№ 3424
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20241100514785 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на А. Е. А., представляван от упълномощения
адв. Д. К., срещу решение № 13006 от 24.07.2023 г., постановено по гр. дело №
4867/2023г. по описа на СРС, 92 състав, в частта, с която не е уважена молбата му за
промяна на бащиното му име.
С молба вх. № 8489 от 24.01.2025г. по описа на СГС, въззивникът е
конкретизирал, че обжалва решението само в частта, с която е отказано промяна на
фамилията му от „А.“ на „Н.“, като излага обстоятелства за правен интерес.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради
допуснато нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения. Изложени са съображения и е заявено иска да се отмени решението в
обжалваната част и се уважи молбата му, като фамилното име бъде променено от „А.“
на „Н.“.
Столична община, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. В писмено становище излага доводи за допустимост, но неоснователност на
жалбата.
Софийска градска прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата.
1
Счита първоинстанционното решение за правилно.
Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК вА.ден
и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, в настоящия си съдебен състав, участвал в
заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като прецени относимите
доказателства и доводи, приема за установено следното:
С обжалваното решение № 13006 от 24.07.2023г., постановено по гр. дело №
9858/2024г. по описа на СРС, 92 състав, съдът е отхвърлил молбата с правно основание
чл. 19, ал. 1 от ЗГР за промяна в презимето и фамилното име на А. Е. А. от „Е.“ на
„И.“ и от „А.“ на „Н.“. Със същото решение е допусната промяна на собственото име
на молителя от „А.“ на „А.“.
С окончателно решение № 22901 от 17.12.2024г., постановено по гр. дело №
9858/2024г. по описа на СРС, 92 състав в производство по чл. 250 от ГПК, съдът е
допълнил решение № 13006/24.07.2023 г. по гр. д. № 4867/2023 г. по описа на
Софийския районен съд, Трето гражданско отделение, 92-ри състав, като е допуснал
на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна в имената на А. Е. А., чрез отпадане на
бащиното име „Е.“ от имената му.
От удостоверение за раждане № 632797 от 26.08.2005 г., на Столична община,
Район „Красно село“, издадено въз основа на акт за раждане № ** от 26.08.2005 г., е
видно, че А. Е. А. е роден на **** г. в Абу Даби, а родителите му са ХА.ма Д.Н. –
гражданка на България и Е. Х.А. А. – гражданин на Египет. Същото се установява и от
служебно изискания Акт за раждане № **от 26.08.2005 г. на молителя.
Видно от заверено копие от лична карта № ****, издадена от МВР – София на
05.01.2021г. молителят А. Е. А. е български гражданин, роден в Обединени арабски
емирства, и регистриран постоянен адрес в гр. София (лист 11 от делото на СРС).
От справките, изискани от първоинстанционния съд, не се установи нА.чие на
евентуален користен мотив за исканата промяна в имената на въззивника А. Е. А.. От
справката за съдимост на А. Е. А. се установява, че същият не е осъждан.
По делото е приета справка от Национална следствена служба вх. №
82765/24.03.2023 г. от която се установява, че по отношение на А. Е. А. няма данни за
неприключили наказателни производства.
Настоящият въззивен съдебен състав приема, че няма спор по отношение на
установените имена на въззивника, с които същият фигурира в регистрите на
населението, произхода му и отсъствието на користни мотиви за търсената промяна.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля С.Д.Й. – сестра на майката на въззивника. От показанията на
свидетеля се установява, че племенникът и семейството му са живеели в Абу Даби,
а откакто заживеели във Великобритания бащата на племенника никога не го е
търсил. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля.
Във въззивното производство са приети нови писмени доказателства, които
съдът не обсъжда, тъй като са неотносими към предмета на производството.
Фактическата обстановка по делото е установена въз основа на съвкупната
преценка на всички събрани доказателства, ценени като относими, допустими и
неоспорени от страните.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна
2
страна:
Нормата на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР)
постановява, че промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда
въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо
или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат
това.
Името е основен елемент на правната индивидуА.зация на физическите лица и с
оглед необходимостта от стабилитет на тази индивидуА.зация правната уредба на
избора на име въвежда изисквания за формирането му и предписва конкретни
предпоставки за неговата промяна при зачитане на личния интерес на лицата, които
желаят да извършат такава промяна. С оглед на правната уредба в разпоредбата на
чл.19, ал.1 от ЗГР следва, че името чиято промяна се иска, трябва да е осмиващо,
опозоряващо, обществено неприемливо или важни обстоятелства да налагат
промяната му.
Молителят - въззивник пред настоящата съдебна инстанция, се позовава на
нА.чие на важно обстоятелство по смисъла на приложимата норма, което
обстоятелство е свързано с личния му живот - не поддържа връзка с биологични си
баща, чиято фамилия носи, а има силно изградена емоционална връзка с майка си,
която е с фамилия Н.а.
Важни обстоятелства по смисъла на приложимата норма са онези, при нА.чието
на които изискването за стабилитет на правната индивидуА.зация на физическите лица
следва да отстъпи пред интереса на отделния член на обществото. Това са
обстоятелства, които са основания за отклонение от императивните правила и
принципи относно името с цел да се облекчи общуването и да се създаде по-
благоприятна жизнена среда на притежателя му. Т.е. те са обстоятелства, които засягат
семейните, етническите или религиозните традиции по несъвместим за честта и
достойнството на молителя начин или използваните от него имена да са придобили
известност в обществото до степен, която прави запазването им в регистъра на
населението нелогично или обществено неприемливо. Преценката на съда е конкретна,
но е обвързана с императивните (задължителни) изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР
относно начина на формиране на бащиното и фамилното име на физическите лица.
Тази преценка винаги е конкретна и следва да бъде обвързана с императивните
изисквания на закона и посочените в тях възможни отклонения относно начина на
образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице (виж решение № 282
от 19.12.2014 г. по гр. д. № 3346/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; решение № 507 от
22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; решение № 680 от
11.01.2011 г. по гр. д. № 1164/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). В този смисъл е и
практиката на Европейския съд по правата на човека, която възприема, че правото на
име е включено в обхвата на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и
попада в сферата на правото на семеен и личен живот и държавата има позитивно
задължение за зачитане на това право. Наред с позитивните задължения за държавата
съществуват и негативни задължения по отношение на това право и критерият за
преценка за всеки отделен случай е балансът между конкуриращите се интереси на
индивида и обществото като цяло (виж Johansson v. Finland, Burghartz v. Switzerland,
Stjerna v. Finland, Guillot v. France и други).
Твърденията на въззивника за нА.чие на важни обстоятелства, свързани с
личния му живот и семейните отношения, са от естеството да провокират желание за
промяна на фамилното име. Съдът отчита същите като причина, мотивираща
въззивника да пожелае да промени името си и ги възприема като значими лично за
него в емоционален аспект, но преценката относно важността на обстоятелствата,
3
налагащи промяна на името следва винаги да бъде съобразена и ограничена от
необходимостта от запазване на обществения интерес, свързан с осигуряване на
прецизна регистрация на населението и за запазване на унифицираната (еднаква за
всички български граждани) правна уредба за идентифициране на лицата.
По делото е установено, че въззивникът А. А. има само българско гражданство,
придобито по рождение и произход.
В процесния случай не се доказва исканата промяна на фамилното име да е
обусловена от конкретна причина, засягаща семейните, етническите или религиозните
традиции по несъвместим за честта и достойнството на молителя начин. Установи се,
че А. А. не поддържа отношения с биологичния си баща, но субективното желание на
дадено лице да носи определено фамилно име само по себе си не обуславя нА.чие на
„важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Това желание следва да се
разглежда в контекста на всички обстоятелства по делото и при претегляне баланса на
интереси, съответно достатъчна ли е личната морална преценка на въззивника, за да се
пренебрегне обществения интерес от запазване на имената с оглед идентификацията на
лицата. Необходимо е да се съобразят разликите между нормативно регламентираните
правила за избор на лично име, което по начало е личен и емоционален избор на
родителите, при решаването на който детето не взима участие, докато бащиното и
фамилното имена отразяват произхода на детето, поради което правилата за тяхното
образуване са различни, което обуславя и различен подход при разглеждане на
субективното желание на молителя за смяна на фамилното му име. Изборът на
фамилия, без да се установява някаква родствена (в случая на произход от баща) или
юридическа (напр. промяна след сключен граждански брак) връзка на въззивника с
исканата промяна на фамилията, не оправдават отстъпване от изискването за
стабилитет на правната индивидуА.зация на физическите лица. Общественият интерес
изисква осигуряване на точна регистрация на населението и запазване средствата на
лична идентификация, промените в които не следва да бъдат самоцелни.
Гарантирането на стабилността на фамилното име е в обществен интерес, тъй като то
осигурява правна сигурност и в обществените отношения, особено след отпадане на
бащиното име „Е.“ от имената на въззивника.
С оглед гореизложеното наведените в жалбата оплаквания за неправилност на
обжалваното съдебно решение са неоснователни, тъй като по делото няма ангажирани
доказателства, въз основа на които по безспорен начин да се установява нА.чието на
предпоставките на чл. 19, ал. 1 ЗГР за уважаване на направеното от молителя искане за
допускане промяна на фамилното му име.
Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение.
Възраженията на въззивника за неправилност на обжалваното решение, поради
допуснати съществени процесуални нарушения също са неоснователни.
Доводите във въззивната жалба са изцяло неоснователни.
Поради съвпадане правните изводи на първата и въззивната инстанция,
настоящият съдебен състав приема, че решението в обжалваната част е правилно и го
потвърждава.
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 13006 от 24.07.2023 г.,
постановено по гр. дело № 4867/2023г. по описа на Софийски районен съд, 92
състав, в обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5