РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и втори октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Анелия
Янчева като разгледа докладваното от съдията
гр.д. N
764 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 т.1 от ГПК, вр
чл.410, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД за вземане на ищеца ЗАД “Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, гр.София, от Община Черноочене, при
твърдения, че ищецът като застраховател на увредения собственик Т.Р.Б. на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с
рег. номер К4227ВВ по договор за имуществена
застраховка Каско
Стандарт, сключена със застрахователна полица №47041718602000208/07.09.2017г., със срок на действие от 07.09.2017г.
до
07.09.2018г., заплаща на 23.08.2018г. на застрахования собственик застрахователно обезщетение по по щета N 470417181845766 в размер на 142.23 лв., поради настъпване на 10.08.2018г. на ПТП с материални щети на
застрахованото имущество в резултат
на необезопасено пътно препятствие-дупка, находяща се на пътното платно на
територията на Община Черноочене, а именно местен общински път KRZ1430 /I-5/,
Николово-Черноочене// - Пчеларово-Минзухар. Поради
изплащане на обезщетението ищецът претендира да има
регресно вземане от Община Черноочене при условията на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ
до размера му от 142.23лв., както и за законна лихва от 8.46лв. като
обезщетение за забава от 23.08.2018г. до 24.03.2019г.,
с оглед отговорността на Община Черноочене като стопанисващ местния общински
път и възложител на възложена от него на длъжностни лица работа в съответствие
с чл.49 от ЗЗД, параграф 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА, вр чл.2,
ал.1, т.2 от ЗОС, чл.11, ал.1 от ЗОС, чл.31 от Закона за пътищата и чл.167,
ал.1 от ЗДвП, за които свои парични вземания ищецът се снабдява със Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК, възразена от длъжника Община Черноочене.В съдебно заседание ищецът чрез адвокат пълномощник поддържа иска.
Ответникът
Община Черноочене в срока за отговор по чл.131 от ГПК оспорва предявените
искове при възражение да не са налице условията за ангажиране на отговорността
му, тъй като неправилно ищецът изплаща застрахователно обезщетение за повреди
настъпили в ходовата част на автомобила на застрахования Т.Р.Б., в който смисъл
се позовава и на решение на ВКС, като оспорва и соченият от ищеца начин и
механизъм на настъпване на ПТП-то, както и произтеклите от същото щети, при
възражение да са налице доказателства, че водачът на лекия автомобил е
съобразил поведението си при управление на същия с конкретните условия на пътя
и е направил всичко възможно, за да избегне евентуално препятствие на същия. В съдебно заседание чрез адвокат пълномощник поддържа възраженията срещу
иска.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема следното:
Предявеният
иск е установителен по чл.422, ал.1 вр чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и е по чл.410,
ал.1, т.1 от КЗ за сумата от 142.23лв., представляваща регресно вземане на
застраховател за изплатено обезщетение за щети по имуществена застраховка Каско
Стандарт, както и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 8.46лв., представляваща
законна лихва от 25.03.2019г. до 25.08.2018г., с искане за
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 377/2019г. на РС-Кърджали.
Ищецът
извежда легитимацията си на кредитор на ответника за вземане, произтичащо от платеното на застрахованото лице
застрахователно обезщетение по посочения застрахователен договор, сключен със
застрахователна полица по застраховка Каско Стандарт за посочения лек автомобил,
собственост на Т.Р.Б., след настъпването на процесното ПТП на посочения път на територията на Община Черноочене
и конкретно механизма на настъпването и произлезлите от това щети за
застрахованото имущество-спукана задна дясна гума и наранена лятна джанта, както и,
че ПТП настъпва на път, стопанисван от Община Черноочене.Не се спорят и са установени по делото застрахователното правоотношение и
изплащането на застрахователно обезщетение на посоченото основание на
23.08.2018г..Спорно е дали е настъпило ПТП на посоченото място и при посочения
механизъм,
както и дали е било допустимо изплащането на
застрахователното обезщетение за посочените повреди, които според
ответника попадат в посочените в Общите условия по застраховката „Изключения“
по Глава VI
, съгласно които повреди по ходова част не се обеззщетяват
от застраховаля.
По насрещното си оспорване ответникът не ангажира доказателства, при което
основателността на иска следва да се прецени при посочените и събрани по искане
на ищеца доказателства.
Съдът приема, че е настъпило застрахователно събитие - ПТП при което
застрахованото лице при управление на лек автомобил марка „Фолксваген
Пасат“ с рег. номер К4227ВВ по време на
движение попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, и конкретно на местен
общински път KRZ1430 /I-5/, Николово-Черноочене// -
Пчеларово-Минзухар, което се установява от показанията на водача св.Т.Б.,
който изчислява координатите на пътя с Гугъл стрийт вю/Google street view/,
който освен това познава района и пътува към родителите
си в с.Минзухар, знае, че пътят е в лошо състояние и по тази причина, както и
защото гумите на автомобила му са нискостенни, при което опасявайки се да не
изкриви джанта, намаля скоростта, с която се движи от 30 км./ч. на 10-15
км./ч., въпреки което минавайки през дупка с дълбочина 4-5 см., чува странен
шум, след което установява, че задна дясна гума е разпорена.За случая веднага
известява представител на застрахователя, който му указва да подаде сигнал в
полицията, на място дошли полицаи, но не съставили протокол, защото трябвало да
му съставят акт за несъобразена скорост.Подаването на сигнал до полицейските
власти се установява от Писмо рег. N 130000-10023/21.10.2019г. на Началник Сектор
ПП при ОД на МВР, в което е посочено, че дежурен полицейски патрул е посетил
местопроизшествието на 10.08.2018г., но не е съставил документи по
случая.Показанията на св.Т.Б. се потвърждават от тези на съпругата му св.Н.Б.,
която също пътува в колата и сочи, че пътят на който настъпва ПТП-то е в много
лошо състояние и без обозначения за дупки или ремонт.И двамата свидетели
декларират пред застрахователя на 13.08.2018г., че поради навлизане в
необезопасена дупка е спукана дясна задна гума и увредена джанта, което се
случва на 10.08.2018г. на местен път с.Пчеларово-с.Минзухар, който път е
общински и се обслужва от община Черноочене съгласно т.2. на Решение N 155/14.03.2009г. на Министерски съвет и Приложение 2 към него.Така установено е от гласните
доказателства настъпването на ПТП, мястото на ПТП и щетите от ПТП, механизмът
на което по наличните по делото данни вещото лице установява, а именно, че
деформацията на гумата на автомобила се дължи на опит за заобикаляне на дупка
на пътя, когато дясното задно колело преминава по края на платното, но попада в
друга дупка, при излизането от която гумата се деформира, последва силен удар
на джантата в ръба и на мястото на деформация гумата се срязва и става негодна
за употреба при необходимост да се подмени с нова, а джантата да се ремонтира,
за което е необходима общо сумата 142.23 лв., като понастоящем пътят, на който
е мястото на ПТП, е отремонтиран и технически и същото се установява
предполагаемо. Заключението на СТЕ не е оспорено от страните, а мястото на ПТП
се установява и от писмото на началник Сектор ПП при ОДМВР-Кърджали, в което е
засвидетелствано, че дежурен полицейски патрул е посетил посоченото от съда
място.
Сключеният застрахователен договор със собственика на увредения
автомобил на 07.09.2017г., със срок на
действие до 07.09.2018г., е при постигнато съгласие, че застраховката се сключва при условията на
клауза „Пълно Каско", при която съгласно т.4, т.10
и т.11 от Раздел II от Общите условия, приети от застрахованото лице, „застрахователно събитие“ е
осъществен покрит риск по условията на застрахователния договор, проявлението
на който причинява щета и поражда задължение за застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение/т.4/, „частична повреда“ е всяка повреда, различна
от пълна загуба, при която застрахователят обезщетява разходите по
възстановяването на увреденото МПС съобразно условията в застрахователния
договор/т.10/, и „механична повреда“ е внезапно, неочаквано събитие, настъпило
в процеса на нормалната експлоатация на МПС, причинило авария/т.11/.В глава
втора, клауза Пълно Каско, общите условия предвиждат, че застрахователят
покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар,
природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, според т.I.2 от която клауза
„ПТП“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, при което,
когато в резултат на ПТП е налице повреда в гуми и/или джанта, то е настъпило
застрахователно събитие, подлежащо на обезщетяване.Изключенията, на които
ответникът се позовава по т.VI.2.10 “Изключения“ е за
повреди в окачването и ходовата част, но които не са в резултат на ПТП или
злоумишлени действия на трето лице, а в резултат напр. на износване, случайно
събитие, груба небрежност на застрахования.Поражението на пътната настилка
представлява препятствие по пътното платно, което когато в процеса на движение на МПС причини щети,
които не са в резултат на проявена груба небрежност на застрахования,
изразяваща се в неспазване на установените технически и технологични правила за
експлоатация/т.1.VI от клаузата/, поражда отговорност за заплащане на обезщетение по
имуществената застраховка, респективно след плащането му за ищеца възниква регресното
вземане за обезщетение по чл. 410, ал.1 от КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, защото несъмнено е налице
пътнотранспортно произшествие по смисъла на легалната дефиниция за това, дадена
в т.30 от §6 на ДР на ЗДвП, съгласно която ПТП е събитие, възникнало в процеса
на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.При несъгласие на
участниците в ПТП-то относно обстоятелствата, свързани с това, същите съгласно
чл.123, ал.1 т.2 б „в“ от ЗДвП имат задължение да уведомят службата за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, без да напускат местопроизшествието и
да изпълнят дадените им от службата указания, като в случая с оглед статута на
стопанисващия пътя е налице хипотезата на чл.125 т.8 от ЗДвП –произшествието е с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход поради причинените му от произшествието вреди, при което
водачът на превозното средство надлежно е изпълнил законовите предписания,
произшествието е посетено от посочената служба, но същата не е изпълнила
задължението си по чл.125а от ЗДвП да издаде протокол за посещението на мястото
на ПТП.Дори и такъв обаче да бе издаден, то същият в случая би се ползвал с
материална доказателствена сила само относно мястото на ПТП, участниците в ПТП и видимите щети от него, които
обстоятелства е допустимо да се установяват със свидетелски показания по арг.
от чл.164, ал.1 от ГПК, тъй като КЗ, както и ищецът като застраховател не
поставят писмената форма на протокола за ПТП като такава за доказване на
събитието от увредения застрахован, и то подлежи на доказване с всички
допустими от ГПК доказателства, в т.ч. това се отнася и за причините и
условията за настъпване на ПТП.Предвид, че застрахователят не е предвидил при
изключенията от рисковете при плащане на застрахователно обезщетение управление
от водача на застрахованото МПС с несъобразена или с неразрешена от закона
скорост, както и при липса на конкретни твърдения от страна на ответника, че
застрахованият е управлявал МПС-то с такава скорост, съответно доказателства по
възражението на ответника за несъобразяване на поведението на водача с пътните
условия, съдът не дължи да изследва тези обстоятелства, но в тази връзка
кредитира показанията на св.Б., че е управлявал МПС с ниска скорост, с каквато
винаги съпругът й управлявал автомобила по този път, тъй като бил в окаяно
състояние, преди да бъде отремонтиран.
При това положение и с оглед
заключението на автотехническата експертиза и изслушването на експерта в
съдебно заседание, съдът приема, че и при минимална дълбочина на
необезопасената дупка и при движение с разрешената от закона скорост е напълно
възможно частите и детайлите, описани като увредени в исковата молба, и
калкулирани по щетата на застрахователя –ищеца, да бъдат повредени при ПТП-то.
Съдът приема, че е доказан фактическия състав на чл. 49 ЗЗД - противоправно деяние, в случая
свързано с противоправно бездействие на ответника, на когото нормативно е
вменено задължението да поддържа съгласно &7, ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА, вр.
чл.2, ал.1 т.2 от ЗОС. В този смисъл изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществява от общините-чл.31 от ЗП, вр. пар.1 и 14 от ДР на ЗП, с
цел непрекъснато, безопасно и удобно движение по тях, и съответната община носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършване на възложената работа по поддръжката на пътищата на
територията й.Размерът на щетата и на изплатеното на увредения
собственик на МПС застрахователно обезщетение е определено при съобразяване на цените на
авточастите и авторемонтните дейности, необходими за отстраняването на
повредите, установено от заключението на автотехническата експертиза по делото,
а именно сумата от 142.23 лв., която с оглед суброгирането на
ищеца в правата на увредения застрахован, и на основание чл.410, ал.1 т.1 от КЗ
следва да се възложи в тежест на ответника, ведно със законната лихва от датата
на плащане на увредения на щетата-23.08.2018г. до 24.03.2019г., възлизаща на
8.46 лв. и установена със справка за законна лихва, както и със законната лихва
от датата на предявяване на иска в съда на 25.03.2019г. чрез заявлението по
чл.410 от ГПК, по арг. от чл.422, ал.1 от ГПК, до окончателното й плащане, в
обезщетение за забавата на ответника да удовлетвори регресното вземане на ищеца,
суброгирал се в правата на делинквента, и за които суми се признае за
съществуващо вземането на ищеца от ответника по възразената заповед.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски по делото в пълен размер, които по
настоящото дело възлизат на 655 лв., от които
75 лв. за държавна такса, 20 лв. за призоваване на свидетели, 10 лв. за
съдебни удостоверения, 250 лв. за възнаграждение на вещо лице и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, а по заповедното производство на 325 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Черноочене, с ЕИК ***, с.Черноочене, ***, съществуване на вземане на Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, в размер на 150.69
лв.,
от които 142.23 лв. главница, представляваща изплатено от ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” АД с ЕИК *** на застрахования
собственик по
застраховка „Каско Стандарт“, сключена със застрахователна полица N
47041718602000208/07.09.2018г., застрахователно обезщетение за
имуществени вреди от ПТП на 10.08.2018г., причинено от
необезопасена дупка на общински път на територията на община Черноочене, и 8.46 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
23.08.2018г. до 24.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 25.03.2019г. до
окончателното й изплащане, за
което вземане е издадена Заповед N 157/26.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 377/2019г. на Районен съд-Кърджали.
ОСЪЖДА Община Черноочене, с ЕИК ***, с.Черноочене, ***, да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, сумата 655 лв., представляваща разноски по настоящото дело, и сумата 325
лв., представляваща разноски по заповедното ч.гр.д. N 377/2019г. на Районен съд-Кърджали.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кърджали в 2-седмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: