РЕШЕНИЕ
№ 1594
гр. Пловдив, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300502900 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. А. Т., като баща и законен
представител на малолетната А. Т., чрез адв.Р. И. от АК Пловдив, срещу
решение № 963/06.03.2023г. по гр.д. № 5139/2022г. на Районен съд - Пловдив,
І брачен състав, с което са определени мерки за лични отношения на детето
А. Б. Т., ЕГН ********** с баба й Д. Г. С., ЕГН **********, както следва:
втората неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, както и 10 дни през
лятото през втората половина на лятната ваканция, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата. Ако е налице спор между страните, то
тези 10 дни да бъдат както следва: от 21 август до 30 август включително.
Решението се обжалва като от Б. А. Т., чрез адв. Р. И., като същото се
намира за недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. Иска се решението
да бъде обезсилено като недопустимо и евентуално да бъде отменено изцяло,
като се отхвърли искът по чл. 128 СК. На първо място, се сочи, че решението
е недопустимо, защото съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като
1
предявеният иск е по чл. 128, ал. 3 от СК, а решението е по чл. 128, ал. 1 от
СК. След това се сочи, че решението е неправилно, тъй като мерките за лични
отношения с баба и дядо се определят от интереса на самото дете, което би
трябвало да е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето, като
се съобрази с Параграф 1, т.5 от допълнителните разпоредби на закона за
закрила на детето, като се сочи, че такъв интерес няма. Сочи се, че по-скоро
искането на ищцата и баба на детето е обусловено от интереса на майката на
детето и дъщеря на ищцата. Сочи се, че са допуснати съществени
процесуални нарушения и съдът е излязъл извън предмета на делото и е
извършил незаконосъобразен доклад по делото; отказани са неоснователно
доказателства. Направени са доказателствени искания. Претендират се
разноски по делото.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба и отговор от Д. Г. С., чрез адв.
Р., с който жалбата на бащата се намира за неоснователна, иска се нейното
отхвърляне, като се сочи, че именно ответникът въвлича детето в конфликта
между родителите и иска да наказва майката чрез това.
Насрещната въззивна жалба, касае неуважената част от искането за
определяне на режим на лични отношения между ищцата и детето А. Б. Т. на
основание чл.128, ал.3 от СК, тогава, когато майката не е в състояние да го
упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим да може да се
осъществява от бабата Д. Г. С. в точно определени параметри. Иска се
уважаване на този иск. Претендират се разноските по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от майката на детето М. И. С.,
чрез адв. К., с който въззивната жалба се намира за неоснователна, а
решението за допустимо и правилно. Иска се неговото потвърждаване в тази
част и също така, уважаване на насрещната искова претенция по чл.128, ал. 3
СК.
Постъпил отговор от Б. А. Т., чрез адв. И. срещу подадената насрещна
въззивна жалба от Д. Г. С., тъй като същата се намира за неоснователна и
недопустима. Иска се оставянето на жалбата без разглеждане като
недопустима или отхвърляне на същата като неоснователна и недоказана.
Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
2
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалби са допустими, като
подадени в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата
държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор.
Жалбите отговарят на изискванията на закона по форма, съдържание и
приложения.
Както по посочените от жалбоподателя възражения така и служебно
/чл.269 ГПК/ съдът дължи проверка на обжалваното съдебно решение за
допустимост в неговата цялост, защото същото се обжалва в цялост.
При проверката за допустимост въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е недопустимо. Ищцата Д. Г. С. е предявила иск по
чл.128, ал. 3 СК, като е направила искане до съда, когато майката и нейна
дъщеря - М. С., не е в състояние да упражнява поради отсъствие или
заболяване определения й режим на лични отношения с внучката й А., това да
се извърши от нея. Претендираният режим на лични отношения буквално е
преписан от предходното решение на съда, с който този режим е определен на
майката.
По исковата молба, а и по-късно в хода на делото, никакви искания за
определяне на режим на лични отношения между баба и внучка с режим
различен от този определен за майката не са правени пред съда. В разрез с
така направеното искане РС Пловдив, не се е произнесъл по искането по
чл.128 ал.3 от СК за определяне бабата да упражнява режима на лични
отношения на майката, когато същата не може да го упражни, а е определелил
режим на лични отношения между баба и внучка по чл.128 ал.1 от СК, без
такова искане по делото да е било правено.
Според настоящият състав така РС Пловдив се е произнесъл по иск по
чл.128 ал.1 от СК, който не е бил предявен по делото, като не се е произнесъл
по иск по чл.128 ал.3 от СК, който е бил предявен по това дело. Тезата, че
исковете по чл.128 ал.1 и ал.3 от СК, са различни и могат да се съединяват в
процеса за съвместно разглеждане, било алтернативно, било комулативно е
развита в определение №786/01.11.2019г. по гр.д. №2541/2019г. на ВКС, ІV
г.о. С това виждане настоящият съд е съгласен, защото исканията по чл.128
ал.1 и ал.3 от СК са различни по съдържание и взаимно се изключват, тоест
не може по едно и също време да се осъществява режим на лични отношения
3
на бабата с внучката й, като по също време де се осъществяват такива лични
отношения на майката със същото дете. Налага се логическия извод, че това
са два напълно различни по време, страни и мерки режими на лични
отношения с едно и също дете. Тоест исковете по чл.128 ал.1 и ал.3 са
различни, а не един и същ иск. При условие, че първият иск не е бил предявен
по това дело първата инстанция е нямала право да се произнася по него.
Като е сторил това РС Пловдив е нарушил основни принципи на
гражданския процес. Нарушен е принципът на диспозитивното начало /чл.6
от ГПК/, предметът на делото и обемът на дължимата защита е определен не
от ищцата, а от съда служебно. Нарушен е и принципа на състезателното
начало /чл.8 от ГПК/, като не е осигурена възможност на насрещната страна в
процеса да се запознане с исканията на ищцата /каквито тя не е правила/, по
които е постановено решението и да изрази становище по тях. Ето защо
решението е недопустимо, като постановено по непредявен иск. Делото
следва да се върне за разглеждане от друг състав на РС Пловдив, който да се
произнесе по предявения иск. С оглед обезсилването на решението в това
производство разноски не се присъждат.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 963/06.03.2023г. по гр.д. № 5139/2022г. на
Районен съд - Пловдив, І брачен състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за разглеждане от друг състав
на съда и за произнасяне по предявения иск.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4