№ 241
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора С. Т. Н.
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600644 по описа за 2023 година
Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл.420, ал.2,
вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Б. С. К. за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 101 / 2022 г. на Районен съд – Кула.
В искането се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК, които
са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Иска се
възобновяване на производство по НОХД № 101 / 2022 г., по описа на Районен съд Кула,
отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане, с цел
изясняване на посочените в искането обстоятелства.
Като допуснати съществени процесуални нарушения, искателят е посочил липса
на мотиви към постановената присъда. Такива били изложени на четири страници, но не
съдържали обстоятелства, които да обосновават вида и размера на наложеното наказание,
както да доказват извършителя на деянието, а още по-малко пък стойността на отнетото -
липса на категорични данни относно стойността на отнетото имущество от Л. Л. И., която
всеки път, от началото на досъдебното производство, до конституирането като граждански
ищец, сочела различна сума, обяснявайки, че била забравила или, че сумите били
неправилно преброени. Т.е. налице били само предположения относно размера на
извършената кражба, което било недопустимо в наказателното производство, а тук
предположението било пренесено и в присъдата, и в мотивите към нея, в противовес на
разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК.
1
Искателят сочи и липса на данни за начина на извършване на инкриминираното
деяние. В обвинителния акт било записано, че подсъдимият проникнал по неизяснен начин.
Разглеждане на делото при условията на чл.371, т.2 от НПК, се допускало само при изрично
установяване, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните по делото
доказателства. В случая, липсвали доказателства, които да покрепят самопризнанията.
Според искателя, съдът недопустимо приел, че подсъдимият признал фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а там било
записано „Проникнал по неизвестен начин“. Относно стойността на отнетото, начина и
времето на деянието, осъденият счита, че е следвало да бъде оправдан.
Твърдението си за явна несправедливост на наложеното наказание, искателят
аргументира с неприложението на чл.55 от НК. В случая, налице били само смекчаващи
вината обстоятелства - чисто съдебно минало, признаване на вина от ДП, опит за
възстановяване на имуществени вреди /възстановени частично/. Липсвали отегчаващи
обстоятелства, въпреки, че съдът посочил като такива, лоши характеристични данни. При
тези условия е следвало да се разгледа и разпоредбата на чл.58а, ал.4, тъй като налице били
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и никакви отегчаващи,
позволяващи приложението на чл.55 от НК. От мотивите не ставало ясно защо това не било
направено, което било процесуално нарушение. В случая, при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът освен, че не приложил чл.55 от НК, към определеното
наказание, определил и допълнително такова, а именно пробационна мярка, което по
същността си било нарушение на чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Гореизложените доводи, според искателя, са достатъчни за отмяна на присъдата,
възобновяване на производството по делото, с посочване на фазата, от която производството
да започне отново. В тази насока е и искането на осъдения Б. С. К..
В съдебно заседание, представителят на Софийска апелативна прокуратура
изразява становище, за неоснователност на направеното искане. Заявява липса на допуснати
нарушения на материалния или процесуалния закон, включително при обсъждане на
доказателствата. Твърди липса на основания за възобновяване на наказателното
производство.
Пред Софийски апелативен съд осъденият К. не се явява и не се представлява от
защитник.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите
на правомощията си, намери следното:
Предмет на искането е акт, от категорията на визираните в чл.419 от НПК и
чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената по НОХД № 101/2022 г., на Районен съд – Кула,
Присъда № 1 от 07.02.2023 г., не е била проверявана по въззивен и касационен ред, и е
влязла в сила. Искането за възобновяване е направено в законоустановения срок по чл.421,
ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е
2
неоснователно по следните съображения.
С присъда № 1 от 07.02.2023 г., постановена по НОХД № 101 / 2022 г., Районен
съд – Кула е признал подсъдимия Б. С. К. за виновен в това, че за времето от 08.07.2022 г. до
09.07.2022 г., в гр. Кула, в условията на продължавано престъпление с две отделни деяния,
които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление
/кражба/, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, отнел чужди движими вещи на обща
стойност 2240 лв. (две хиляди двеста и четиридесет лева), както следва:
1. Ha 08.07.2022 г. около обяд, от жилищна сграда, находяща в гр. Кула на
ул.“Отец Паисий“ № 3 отнел чужди движими вещи, а именно: сумата от 2075.00 лв., от
владението и собственост на Л. Л. И. от гр. ***, обл. ***, живуща на същия адрес, без нейно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои и
2. На 09.07.2022 г. около 21:06 ч. в гр. ***, обл. *** от минимаркет „Импулс“
ООД гр. Кула, находящ се на ул. „Възраждане“ № 39, отнел от владението на Е. Г. Г. от гр.
Кула, чужди движими вещи, а именно: 1 бр. мобилен телефон марка „Алкател“, модел „1S
2021“ Dual Grey на стойност 165.00 лв., собственост на Г. Ц. Г. от гр. Кула, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като всички отнети вещи са на обща
стойност 2240.00 лв. - престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като на това
основание и на основание чл.58а от НК, във вр. чл.373, ал.2 от НПК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от дванадесет месеца, което е намалено с една
трета и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от три години.
На основание чл.67, ал.3, във вр. чл.42а, ал.2, т.2 от НК, му е наложена и
пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
шест месеца.
С присъдата, Б. С. К. е осъден да заплати на гражданския ищец Л. Л. И. с ЕГН
**********, сумата от 1575 лева, обезщетение за причинени имуществени щети от
престъплението, ведно със законната лихва считано от 08.07.2022г. до окончателното
изплащане, като иска за разликата до 2025 лева е отхвърлен. Отхвърлено е и искането на И.
за заплащане на разноски по делото за повереник в размер на 500 лева.
В тежест на подсъдимия Б. С. К., са възложени и сторените по делото разноски в
размер на 408.15 лева, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
63.00 лева.
В това производство преди всичко настоящата инстанция следва да разгледа
оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за да може, във
функция на решаването на тези въпроси, да провери правилното приложение на
материалния закон. В мотивите, подкрепящи искането за възобновяване се аргументират
оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което е
3
предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл.422, ал.1, т.5
от НПК. Настоящият съд, след проверка на материалите по делото намира, че нарушения на
процесуалните правила, от категорията на съществените, които да поставят под съмнение
законосъобразността на постановения акт, не се констатират по настоящето дело.
Обсъждайки материалите по делото, се установява, че съобразявайки
процесуалното положение на осъдения Г. и желанието му съдебното производството да
протече по реда на Глава 27 от НПК, му е била осигурена правна защита. Подсъдимият е
признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и се е
съгласил да не се събират доказателства за тях. По този начин подсъдимият се е отказал от
правото си на състезателен процес, като в замяна е получил привилегията наказанието да
бъде смекчено при условията на чл.58а от НК, каквото е и налице в случая.
Протоколираните му, в съдебно заседание на 07.02.2023 г., пред Районен съд - Кула,
изявления дават основание да се приеме, че Б. С. К. е бил в състояние пълноценно да
възприема обстоятелствата във връзка с обвиненията му и правните последици от
направените признания. Съдът му е разяснил правата и същността на процедурата в
присъствието на защитника му. Съгласието да не се събират доказателства във връзка с
предмета на доказване е било информирано и доброволно. В тази връзка следва да се
посочи, че в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, е прието, че волеизявлението на подсъдимия
по чл.371, т.2 от НПК може да бъде оттеглено само до постановяване на определението, с
което първата инстанция обявява, че самопризнанието се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и ще бъде използвано при постановяване на
присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в доказателствената част на
обвинителния акт.
В пледоарията си, защитникът на осъдения К. е заявил, че К. се признава за
виновен, „признал е извършеното от него, описано в ОА, поради което искал и
приложението на особен ред за налагане на наказание…“. К. е отказал да дава обяснения,
присъединил се е към казаното от защитника си, като в правото на последна дума отново е
заявил, че признава вината си.
Настоящият съд намира твърдението на искателя за липса на доказателства по
делото, които да покрепят самопризнанията му, поради това, че в ОА било записано
„проникнал по неизвестен начин“, за неоснователни. Б. С. К. е признат за виновен и осъден
за извършена от него кражба, с две отделни деяния, извършена в условията на продължавано
престъпление – чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
За да бъде осъден К. по този състав от НК, следва безспорно по делото да бъде
доказано, че именно той е отнел подробно описаните в ОА чужди движими вещи от
владението на потърпевшите свидетелки Л. Л. И. и Е. Г. Г., с намерение противозаконно да
ги присвои. Такива категорични доказателства по делото са налице и те в достатъчна степен
подкрепят направеното от К. пред първия съд самопризнание. Описаните действия, времето
и мястото на извършването им, както и причинената на пострадалата И. имотна вреда,
категорично се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства. За
4
основния състав на престъплението „кражба“, не е необходимо да се изследва въпроса по
какъв начин е проникнал К. в жилището на Л. И.. В допълнение, следва да се посочи, че ако
беше установен начина на проникване на осъдения К. в жилището на Л. И., то наложеното
му наказание щеше да бъде по-тежко, защото щеше да бъде основано на друга правна
квалификация. Ето защо, не се споделя оплакването на осъдения К. за липсата на подкрепа
на самопризнанието му от приложения по делото доказателствен материал.
Твърденията за липсата на мотиви към постановената присъда, поради липса на
коментар на доказателства, установяващи извършителя на деянието и стойността на
отнетото имущество, също са несподеляеми. В мотивите към присъдата, съдът е посочил, че
авторството на престъплението е доказано от показанията на свидетелите Л. И., която
твърди, че на 08.07.2022 г. подсъдимия е влизал в къщата й в гр. Кула и че оттам са
изчезнали 2075 лева; М. М., П. П. и Г. Т., които пък твърдят, че пред тях подсъдимия е
признал, че е взел въпросната парична сума, тъй като му трябвали пари и бил дрогиран; Г.
Г., според когото, откраднатия от К. мобилен телефон е закупен от него и е даден за
ползване от дъщеря му Е. Г.а, която го е била забравила в магазин „Импулс“; П. П., Д. Н. и
В. В., пред които осъденият е признал, че на 09.07.2022 г. в гр. Кула в магазин импулс е взел
мобилен телефон, както и от видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза,
заключението на която е установило, че няма манипулация на записа, и че записаните на
компакт диск CD-R /от камера/, действията, са именно извършени от подсъдимия, който е
идентифициран спрямо снети снимки за сравнителна база.
Стойността на отнетия от осъдения К. мобилен телефон, с категоричност е
установена от изготвената на ДП съдебно-стокова експертиза, а именно 165.00 лева.
Времето на извършеното продължавано престъпление, също е категорично
доказано.
Оплакването на осъдения за явна несправедливост на наложеното му наказание,
мотивирано с неправилната преценка на доказателствата по делото, респективно неправилно
установени по същото факти и като резултат неправилното му осъждане, също е
неоснователно. При установените факти, подкрепени с достатъчно относим и допустим
доказателствен материал (свидетелските показания; съдебнопсихиатрична експертиза;
справка за съдимост; протокол за оглед на ВД; видеотехническа експертиза; съдебно-
стокова експертиза, СППЕ и други относими по делото доказателства), както и
самопризнанието на осъдения К., контролираната съдебна инстанция е приложила точния
материален закон касателно правната квалификация на деянията, извъшени от осъдения Б.
С. К. – по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Искателят Б. С. К. е осъден за кражба, извършена в условията на продължавано
престъпление. За това престъпление законодателят е предвидил наказание „лишанате от
свобода“ за срок до осем години.
Като е намалил наложеното на К. наказание „лишаване от свобода“ от 1 година,
на 8 месеца, предвид плащането на част от паричната сума-предмет на кражбата, РС-Кула
не е нарушил закона, а така определеното наказание не е явно несправедливо.
5
Твърдението на К., че възстановената от него на пострадалата, сума от 500 лева,
представлява основание за приложението на чл.58а, ал.4 от НК и съответно определяне на
наказанието му при условията на чл.55 от НК, САС намира освен за неоснователно и за
неприемливо. Няма как да бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, защото
извършеното от осъдения К. престъпление е продължавано такова. Освен това, именно
обстоятелството, че К. е възстановил част от сумата, в размер на 500 лева, на пострадалата
Л. Л. И. и е върнал мобилния телефон на собственика до приключване на производството
пред съдебната инстанция, е послужило като основание РС-Кула, с присъдата си, да
определи срок на наказанието „лишаване от свобода“ към минималния такъв, визиран в
чл.39, ал.1 от НК, като правилно е приел, че не са налице основания за приложението на
чл.55 от НК.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав намира за
неоснователно оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
от страна на предходната съдебна инстанция.
Приобщеният по делото доказателствен материал е събран чрез способите и по
реда, предвидени в НПК, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2
от НПК. Не са налице и касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, тъй като не
е налице и нарушение на материалния закон, а наложеното наказание не е несправедливо.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав намира за
неоснователно оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
от страна на проверявания съд. Доказателствения материал както на досъдебното
производство, така и от съдебна инстанция е събран чрез способите и по реда, предвиден в
НПК, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, каквото
се претендира от осъдения и защитата му. Не е налице и касационно основание по чл.348,
ал.1, т.3 от НПК, тъй като не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание.
От всичко изложено настоящият съд намира, че формулираното от осъдения Б.
С. К. искане за отмяна на влязлата в сила Присъда № 1 от 07.02.2023 г. по НОХД №
101/2022 г., на Районен съд - Кула, по реда на възобновяването и връщане на делото за ново
разглеждане от първоинстанционният съд е неоснователно и като такова, следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. С. К. за възобновяване на
НОХД № 101 / 2022 г. по описа на Районен съд – Кула.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Кула.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7