР на ЗЕ /нова/ е дефинирано, че "небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топло-носител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Следователно, за да бъде определено едно лице
като клиент на топлинна енергия за небитови нужди съгласно визираната законова
уредба е необходимо да бъде установено, че е налице сключен писмен договор
между него – като физическо или юридическо лице и топлопреносно предприятие за
закупуване на топлинна енергия за небитови, стопански нужди. Това лице е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия на топлоснабдения обект по възникналото облигационно отношение с
ищцовото дружество – топлопреносно предприятие.
В конкретния случай по делото е
представен Нотариален акт обективиращ договор за покупка на недвижим имот –
процесния магазин находящ се в гр. София, район „Овча купел“, ж.к. „*******,
видно от който именно „М.Ф.“ ЕООД е придобило правото на собственост върху
процесния имот. По делото е представен и Договор №
8517-333045/16.11.2011 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „М.Ф.“ ЕООД за срок от пет години
за имот в гр. София, ж.к. „*******магазин.
Поради изложеното, при наличието на
посочените писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема, че между
страните през процесния период м.03.2015 г.- м.11.2016 г., са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за небитови нужди с
включените в него права и задължения.
Съдът намира за неоснователно
възражението на въззивника, направено с въззивната жалба, че по делото не е безспорно
установено за кой имот се претендира заплащане на процесната сума. Видно от
изложеното по-горе, представеният документ за собственост и договор между
страните се отнасят за един и същи имот, за който именно е и исковата претенция
на ищцовото дружество.
На следващо място, съдът дължи
произнасяне по въпроса дали в процесния имот реално е доставена топлинна
енергия в претендирания размер и цени.
По делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано. Вещото лице е установило, че топлинната
енергия (ТЕ), постъпила в сградата етажна собственост (СЕС) се измерва с
определено от нормативната уредба средство за измерване – общ топломер.
Установено е, че разпределеното между клиентите количество ТЕ е формирано след
приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на топлопреносното
дружество. От данните предоставени от ТР
„Земляне“ вещото лице е установило, че за периода 01.12.2015 г. до 30.09.2016
г. технологичните разходи са завишени, поради програмна грешка, но по-високите
технологични разходи са в интерес на абонатите в сградата, тъй като те плащат
по малко ТЕ. За процесния период дяловото разпределение е извършвано от „Т.С.“
ЕООД съгласно ЗЕ и Наредба № 16-334/06.04.2007
г.Установено е, че за процесния период всички отоплителни тела /радиатори/ в
процесния имот са демонтирани, като дължима единствено е ТЕ, отделена от
сградната инсталация, която се определя пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект. Изчислено е, че дължимата за периода м.03.2015
г.- м.11.2016 г. за ТЕ /сградна инсталация/ сума възлиза на 427,70 лв. Именно
до тази сума е приет за основателен предявения иск.
. Първоинстанционният съд правилно е
обосновал решението си относно основателността по основание и размер на
претенцията за главница за топлинна енергия с приетата от СТЕ консумация на ТЕ,
тъй като заключението се основава на измервания за реално потребена ТЕ в
процесния имот. Поради изложеното настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение е правилно в тази част и следва да бъде потвърдено
По делото е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което следва да бъде кредитирано. От
заключението се установява, че за процесния имот е начислена сума за главница
за такса за дялово разпределение за периода м.03.2015 г.- м.11.2016 г. в размер
на 41,10 лв. Посочено е, че в счетоводството на ищеца не са налични данни за
извършени плащания на задължения за процесния имот от ответника. Въпреки
наведените от ответника твърдения в отговора на исковата молба, че е заплащал
суми за процесния имот, доказателства в тази посока не бяха представени от него
/ съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК и съобразно правилните указания на СРС, именно
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението/, поради което
настоящият състав намира, че задължението на ответника не е било погасено.
Вещото лице по ССчЕ е посочило сумите дължими
за топлинна енергия за процесния период, съгласно вписвания в счетоводството на
ищеца, но съдът не взема същите предвид при формиране на извода си за размера
на дължимите суми за топлинна енергия, доколкото заключението в тази част се
основава не на данни за реално потребена от клиента енергия, а единствено на
счетоводни записвания. За да формира извода си за количеството и стойността на
потребена ТЕ съдът използва заключението на СТЕ, което както вече бе посочено,
се базира на данни за реално потребление.
Тук е мястото да се отбележи, че
настощият състав намира за неоснователно възражението на ответниците за
нарушение на чл. 182 ГПК. Доказателствената сила на счетоводните книги не е
равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ
документ. Тя е производна, което следва от изискването, установено в
разпоредбата на чл. 182 ГПК, те да бъдат
редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които
доказват извършеното вписване. Редовността на счетоводните книги, обаче, не се
предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която се позовава на тях. Ищецът
има процесуалното задължение да установи при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици.
Ето защо съдът не би могъл да основе решението си само на едностранно
съставените от ищеца фактури и извлечение от сметка. В разглеждания случай по
делото са събрани протоколи за главен отчет, индивидуални справки за отопление
и топла вода и заключения на вещи лица, въз основа на които може да бъде
извършена преценката, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са
достоверни
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно клаузата на чл. 40, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД
одобрени с решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, купувачът е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача
данъчна фактура. Пред първоинстанционния съд ищецът не е ангажирал
доказателства, че е издал и е връчил на ответника данъчни фактури относно
процесните вземания за главница до датата на предявяване на исковата молба, с
оглед на което преди този момент „М.Ф.“ ЕООД не е изпаднало в забава относно
изпълнението на разглежданото главно задължение. Съобразно изложеното
предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за периода: 01.05.2015 г. – 18.04.2018 г., за забавено
изпълнение на главницата, касаеща стойността на потребената топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот, се явява неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне.
Поради несъвпадане на крайните изводи
на настоящата инстанция с тези на решавания състав на СРС относно изхода от
разглеждането на делото по отношение на акцесорната претенция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за
сумата 7,49 лева и период от 01.05.2015 г. – 18.04.2018 г., като неправилно и
вместо него да бъде постановено друго, с което заявената претенция за
посочената сума и период да бъде отхвърлена. Решението следва да се отмени и в
частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство и за исковото производство над
сумата от 450,58 лева /общо/. В останалата обжалвана част решението е правилно
и следва да бъде потвърдено.
По разноските
При този изход на спора право на разноски
имат и двете страни съобразно уважената съответно отхвърлената част от
исковете.
Ищецът, с оглед отхвърлената част от
исковете, следва да заплати на ответника сумата от още 4,62 лв. – разноски в
първоинстанционното производство.
Във въззивното производство „М.Ф.“
ЕООД е направило разноски в размер на 75,00 лв. – държавна такса, от които
съразмерно с уважената част на въззивната жалба следва да му бъде присъдена
сумата от 1,19 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че в
полза на „Т.С.“ ЕАД не следва да се
присъждат разноски за въззивното производство, тъй като реално не са извършени
действия по защита по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП. От
името на дружеството не е подаван отговор на въззивната жалба и в проведеното
съдебно заседание не е присъствал негов процесуален представител.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
545409/26.11.2018 г. постановено по
гр.д. № 45701/2018 г. по описа на СРС, 74
състав, в частта, с която е уважен предявения от „Т.С.“ ЕАД. ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу „М.Ф.“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление:***,
офис 7В иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата в размер на 7,49 лв. – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. – 18.04.2018 г. , както и в
частта, с която М.Ф.“ ЕООД, ЕИК: *******е осъдено да заплати на „Т.С.“ ЕАД.
ЕИК: ******* сумата над 450,58 лева –
разноски в заповедното и исковото производство и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД. ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу „М.Ф.“ ЕООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, офис 7В иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 7,49 лв. – лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. –
18.04.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
545409/26.11.2018 г. постановено по
гр.д. № 45701/2018 г. по описа на СРС, 74
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „М.Ф.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, офис 7В сумата от още 4,62 лв. – разноски в
първоинстанционното производство и 1,19 лв. - разноски във въззивното
производство
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.