Мотиви към Присъда № 260048,
постановена на 09.10.2020г. по н.о.х.д. № 5098 по описа на Районен съд –
Варна за 2018г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение по досъдебно производство № 124 по описа за 2014г. на ОСлО
при ОП – гр. Варна на Р.И.С. за престъпление по чл. 211, пр.1,
вр.чл.210, ал.1 т.2 и т.3, пр.1 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.217, ал.4, пр. 1,
вр.ал.2 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал. 1 от НК, както и на И.С. за престъпление
по чл. 211, пр.1 вр.чл.210, ал.1, т.2 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и по
чл.217, ал.4, пр.1, вр. ал.2, вр. чл.20
ал.4, вр.чл.26, ал.1 от НК, а именно за
това, че за Р.С. - през периода месец юли 2008г. - месец ноември 2008г.,
в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството й на
длъжностно лице - управител на търговско дружество „Фоли 06“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, с цел да набави за себе си и
за И.С. имотна облага възбудила и поддържала:
- на 22.07.2008г., у Ю.Х. Д.
заблуждение, за това, че ще й изгради и продаде обекти в масивна пететажна
сграда, която ще бъде построена в
гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Св. Прокопий Варненски“ № 77, в дворно
място с площ 720 кв. м., съставляващо парцел първи за имот 463, в квартал 57,
по плана на кв. „Виница“, а именно: 1.
Апартамент № 3, с площ 75.7 кв. м., на втори жилищен етаж, ведно с
принадлежащото му избено складово помещение, с площ 5 кв. м. и съответните ид.
ч. от общите части на сградата и от дворното място; 2. Апартамент № 4, с площ
75.7 кв. м., на втори жилищен етаж, ведно с принадлежащото му избено складово
помещение, с площ 5 кв. м. и съответните ид. ч. от общите части на сградата и
от дворното място; 3. Подземен гараж, с площ 15 кв. м.; 4. Подземен гараж, с
площ 15 кв. м. и с това й причинила имотна вреда в размер на 88012.35 лв.,
представляващи левовата равностойност на 45 000 евро, предадени от Ю.Х. Д. на И.С.
и Р.И.С., като авансово плащане /първа вноска/ по сключения между Ю.Х. Д. и търговско
дружество „Фоли 06“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Р.И.С., Предварителен договор за покупко -
продажба на недвижим имот от 22.07.2008г.;
- през месец август - месец
ноември 2008г. у Л.Т.К., заблуждение за това, че ще й изгради и продаде обекти
в масивна пететажна сграда, която ще бъде построена в гр. Варна,
кв."Виница", ул. „Св. Прокопий Варненски“ № 77, в дворно място с площ
720 кв. м., съставляващо парцел първи за имот 463 в квартал 57 по плана на кв.
„Виница“, а именно: 1. Апартамент № 7, с площ 74.2 кв. м., на трети жилищен
етаж, ведно с принадлежащото му избено складово помещение, с площ 5 кв. м. и
съответните ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място; 2. Подземен
гараж, с площ 15 кв. м. и с това й причинила имотна вреда в размер на 72 561.29
лв., представляващи левовата равностойност на 37 100 евро, предадени от Л.Т.К.
на И.С. и Р.И.С., като авансово плащане по сключения между Л.Т.К. и търговско
дружество „Фоли 06“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
Р.И.С., Анекс № 1 от 27.11.2008г. към Предварителен договор за покупко -
продажба на недвижим имот и договор за построяването му от 24.04.2008г., като
причинената вреда е в особено големи размери - 160 573.64 лв./сто и шейсет
хиляди петстотин седемдесет и три лева и шейсет и четири стотинки/,
представляваща особено тежък случай и измамата е извършена от две лица - Р.И.С.
и И.С., сговорили се предварително за нейното извършване, както и за това че през
периода 23.09. - 30.09.2008г., в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление, като пълномощник на М.А.Т., С.С.Р. и М.С.М.
- собственици на урегулиран поземлен имот, находящ се гр. Варна, кв. „Виница“,
ул. „Св. Прокопий Варненски“ № 77, с площ 720 кв. м., представляващ УТТИ №
II-603, идентичен с бивш парцел първи 1-463, на имот 463 в квартал 57 по плана
на кв. „Виница“, гр. Варна, в съучастие
като извършител, с И.С./помагач/, съзнателно действала против законните
интереси на представляваните - М.А.Т., С.С.Р. и М.С.М.,
като на 23.09.2008г. и на 30.09.2008г. учредила две ипотеки върху недвижим
имот, находящ се гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Св. Прокопий Варненски“ № 77, с
площ 720 кв. м., представляващ УПИ № П-603, идентичен с бивш парцел първи
1-463, на имот 463 в квартал 57 по плана на кв. „Виница“, гр. Варна /с
нотариален акт за договорна ипотека № 91, том II, peг. № 4099, дело № 291 от
23.09.2008г. на К.К., нотариус peг. № 520 на
нотариална кантора с район на действие PC - Варна и с нотариален акт за договорна
ипотека № 98, том II, peг. № 4221, дело № 298 от 30.09.2008г. на К.К., нотариус peг. № 520 на нотариална кантора с район на
действие PC - Варна/, за обезпечаване на вземанията на Т.В.Н. спрямо Р.И.С.,
като от деянията са последвали значителни щети - учредени са две договорни
ипотеки по отношение на недвижимия имот/с нотариален акт за договорна ипотека №
91, том II, peг. № 4099, дело № 291 от 23.09.2008г. на К.К.,
нотариус peг. № 520 на нотариална кантора с район на действие PC - Варна и с
нотариален акт за договорна ипотека № 98, том II, peг. № 4221, дело № 298 от
30.09.2008г. на К.К., нотариус peг. № 520 на
нотариална кантора с район на действие PC - Варна/, за сумата от 28 000 евро/
54 763.24 лв./ и за И.С. за това, че през периода месец юли 2008г. -
месец ноември 2008г., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, с
цел да набави за себе си и за Р.И.С. имотна облага възбудил и поддържал:
- на 22.07.2008г., у Ю.Х. Д. заблуждение, за това, че ще й
изгради и продаде обекти в масивна пететажна сграда, която ще бъде построена в
гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Св. Прокопий Варненски“ № 77, в дворно място с площ
720 кв. м., представляващ УПИ № П-603, идентичен с бивш парцел първи 1-463, на
имот 463 в квартал 57 по плана на кв. „Виница“, гр. Варна, а именно: 1.
Апартамент № 3, с площ 75.7 кв. м., на втори жилищен етаж, ведно с
принадлежащото му избено складово помещение, с площ 5 кв. м. и съответните ид.
ч. от общите части на сградата и от дворното място; 2. Апартамент № 4, с площ
75.7 кв. м., на втори жилищен етаж, ведно с принадлежащото му избено складово
помещение, с площ 5 кв. м. и съответните ид. ч. от общите части на сградата и
от дворното място; 3. Подземен гараж, с площ 15 кв. м. и 4. Подземен гараж, с
площ 15 кв. м. и с това й причинил имотна вреда в размер на 88 012.35 лв., представляващи
левовата равностойност на 45 000 евро, предадени от Ю.Х. Д. на И.С. и Р. И. С.,
като авансово плащане /първа вноска/ по сключения между Ю.Х. Д. и търговско
дружество „Фоли 06“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Р.И.С., Предварителен договор за покупко -
продажба на недвижим имот от 22.07.2008г.;
- през месец август - месец ноември 2008г. у Л.Т.К.,
заблуждение за това, че ще й изгради и продаде обекти в масивна пететажна
сграда, която ще бъде построена в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Св. Прокопий
Варненски“ № 77, в дворно място с площ 720 кв. м., представляващ УПИ № И-603,
идентичен с бивш парцел първи 1-463, на имот 463 в квартал 57 по плана на кв.
„Виница“, гр. Варна, а именно: 1. Апартамент № 7, с площ 74.2 кв. м., на трети
жилищен етаж, ведно с принадлежащото му избено складово помещение, с площ 5 кв.
м. и съответните ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място; 2.
Подземен гараж, с площ 15 кв. м. и с това й причинил имотна вреда в размер на
72 561.29 лв., представляващи левовата равностойност на 37 100 евро, предадени
от Л.Т.К. на И.С. и Р. И. С., като авансово плащане по сключения между Л.К. и
търговско дружество „Фоли 06“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Р.И.С., Анекс № 1 от 27.11.2008г. към Предварителен договор за
покупко -продажба на недвижим имот и договор за построяването му от
24.04.2008г., като причинената вреда е в особено големи размери - 160 573.64
лв./сто и шейсет хиляди петстотин седемдесет и три лева и шейсет и четири
стотинки/, представляваща особено тежък случай и измамата е извършена от две
лица - Р.И.С. и И.С., сговорили се предварително за нейното извършване, както и
за това, че през периода 23.09. - 30.09.2008г., в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление, в съучастие като помагач, с Р.И.С. /извършител/,
действаща като пълномощник на М.А.Т., С.С.Р. и М.С.М.
- собственици на урегулиран поземлен имот, находящ се гр. Варна, кв. „Виница“,
ул. „Св. Прокопий Варненски“ № 77, с площ 720 кв. м., представляващ УПИ №
II-603, идентичен с бивш парцел първи I-463, на имот 463 в квартал 57 по плана
на кв. „Виница“, гр. Варна, умишлено улеснил Р.И.С. чрез съвети и разяснения, в
съзнателните й действия против законните интереси на представляваните - М.А.Т.,
С.С.Р. и М.С.М., която на 23.09.2008г. и на
30.09.2008г. учредила две ипотеки върху недвижим имот, находящ се гр. Варна,
кв. „Виница“, ул. „Св. Прокопий Варненски“ № 77, с площ 720 кв. м., представляващ УПИ №
11-603, идентичен с бивш парцел първи 1-463, на имот 463 в квартал 57 по плана
на кв. „Виница“, гр. Варна /с нотариален акт за договорна ипотека № 91, том II,
peг. № 4099, дело № 291 от 23.09.2008г. на К.К.,
нотариус peг. № 520 на нотариална кантора с район на действие PC - Варна и с
нотариален акт за договорна ипотека № 98, том II, per. № 4221, дело № 298 от
30.09.2008г. на К.К., нотариус peг. № 520 на
нотариална кантора с район на действие PC - Варна/, за обезпечаване на
вземанията на Т.В.Н. спрямо Р.И.С., като от деянията са последвали значителни
щети – учредени са две договорни ипотеки по отношение на недвижимия имот/с
нотариален акт за договорна ипотека № 91, том II, peг. № 4099, дело № 291 от
23.09.2008г. на К.К., нотариус peг. № 520 на
нотариална кантора с район на действие PC - Варна и с нотариален акт за
договорна ипотека № 98, том II, peг. № 4221, дело № 298 от 30.09.2008г. на К.К., нотариус peг. № 520 на нотариална кантора с район на
действие PC - Варна/, за сумата от 28 000 евро/ 54 763.24 лв./
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като пояснява, че виновността на
подсъдимите е категорично доказана от обективна и субективна страна. При това
положение пледира, те да бъдат признати за виновни по възведените им обвинения,
като наложените им наказания да бъдат определени при условията на чл. 55 НК,
предвид данните за личността им и изминалия значителен период от време от
извършването на техните деяния. Пледира за престъплението по чл. 211 НК на
подс. И.С. и на подс. Р.С. да бъдат наложени
идентични по вид и размер наказания
„лишаване от свобода“ в размер на по две години, изтърпяването на които да бъде
отложено с петгодишен изпитателен срок, а за престъплението по чл. 217 НК
наказание „пробация“, изразяващо се в двете задължителни пробационни мерки за
срок от по две години, без налагане на кумулативно предвиденото наказание
„глоба“, като сторените по делото разноски следва да се възложат в тежест на
подсъдимите.
Защитникът на подсъдимите от
своя страна прави задълбочен анализ на изложената по делото фактическа
обстановка, като в резултат на него налага извод за недоказаност на
повдигнатите обвинения, поради следните съображения:
На първо място, по отношение на
св. Л.К., се установявало, че преддоговорните й отношения по повод на
закупуването на недвижим имот, находящ се в процесната бъдеща кооперация в кв.
Виница били започнати и водени изцяло от св. А.Н. на когото именно са били
предавани и изплатените по договора парични суми. Действително на 15.08.2008г.
в Търговският регистър било вписано прехвърляне на дружествените дялове на
„Фоли 06“ ЕООД от свид. Н. на подс. С., като с прехвърляне на дружествените дялове
автоматично се прехвърляли всички активи и задължения на дружеството към новия
собственик. На 27.11.2008 год. подс. С. след като е станала едноличен
собственик и управител на „Фоли 06“ и свид. К. са подписали анекс, с който подсъдимата
на практика само потвърдила, че дружеството „Фоли 06“ ЕООД е получило сумата от
34 100 евро и се договорили за заплащането на останалата част, като от този
момент насетне по договора повече не били изплащани парични суми, още повече
такива не са били предавани лично на подс. Р.С., а единствено на св. Н..
Единственото което реално е направила подсъдимата е било да потвърди, че
паричните суми са били изплатени в полза на дружеството, което е било и осъдено
по гражданско дело да ги възстанови. Наред с това посочва, че подсъдимите са
обвинени за това, че са получили сумата от 37 000 евро, а самата св. К. твърди,
че е заплатила общо 34 100 евро, като неясно как държавното обвинение е приело
по-високата сума (евентуално включвайки дължими неустойки).
На второ място, по отношение на
св. Ю. Д., от доказателствата по делото било видно,че предварителният договор
за покупко-продажба на имоти в бъдещата кооперация, бил сключен с брат й – св. Н.,
като в деня на подписване на същия свидетелката заплатила именно на брат си
сумата от 45 000 евро и се задължила да изплати остатъка след издаването на акт
14 на сградата. Впоследствие парцела върху който щяло да се извърши
строителството се променил, а св. Д. не заплатила никакви пари, като единствено
подписала нов договор отново с брат си св. Н. от 22.07.2008г. по който не
извършила фактическо плащане, като предишният договор по който плащане било
реализирано от 15.05.2007г. изобщо не бил коментиран в обвинителният акт. В
случая, не ставало ясно изобщо какво общо е имала св. С. при положение, че
парите са били изплатени на св. Н., а след прехвърляне на дружествените дялове,
дружеството „Фоли 06“ ЕООД е било осъдено да ги заплати обратно на св. Д.. Що
се отнасяло до твърденията на Н., че парите постъпвали в сметка в „Прокредит
банк“ до която подс. С. имал достъп, тези показания се опровергали по
категоричен начин от доказателствата по делото, видно от които единствено св. Н.
е имал сметка там. Наред с това, видно от показанията на счетоводителя
обслужващ фирмата преди прехвърлянето тя (противно на заявеното от Н.) не е
предавала никаква счетоводна документация на св. С.. При това положение се
твърди, че показанията на св. Н. и свързаните с тях показания на неговата
сестра св. Д., не следва да се кредитират от съда. Наред с това се твърди, че
престъпление по чл. 211 НК и за двамата подсъдими не е било налице и от
субективна страна, доколкото видно от действията на подсъдимите през 2008г.
същите са възложили и заплатили изготвянето на инвестиционен проект във
всичките му части – ВиК, електрозахранване, геодезия, озеленяване,
пожаробезопасност и др., предприети са били фактически изкопни действия по
подравняване на терена, изкопи, изграждане на основи, които също са били
заплатени, като единствено кризата в строителството в периода 2008-2009г. е
причината за нереализирането на строителните работи. Въпреки това и доколкото
между страните по предварителните договори „Фоли 06“ ЕООД (с представител подс.
С.) и св. К. и Д. са възникнали гражданскоправни спорове по повод на
изплатените суми, същите са били разрешени от гражданския съд, като въпросните
суми са им били присъдени. Наред с това особената тежест на случая била
обоснована единствено с размера на причинената вреда, каквото не е изискването
на закона.
По отношение на обвиненията по
чл. 217, ал.4 НК намира същите на свой ред за несъставомерни от обективна и
субективна страна, тъй като всички предприети от св. С. действия са били
съобразени с волята на собствениците на имота да бъде учредена договорна
ипотека, като това се установявало от текста на представеното и подписано от
собствениците пълномощно и наред с това с фактическите действия на самите
собственици Т., Р. и М., които няколко дни преди подписването на пълномощното
лично са се снабдили с констативен нотариален акт на имота, с последваща цел
именно ипотекиране на същия, което било обичайна практика в инкриминирания
период от време. Наред с това, се посочва, че значителните имуществени вреди за
които претендира държавното обвинение на свой ред не били доказани и ясно
определени, тъй като в случая щетата не е сумата получена срещу договорната
ипотека, а с какво по размер имущество се е намалил фактически патримониума на
собствениците на имота, като наред с това имало доказателства, че на св. Т. са
били заплащани и суми от страна на подс. С. във връзка с последвалата загуба на
собствеността върху имота й.
Подсъдимата Р. и И. С.
заявяват, че няма какво да добавят към казаното от техния защитник.
В предоставеното им на основание чл.
297, ал. 1 НПК право на последна дума, подсъдимите С. молят да бъдат оправдани по
така повдигнатото им обвинение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата
Р.И.С. е родена на ***г., в Украйна, живуща ***, български гражданин, със
средно образование, омъжена, работи, неосъждана, с ЕГН: **********.
Подсъдимият
И.С. е роден на ***г***, украински гражданин /със статут на постоянно
пребиваващ в Р България/, със средно образование, женен, работи, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимите
И.С. и Р.С. са съпрузи. Двамата живеят в гр. Варна. Същите се познавали със св.
А.Н. (по професия лекар), който бил управител на търговско дружество „Фоли 06”
ЕООД, като запознанството им се случило във връзка с опита в строителството на
подс. С.. Запознал ги колега на св. Н., който също бил лекар, и който се
познавал със С. във връзка с техен общ строителен бизнес, свързан с
построяването на кооперация в кв. „Бриз”.
През
2004-2005г., св. Н. и подс. С. решили да предприемат съвместен строителен
проект, свързан с построяването на кооперация. Периодът от време съвпаднал с
прехвърлянето на лекарската практика на св. Н. от с. Червенци, общ. Вълчи дол в
гр. Варна, кв. Виница, където именно двамата решили да реализират сторителните
си амбиции. Първоначално св. Н. предложил да се строи на терен, собственост на
съпруга на негова пациентка (св. С.С.), намиращ се в
местността „Пелит тарла”, кв. Виница до ул. „Св. Прокопий Варненски”, като подс.
С. намерил архитектект, който да изготви проекта и двамата започнали да търсят
клиенти за обектите в бъдещата кооперация, от където да се получат и средства
за изграждането й.
Преговорите
за сключване на предварителния договор за строителство със св. С. и съпругата
му били водени и организирани от д-р Н., като св. С. и съпругата му се
запознали с подс. И.С. едва впоследствие.
В
процеса на работа обаче се оказало, че коментираното дворно място било извън
регулация, като процеса по въвеждането й в регулация щял да усложни много
процеса по строителството и наложило двамата да се преориентират в намирането
на друго място за строеж.
Св.
М.Т. и нейните деца - св. С.Р. и св. М.М. -
притежавали урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. Варна,
ж.к."Виница", ул."Св. Прокопий Варненски" № 77. Имотът бил
с площ от 720 кв.м., представляващ УПИ № И-603, в кв.57, по плана 1, в
ж.к."Виница", гр. Варна.
Именно
в този момент св. М.Т., притежаваща съседният парцел на първоначлно избраният
(собственост на св. С.) научила за проекта за изграждане на кооперация и
предложила това да се случи в рамките на нейното дворно място, което било в
регулация, като и двамата и св. Н. и подс. С. приели, като започнало
възлагането на действия, свързани с изравняване на мястото (поради наличната на
него денивелация) и изготвянето на проекта за строителство – възложен от подс. С.
на проектанти, с които го свързала св. П.А., с която били работели и преди по
други проекти, който бил изготвен в съответните части геодезия, геология,
архитектура, геодезия, електро, озеленяване и т.н. (т. 7-17от ДП).
Междувременно
по определени причини, част които свързани със започването на нова работа в
чужбина, св. Н. взел решение да прехвърли дружествените дялове на „Фоли 06”
ЕООД на св. с., но тъй като той бил чужд гражданин, двамата се разбрали това да
стане в полза на съпругата на И. – Р., която имала българско гражданство.
През 2008г./на 07.07.2008г./ св. Н. прехвърлил
дружествените дялове на въпросното търговско дружество на подс. Р.С., тъй като
последната, заедно със съпруга си - подс. С. имали намерение да продължат да се
занимават със строеж на сгради и продажба на обекти в тях. В тази връзка С.
станала управител на търговско дружество „Фоли 06” ЕООД, със седалище гр.
Варна.
През
лятото на 2008г. И.С. се срещнал със собствениците на въпросния недвижим имот,
находящ се на ул. „Св. Прокопий Варненски”, като предложил на св. Т., св. Р. и
св. М., представляваното от съпругата му - подс. Р.С., търговско дружество „Фоли 06” ЕООД да построи жилищна сграда в техния имот, за
което щели да бъдат възмездени с апартаменти.
Св.
Т., св. Р. и св. М. се съгласили с направеното им предложение, като на
22.07.2008г. между св. Т., св. Р. и св. М. от една страна и търговско дружество
„Фоли 06” ЕООД - Варна, с представител подс. Р.С., бил сключен Предварителен
договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство.
Съобразно предварителния договор, св. Т., св. Р. и св. М. се задължавали да
прехвърлят собствеността върху 400 кв. м. идеални части от притежавания имот, а
именно незастроена част от дворното място, с административен адрес - гр. Варна,
ж.к. „Виница”, ул. „Св. Прокопий Варненски” № 77, цялото с площ 720 кв. м.
срещу задължението на приобретателя - търговско дружество „Фоли 06” ЕООД, представлявано
от управителя Р.С. да проектира и изгради за собствена сметка (средства, труд и
материали) жилищна сграда с подземен паркинг или открити паркоместа, която да
бъде построена в описаната идеална част от недвижимия имот и да предаде в
24-месечен срок, считано от датата на издаване на разрешение за строеж на
сградата, във вид на завършеност съгласно договора.
Около
два месеца след като бил сключен въпросния предварителен договор, подс. Р.С. и подс. И.С. се срещнали със св. Т., св. Р. и св. М. и им
заявили, че във връзка с предстоящия строеж на сградата следва да упълномощят Р.С.
да ги представлява, предвид необходимостта от изготвяне на документи,
извършване на административни процедури и представителство пред физически и
юридически лица и извършването на други правни действия, които биха счели за
необходими във връзка с реализирането на проекта по строителството на сградата.
Св. Т., св. Р. и св. М. се съгласили с
отправеното им предложение, като на 23.09.2008г. тримата свидетели упълномощили
подс. Р.С. /пълномощно peг. № 8635, том.З, № 70, от
23.09.2008г., на нотариус П.П., с peг. № 224, с район
на действие PC - Варна/, да ги представлява пред физически и юридически лица,
нотариус, и навсякъде, където е необходимо, като продава от тяхно име и за
тяхна сметка, при цена и условия, каквито намери за добре, на лице което намери
за добре, собствените им идеални части от следния недвижим имот: урегулиран
поземлен имот, находящ се в гр. Варна, област Варна, кв."Виница",
ул."Св. Прокопий Варненски" № 77, с площ 720 кв.м., представляващ УПИ
№ И-603, в кв.57, по плана на кв."Виница", гр. Варна; да ги
представлява пред НАП, кметства, Община, всички технически, данъчни и
административни органи и учреждения, служба ТСУ, служба вписвания във връзка с издаване
на всички необходими документи относно продажбата на гореописания недвижим имот
и предстоящо строителство в имота; да ги представлява навсякъде където е
необходимо, вкл. и пред нотариус и от тяхно име да учредява договорни ипотеки
върху въпросния недвижим имот - урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.
Варна, област Варна, кв."Виница", ул."Св. Прокопий
Варненски" № 77, с площ 720 кв.м., представляващ УПИ № П-603, в кв.57, по
плана на кв."Виница", гр. Варна и др.
Още
същия ден /23.09.2008г./ подс. Р.С. решила да се възползва от предоставените й
правомощия посредством съставеното пълномощно, и тъй като й трябвали парични
средства във връзка с поетите от нея ангажименти, С. решила да вземе пари, на
заем, от някое трето лице, като за обезпечение на вземането използва недвижимия
имот на св. М.А.Т., св. С.С.Р. и св. М.С.М., явяващи
се нейни упълномощители. Подс. И.С. намерил лицето, което да отпусне паричен
заем, срещу съответно обезпечение на вземането.
Още
същия ден - 23.09.2008г. подс. С. завел съпругата си - подс. С. при негов
познат - св. Т.В.Н., живущ ***, за който знаел, че желае да инвестира парични
средства в предстоящия за построяване недвижим имот (чрез закупуването на
апартамент), но предпочита да предостави паричните средства в заем, срещу
определено обезпечение.
При
проведената среща в присъствието на И.С., подс. С. и
св. Т.Н. се разбрали последния да й даде в заем сумата от 25 000 евро, като за
обезпечение на вземането бъде сключена договорна ипотека по отношение на
недвижимия имот в кв. Виница.
В
тази връзка, на 23.09.2008г., в гр. Варна, подс. Р.С., действайки като
пълномощник на М.А.Т., С.С.Р. и М.С.М. -собственици
на урегулиран поземлен имот, находящ се гр. Варна, кв."Виница",
ул."Св. Прокопий Варненски" № 77, с площ 720 кв. м., представляващ
УПИ № И-603, идентичен с бивш парцел първи 1-463, на имот 463 в квартал 57 по
плана на кв. "Виница", гр. Варна, учредила ипотека върху въпросния
недвижим имот, находящ се гр. Варна, кв."Виница", ул."Св.
Прокопий Варненски" № 77, с площ 720 кв. м., представляващ УПИ № И-603,
идентичен с бивш парцел първи 1-463, на имот 463 в квартал 57 по плана на кв.
"Виница", гр. Варна /с нотариален акт за договорна ипотека № 91, том
II, per. № 4099, дело № 291 от 23.09.2008г. на К.К.,
нотариус per. № 520 на нотариална кантора с район на действие PC - Варна/, за
обезпечаване на вземането на Т.В.Н. спрямо Р.И.С., в размер на 25 000 евро.
Нотариалният
акт за договорната ипотека/ № 91, том II, per. № 4099, дело № 291 от
23.09.2008г./ бил съставен в нотариалната кантора на нотариус К.К., с peг. № 520 на нотариална кантора с район на действие
PC - Варна.
Сумата
от 25 000 евро св. Н. предал на Р.С. в нотариалната кантора, след учредяване на
ипотеката върху въпросния недвижил имот, на 23.09.2008г.
Една
седмица по-късно/ на 30.09.2008г./ тъй като и трябвали още парични средства,
подс. С. решила да вземе пари, на заем, отново от св. Т.Н., като за обезпечение
на вземането използва недвижимия имот на св. М.А.Т., св. С.С.Р.
и св. М.С.М., явяващи се нейни упълномощители.
На същия ден - 30.09.2008г. подс. С. завел
съпругата си - Р. при неговия познат - св. Т.В.Н..
При
проведената среща, в присъствието на подс. С., подс. С. и св. Т.Н. се разбрали
последния да й даде в заем сумата от 3 000 евро, като за обезпечение на
вземането бъде сключена договорна ипотека по отношение на недвижимия имот,
собственост на св. Т., св. С. и св. М..
В
тази връзка, на 30.09.2008г., в гр. Варна, подс. Р.С., действайки като
пълномощник на М.А.Т., С.С.Р. и М.С.М. - собственици
на урегулиран поземлен имот, находящ се гр. Варна, кв."Виница",
ул."Св. Прокопий Варненски" № 77, с площ 720 кв. м., представляващ
УПИ № Н-603, идентичен с бивш парцел първи 1-463, на имот 463 в квартал 57 по
плана на кв. "Виница", гр. Варна, учредила ипотека върху въпросния
недвижим имот, находящ се гр. Варна, кв."Виница", ул."Св.
Прокопий Варненски" № 77, с площ 720 кв. м., представляващ УПИ № П-603, идентичен
с бивш парцел първи 1-463, на имот 463 в квартал 57 по плана на кв.
"Виница", гр. Варна /с нотариален акт за договорна ипотека № 98, том
II, peг. № 4221, дело № 298 от 30.09.2008г. на К.К.,
нотариус per. № 520 на нотариална кантора с район на действие PC - Варна/, за
сумата от 3 000 евро.
Нотариалният акт за договорната ипотека/ № 98,
том II, peг. № 4221, дело № 298 от 30.09.2008г./ бил съставен в нотариалната
кантора на нотариус К.К., с peг. № 520 на нотариална
кантора с район на действие PC - Варна. Коментираната сума св. Н. предал на
подс. Р.С. в нотариалната кантора, на 30.09.2008г., след учредяване на
ипотеката върху въпросния недвижил имот.
Междувременно,
тъй като освен предприетите изкопни работи св. Н. не бил забелязал в имота да
има напредък във връзка с реализиране на строителния проект решил, че
по-разумно за съхраняване на неговите интереси било да цедира вземането си към
дружеството „Фоли 06” ЕООД в размер на 28 000 евро на св. И.Д.Ш., което и
сторил.
В
началото на 2011г. св. Т., св. Р. и св. М. с декларация от 14.03.2011г., peг. №
659, на нотариус Ю. К., per. № 434, с район на действие PC - Варна, св. Т., св.
Р. и св. М. оттеглили пълномощията, дадени на подс. Р.С., като на същата дата
подписали и споразумение, съгласно което С. се задължавала в срок до
20.05.2011г. да погаси заетата сума в размер на 28 000 евро, дължима лично от
нея на кредитора, както и че прекратявали сключения между тях предварителен
договор, от 22.07.2008г., за прехвърляне на собственост срещу задължение за
строителство с търговско дружество „Фоли 06” ЕООД, гр. Варна.
Наред
с това, било образувано дело във връзка със собствеността върху дворното място
срещу св. Н. и Ш., в рамките на което било постигнато споразумение имотът, с
изключение на засторената в него сграда, собственост на Т., Р. и М., да остане
собственост на св. Ш..
Междувременно
през месец април 2008г. (около три месеца преди прехвърлянето на дружествените
дялове на подс. Р.С.), украинската гражданка - св. Л.К. решила да закупи имот -
апартамент, в гр. Варна, където обичайно летувала със семейството си.
Чрез
агенция за недвижими имоти „bg makler” св. К. направила оглед на няколко имота,
вкл. и на парцела на св. М.А.Т., св. С.С.Р. и св. М.С.
***, където първоначално св. А.Н. и подс. И.С., а
впоследствие и подс. Р.С. смятали да строят жилищна сграда.
С
оглед местоположението на имота на св. М.Т., св. С.Р. и св. М.М., св. К. проявила интерес, за закупуване на апартамент и
подземен гараж в жилищната сграда, която следвало да бъде изградена, като св. К.
дори ходила да огледа обекта, на коитоимало изкопни работи и по нейни спомени
поставен кофраж, като била придружавана от д-р Н. и лице-представител на
Агенцията за недвижими имоти.
В
тази връзка на 24.04.2008г., в гр. Варна, в кантората на нотариус Р.Т. между
св. А.Н., който към месец април 2008г., все още бил управител на търговско
дружество „Фоли 06” ЕООД и св. Л.К. бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот - апартамент и подземен гараж в жилищната
сграда, която следвало да бъде изградена във въпросния имот, собственост на св.
М.Т., св. С.Р. и св. М.М. (при сключването на който К.
предоставила на ръка на св. Н., сума в размер на 20100 евро), след което св. К.
се прибрала в Украйна.
През
месец юли 2008г. чрез С.С.Д.св. К. изпратила на св. Н.,
с когото била скючила предварителен договор, сумата от 7000 евро, в изпълнение
на своите задължения като страна по предварителния договор.
На
07.07.2008г. св. Н. прехвърлил дружествените дялове на въпросното търговско
дружество на подс. Р.С., тъй като последната, заедно със съпруга си - И.С.
имали намерение да се занимават със строеж на сгради и продажба на обекти в
тях, а св. Н., по опредлени причини, бил решил повече да не се занимава с такава
дейност. В тази връзка подс. С. станала управител на търговско дружество „Фоли
06” ЕООД. При прехвърлянето св. Л.П. – счетоводител не предоставила никакви
документи, като учредителните договори на дружеството останали у нея, а самото
дружество нямало документално и фактически никакви активи.
През
месец август 2008г. св. Л.К. ***, като отишла в офиса на търговско дружество
„Фоли 06” ЕООД, за да види как вървят строителните работи. Там св. К.
разговаряла с подсъдимите Р. и И. С., които запознали св. К. с обстоятелството,
че св. А.Н. е прехвърлил въпросното търговско дружество „Фоли 06” ЕООД, на Р.С.,
която вече го представлява, като двамата заявили на св. К., че те ще изградят
жилищната сграда, респ. нейния апартамент и подземен гараж в жилищната сграда,
срещу платената по вече сключения предварителен договор със св. Н. сума, като
за плащането св. К. получила писмено потвърждение. Като срок за предаване на
обектите била договорена дата 15.08.2009г. През месец ноември 2008г. някой (И.
или човек от агенцията за недвижими имоти) се свързал със св. К., като й
обяснил, че трябва да заплати още 7000 евро по договора и тъй като в този
период в Украйна нямало възможност да се превеждат пари по банков път, тя
предала паричната сума физически на лицето И. П.Р., за която мислела, че е
някакъв роднина на подс. С..***, между Л.Т.К. и търговско дружество „Фоли 06”
ЕООД, представлявано от управителя Р.И.С., бил изготвен Анекс № 1, от
27.11.2008г., към Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот
и договор за построяването му от 24.04.2008г., като подс. Р.С. и подс. И.С. декларирали, че дружеството е получило от св. Л.К.
дължимата сума до момента в размер на общо 34 100 евро.
Тъй
като строителството не било извършено в упоменатия срок, св. К. правила
многократни опити да се свърже по телефона с подсъдимите, като при редките пъти
в който успявала да осъществи контакт с подс. С., последният изтъквал различни
причини, поради които не бил извършен строежа на сградата.
Междувременно
към края на 2006г. св. Н. и сестра му св.Ю. Д.- М. продали техен собствен
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов”, като след
определени уговорки между двамата, св. Д. взела 50 000 евро, които решила
да вложи в закупуването на жилище.
На
15.05.2007г. св. Д. сключила с брат си, А.Н., като представител на „Фоли 06”
ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в кв. Виница,
местност „Пелит Терла”, ЕКАТТЕ 99022, като съгласно него тя следвало, след
изграждането на кооперацията, да придобие собствеността върху два апартамента и
два подземни гаража, като кооперацията следвало да бъде изградена до
15.05.2009г.
В
същия ден в офиса на дружеството и в присъствието на подс. Р. и И. С. и на св. Н.,
св. Д. предоставила парична сума в размер на 45000 евро, като се договорили
остатъка да бъде предаден на етапи – 5000 евро при получаването на Акт 14 и още
5000 евро при подписване на окончателния договор.
През
2008г. св. Д. била уведомена от брат си, че е преустановил сроителната си
дейност и е прехвърлил дружествените дялове на подс. С. и нейният съпруг (който
не участвал документално в дейността, поради обстоятелството, че бил чужд
гражданин), което наложило на 22.07.2008г., св. Ю. Д.- М. да посети офиса на
търговско дружество „Фоли 06” ЕООД в гр. Варна, за да сключи нов договор с
дружеството вече с представител подс. С., като брат й св. Н. й обяснил, че не
следвало да заплаща повече пари, като заплатените до момента ще бъдат
достатъчни, а парцела на който следвало да се построи кооперацията щял да бъде
различен от първоначално уговорения.
От
своя страна, подс. С. заявили на св. Д., че имат намерение да изградят масивна
пететажна сграда, в гр. Варна, кв. „Виница”, ул. „Св. Прокопий Варненски” № 77,
в дворно място с площ 720 кв. м., съставляващо парцел първи за имот 463, в
квартал 57, по плана на кв. Виница и в частност имотите в сградата, от които
св. Д. се интересувала: 1. Апартамент № 3, с площ 75.7 кв. м., на втори жилищен
етаж, ведно с принадлежащото му избено складово помещение, с площ 5 кв. м. и
съответните ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място; 2.
Апартамент № 4, с площ 75.7 кв. м., на втори жилищен етаж, ведно с
принадлежащото му избено складово помещение, с площ 5 кв. м. и съответните ид.
ч. от общите части на сградата и от дворното място; 3. Подземен гараж, с площ
15 кв. м.; 4. Подземен гараж, с площ 15 кв. м. срещу сумата от 55 000 евро.
Съобразно
клаузите на сключения договор, до 15.08.2009г., страните се задължавали да
сключат окончателен договор, като тогава св. Д. следвало да заплати втората
вноска в размер на 5 000 евро, а последната трета вноска, също в размер на 5
000 лв., следвало да бъде заплатена в 14-дневен срок след въвеждане в
експлоатация на жилищната сграда.
В
тази връзка, на 15.08.2009г., св. Д. посетила кантората на нотариус Табакова,
където следвало да бъде подписан окончателния договор, но подс. Р.С. не дошла
на уреченото място.
Св.
Д. направила многократни опити да се свърже по телефона със С., но не могла да
осъществи връзка с нея. Св. Д. успяла да се свърже с подс. С., който я
уведомил, че сградата все още не е построена, като изтъкнал различни причини за
това.
През
2012г. св. Д. завела гражданско дело срещу дружеството, като предявеният иск
бил само частичен (поради високия размер на дължимата държавна такса при пълният
предявен размер от 45 000 евро), което спечелила.
Видно
от писмо изх.№ 4695/02.09.2019г. на Банка ДСК св. М.А.Т. е притежавала банкова
сметка ***: ***, открита на 13.09.2011г. и закрита на
12.11.2013г. по която на 11.04.2012г. е постъпила сумата от 300 лева от И.С., с
основание „вноска”.
Съобразно
заключението по изготвената на досъдебното производство и прета от съда
съдебно-оценителна експертиза към 22.07.2008г. (сключването на договора за
строителство) пазарната стойност на недвижимия имот, а именно дворно място в
гр. Варна, ул. „Св.Прокопий Варненски” № 77, представляващо УПИ № II-603, идентичен с бивш парцел I-463, в кв. 57 по плана на кв. Виница възлиза
на сумата от 53810 лева.
Видно
от писмо на Община Варна до органите на досъдебното производство изх. №
АУ02301ТАИ-00184/28.02.2013г. след проверка в регистрите на Дирекция
„Архитектура, градоустройство и устройствено планиране” – Община Варна, отдел
„Архитектура” за периода от 2004г. до 2013г. няма данни да е имало издавани
строителни книжа от какъвто и да е характер за имота, находящ се в кв. Виница,
ул. „св. Прокопий Варненски” № 77.
Видно от писмо на Кмета на район „Приморски”
изх. № АУ023018ВН_004кр/18.03.2013г. главният архитект на района не е издавал
разрешение за строеж или акт за узаконяване на съществуващата в имота сграда,
вероятно строена преди 1985г.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – от показанията на свидетелите С.С.Р.,
дадени пред съда, както и тези дадени на досъдебното производство (т.1, л. 42),
приобщени по реда на чл. 281, ал.5 НПК, на св. М.С.М., на св. С.С., на св. Т.В.Н., на св. И.Д.Ш., на св. Л.Т.К., дадени
пред съда, както и тези дадени на досъдебното производство (т.1, л. 42),
приобщени по реда на чл. 281, ал.5 НПК, на св. Ю. Д. – М., на св. П.А.Г., на
св. И.И., на св. С.И.А., на св. С.Д.Т., на св. М.М., дадени пред съда и на досъдебното производство (т.1,
л.36), приобщени по реда на чл. 281, ал.4 НПК, на св. Л.П., на св. К.С., както
и частично от обясненията на двете подсъдими лица, на св. А.Н., както и от
наличните на досъдебното производство и приобщени в проведеното пред
първоинстанционния съд съдебно производство писмени доказателства, богати по
вид и съдържание – скици, нотариални актове, пълномощно, инвестицинонен проект,
кореспонденция с различни институции, съдебни решения, свързани с регистрацията
на дружеството, оттегляне на пълнмощно, други съдебни производсва пред
гражданския съд, споразумения, анекси, договори за стоителство, предварителни
договори, разписки и множество други. Съдът не намери основание да изключи от
доказателствената съвкупност нито едно от наличните писмени доказателства, като
по-горе в настоящото изложение описа основните от тях на които основа своите
фактически изводи.
Що
се отнася до изготвеното по делото заключение по назначената съдебно-оценителна
експертиза, съдът, въпреки възраженията на защитата, не намери оснвания да не
се довери на същата в частта даваща информация за пазарната стойност на имота
към датата на сключване на договора за строителство, като категорично не се
позова на същото в частта посочваща, че предвид вида и характера на
установеното в имота при огледа, вещото лице не счита, че предприетите действия
са от естество да бъдат отчетени като сериозни намерения за строителство. На първо
място, вещото лице има за задача да изготви оценителна, а не
строително-техническа експертиза, и на второ подход от страна на разследващите
органи в посока на това, вещото лице да отговорело на въпроси възникнали в хода
на изготвяне на заключението, не само, че е недопустим (доколкото именно
разследващите органи поставят въпроси пред експертите), но и не следва да се
толерира (тъй като в случая се е стигнало до съждения от страна на вещото лице,
които имат подчертано оценъчен характер, на каквито вещото лице не следва да
има право в рамките на образувано наказателно производство).
По
отношение на наличните по делото гласни доказателства, при извършването на
оценката им, съдът прецени, че следва да раздели същите на пет основни групи,
първите три от които касаят повдигнатите обвинения по чл. 217, ал.4 НК, а
останалите две – обвиненията по чл. 211, вр. чл. 210 НК.
Към
първата група, съдът причисли показанията на св. С.Р. и св. М.М., двама от собствениците на процесния парцел. Видно от
анализа на техните показания, които съдържат несъмнено и логично емоцонален
елемент, двамата свързват събитията около недвижимия им имот с действията на
майка си св.М.Т. и подсъдимите С., а в предходен момент и със св. Н., когото
потърсили за първи път във връзка със стоителството в имота. Обединяващо звено
в показанията на двамата свидетели в случая се явява обстоятелството, че нито
един от тях двамата не е бил наясно пряко и непосредствено с уговорките,
касаещи строителството в имота, като очевидно са разчитали на майка си – св. Т.,
която се занимавала с дейността. Видно от показанията и на двамата същата е
допуснала грешка, като се е заела с неприсъщи за нея действия и то без да
потърси консултация от юридически грамотно лице (адвокат). Едновременно с това
и двамата са категорични, че са подписвали документи, свързани с парцела „на
доверие”, като нямат спомен да са ги чели, като са се предоверили на
предварителните уговорки, които майка им имала с Н. и семейство С.. Нещо повече,
в показанията си свързани с подписването на пълномощното, предоставящо права на
подс. С. да извършва разпоредителни действия с имота, св. Р. заяви, че изобщо
не е чела текста на пълномощното, а направо го подписала, като едновременно с
това и в противоречие с преходно заявеното посочи, че нотариуса сякаш е прочел
съдържанието му. От друга страна, брат й св. М., въпреки че имал познания в
сторителството и не бил впечатлен от извършените в имота първоначални изкопни
работи, решил да се подпише и да упълномощи подс. С. очевидно също разчитайки
на уговорките на неговата майка, които остават категорично недоказани по
делото, тъй като в хода на досъдебното производство св. Т. е починала. Единствените
нейни показания са депозирани именно на досъдебното производство, обективирани
в протокол за разпит, съдържанието на който обаче не може да бъде приобщено към
доказателствените материали по делото предвид обстоятелството, че същите са
били дадени единствено пред органите на досъдебното производство и подсъдимите
лица не дадоха съгласие за прочитането им по реда на чл. 281 НПК.
Втората
група свидетелски показания включва показанията на св. К.С. – приятелка на св. М.Т.
и на св. С.С.-собственик на първоначално избрания
парцел за строеж в местността „Пелит Терла”.
Показанията
на св. К.С. съдът прецени с оглед възможността от възпроизвеждане на
показанията на св. Т. (поради невъзможността същите да бъдат приобщени към
доказателствения материал, за която стана дума по-горе), но подобен ефект не
беше постигнат. Освен, че св. С. възпроизведе в показанията си деликатното
емоционално състояние на св. Т., по същество тя не внесе светлина върху
конкретните уговорки между нея и подс. С. и/или св. Н., като единствено посочи,
че подс. С. многократно е обещавал да построи кооперацията и се е опитвал да
успокои св. Т.. Посочи също, че действията предприети на мястото били по
почистване на дървета, изкопаване на дупка, очевидно с цел подготвянето му за
строеж, но такъв така и не последвал, като подс. С. обяснявал на св. Т., че за
да започне са му необходими парични средства, за които се надявал да дойдат от
продажбата на обекти в изградена от него друга кооперация.
Що
се отнася до показанията на св. С.С. именно те
внесоха светлина в начина по който са стартирали отношенията между Т. и св. Н.
и подс. С., в това число, че инициативата за прехвърляне на интереса на Н. и С.
върху собствения й недвижим имот. Видно от заявеното след като е разбрала, че
двамата имат желание да строят върху съседния имот (извън регулация) именно св.
Т. предложила, доколкото нейният имот бил урегулиран, строителните дейности да
бъдат съсредоточени именно там, като влязла в договорните отношения без да се
консултира с адвокат. Наред с това, св. С. обясни, че инициално в отношения с
него и съпругата му влязъл не подсъдимия С., а св. Н., който презентирал С. като лице с опит в строителството и дори
тримата завели С. да види кооперация, построена от С. (според твърденията им) в
местността „Акчелар”. Другото обстоятелство, което изясни в показанията си
свидетелят беше, че в имота на св. Т. имало изградени някакви основи, като
причините поради които работите не продължили останали неизвестни за свидетеля.
Към
третата група свидетелски показания, съдът причисли показанията дадени от св. Т.Н.
и св. И.Ш., видно от които инициативата за учредяването на договорна ипотека
върху имота бил не на подс. С. и/или на неговата съпруга (за която свидетелите
почти нямат спомени), а на самия Н., който имал желание да инвестира парични
средства в бъдещата кооперация, но поради обстоятелството, че такава все още не
била изградена, решил, че най-целесъобразно за него е да поиска обезпечение,
каквото й получил (по предложение на подс. С.) посредством учредяването на
ипотека, с което правомощие св. С., в качеството й на управител на „Фоли 06”
ЕООД, била надлежно и доброволно упълномощена от собствениците на дворното
място.
Видно
от показанията на св. Ш. той не се познавал нито с подсъдимяи
С., нито със съпругата му, като придобил собствеността върху дворното място
единствено въз основа на сключения договор за цедиране на вземане от страна на
св. Н., обезпечено с договорна ипотека, което така и не му било възстановено,
пради което и той се удовлетворил от предоставеното срещу вземането
обезпечение.
Четвъртата
група свидетелски показания, които съдът прецени от гледна точка на повдигнатите
обвинения по чл. 211 НК, включва показанията на св. Л.К., св.Ю. Д. – М. и св. А.Н..
От
показанията на св. К., които не се различават съществено нито на досъдебното
производство, нито дадени впоследствие в хода на първоинстанционното
разглеждане на делото, се установи, че срещата на св. К. е била първоначално
със св. Н., който заедно с подс. С. я завели на мястото на строежа, където
имало техника, поставен фундамент. Във връзка с предадените от нея пари, тя
контактувала преимуществено с обслужващото я лице от агенцията за недвижими
имоти (което междувпрочем я посъветвало да не подписва нов договор след
прехвърлянето на дружествените дялове на „Фоли 06“ ЕООД) и със св. Н., като с
подс. С. и съпругът й активната комуникация започнала едва след прехвърлянето
на дружествените дялове, като до датата 27.11. 2008г. тя била заплатила сумата
от 34 100 евро. Видно от показанията й непосредствено парични средства тя не е
предавала лично нито на подс. С., нито на съпругата му (а на св. Н. и друго
трето лице, за което е знаела, че е роднина на подс. С.), които обаче чрез
последващи действия – анекси и т.н. са потвърдили, че задължения във връзка с
предоставените средства са възникнали за дружеството „Фоли 06“ ЕООД.
Показанията
на св.Ю. Д. – М., противно на възраженията на защитата, бяха изцяло кредитирани
от настоящия съдебен състав, въпреки че при преценката им съдът несъмнено
отчете обстоятелството, че св. Д. е сестра на св. Н.. При все това, тя
добросъвестно изложи всички обстоятелства около предварителния й договор с
дружеството „Фоли 06“ ЕООД, като не спести, че първоначално предадената от нея
сума по договора е била на брат й в офиса на дружеството и в присъствието на
подсъдимите лица, като при впоследствие сключения документално предварителен
договор (след прехвърлянето на дружествените дялове) не е предавала никакви
допълнителни парични средства на семейство С.. Наред с това, св. Д. на свой ред
посочи, че в нито един момент брат й св. Н. не й е съобщил да се съмнява в
намеренията или възможностите на доскорошния му „съдружник“ в дейността подс. С.
и/или в тези на неговата съпруга, като когато е отишла на обекта е установила
наличието на изкопни работи, които обаче впоследствие не са се развили, което я
мотивирало да започне да се интересува от всичко свършено до момента от С..
На
последно място, към четвъртата група свидетелски показания съдът прецени, че
следва да отнесе показанията на св. А.Н., които кредитира частично. Видно от
същите, макар да не е имал опит в строителството, бидейки лекар по образование,
тъй като в периода 2004г. – 2005г. имало подем в строителството, решил да се
захване именно със строителна дейност, като решил да се довери по препоръка на
негов колега на подс. С. в частта, касаеща тясно строителството, тъй като бил
научил, че той имал опит и изградени други кооперации. Първоначалните
собственици на имота в местността „Пелит Терла”, собственост на св. С. бил
намерен чрез съпругата му именно от св. Н., като впоследствие той установил
връзка и със св. Т., в качествто й на собственик на съседния имот – в
регулация. Именно от показанията на св. Н. се установява, че за втория имот
били изготвяни инвестиционни проекти, като по негови думи били готови почти
всички документи, но на него внезапно му се наложило да замине да работи в
чужбина, след като междувременно убедил сестра си св. Д. да се довери на
семейство С. и да сключи договор с тях без да внася повече пари, освен тези
които вече била дала, докато той бил управител и представител на „Фоли 06”
ЕООД. Частта от показанията на св. Н., която съдът не кредитира, поради
категорично несъответствие с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства касае обстоятеслството, че същият посочва, че документите за
дружеството били предоставени на подс. С. от счетоводителката на Н. – Л.П., кавото предаване не само не се установи, а св. П. посочи,
че подс. С. дори не притежава копия от учредителните договори, които тя все още
съхранявала. Следващото несъответствие в показанията на св. Н. касае друг важен
за преоизводството по делото момент, а именно имали ли са обща сметка (или
сметка до която и двамата са имали достъп с възможност за теглене) двамата с
подс. С., като видно от наличните по делото писмени доказателства такава сметка
е имало единствено на името на св. Н. и очевидно той единствен е имал достъп до
нея. Наред с това, от показанията на св. П. се установи, че дружеството „Фоли
06” ЕООД, макар да е поемало задължения по договори никога не е имало парични
средства по своя сметка (в това число когато св. Н. е бил негов управител),
като тя винаги е подавала за него нулеви данъчни декларации, от което следва
несъмненият извод, че всички получени от св. К. и св. Д. парични средства са
били получени на ръка от св. Н. в присъствието или не на подсъдимите, като дали
впоследствие тези парични средства са били предадени на С. или съпругата му
остава в сферата на потенциално възможното, но все пак предполагаемо.
Поради
констатираните неточности в показанията на св. Н. сами по себе си, както и с
депозираните от подс. С. обяснения, съдът прецени необходимостта от
съпоставянето им в очна ставка, в което процесуално действие обаче подсъдимият
отказа да участва. При все това св. Н. бе допуснат до допълнителен разпит,
който не само, че не изясни вътрешните противоречия в показанията му, а дори ги
задълбочи, след като той изложи, че двамата с подс. С. са имали обща банкова
сметка *** (каквато бе установена единствено на името на св. Н.), че последният
е можел да тегли свободно от нея (но не е бил упълномощаван от Н. да може да
прави това), че св. Н. не е присъствал при предаването на парите от неговата
сестра (а именно св. Д. си спомня точно обратното). Именно поради тези очевидни
и съществени несъответствия съдът не можа да се довери безкритично на заявеното
от свидетеля, който очевидно осъзнавайки трудното финансово положение, което се
е задавало в периода след 2007г. (в това число за подс. С. и неговата съпруга),
възползвайки се от възможността, която се е появила за него в служебен план (да
замине на работа в чужбина), е успял навреме да прекрати неформалното си
съдружие с подс. С. и респ. да не носи отговорност за последвалите събития.
Към
петата група свидетелски показания съдът причисли тези на свидетелите П.Г., И.И., С.А., С.Т., Л.П., които в основната си част послужиха
на съда, за да прецени действителните намерения на подс. С. в крайна сметка да
изградят процесната кооперация в кв. Виница.
От
показанията на св. П.Г. се установи, че същата се е познавала с подс. С. и
именно тя го е свързала с проектантското бюро, което е изградило отделните
части на инвестиционния проект за бъдещата кооперация, който подс. С. е
заплатил изцяло. Същата на свой ред потвърди,че поради наличната на обекта
денивелация са били предприети и съответни изкопни работи, както и че по нейни
впечатления сградата не е била изградена поради настъпилата криза и
невъзможността на подс. С. да получи достатъчно средства, за да я довърши, без
знае конкретните причини за това. Между св. Г. и подс. С. бе проведена очна
ставка, в резултат на която се изясни, че част от парите за проектантите и
архитекта (а именно около 25 000 евро) са били предадени от подс. С. лично
на св. Г., която от своя страна ги е предала на проектантите и е предоставила
на С. документите, издадени въз основа на извършените плащания.
От
показанията на свидетелите И.И. и С.А. – баща и син –
както и от тези на св. С.Т. се установи, че подс. С. е бил познат на св. И.,
който е извършвал за него много дейности, които винаги са му били заплащани.
Конкретно на трена в кв. Виница, който бил със значителна денивелация били
извършвани изкопни работи, изполван е бил автокран, местени били железа,
докаран бил фургон, изхвърляна била изкопната пръст от два самосвала, единият
от които управляван от св. А., а другият от св. Т., които също нямат спомен да
не са получавали пари за свършената от тях работа. Св. И. посочи още, че
плановете на подс. С. са били да построи нещо голямо на мястото, поради което и
предприел изкопните работи.
На
последно място, в разглежданата група съдът разгледа показанията на св. Л.П.,
обслужваща счетоводно св. А.Н., чиито показания използва преимуществено за
проверка на показанията му. От тях именно се установи, че докато тя е била
счетоводител на „Фоли 06” ЕООД (по времето когато едноличен собственик е бил
св. Н.) на нея не са били предоставвяни никакви документи за дружеството, тя не
е отчитала никакви разходи, не е виждала никакви банкови извлечения, не
еосчетоводявала нищо и е подавала единствено нулеви данъчни декларации.
Впоследствие след прехвърлянето на дружествените дялове на подс. Р.С. тя не е
предавала на последната никакви документи, в това число учредителните договори
все още били съхранявани от нея.
Обясненията
на двамата подсъдими, депозирани в хода на проведеното съдебно производство,
бяха съобразени от настоящия съдебен състав, като беше отчетена тяхната
двойствена правна природа – веднъж като доказателствено средство и втори път
като основен израз на правото на защита в наказателния процес. Обясненията на
подс. С. съдът кредитира почти изцяло, с изключение на частта в която същата
посочи, че със съпруга й са изплатили на семейството на М.Т. всички дължими
суми, тъй като изложеното по никакъв начин не намери доказателствена опора в
материалите по делото. В основната си част обясненията й касаят
обстоятелството, че със сторителната дейност и ипотеките се е занимавал нейният
съпруг,, който действително е имал намерение да построи кооперациите, но не са
му достигнали паричните средства, тъй като е очаквал такива от строежа на друга
кооперация, които така и не са постъпили при него.
Самият
С. в обясненията си посочва, че е разполагал със значителни по размер средства,
които обаче преимуществено е вложил в изграждането на друга кооперация, от
която не е получил очаквания приход, за да продължи изграждането на
кооперацията.
В
унисон с обясненията на съпругата си и с показанията на св. К., Д., Р. и М.
посочва, че тя е била просто формалният управител на дружеството след
прехвърлянето от св. Н., като всички инициативи във връзка с дейността са били негови,
а тя единствено е осигурявала документално съдействие, тъй като той не е имал
българско гражданство.
Посочва
още, че всички получени парични средства от св. К. и Д. са били предадени на
него, което се потвърждава и от показанията на самите свидетелки, като за
по-нататъшната им събда по делото не се събраха категорични доказателства,
поради което са възможни различни фактически изводи, нито един от които не
намира обективна доказателствена основа (съдът не може да кредитира обясненията
на С. в тази им част,че средствата или част от тях са били употребени от св. Н.,
поради обстоятелството, че в тази им част те са по-скоро отражение на защитната
му теза в настоящото наказателно производство).
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разписаното в разпоредбите на чл. 16 и чл. 304 от НПК подсъдимите следва да
бъде признати за виновен само при пълна и несъмнена доказаност на обвинението.
В
настоящият случай съдът единодушно прие, че и двете обвинения повдигнати спрямо
подсъдимите лица се явяват недоказани по изискуемия несъмнен начин.
На
първо място, касателно обвинението на подс. Р.С. по чл. 217, ал. 4, вр.
ал.2, вр. чл. 20, ал.2, вр.
чл. 26, ал.1 НК, доколкото в случая основната роля в престъпната деятелност е
възложена на нея, в качеството й на извършител, съдът намери следното:
За
да бъдат съставомерни действията на подсъдимата по
визирания в наказателния закон текст на първо място от обективна страна е
необходимо същата да има качеството пълномощник, каквото в случая несъмнено е
налице.
На
следващо място, обективна страна е необходимо предприетите действия да имат
негативен за правната сфера на упълномощителите
резултат – като такъв несъмнено е налице, доколкото те са загубили
собствеността върху дворното си място за сметка на ипотекарния
кредитор (приобретател на вземането по договора за
цесия).
Наред
с това обаче, за съставомерност на действията от
обективна страна по ал.4 се изисква настъпването на значителни щети или на
невъзстановими такива. В случая прави впечатление, че в обвинителният акт
значителните щети са описани като стойността на вземането получено срещу двете
договорни ипотеки – 28 000 евро. Посочената стойност обаче по никакъв начин не
представлява реалната щета за собствениците на дворното място, които на
практика са загубили не посочената сума, а дворното си място с определена по
размер пазарна оценка в изготвеното по делото експертно заключение.
Констатираното неправилно определяне на значителните щети, обаче само по себе
си не прави деянието несъставомерно от обективна
страна.
Освен
от обективна страна обаче, в основен елемент от съставомерността законодателят
е въздигнал изискването подсъдимото лице съзнателно да действа против правата и
законните интереси на лицата, които са го упълномощили, каквито съзнателни
действия от страна на подс. С. не се доказаха.
Според
настоящия съдебен състав това е така, тъй като на първо място, не можа да се
докаже точното съдържание на договорките между страните, поради процесуалната
невъзможност за приобщаване на показанията
на св. Т., дадени на досъдебното производство, а от показанията на
нейните наследници св. Р. и М. се установи, че въпреки че са имали право на
това, те не са се интересували по никакъв начин от съдържанието на договорките,
като са оставили майка си (възрастна жена без услугите на юридически
компетентно лице) да се занимава с възникналите въпроси. Нещо повече, самите те
са положили подписите си под текста на пълномощното, с което лично и доброволно
са упълномощили С. да извършва разпоредителни действия със собствения им
недвижим имот, без дори да си направят труда да се запознаят със съдържанието
на пълномощното и/или да се поинтересуват какви биха могли да бъдат последиците
от правата, които са предоставили на своя пълномощник. От съдържанието на
техните показания се установи,че те са имали възможността да прочетат текста на
пълномощното (подписано пред нотариус), както и че понеже всичко трябвало да се
случи бързо не го направили, разчитайки на онова, което майка им е договорила
със С., с което очевидно дори самите те не са били запознати.
В
обясненията си логично подс. С. и нейния съпруг
посочиха, че са уведомили св. Т. за намеренията си,което обстоятелство не може
да бъде оборено поради невъзможността от приобщаване на показанията на св. Т.,
която е единствения очевидец (друг освен подсъдимите) на договореното.
Поради
посоченото, съдът намира, че деянието на подс. С. не
е доказано от субективна страна, като аналогични са изводите на съда за
деянието на подс. С. по чл. 217, ал.4 НК в качеството
му на помагач на съпругата си, доколкото неговата дейност се явява акцесорна на нейната, тъй като ако тя не е извършител на
деянието, то няма как той да бъде неин помагач.
Що
се отнася до обвиненията на двамата съпрузи по чл. 211, пр.1, вр. чл. 210, ал.1, т.2 (а за подс.
С. и по т.3), вр. чл. 209, ал.1, вр.
чл. 26, ал.1 НК, настоящият състав намери следното:
Видно
от диспозитивната част на обвинителният акт и двамата
подсъдими са били предадени на съда за това, че през периодите месец юли 2008г.
– месец ноември 2008г., са възбудили и поддържали заблуждение съответно у св. Ю.
Д. – М. и св. Л.К. заблуждение, че ще изградят обекти в масивна пететажна
сграда, която ще бъде построена в гр. Варна, кв."Виница", ул. „Св. Прокопий Варненски“ № 77, в дворно място с площ 720 кв. м.,
съставляващо парцел първи за имот 463 в квартал 57 по плана на кв. „Виница“.
От
анализа на доказателствените материали по делото се установи, че и при двете
свидетелки инициалния контакт във връзка с изграждането на бъдещата кооперация
първоначално на едно, а впоследствие на друго място в кв. Виница е бил
реализиран не от подсъдимите С., а от св. А.Н., който ако следваме логиката на
обвинителната теза е първият човек въвел и до някакъв момент поддържал у
свидетелките заблуждение, че бъдещата кооперация ще бъде изградена, като
семейство С. и в частност подс. Р.С. за първи
път през месец юли 2007г. (след
прехвърлянето на дружествените дялове) се е включила на етапа на продължаването
на поддържането на това заблуждение и то с конклудентни
действия, посредством потвърждаване на извършването на действията до момента от
името на вече формално собственото й дружество „Фоли
06“ ЕООД.
Нещо
повече, за нея и двете свидетелки са категорични, че почти не са комуникирали
като всички въпроси, свързани със строителството са били отнасяни и коментирани
от нейния съпруг подс. С..
С
оглед посоченото съдът намира, че на практика по делото не бяха доказани
категорични активни действия от страна
на С. във възбуждане на заблуждение.
Що
се отнася до подс. С. евентуални негови действия по
въвеждане и поддържане на заблуждение, според съда, не могат да бъдат отчетливо
отделени от аналогични действия, извършени обаче от А.Н., който има качеството
единствено на свидетел в настоящото производство.
В
производството по делото не бе установен, нито доказан по изискуемия категоричен
начин умисъла на подс. С. (а впоследствие и на неговата съпруга) – да са имали
изначалното намерение да въведат в заблуждение свид. Д.
и К., че ще изградят пететажната сграда, както и намерението, да им причинят имотна
вреда в особено големи размери.
Несъмнено
съдебната практика допуска привидното договорно задължаване да се използва за осъществяване
на измалива дейност, но за да бъде налице такава е необходимо по ясен,
недвусмислен и категоричен начин да се докаже изначалното намерение на лицето
за привидно задължаване.
Безспорно
дружеството „Фоли 06“ ЕООД е получило от св. К.
сумата от 34100 евро (а не както е описано в обвинителният акт 37100 евро), а
св. Д. – М. сумата от 45 000 евро със съответните им левови равностойности,
срещу което не е изпълнило задължението си да извърши строителството и да
прехвърли собствеността върху уговорените обекти, но от този факт сам по себе
си не следва изначално намерение за извършване на измамливи действия.
Действително
по делото е категорично установено, че не е издавано разрешение за строеж и не
са вадени каквито и да е строителни книжа за обекта (като от обясненията на подс.С. не стана ясно защо това е така и как точно той е
комуникирал със служители на Община Варна устно, които срещу определени парични
средства са поели очевидно отново устно задължения да му съдействат), но също
така по делото се доказа, че подс. С. е извършвал на
обекта изкопни работи, носил е кофражни елементи и помощни за строителството
средства – фургони, възложил е изготвянето на инвестиционен проект в
съответните части, за който е заплатил не малко парични средства с оглед
показанията на св. П.Г., осъществила лично част от плащанията.
За
настоящия съдебен състав извършването на описаните действия не е такова, което
да може да се категоризира като палеативно, с цел затвърждаване на формираното заблуждение, доколкото самото
то демонстрира наличието на намерение за действително извършване на строителна
дейност.
Несъмнено,
обстоятелството, че подс. С. е разчитал на продажбата
на обекти в друга изграждана от него кооперация, което не се е реализирало, че
е бил изключително неизряден (разчитайки на отношения на доверие) е в
значителна степен укоримо от гледна точка на морала,
но не съставлява и не доказва несъмнена липса на намерение за изграждане на
строежа.
Нещо
повече, дори след оттеглянето на св. Н. от общия им бизнес, подс.
С., който документално никога не е имал каквото и да е отношение с дружеството
„Фоли 06“ ЕООД, е мотивирал не друг, а именно
съпругата си да влезе в правоотношения със свидетелите Д. и К. и то известно
време след като в по-голямата си част паричните средства вече са били предадени
на дружеството посредством св. Н. и трети лица.
Нито
един от разпитаните свидетели не посочи да е предавал пари лично и единствено
на подс. С., от които единствено са получили
потвърждения за извършените плащания в полза на „Фоли
06“ ЕООД, което в дружество видно от показанията на св. П. (счетоводител) е
липсвала всякаква отчетност и документална обезпеченост още по времето, когато
едноличен собственик на капитала и управител е бил св. Н..
Не
се доказаха и твърденията на Н., че подс. С. е имал
достъп до неговата банкова сметка, ***ли разходвани заплатените от св. К. и Д.
парични средства и от кое точно лице, имащо касателство
с „Фоли 06“ ЕООД – св. Н., подс.
Р.С. и/или подс. И.С..
За
липсата на изначално намерение за въвеждане и/или поддържане на заблуждение
съдът съди и от поведението на подс. С., която след
като е станала едноличен собственик и управител на дружеството е потвърдила
всички направени плащания по страна на св. Д. и К., поради което и св. Д. е
успяла да спечели гражданското дело по частичния иск, който е предявила, за да
си възвърне заплатените от нея парични суми.
Що
се отнася до парите дадени от св. К., за пълнота на изложението следва да се
посочи, че точната сума е 34100 евро (видно от показанията на свидетелката), а
не както е посочено в обвинителният акт 37100 евро, като очевидно като
претърпяна имотна вреда прокурорът е включил и дължимите по договора неустойки,
които обаче според настоящия съдебен състав не представляват непосредствена противоправна последица за имуществената сфера на
пострадалата.
В
случая, съдът приема, че се касае за гражданскоправни отношения между дружеството
„Фоли 06“ ЕООД и св. Д. и К., във връзка с които дори
има влязло в сила решение на граждански съд (по частичният иск на св. Д.).
Факт
е, че по силата на сключените договори е налице пълно неизпълнение, което е
довело след себе си изключително тежки във финансов и емоционален план
последици за всички участващи лица, но това обстоятелство само по себе си не
обуславя доказаността на което и да е от възведените
от ВРП обвинения срещу подсъдимите лица, които и към настоящият момент са с
известни адреси, не се укриват, но и не разполагат с необходимия финансов
ресурс, за да се издължат на всички кредитори на „Фоли
06“ ЕООД (каквито задължения несъмнено имат от гледна точка на изискванията на
морала).
С
оглед на така приетото за установено от фактическа страна и изложените правни
съображения, настоящия състав на съда прие, че обвиненията срещу подсъдимите Р.
и И. С. не са доказани по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 НПК, за да бъдат същите признати за виновни.
Предвид
гореизложеното съдът, съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК, намери, че следва
да признае подсъдимите за невинни,
поради което и ги оправда по така повдигнатите им обвинения.
Съобразно
разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, деловодните разноски следва да останат за
сметка на Държавата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: