Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 189
гр. ВРАЦА,12.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение ,в
закрито заседание на 12.06.2019г., в състав:
Председател:Татяна Александрова
Членове:Мирослав Досов
Пенка
Т.П.
в присъствието на:
прокурора секретар
като разгледа докладваното от съдия П.П.
в.гр. дело N 298 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.6 предл.2 ГПК.
В.В.П. ***,чрез процесуален представител адв.А.В. от САК,е обжалвала
постановление на ЧСИ Г.Б.,рег.№ 722,с район на действие ОС Враца от 05.04.2019г.,с
което е отказано на жалбоподателката-длъжник прекратяване на изпълнителното
производство по изп.д.№ 520/2012г.по описа на същия ЧСИ на основание чл.433
ал.1 т.8 ГПК,вдигане на наложените запори и връщане на неправилно удържани суми.Поддържа
се в жалбата,че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно.Според
изложеното в жалбата от последното извършено изпълнително действие били
изминали повече от две години и производството по делото било прекратено по
силата на закона,въпреки липсата на постановление на ЧСИ в тази насока,което по
принцип има само декларативно,но не и конститутивно действие.Паричните
преводи,според изложеното в жалбата не представляват изпълнителни действия по
смисъла на закона,които изключват перемцията,и обуславят необходимостта от
предприемане на други изпълнителни действия и способи.Иска се отмяна на
атакуваното постановление и уважаване на молбата на длъжника за прекратяване
производството по делото на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК,вдигане на наложения
запор и връщане на незаконосъобразно удържаните суми.
Противната страна – взискател по изпълнителното дело не е ангажирала
становище по жалбата.
С жалбата не са сочени нови доказателства.
ЧСИ Г.Б. на основание чл.436 ал.3 ГПК е изложил мотиви,с които смята
жалбата за неоснователна,като препраща към мотивите на самото постановление,което
се обжалва.
Врачанският окръжен съд,като взе предвид изложените в жалбата доводи и
съображения,и събраните по делото доказателства,приема за установено
следното:Жалбата е процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по
чл.436 ал.1 ГПК,от страна,имаща право и интерес от обжалване,и против акт на
съдебния изпълнител,подлежащ на обжалване.Разгледана по същество същата се
явява неоснователна.
Изпълнително дело № 520/2012г.по описа на ЧСИ Г.Б.,рег.№ 722,с район на
действие ОС Враца,е образувано на 14.03.2012г.по молба на взискателя-настоящ
ответник по жалбата въз основа на изп.листа,издадени по ч.гр.д.№ 18596/2009г.по
описа на РС София и ч.гр.д.№ 18595/2012г.по описа на същия съд,с решенията по
които длъжника-жалбоподател е осъдена да заплати на взискателката посочените в
тях суми.След образуване на делото до длъжника е изпратена ПДИ,и след неплащане
от негова страна в срока за доброволно изпълнение,е проучвано имущественото му
състояние.След констатиране на наличие на трудов договор с Винтерко-БГ ЕООД гр.София,до
последнто е изпратено запорно съобщение и наложен запор върху получаваното от
длъжника трудово възнаграждение – на 03.04.2012г.,като липсват данни това
запорно съобщене да е получено от третото задължено лице/стр.14 от изп.д./.На
стр.29 от изп.д.е налице обратна разписка за получаване на запорно съобщение от
третото задължено лице на 18.05.2012г.С писмо от 04.06.2012г./стр.31/ третото
задължено лице е отговорило,че от трудовото възнаграждение на длъжницата се
правят удръжки по други два предходни запора.Поради това обстоятелството - че
удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника се превеждали по други изп.дела,след
налагане на запора по настоящето дело,непосредствено след налагането му не са
превеждани суми.На 14.04.2014г.ЧСИ Г.Б. изпратил ново запорно съобщение до
третото задължено лице,получено от последното на 08.05.2014г.,което отговорило
на ЧСИ на същата дата,че от трудовото възнаграждение на длъжницата се правят
удръжки по още три дела.На 23.09.2015г.взискателят-цесионер на вземането по
изп.дело поискал отново налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжницата.На 11.04.2016г.е наложен нов запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника/стр.56/,като запорното съобщение е получено от третото задължено лице
на 04.05.2016г.,което отново уведомило ЧСИ,че удръжки се правят и по други
изп.дела/стр.58/.На 09.12.2016г.взискателят отново поискал налагане на запор,на
която молба ЧСИ разпоредил,че такъв е наложен и се изчаква постъпление на
суми.На 12.11.2018г.взискателят е поискал извършване на справка за наличие на
банкови сметки на името на длъжницата.Такава е извършена и въз основа на
данните по нея на 06.12.2018г.е наложен запор върху банковата сметка на
длъжницата в УниКредит Булбанк АД гр.София и всичките и вземания от тази Банка
до размера на задължението по изп.дело.Запорното съобщение е получено от
Банката на 12.12.2018г.На 01.04.2019г.длъжницата е подала молба за ЧСИ за
прекратяване производството по изп.дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК,за
вдигане на наложения запор върху банковата и сметка в УниКредит Булбанк АД
гр.София и връщане на удържаните въз основа на наложения запор суми.На
05.04.2019г.ЧСИ Г.Б. издал обжалваното постановление,с което отказал да
прекрати производството по делото,да вдигне наложения запор и възстанови
удържаните въз основа на запора суми.
При така изяснената фактическа обстановка,настоящият състав намира
действията на ЧСИ Г.Б. за правилни.Не са налице предпоставките за прекратяване
на изп.производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.От образуване на
изпълнителното дело до датата на обжалваното постановление взискателят по
изп.дело не е бездействал.По изп.дело са извършвани изп.действия-налагане на
запори,като с всяко изп.действие/наложен запор/ перемцията е била прекъсвана,и
след извършването му е отпочвал да тече нов двугодишен срок.От първия наложен
запор/03.04.2012г./ до следващия такъв/18.05.2012г./,от последния до следващия
запор от 14.04.2014г.,от последния до поредните от 11.04.2016г. и
09.12.2016г.запори ,както и от последния до запора на банковата сметка на
длъжницата в Уникредит Булбоанк/06.12.2018г./не са изминали срокове по-дълги от
две години,при което не са налице основания за прилагане института на
перемцията.
С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна.Като
такава следва да се остави без уважение.Действията на ЧСИ,обективирани в
обжалваното постановление са правилни и законосъобразни.
Водим от горното,ВОС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна подадената от В.В.П. ***,чрез процесуален
представител адв.А.В. от САК жалба против постановление на ЧСИ Г.Б.,рег.№ 722,с
район на действие ОС Враца от 05.04.2019г.,с което е отказано на
жалбоподателката-длъжник прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№
520/2012г.по описа на същия ЧСИ на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК,вдигане на
наложените запори и връщане на неправилно удържани суми.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........