Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Своге, 16.02.2017год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Свогенски районен съд, II-ри състав, в публично заседание на седемнадесети януари, двехиляди и седемнадесета година в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : НАДЯ БАКАЛОВА

при секретаря И.С., като разгледа докладваното от съдията Бакалова гр.д. № 528 по описа за 2015 година на СвРС и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявена е искова молба от Л.П.М. ЕГН ********** *** В.П.Е. ЕГН ********** *** против Н.П.М. ЕГН ********** ***АД, със седалище и адрес на управление:град С., С. община, район”....”, ул.”.....”№ .....

Ищците заявяват, че са собственици по наследство и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на 2/6/две шести/идеални части от следния недвижим имот:Поземлен имот № .... по КВС, с площ .... кв.м., находящ се в землището на село Р., С. област, ... категория, местността”....”, при граници и съседи:имот № ....-водно течение на Държавата, имот № ....-ливада на „....”ООД, имот № ......-залесена територия на наследници на И. М. А., имот № ....-залесена територия ан ДАГ – С., имот № .....-недървопреработваема площ на ДАГ С., имот № ....-просека на ДАГ С., имот ....-ливада на „.....”ООД.

С исковата си молба ищцовата страна заявява, че предявява срещу ответника обективно съединени искове, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.42, ал.2 от ЗЗД.Ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че като сключени от лица, без представителна власт са недействителни, следните сделки:1.сделката, извършена с нотариален акт № ..., том ..., н.д.№ .../1993 г. на нотариус при РС Своге, по силата на която ответникът Н.П.М. е придобил по дарение, чрез пълномощника на дарителите, 7/8/седем осми/идеални части от описания в акта имот, с което се легитимирал като собственик на целия имот-тъй като ищците не са упълномощавали адв.Д. И. с права да извършва разпоредителни действия с имота; 2. сделката, извършена с нотариален акт № ..., том ..., рег.№ ...., д.№..../2010 г. на нотариус при РС Своге, по силата на която ответникът Н.П.М. е продал на ответника „......”АД целия имот, включително правата на ищците за сумата 65 000 лева, платени на продавача по банков ред-тъй като М. нямал представителна власт. Ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди „....”АД да им заплати по 10 800,00 лева за всяка от тях – сума, представляваща частта от продажната цена, съответстваща на правата на М. и Е. върху имота.Претендират се направените по делото разноски.

 На ответниците е предоставен срок за отговор съгласно чл.131 от ГПК  и такъв е постъпил в РС – Своге от ответника Н.П.М.. В отговора е изразено становище за неоснователност и отхвърляне на исковите претенции.Сочи се, че ответникът М. е придобил по давност (28.01.1993г.-09.11.2010г.)собствеността върху имота – предмет на първата, заявена като недействителна от ищците сделка, както и, че този ответник имал уговорка с наследодателката на ищците – Ц. М. и със самите тях да владее имота сам за себе си, с цел пълното му придобиване.

В о.с.з.ищцовата страна чрез процесуалния си представител адв.Н.  поддържа исковите претенции.

В о.с.з.ответникът Н.П.М. ***ООД чрез процесуалните си представители адв.М., адв.Р. и адв.С. изразяват становище за неоснователност на исковите претенции.

Свогенският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от нотариален акт, съдържащ се в нотариално дело № ..../1993г., съставен през месец юли 1993 г. двете ищци, тяхната майка и наследодателка Ц. Р. М. и първия ответник – Н.П.М., са сред лицата, признати за собственици на ливада и нива, с площ от по .... кв.м., находящи се в м.”.....”, землището на село Т., въз основа на Решение № ..../28.01.1993г.на Поземлена комисия – град Своге.С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...., том ..., нотариално дело № ..../1993г., съставен на 28.12.1993г. от нотариус при РС Своге-Е.Е., на първия ответник Н.П.М. били дарени 7/8 идеални части, както от първия така и от втория имоти(нива и ливада), описани в първият, посочен нотариален акт, като сред дарителите били съответно и двете ищци, както и тяхната майка и наследодателка Ц. М. В нотариалния акт е записано, че при изповядване на дарението, дарителите(М. М. М., Н. М.П., А. М. М., И. М. М.,  Ц. Р. М. В.П.Е. и Л.П.)били представлявани от адвокат Д. И. И. от Софийска адвокатска колегия, упълномощен  с нотариално пълномощно № .... от 7.10.1993г., съставено от нотариус при РС Своге.

По делото е представено  копие на нотариално заверено пълномощно, съставено през 1993г.- с № ..../10.06.1993г., в което е записано, че горепосочените лица, сред които двете ищци и тяхната майка и наследодателка, упълномощават първият ответник да ползва и владее процесния имот – към тогавашния момент с площ общо от шест декара – три декара ниви и три декара ливади, да се снабди на свое име с нотариален акт за собственост, както и да извършва всякакви действия, свързани с този недвижим имот.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № ..., том ...., рег.№ ...., дело № .... от 2010г., на нотариус А. Ч., при РС Своге, на 09.11.2010г., ответникът Н.П.М. продал на втория ответник „.....”АД, поземлен имот №....., с площ  ..... кв.м., находящ се в землището на село Р., С. област, ..... категория, местността „.....” – за сумата от 65 000 лева.

Видно от удостоверение за наследници от 21.02.2014г., Ц. Р. М. е починала на 02.08.2013г., а нейни законни наследници – дъщери и син, са съответно двете ищци – В.П.Е. и Л.П.М. и ответника Н.П.М..

От заключението по извършената съдебно-техническа експертиза, се установява, следното:Недвижим имот, представляващ поземлен имот, с бивш индентификатор № ..../образуван от два имота, с № .... и № ..../, с площ от ..... кв.м.в местността”......” по КВС, землище на село Р., описан в обстоятелствената част на исковата молба, е идентичен с двата имота, описани в нотариален акт № ..../29.07.1993г. и нотариален акт № ..../28.12.1993г., както и с имота, описан в нотариален акт №..../09.11.2010г.и съставлява част от нов, обединен имот, с нов индентификатор №....., с площ от ..... кв.м./образуван от три имота - № ....., № ..... и № ...../.Обединеният имот е за производство на електроенергия и по предназначение е за нуждите на селското стопанство.

От заключението по извършената допълнителна съдебно-почеркова експертиза, се установява следното:Подписът за”Упълномощители”, срещу № 5, в Пълномощно, с № ..../10.06.1993г.( в което е записано, че горепосочените лица, сред които двете ищци и тяхната майка и наследодателка, упълномощават първият ответник да ползва и владее процесния имот – към тогавашния момент )е положен от Ц. Р. М., подписът, срещу № 6 от изследвания документ, вероятно е положен от В.П.Е. и подписът, срещу № 7, в пълномощното, е положен от Л.П.М.

От събраните по делото гласни доказателства/показанията на свидетелите Г. Т. И., П. Б. М. и Л. И./се установява, че от 1993 г. до 2010 г. ответникът Н.П.М. е владял процесния имот, като косял трева, садял картофи, а ищците – негови сестри не го ползвали, идвали по веднъж в годината, в населеното място, където се намирал този имот, тъй като били ангажирани със семействата си.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д. Й. в частта, в която заявява, че заедно с ищцата Л.М. събирали картофи в процесния имот през 1999-2000-2001г., тъй като не кореспондират с остналия доказателствен материал по делото, който има количествен превес, а именно показанията на останалите трима свидетели, които по категоричен начин твърдят, че от 1993г., имотът бил ползван единствено от ответника М.

От показанията на свидетелката Е., се установява, че в качеството си на нотариус, пред който била изповядана сделката за дарение, с нотариален акт № .../28.12.1993г., том ...., нотариално дело № ..../1993г., е проверила прецизно обема на представителната власт, както и какъв вид сделка може да се изповяда.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 Исковите претенции, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.42, ал.2 от ЗЗД са недоказани, неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

В настоящото производството е оспорено нотариално заверено пълномощно, съставено през 1993г.- с № ..../10.06.1993г., в което е записано, че съсобствениците, сред които двете ищци и тяхната майка и наследодателка, упълномощават първият ответник да ползва и владее процесния имот – към тогавашния момент с площ общо от шест декара – три декара ниви и три декара ливади, да се снабди на свое име с нотариален акт за собственост, както и да извършва всякакви действия, свързани с този недвижим имот.Чрез извършената допълнителна съдебно-почеркова експертиза се установява, с категоричност, че като упълномощители в него, са се подписали ищцата Л.П.М., нейната майка  и наследодателка Ц. Р. М., както и, че подписът на В.П.Е. вероятно е положен от нея.

Основен спорен въпрос по делото е свързан с истинността на пълномощното от 10.06.1993г., предвид твърдението на  ищците, че същото не е подписано от тях и майка им в качеството на упълномощители. Във връзка с оспорването е открито производство по чл.193 ГПК за  установяване истинността или неистинността на този  документ. За изясняване на спорния въпрос  са приети основна и допълнителна съдебно-почеркови експертизи, разпитани са свидетели, съгл.разпоредбата на чл.194, ал.1 ГПК.С оглед последното изразено становище от вещото лице, че като упълномощители, са се подписали ищцата Л.П.М., нейната майка  и наследодателка Ц. Р. М., както и, че подписът на В.П.Е. вероятно е положен от нея и като взе предвид свидетелските показания(и най-вече заявеното от свидетелката –нотариус Е.Е.), настоящият съдебен състав приема, че оспорването на този документ е недоказано и неоснователно.

