РЕШЕНИЕ № 75
гр. Монтана,
16 февруари 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 29.01.2021 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АЛЕКСАНДРИНА
АЛЕКСАНДРОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 518 по описа за 2021 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
С Решение
№ 260056 от 12.10.2020 г. по АНД № 658/2020 г. на Районен съд – Монтана е отменено
Наказателно Постановление № 19-0996-005758/17.04.2019 г., издадено от Началник Сектор
ПП Монтана, с което на Ц.Е.М.,***, са наложени административни наказания затова
че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, както и за това, че
не носи контролен талон от свидетелството за управление.
В законния
срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказващия орган, в която
твърди, че не е съгласен с постановеното решение. Нито в разпоредбите на Закона за движение по пътищата, нито в
Наредба № 1-145/24.03.2020 година на министъра на вътрешните работи е предвидено
задължение за контролните органи да уведомяват собствениците при прекратена
регистрация на ППС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Тази законова уредба
произтича от вмененото задължение в чл. 3 от Наредбата, според която
собствениците следва да регистрират придобитото ППС в месечен срок в
съответната служба ПП при ОДМВР. Според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да го регистрира. В чл.18, ал.2 от
Наредбата пък са посочени хипотезите, при които възниква задължение за
уведомяване от страна на контролните органи, като сред тях не попадат случаите
на прекратяване на регистрацията в резултат на нерегистриране на МПС в 2
месечен срок от придобиването му. При този преглед на нормативната уредба се
налага извода, че лицето като собственик на МПС, след като го е придобил, е бил
напълно наясно, че следва да регистрира автомобила си по предвидения ред в
съответната служба на ПП и е съзнавал, че управлява МПС със Свидетелство за
регистрация, в което е вписан предишният собственик на автомобила, поради което
не споделя изводите на съда, че липсва вина на наказаното лице, която най-малкото
се изразява под формата на небрежност. В този смисъл не са налице
обстоятелства, обосноваващи приложимостта на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, според който
текст непредпазливите деянието не се наказват само в изрично предвидените
случаи, тьй като ЗДвП не предвижда визираното изключение. Неоснователен е и
изводът на съда, че след като е имало поставени регистрационни табели № М*** на
определените за това места на автомобила, то състава на нарушението не е
осъществен. От разпоредбата на закона обаче е видно, че на първо място
автомобилът следва да е регистриран по законния ред и на второ място следва да
има поставени табели на съответните места. Достатъчно е само едно от двете
изисквания да не е изпълнено, за да е налице нарушение на закона. Не е налице и
явна несправедливост на наложените с наказателното постановление
административни наказания. Нарушението не може да бъде прието за маловажно, тъй
като липсват смекчаващи обстоятелства при извършването му. Наложените наказания
са в минимално предвидените в закона размери, поради което са справедливи и
съответстват на тежестта на извършеното нарушение.
Решението се обжалва и в частта, с която е осъден сектор
„ПП" към ОДМВР Монтана да заплати на жалбоподателя адвокатски хонорар в
размер на 300.00 лева. Счита, че така присъденият размер не съответства на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Поради което, ако не се уважи
касационната жалба моли намаляване на размера на присъдения адвокатски хонорар.
Моли за цялостна отмяна на решението на МРС и изцяло потвърждаване на издаденото
Наказателно постановление.
В с.з., процесуалният представител на касатора, юрк Д*** ,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото бъде
определен под минималния размер предвиден в Наредбата.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител адв. Л.А., в писмен отговор на
касационната жалба заявява, че оспорва същата като неоснователна и моли съдът
да постанови решение, с което остави в сила решението на въззивния съд като
правилно, валидно и съответно на процесуалния и материалния закон. Счита за
правилни изводите на съда за липса на вина при осъществяване състава на
административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и че към датата на
издаване на НП, процесният автомобил вече е бил регистриран, както и че лицето
е заплатило глоба в размер на 200 лева затова, че не е пререгистрирал процесния
автомобил в законоустановения срок. Счита, че АНО не се е произнесъл за
приложението на чл. 38 и чл. 29 от ЗАНН, каквото задължение има съгласно чл. 53
от закона. Моли да им се присъдят разноските за настоящата инстанция. В с.з.
поддържа писменият отговор и моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата
е неоснователна, а атакуваното решение на РС Монтана правилно. В хода на
проведеното административнонаказателно производство са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които нарушават правото на защита на наказаното лице. Извършеното
нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, което прави издаденото
Наказателно постановление незаконосъобразно и същото правилно е отменено от
районния съд. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано. Предлага същото да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при Административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното:
За да
потвърди издаденото Наказателно постановление, съставът на Районен съд –
Монтана приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява по несъмнен начин, че жалбоподателя Ц.Е.М. на 05.11.2018г. е бил
водач на лек автомобил и при извършена полицейска проверка се установило, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация, както и че не е носил КТ към
СУМПС. Съдът приема липсата на спор по фактическата обстановка. Жалбоподателят
не отрича факта, че е придобил МПС и в законоустановения срок не го е регистрирал
в КАТ. Няма спор и по факта, че с изтичане на този срок е последвала служебна
дерегистрация. Доводите са, че при извършване на деянието липсва умисъл, тъй
като няма уведомяване за служебната дерегистрация. По делото няма спор, че
процесният автомобил е закупен на 08.08.2018г., както и със задължението на
жалбоподателя да пререгистрира новопридобитото МПС. Незнанието се състои в това,
че при нерегистриране на МПС в законоустановения срок, се следва служебна
дерегистрация на същото. Поради липсата на уведомяване за дерегистрацията на
автомобила, жалбоподателят го е управлявал с ясното съзнание, че същият е
надлежно регистриран, още повече, че е имал и регистрационни табели, които му
били отнети в деня на проверката на 05.11.2018г., видно от АУАН. За да се приеме,
че е извършено нарушението, описано в АУАН и НП, а именно неизпълнение на
задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да е
налице вина, в някоя от формите й - умисъл или непредпазливост, каквато в
случая липсва. За факта на прекратяване на регистрацията на процесния
автомобил, респективно за да предприеме жалбоподателя действия по
възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от
действия, нарушаващи разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, наказаният е могъл
да разбере едва от уведомяването му от Сектор „Пътна полиция"-Монтана. В
конкретния случай не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията. Разбрал за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила му едва при спирането му от органите на реда, свидетели по делото. Липсата
на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са
двете предпоставки, попречили му да осъзнае обществено опасния характер на
извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да
допусне настъпването на тези последици. Липсата на субективна страна от състава
на нарушението по чл.175, ал.З от ЗДвП прави деянието, извършено от
жалбоподателя несъставомерно, тъй като не е знаел, че регистрацията на
автомобила е прекратена служебно и поради това не е знаел, че не следва да го
управлявам по пътищата, отворени за обществено ползване.
Макар и
от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да
е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като
несъставомерно, поради липса на субективна страна. Поради това неправилно и в
нарушение на материалния закон е ангажирана административнонаказателната му
отговорност за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което, НП
е материално незаконосъобразно, в тази му част и следва да се отмени. В тази
насока е и Постановлението на РП Монтана за отказ за образуване на ДП, арг.
лист 16-17 от делото.
На
следващо място жалбоподателя вече е заплатил глоба в размер на 200 лева, за
това че не е пререгистрирал процесният автомобил в законоустановения срок. Такова
плащане е извършено въз основа на съставен му фиш серия Н № 056781/08.01.2019 г.
с вносна бележка № УВ266611/14-01-2019 г., като условие за регистриране на
автомобила по надлежния ред. От 08.01.2019г. /три месеца преди издаването на
процесното НП/ процесният автомобил е надлежно регистриран, който факт не е
взет предвид от АНО. Предвид обстоятелството, че не е извършено нарушение по
чл. 175, ал. З от ЗДвП, то единственото констатирано нарушение е по чл. 83, ал.
1 т. 1 от ЗДвП, за това, че при извършената проверка жалбоподателя не е носил
КТ от СУМПС. С оглед обществената опасност на нарушението и дееца съдът намира,
че следва да се приеме, че се касае за маловажно нарушение по смисъла на
закона.
Предмет
на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния
закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
При
разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, но този съд при правилно
установена фактическа обстановка, неправилно
е приложил материалният закон.
Необосновано
и несъответно на материалния закон съдът приема, че след като на МПС е имало
поставени регистрационни табели на определените за това места на автомобила, то
не е осъществен съставът на нарушението, визиран в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Обратно
на този извод, разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП предвижда две
кумулативни изисквания към МПС, които се допускат по пътищата, отворени за
обществено ползване и това са само моторни превозни средства и ремаркета, които
от една страна са регистрирани по съответния ред и при съответните условия, а
от друга са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Първото изискване – регистрацията се извършва съобразно действащата към
момента на извършване на нарушението Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, в който смисъл е чл. 140, ал. 2 от ЗДвП
/Наредба № I-45 от 24.03.2000 г./ Второто изискване - наличието на поставени табели
с регистрационен номер, на определените за това места е самостоятелно и
независимо от изискването за регистрация по съответно предвидения в закона ред
и условията за това. За тези две кумулативни изисквания законодателят в разпоредбата
на чл. 175, ал. З от ЗДвП предвижда две отделни наказания, а именно: както
налагане на наказание на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, така и
налагане на наказание, когато МПС е регистрирано, но по една или друга причина
е без табели с регистрационен номер на съответните за това места. Хипотезите на
санкционната норма са в условията на алтернативност, не на кумулативност за
разлика от изискванията на материалноправната норма, което означава, че
деянието се счита за съставомерно, в който и да е от двете законово предвидени хипотези
или само наличието на табели на съответните за това места не предпоставя извод
за надлежна регистрация на това МПС. В тази връзка, за да се приеме, че
съответното МПС е регистрирано по законния ред, за същото следва да са
изпълнени всички условия и да е спазен редът предвиден в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., кьм които препраща текста на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, като в
случая това не се установява. Само по себе си наличието на табели не може и не
обуславя извършена регистрация, както и извършването на надлежна регистрация
сама по себе си не обуславя наличието на табели, като всяка една от тези
законови хипотези подлежи на установяване с отделни доказателства и
доказателствени средства.
Неправилно
съдът приема, че липсва вина при осъществяване на извършеното нарушение, поради
липсата на знание за служебната дерегистрация на автомобила. От една страна незнанието
на закона никога не е било и не е обстоятелство, имащо за последица освобождаване
от отговорност. От друга страна, административнонаказаното лице не твърди
незнание досежно обстоятелството, че при закупуване на МПС има задължение да го
регистрира в съответната служба. Обратно на това, същият твърди, че е наясно
със законово определения срок, в който следва да извърши пререгистрация на
закупения от него автомобил или същият управлява автомобила с ясното съзнание,
че не е изпълнил това законово изискване и управлява автомобила в нарушение на това
изискване, а това от своя страна обуславя неговото виновно поведение. Самото
незнание за последиците от незаконосъобразното му бездействие са ирелевантни,
тъй като не са част от състава на нарушението и не се отразяват върху неговата
съставомерност.
Неправилно
още този състав на въззивния съд приема, че за извършеното нарушение е съставен
фиш за глоба, която е заплатена на 08 01 2019 г., на която дата и МПС е
регистрирано. Видно от представения по делото фиш серия Н № 056781/08.01.2019
г., същият е издаден за извършено на 08 01 2019 г. нарушение, т.е. затова че на
тази дата лицето не е представило МПС за регистрация в законоустановения срок, каквито
са условията на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП. Оспореното НП е за това, че на
предходна дата, а именно 05 11 2018 г. лицето управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния за това ред, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП или в случая
административнонаказаното лице е извършило две отделни нарушения, макар и
идентични по своето същество, тьй като датата и мястото на извършването им са
различни, а времевите и пространствени граници са показател, който разграничава
нарушенията едно от друго или едно и също деяние извършено два пъти в различно
време и на различно място обуславя отделна и самостоятелна отговорност за всяко
едно от тях, в който смисъл е чл. 18 от ЗАНН.
Необоснован
и несъответен на установеното второ нарушение - водачът не носи КТ от СУМПС, е
изводът за неговата маловажност. В случая съдът декларативно приема
маловажност, без за това да изложи каквито и да е съображения. По делото нито
се твърдят, нито се представят доказателства, които да обуславят така приетата
маловажност. Изпълнителното деяние на нарушението е с характер на просто
извършване, без законовият му състав да предвижда резултатност, т.е.
настъпването на вредни последици. Същото не съдържа признаци/обстоятелства,
които да го отличават от другите подобни/аналогични на него нарушения и от там
да обуславя по-ниска степен на обществена опасност, поради което липсват
основания за квалифицирането му като маловажно. Следва да се има предвид, че текстът
на чл. 28, във връзка с чл. 9 от НК е изключение, а не правило, поради което
всеки отделен случай следва да бъде преценяван и само при наличие на реално
съществуващи условия за това, същият да бъде прилаган.
По
отношение на възражението в касационната жалба, касаещо начина на описание на
мястото на нарушение, следва да се вземат предвид представените в касационното
производство доказателства, а именно, че описаният в АУАН път е същият, който е
описан и в издаденото НП, като в АУАН е посочен с неговото наименование, а в НП
с неговия номер, в който смисъл е утвърденият с Решение на МС списък, с номерацията
и наименованието на пътищата.
При
този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител
на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да
бъде присъдено в минимален размер – 80 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд
Монтана
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260056
от 12.10.2020 г. по АНД № 658/2020 г. на Районен съд – Монтана, като неправилно
и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
Постановление № 19-0996-005758/17.04.2019 г., издадено от Началник Сектор ПП
Монтана.
ОСЪЖДА Ц.Е.М.,*** да
заплати на ОД на МВР Монтана 80 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: