Решение по дело №577/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 64
Дата: 1 март 2022 г.
Съдия: Магдалена Кръстева Недева
Дело: 20213001000577
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Варна, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000577 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Ситняково“ No 48, Сердика офиси, ет.8, представлявано от
Изпълнителен директор К С против решение № 17/18.08.21г. на Търговищкия
окръжен съд, постановено по т.д. № 54/21г. в частта, в която за начална дата
на свръхзадължеността на „АКСЕЛ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на
управление: град Търговище, ул. „Цар Освободител“ No 43, представлявано
от управителя Д А е определена датата 01.01.2019г. Въззивникът счита
решението в обжалваната част за неправилно и немотивирано, постановено
без да бъдат изследвани в цялост събраните по делото писмени доказателства.
Излага подробни аргументи за това, които се свеждат до обосноваване на
тезата му, че като начална дата на свръхзадължеността следва да бъде приета
датата 31.12.2016г., по аргумент от т.12 на ССчЕ и установеното от в.лице, че
считано от тази дата имуществото на длъжника не е достатъчно, за да покрие
1
паричните му задължения. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да
приеме за начална дата на свръхзадъължеността на длъжника посочената от
него такава.
Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Производството по делото е образувано по подадена молба от „ШЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с правно основание чл.625 ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на „АКСЕЛ ТРАНС“ ЕООД, гр.Търговище
при кумулативното наличие на двете хипотези на чл.607а ТЗ – твърдения за
неплатежоспособност на ответника, доколкото последният не е изпълнил
изискуем паричен дълг, произтичащ от търговска сделка – договор за
ползване на услугата euroShell cards от 21.09.2014г., който дълг е установен с
решение по ВАД 114/19г. на АС при БТПП и твърдения за свръхзадълженост.
С влязла в сила решение за начална дата на неплатежоспособността е
определена датата 01.01.2019г.
От приетите по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ
се установи, че към датата на изготвяне на експертизата ответникът има
задължения към различни кредитори в общ размер на 3 991 804,67лв, от които
към молителя, настоящ въззивник – 3 794 287,55лв, няма собствени
недвижими имоти, нито някакво имущество, доколкото собствените му МПС-
та – 3 влекача не са налични и не могат да бъдат открити. От 2020г.
дружеството не извършва реална търговска дейност и не генерира приходи.
Финансовите му резултати през 2016г., 2020г. и 2021г. са с отрицателна
стойност : за 2016г. - /- 973/, за 2020г. - /-131/ и за 2021г. - /-3/. Отчетената за
периода 2017г. – 2019г. печалба не може да покрие натрупаните до този
момент загуби, поради което в.лице дава заключение, че за целия период
2016г. – 2021г. собственият му капитал е отрицателна величина, дружеството
е декапитализирано и изцяло зависимо от кредиторите си.
Настоящият състав споделя изцяло разрешението, въприето в решение
№ 201 по т.д. № 659/2014 г. на І т.о. на ВКС, съгласно което основанията
„неплатежоспособност„ и „свръхзадълженост„, като самостоятелни такива за
откриване на производство по несъстоятелност, могат да бъдат предявени в
2
условия на кумулативност или евентуалност, но откриване на производство
по несъстоятелност и на двете основания е възможно, ако съвпада началната
дата на неплатежоспособност. Ако свръхзадължеността предхожда момента
на настъпване на неплатежоспособността, от значение е дали състоянието на
свръхзадълженост продължава да съществува и към момента на
постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете,
ще следва да бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е
налице и към момента на постановяване на решението .
От своя страна свръхзадължеността, аналогично на
неплатежоспособността, е обективно икономическо състояние, но за разлика
от същата е налице при невъзможност на търговеца да покрие паричните си /
не само изискуемите / задължения с наличното си / не само краткотрайни
активи / имущество.Състоянието на свръхзадълженост, като основание за
откриване на производство по несъстоятелност е самостоятелно, спрямо
неплатежоспособността, и цели да изпревари / освен когато съвпадне с него /
неминуемо следващото от същото състояние на неплатежоспособност, като
осигури на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна
възможност за справедливо удовлетворяване на всички кредитори или
оздравяване на търговеца. То се санкционира не предвид невъзможността на
търговеца да покрива изискуемите си парични задължения, а поради
невъзможността му да компенсира загуби с печалба от дейността си,
обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на активите му.
Затова от значение за обективирането на състоянието свръхзадълженост,
макар и не само, е показателят „собствен капитал”, участващ в коефициентите
на финансова автономност и задлъжнялост.
При направената съпоставка между „активи общо“ и „задължения
общо“ по балансови данни експертизата установява разлика, изразяваща се в
отрицателна стойност, както следва : за 2016г. - /-1457/; за 2017г. - /-703/; за
2018г. - /-376/; за 2019г. - /-940/; за 2020г. - /-1076/ и за 2021г. - /-1458/. Т.е. –
общата стойност на водените в баланса активи от 2016г. до 2021г. не е
достатъчна за погасяване на водените в баланса задължения. Предвид на това
следва да бъде направен извода, че финансовите затруднения на длъжника от
2016г. до края на 2019г. имат траен характер, а от 2020г., когато е
преустановена и основната дейност, имат необратим характер. Същите са
показателите и при изчислената разлика между активи общо и пасиви общо
3
във варианта с извършени от експертизата корекции при краткосрочните
задължения, предвид падежирането на всички задължения през 2020г. и
отнасянето им към краткосрочните такива. В този вариант на експертизата
разликата между активи и пасиви за 2021г. е /-2889/.
Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост през целия
изследван период са твърдо под референтни стойности. Така коефициентът за
финансова автономност, при референтна стойност 0,33, за 2016г. е /-0,2296/;
за 2017г. - / - 0,0985/; за 2018г. - /-0,0463/; за 2019г. - /- 0,1091/; за 2020г. - /-
0,4240/ 4 за 2021г. - / -0, 5693/. Това показва, че през целия изследван период
собственият капитал на дружеството не покрива пасивите му, т.е. налице е
декапитализация. Коефициентът за задлъжнялост, при референтна стойност
3-5, за 2016г. е /-4,3548/; за 2017г. - / - 10,1536/; за 2018г. - /- 21,6144/; за
2019г. - / - 9,1638/; за 2020г. - / - 2,3587/ и за 2021г. - / - 1,3818/. Според тези
показатели през целия изследван период дружеството е изцяло зависимо от
кредиторите си, собственият му капитал е отрицателна величина и не покрива
задълженията му.
Съпоставянето на стойностите на актива към паричните задължения на
ответника се установява състояние на свръхзадълженост още към 31.12.2016
г., останало непреодоляно и до 01.01.2019г., към който момент
първоинстанционният съд е потвърдил състояние на неплатежоспособност,
без решението да е обжалвано в тази му част. Това състояние не е преодоляно
както към момента на постановяване на обжалваното решение, така и към
момента на настоящото произнасяне. При това положение въззивната жалба
се явява основателна и следва да бъде уважена. За начална дата на
свръхзадължеността следва да бъде определена датата 31.12.2016г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 17/18.08.21г. на Търговищкия окръжен съд,
постановено по т.д. № 54/21г. в частта, в която за начална дата на
свръхзадължеността на „АКСЕЛ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Търговище, ул. „Цар Освободител“ No
43, представлявано от управителя Д А е определена датата 01.01.2019г., като
вместо него
4

П О С Т А Н О В Я В А :

ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на свръхзадължеността на „АКСЕЛ
ТРАНС“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Търговище, ул. „Цар Освободител“ No 43, представлявано
от управителя Д А датата 31.12.2016г.
Разноски не се присъждат.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5