Р Е
Ш Е Н
И Е
1031/15.7.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 08.07.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 327 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на И.А.С., против НП № 467 от 20.09.2019год.
на Зам. Кмета на Община Варна, с което на основание чл.178е от ЗДвП на
жалбоподателят е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50лв.
за нарушаване разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
В
жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е незаконосъобразно. Моли
НП да бъде отменено.
В
съдебно заседание въззивникът редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата
страна редовно призована, в заседанието по същество се явява и моли НП да бъде потвърдено.
След
преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока за обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява
процесуално допустима.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 05.09.2019год. около 13.50 ч. в
гр.Варна, като водач на МПС-лек автомобил с ДК № В 4997 ВК на ул.”Братя
Миладинови” до № 57 е паркирал върху тротоара и с това е създала пречки за
преминаването на пешеходци, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл. 94,
ал.3 от ЗДвП.
Нарушението
било констатирано на место от свид.М. служител на ОП „ОПСН“ при
Община Варна, за което бил съставен констативен протокол и колата била
репатрирана. Преди репатриране на автомобила били направени снимки установяващи
мястото,
на което е бил паркиран.
При
явяване на въззивницата на наказателния паркинг за получаване на автомобила тя
не подписала съставеният и Глоба с Фиш, поради което и бил издаден АУАН.
С оглед
констатираното нарушение на въззивника е бил съставен АУАН, който въззивнницата
отново не подписала и не посочила възражения. Възражения не били постъпили и в
законоустановеният срок.
Поради това и въз основа на акта, Зам.
Кмета на Община Варна издал процесното НП, като е възприел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел е че въззивника е нарушил разпоредбата на
чл. 94, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.178е от същия закон му наложил
административно наказание глоба в размер на 50лв.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в
своята съвкупност не водят на различни
правни изводи.
Така приетата фактическа обстановка се
оспорва от въззивника.
При извършена служебна проверка за
законосъобразност по образуването и провеждането на адм.наказателното
производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН .
В хода на въззивното производство е
разпитан св.М., който лично е възприел мястото, на което е бил
паркирал лекият автомобил на въззивницата, а именно на тротоара на улицата в
нарушение на правилата и е затруднявал движението на пешеходците. Представен е
хода на адм. производство снимков материал от нарушението.
В хода на делото факта на паркиране на
лекия автомобил на тротоара не се обори от въззивната страна по никакъв начин и
това обстоятелство не е спорно между страните.
Въз основа на така
изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата като подадена в срок, от легитимирано за това лице и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, се явява процесуално допустима. Съгласно дадените
от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното
НП, досежно неговата законосъобразност.
Видно от показанията на свидетелите,
жалбоподателят бил спрял лекият си автомобил на тротоара. В
разпоредбата на чл.93 от ЗДвП са дадени легалните определения на понятията
„престой” и „паркиране”, като от показанията на свидетелите не се установява
управляваното от жалбоподателят МПС да е било престой за слизане или качване на
пътници или товаро-разтоварни дейност. С оглед горното съдът намира, че МПС
на жалбоподателя е бил паркиран.
Действително ЗДвП допуска паркиране на тротоара в населено място, но в чл.94 ал.3
от ЗДвП се сочи, че това е допустимо - престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на
оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко
Въззивникът не оспорва
обстоятелството, че автомобилът му е бил паркиран на тротоара, но счита, че
закона му е давал право за това.
От друга страна, опровергаването на останалите факти, а именно че
автомобилът е бил паркиран на място, което не е било определено за тази цел от собственика на пътя или
администрацията, също е в доказателствена тежест на наказаното лице – не се твърди
от страна на жалбоподателката, нито се сочат от нея доказателства за
съществуването на положителен и благоприятен за нея юр.факт, че мястото на
което е бил паркиран автомобила е било разрешено за паркиране от собствениците на пътя или администрацията.
Съгласно
чл.94, ал.3, предл. второ от ЗДвП допуска се престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само
на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно
на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.
Както се
установява от текста на разпоредбата, в частта й относно предложение две,
посочено като нарушена норма в АУАН и наказателното постановление, престоя и
паркирането на МПС върху тротоарите е допустимо само, ако това са определени от
собствениците на пътя или администрацията места за паркиране и то, ако откъм
страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходци.
В случая по несъмнен начин е установено от
събраните писмени доказателства, предявени на въззивника при връчване на АУАН, че МПС се намира върху тротоара, а последния не е
измежду местата определени за паркиране. Разпоредбата на чл.94, ал.3, предл.2
от ЗДвП предвижда две кумулативни предпоставки – тротоарът да е отнапред
определено място за паркиране и между това място и сградите да има разстояние
най-малко 2 метра. В конкретният случай отсъства едната предпоставка –
тротоарът, върху който е паркиран автомобилът не е място, което да е определено
за такава цел. Наличието или липсата на втората предпоставка не може да промени
крайния извод за извършено административно нарушение и тя следва да бъде
изследване само ако първата от двете кумулативно предвидени предпоставки е на
лице. Поради това и съдът не
възприема направеното възражение в тази посока.
Действително ЗДвП допуска паркиране на тротоара в населено място, но в
чл.94 ал.3 от ЗДвП се сочи, че това е допустимо -
престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до
2,5 тона върху тротоарите, но на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко
По
отношение на релевираното възражение, че не е установено, че именно въззвницата
е управлявала автомобила и реално паркирането на тротоара е извършено от нея.
Приемайки, че нарушението е
допуснато и описвайки приетите за установени факти, АУАН е съставен след отказ
на явилото се лице на наказателния паркинг да получи автомобила и да подпише
Глобата с фиш. На место не е било установено лицето паркирало колата или
собственикът му. Въззивницата се е явила
на наказателния паркинг да вземе неправилно паркирания автомобил, но това и
действие не води до извод, че именно тя е паркирала неправилно.
Спрямо тези правилно установени факти, АНО
неправилно е приложил материалния закон като е определил погрешно
изпълнителното деяние на нарушението след неправилно тълкуване на използваното
в НП понятие "като водач на МПС" - издаденият на основание чл.186,
ал.3 от ЗДвП фиш има предвид налагане на адм. наказание на собственика на
МПС, а не на водача му, поради което не правилното тълкуване на впоследствие
съставеният във връзка с него АУАН и на издаденото НП следва да бъде издаден
на собственика на същото адм. наказание,
предвидено за водача на МПС, с което е извършено адм. нарушение.
На първо място възможността за иницииране на
административно – наказателно производство с издаване на фиш е изключение от
общите правила на ЗАНН касаещи поставяне началото му с АУАН и завършването му с
издаване на наказателно постановление, изрично регламентирано с разпоредбата на
чл.186, ал.3 от ЗДвП. Цитираната норма
визира допусната от законодателят възможност за издаване на фиш при неправилно
паркирано превозно средство в отсъствие на нарушителя.
Същевременно административно-наказателното
производство изисква по безспорен начин да бъде установена самоличността на
нарушителя, както и обстоятелството, че именно той е извършил вмененото му
деяние или да се установи собственика на МПС и спрямо него да се реализира
адм.отговорност за стореното нарушение. В настоящия случай това не е така, тъй
като по никакъв начин не се доказа, че именно въззивницата, която не е и
собственик на неправилно паркираното превозно средство, е извършила нарушение
Това е така защото нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП изрично и по
императивен начин предвижда, че субектът на административно-наказателната
отговорност, реализирана с фиш, издаден в отсъствието на нарушителя за
неправилно паркирано моторно превозно средство, е собственикът на превозното
средство. Процесният фиш е издаден в производство по чл. 186, ал. 3 от ЗДвП за нарушение по
чл.
94, ал. 3 от ЗДвП – неправилно паркиране в населено място. Следователно по
силата на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП негов субект е
собственикът на лекия автомобил. При
издаване на АУАН на АНО е бил известен собственика на автомобила и неясно защо
акта е бил съставен на въззивницата. По делото не се релевираха доказателства
тя да е осъществила неправилното паркиране на автомобила.
Доколкото
по делото не се установи въззивницата да е осъществила адм.
нарушение то и издаденото спрямо нея НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление НП № 467 от 20.09.2019год. на Зам-кмета на Община-Варна, с което на И.А.С., ЕГН **********
е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 50,00 лева на
основание чл.178е ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: