Решение по дело №701/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по повод касационна жалба, подадена от Образувано е по касационна жалба на И. Л. Н. против Решение № 159/06.03.2024г. постановено по НАХД № 5109/2023г. по описа на Районен съд – Бургас.

Съдебно решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът възразява, че посоченият ЕФ, послужил като основание за приложение налагане на административно наказание при условията на повторност е бил обжалван, съгласно представеното съдебно решение, респ.влязъл в законна сила на 16.11.2023г., а процесното нарушение, предмет на настоящото производство е извършено на 05.08.2023г., то квалифициращият белег не е налице. Навежда, че след като БРС е отчел, кога е влязъл в сила първият ЕФ, не е съобразил, че в случая не се установява наличието на повторност и е следвало да преквалифицира деянието, но вместо това неправилно е потвърдил обжалвания ЕФ. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на потвърдения с него ЕФ като незаконосъобразни.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

А. съд - Бургас, ХІІІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърден електронен фиш серия К № 8025181, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП и на осн.чл.184, ал.4, вр.ал.2, т.2 от ЗДвП на касатора е наложено наказание глоба в размер на 100лв..

Прието е от съда, че нарушението е установено по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства и не са допуснати в административнонаказателното производство процесуални нарушения от категорията на съществените.

Видно от събраните по делото доказателства, нарушението е установено с одобрено автоматизирано техническо средство TFR1-М 644, засякла и заснела, при отчетен толеранс от -3%, движещ се със скорост от 96 км/ч., автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № [рег. номер] на 05.08.2023г. в 10,53 часа в [населено място], път II-99, км.3+900 местност Ченгенескеле в посока от [населено място] към [населено място], при максимално допустима скорост за движение в населено място до 80км./ч., въведена с пътен знак В-26. Установено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 6848788 на 27.02.2023г..

При тези данни е издаден тук обжалваният ЕФ К № 8025181.

Пред РС-Бургас е представен и приобщен към доказателствения материал по делото препис от съдебно решение № 1110/16.11.2023г., постановено по КНАХД № 1512/2023г. по описа на А. съд-Бургас, видно от което ЕФ серия К № 6848788 е бил предмет на съдебна проверка и потвърден.

При така установеното пред РС-Бургас се налага извод, че нарушението по обжалвания ЕФ не е извършено в условията на повторност, а извода на съда в обратния смисъл е неправилен.

Съгласно даденото определение в § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В конкретния случай нарушението за което е издаден обжалвания ЕФ серия К № 8025181 е било извършено на 05.08.2023г..

Предходния ЕФ серия К № 6848788 е бил обжалван и потвърден, респ.влязъл в сила на 16.11.2023г., следователно едногодишният срок по § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП тече от влизането му в сила.

Доколкото нарушението по тук обжалвания ЕФ е извършено преди първият ЕФ да е влязъл в сила, то не е се констатира наличието на повторност, респ.приложението на разпоредбата на чл.182, ал.4 ЗДвП.

Ето защо решаващият извод на БРС, че нарушенето е извършено в условията на повторност е необоснован, респ. не се доказва квалифициращия признак „повторност“.

При това положение касационният състав взе предвид задължителните указания по т. 2 от ТР № 8/16.09.2021г., тълк.д. № 1/2020г. на ВАС, сочещи, че в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, съответно – прилагайки закон за по-леко наказуемо нарушение.

Доколкото с това правомощие разполага първата съдебна инстанция по арг. от посоченото тълкувателно решение и съгласно уредената вече изричната уредба в ЗАНН – чл.63, ал.7, т.1, вр. с ал.2, т.4 от ЗАНН, то обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.222, ал.2, т.1 от АПК, А. съд - Бургас, ХІII-ти касационен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 159/06.03.2024г. постановено по НАХД № 5109/2023г. по описа на Районен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.