          Съгласно разпоредбата на чл.195 ГПК вещо лице се назначава когато „за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други”, каквито съдът не притежава. Целта на експертизата е да предостави на съда всички онези факти  и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице/вещите лица. Съгласно установената трайна съдебна практика, към която ВКС последователно се придържа, при наличието на противоречиви заключения съдът, кредитирайки едно от тях, е длъжен да мотивира преценката си, посочвайки правните съображения, поради които е възприето едно от заключенията /решение № 254/14.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 569/2010г., ІVг.о., ГК; решение № 58/13.02.2012г. на ВКС по гр.д.№ 408/2010г. , І г.о., ГК- и двете по чл.290 ГПК/. В случая доколкото се касае за оспорване истинността на подпис, съгласно разпоредбата на чл.194 ал. ГПК проверката за автентичността му се извършва от съда чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или вещи лица. Представените съдебно-почеркови експертизи следва да бъдат ценени наред с всички доказателства по делото.

   За да обоснове извод, че поставените подписи  на Пълномощно, с № ..../10.06.1993 г. в графа „упълномощители”, са на двете ищци и тяхната майка, съдът се позовава на заключението на допълнителната експертиза(при която са използвани повече на брой сравнителни образци), обсъдена в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, и най-вече със свидетелските показания, които не са опровергани по никакъв начин, въпреки дадената от съда възможност за това.В този смисъл са показанията на свидетелката – нотариус Е.Е., която заявява, че е удостоверила подписите, след изследване на това, върху което лицето ще си положи подписа и задължително бил проверен обема на представителната власт, както и самоличността на подписващите се.

С оглед горните съображения съдът намира, че оспорването  на  подписа на „упълномощители” в  процесното  Пълномощно, с № ..../10.06.1993г.е недоказано – чл.194 ал.3 във вр. с ал.2 ГПК.

    При този извод относно автентичността на подписите на упълномощителите, съдът приема, че е налице валидно пълномощно, което  е породило своето правно действие.

По делото липсват доказателства, от които да се установи, че адвокатът, действал като пълномощник на ищците и майка им, в качеството на дарители при съставяне на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том ..., нотариално дело № ..../1993 г., съставен на 28.12.1993г. от нотариус при РС Своге-Е.Е., е бил без представителна власт.В обратния смисъл на твърдението на ищците са събраните гласни доказателства, а именно показанията на сведетелката – нотариус Е.Е., която заявява по категоричен начин, че лично е проверила обема на представителната власт и самоличността на страните.

По делото бяха събрани и гласни доказателства, от които се установява, че в полза на ответника е изтекла и законоустановената придобивна давност по отношение на процесния имот.

По иска за недействителност на сделката извършена с нотариален акт № ..., том ...., н.д.№ ..../1993 г. на нотариус при РС Своге, по силата на която ответникът Н.П.М. е придобил по дарение, чрез пълномощника на дарителите, 7/8/седем осми/идеални части от описания в акта имот, с което се легитимирал като собственик на целия имот:

По делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване липса на упълномощаване от страна на ищците и тяхната майка на пълномощника адв.Д. И.

Твърди се, че  ищците и  майка им не са упълномощавали адвоката за извършване на дарение пред нотариус. По делото няма доказателства в тази насока, а доказателствата ангажирани от ищцовата страна, чиято е тежестта на доказване, не обосновават такъв извод.

Нотариалният акт за сделка, като официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила удостоверява фактите, които са се осъществили пред нотариуса: явяването на страните по сделката или техните представители пред нотариуса, прочитането на нотариалния акт и изявлението им, че са съгласни със съдържанието на прочетения акт. Страната (или неин правоприемник), която оспорва някой от удостоверените от нотариуса факти носи тежестта да докаже пълно (по несъмнен начин) твърдените от нея различни факти.

Съгласно константната съдебна практика(Решение №198/10.08.2015 по дело №5252/2014 на ВКС, ГК, IV г.о.)осъществяването на подлежащите на доказване факти се установява чрез следите, които те са оставили в обективната действителност, а неосъществяването им, когато то подлежи на доказване – чрез липсата на следи, които обичайно те оставят. Пряко доказателство е следата, която правнорелевантния факт е оставил непосредствено – впечатленията у очевидец, документът, съдържащ изявлението, промяната в околната среда на мястото на осъществяването на факта, а косвено доказателство е следата, която е оставил друг факт, свързан с правнорелевантния.

Доказателствата ангажирани от ищците, чиято е тежестта на доказване, не обосновават извод за липса на представителна власт на адвоката участвувал от името на сестрите на първия ответник  и майка им при извършване на дарението. Не са правени и доказателствени искания, въпреки необходимостта да се проведе пълно и главно доказване.

По исковите претенции за недействителност на покупко-продажбата, предявени срещу ответниците:

 При така събраните по делото доказателства  по отношение на покупко-продажбата липсва основание за нищожност, претендирана срещу добросъвестния купувач.

 По делото не е доказано, че ответникът „........”АД не е добросъвестен купувач. При нотариалното извършване на сделката пред нотариус са били изпълнени изискванията на закона.

Последиците от предприетите при липса на упълномощаване и без знанието на титуляра на правото, разпоредителни действия, се уреждат от чл. 42, ал.2 ЗЗД. Сключената сделка е висящо недействителна по отношение на мнимо представлявания, като той разполага с правото да я потвърди в съответната форма, ако такава се изисква или пък да й се противопостави. Ако сделката не бъде потвърдена, тя става относително недействителна по отношение на мнимо представлявания, поради което последиците й не могат да му бъдат  противопоставяни. В случая не се доказа от ищцовата страна твърдението, че ответникът М. не е бил единствен титуляр на правото на собственост към момента на сделката, извършена с нотариален акт № ...., том ....I, рег.№ ...., д.№ ..../2010 г. на нотариус при РС Своге и в този смисъл, е било налице съгласие за продажба.

Следва да се приеме, че са налице валидни правни сделки, които са  породили своите правни последици. Волите на страните по сделките са надлежно обективирани по сделките, в предписаната от закона форма и удостоверени от нотариус по съответния ред със силата на официално удостоверяване.

Ето защо, тези искове следва да се отхвърлят, както и явяващите се също неоснователни, претенции за заплащане от страна на втория ответник „......”АД в полза на двете ищци на суми в размер на по 10 800,00 лева за всяка от тях –представляващи частта от продажната цена, съответстваща на правата на М. и Е. върху имота.

При този изход на делото ищците, следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените по делото разноски  по представените списъци на разноските по чл.80 от ГПК, а именно – на ответника Н.П.М. в размер на 1 300,00/хиляда и триста/лева – за адвокатско възнаграждение, а на ответника „.....”АД – 5 766,06/пет хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и шест стотинки/лева.

           Водим от горното, съдът 

                                                    

                                    Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Л.П.М. ЕГН ********** *** В.П.Е. ЕГН ********** *** против Н.П.М. ЕГН ********** ***АД, със седалище и адрес на управление:град С., С. община, район”....”, ул.”......”№ ...., с които се иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че като сключени от лица, без представителна власт са недействителни, следните сделки:1.сделката, извършена с нотариален акт №....., том ...., н.д.№ ..../1993 г. на нотариус при РС Своге-Е. А., по силата на която ответникът Н.П.М. е придобил по дарение, чрез пълномощника на дарителите, 7/8/седем осми/идеални части от описания в акта имот, с което се легитимирал като собственик на целия имот-тъй като ищците не са упълномощавали адв.Д. И. с права да извършва разпоредителни действия с имота; 2. сделката, извършена с нотариален акт № ...., том ...., рег.№ ...., д.№ ..../2010 г. на нотариус при РС Своге-А. Ч., по силата на която ответникът Н.П.М. е продал на ответника „......”АД целия имот, за сумата 65 000 лева.

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от  Л.П.М. ЕГН ********** *** В.П.Е. ЕГН ********** *** против „.......”АД, със седалище и адрес на управление:град С., С. община, район ”.....”, ул. ”........”№ ... иск, за заплащане на по 10 800,00/десет хиляди и осемстотин/лева за всяка от тях – суми, представляващи частта от продажната цена, съответстваща на правата на Л.П.М. и В.П.Е. върху имота.

ОСЪЖДА НА ОСНОВАНИЕ чл.78, ал.3 от ГПК Л.П.М. ЕГН ********** *** В.П.Е. ЕГН ********** *** да заплатят на Н.П.М. ЕГН ********** *** сума в размер на 1 300,00 /хиляда и триста/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение и на „......”АД, със седалище и адрес на управление:град С., С. община, район”....”, ул.”.....”№ ..., сумата 5766,06/пет хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и шест стотинки/лева-разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: