Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 29.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от районния съдия
гр. д. № 8. по описа за
2016 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че
наследодателят на ищеца - П.С.Г., бивш жител ***, е бил собственик на следния
недвижим имот, находящ се в землището на с. П.-
заличено, сега с. К., а именно: поземлен имот, находящ
се в населената част на с. П.-заличено, сега с. К., общ. Ковачевци, обл. Перник, в местността „Г.Р.”, с площ на имота от 4000
кв. м, при съседи: земеделска земя, наследници на Т. З.Г., наследници на Д.С.Г.
***. Посочва, че след смъртта на П.С.Г., неговият син С.Г. продължил да живее в
имота и да го ползва спокойно и необезспокоявано, с
ясното съзнание, че е негов собственик. След смъртта на С.Г., неговите синове –
А.П. и ищецът Й.П. продължили да владеят имота след 1980 г., като негови
собственици със знанието и без противопоставянето на останалите наследници на С.Г..
Имотът представлявал дворно
място, в което били изградени жилищна сграда и стопански постройки.
За изграждане на язовир „Пчелина”
било извършено отчуждение. Този имот никога не бил внасян в ТКЗС, тъй като по
своето предназначение не бил земеделски, а бил дворно място - застроено.
С рeшение
№ .г. на Поземлена Комисия, с. Ковачевци, постановено въз основа на приложени
документи по преписка № .на наследниците на П.С.Г. било възстановено правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот № .,
землище с. К., с площ от 2,162 дка.
С решение № .г. на Поземлена
комисия, с. Ковачевци по преписка с вх. № ., на наследниците на Д.С.Г. било
възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници върху имот № . в землището на с. К., с площ от 3,010 дка, вместо 1,500
дка съгласно отчуждителния протокол.
След заснемане на имота и
нанасянето на данните от цифровия модел от Общинска служба по земеделие –
Ковачевци, наследниците на П.С.Г. били уведомени, чe
техният имот с площ от 1460 кв. м попада върху имот с № . в землището на с. К.,
който имот бил възстановен на наследниците на Д.С.Г..
С оглед изложеното, ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответниците, в качеството им на наследници на Д.С.Г., че е
собственик по силата
на изтекла в негова полза придобивна давност на 1/8 ид. ч. от недвижим
имот, с площ от 1,460 дка, находящ се в землището на
с. К. (бивше с. П.), в местността „Г.Р.” и при граници: изток – собствен имот
на наследници на П.С.Г., запад – имот на наследници на Д.С.Г., север – имот на
братя Д.,П. и Д.Г..
С отговора на исковата молба ответниците В.М., Т.О., Т.Т., Ж.М.
и Р.Б. твърдят, че след отчуждението на описания в исковата молба имот, на
собствениците е било изплатено обезщетение. Наред с това ищецът не сочел какви
конкретни нарушения на разписаната в закона процедура по възстановяване на
земеделски земи са били допуснати.
Ответниците оспорват твърдението на ищеца,
че е придобил имота по давност, с аргумента, че давност върху държавни и
общински имоти не е текла, поради наложен мораториум, като на свой ред твърдят,
че са придобили имота по наследство и давностно
владение.
Поради изложеното, молят исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
К.М. не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответниците В.М., Т.О., Т.Т., Ж.М. и Р.Б., редовно призовани, не се явяват,
представляват се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявения
иск.
Ответникът К.М., редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представените по делото удостоверение за наследници, издадено на
06.04.2016 г. от Община Ковачевци и удостоверение за наследници, издадено на
06.06.2016 г. от Община Радомир, се установява, че ищецът е наследник на П.С.Г.,***,
починал на 02.02.1968 г., а ответниците са наследници
на Д.С.Г.,***, починал на 16.05.1971 г.
По делото е представено решение № .г. на ПК – с. Ковачевци, с което на
наследниците на П.С.Г. е възстановен следният недвижим имот: ливада, находяща се в землището на с. К., общ. Ковачевци, обл.
Перник, с площ от 2,162 дка, девета категория, местност „Г.Р.“, представляващ
имот № . по картата на землището, при граници: имот № . – ливада на наследници
на Т. З.Г., имот №.– полски път на Община Ковачевци, имот № . – ливада на
наследници на Д.С.Г. и имот № . – пасище, мера на наследници на И.Л.Г..
По делото е представено и решение № .г. на ПК – с. Ковачевци, с което на
наследниците на Д.С.Г. е възстановен следният недвижим имот: ливада, находяща се в землището на с. К., общ. Ковачевци, обл.
Перник, с площ от 3,010 дка, девета категория, местност „Г.Р.“, представляващ
имот № . по картата на землището, при граници: имот № . – ливада на наследници
на Д.С.Г., имот № .– пасище, мера на Община Ковачевци, имот № . – ливада на
наследници на П.С.Г. и имот № . – полски път на Община Ковачевци.
По делото е представено и уведомително писмо от 17.12.2014 г. на ОСЗ –
Ковачевци, с което ищецът Й.П. е уведомен, че във връзка с решение № .г. по
преписка с вх. № . за признати имоти в съществуващи стари реални граници на
наследници на П.С.Г., за посочения от ищеца имот, след заснемане и нанасяне на
данни от цифровия модел на землището се установява, че нива „Е.“, с площ 1,100
дка, попада в ПИ № . и ПИ № . и в случая е налице спор за материално право за
местоположението на имотите.
По делото е представено и заявление от 19.02.1992 г. до ПК - Ковачевци от С.М.,
в качеството ù на наследник на Д.С.Г., с искане за възстановяване собствеността върху
земеделски земи в землището на с. П., общ. Ковачевци, както и удостоверение от
18.02.1992 г., издадено от кметство, с. К., в което са изброени недвижимите
имоти, които са записани в емлячния регистър на името
на наследодателя на ответниците - Д.С.Г.,***.
По делото са представени и други писмени доказателства, касаещи образувани
пред органа по поземлена собственост производства за възстановяване
собствеността върху земеделски земи на наследниците на Д.С.Г. и П.С.Г., както и скици на процесните имоти.
По делото са представени и писмени доказателства, които са неотносими към правния спор и не следва да бъдат обсъждани
в настоящия съдебен акт.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на четирима свидетели.
В показанията си пред съда свидетелите В.З. и В.Х. посочват, че и двамата
са родени в с. П.и са живели в м. „Г.Р.“. Твърдят, че дядото на ищеца – П. Г.,
е имал имот в селото, с площ от около 4,000 дка, като през 1966 г. имотите в
селото били отчуждени за изграждането на язовир „Пчелина“. Твърдят, че имотът е
ползван от П. Г. и неговото семейство преди 1944 г., а след отчуждението П. Г.
е продължил да го ползва до смъртта си през 1968 г., след което до 1980 г. там
е живял бащата на ищеца – С.П., чиито наследници, след неговата смърт също са посещавали
имота. Посочват също, че в съседство на имота на П. Г. е бил имот на неговия
брат – Д. Г., като на границата съществуват на място бунар, както и зидовете от
къщата на П. Г..
Пред съда свидетелите Д.Г.и Р.Я.сочат, че ответниците
Т.Т. и Т.О. притежават имот в бившето с. П.,
представляващ дворно място със стара къща, която е почти разрушена. Към
настоящия момент част от имота била залята от язовир Пчелина. Имотът притежавали
по наследство от дядо им Д. Г.. Според свидетелите ответниците
Т.Т. и Т.О. посещават имота, като досега никой не им
е оспорвал правото на собственост и те се считали за собственици на имота.
По делото са изслушани и две съдебно – технически експертизи.
Вещото лице Р.И. по единичната съдебно - техническа експертиза посочва, че
при извършен оглед на място е констатирала, че няма огради, слогове или други
ситуационни елементи, ограничаващи имотите. Теренът е трудно проходим и не се
стопанисва – обрасъл е с трева, храсти, тръни и различни дървесни видове, като
на място има непокрит кладенец и основи на сграда, но тъй като липсват
необходими имотообразуващи елементи не може да се
направи коректно заснемане.
Вещите лица С.Г., Л.В. и Д.М., изготвили приетата тричленна съдебно –
техническа експертиза, след като са взели предвид показанията на разпитаните по
делото свидетели, на място са установили местонахождението на описаните
ситуационни елементи от процесната граница и са
извършили заснемане, като са изготвили скица, на която са отразили границата
между имот № . и имот № ., нанесена с червена линия между точките А, Б и В, а
между буквите Г и Д е заключена западната граница на имот № .. Вещите лица
посочват, че площта на имота, заключена между буквите А, Б, В, Г и Д на
изготвената скица, е 1,460 дка.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени и
съобразно задачите, по които са допуснати експертизите.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
По допустимостта:
Съобразно разпоредбата на чл.
124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това. За да е налице такъв интерес, е достатъчно да се оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от ищеца
право. Наличието на правен интерес се обуславя от формулираното в исковата
молба твърдение, като от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси
искова защита. Ищецът аргументира правен интерес от заявения иск,
навеждайки фактически твърдения за
осъществяване на фактическа власт върху имота. Наведените твърдения обуславят
правния интерес на ищеца от предявяването на положителен установителен
иск, поради което същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска:
Предметът на иска се определя от
изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум.
При предявен иск за собственост съдът разполага с правомощието да се произнесе
само по наведеното в исковата молба основание за придобиване на това право
(решение № 476 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. по описа на ВКС, ГК, II
г. о.). В случая ищецът твърди в исковата молба, че е придобил собствеността
върху процесния имот по силата на изтекла в негова
полза придобивна давност, поради което и съдът дължи
произнасяне единствено по така наведеното основание от ищеца за придобиване на
собствеността.
За да се признае на едно
физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти
или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че
претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период по-дълъг
от 10 години фактическа власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време,
по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта
поведение на пълноправен собственик (animus), т. е.,
че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото
елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на
претендиращия собствеността владелец в рамките на едно пълно и главно доказване
в хода на процеса, исковата претенция може да бъде приета за основателна.
Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл.
79, ал. 1 ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност, следва да е главно и пълно. Липсата на
категоричност, за която и да е от законовите материалноправни
предпоставки, изключва придобиването на собствеността.
Според легалната дефиниция на чл.
68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва
характеристиките на упражняваната фактическа власт, подобно на разпоредбата на
чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се
приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните
два признака - упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта (така: решение № 304 от 04.05.1995 г. по
гр. д. № 75/1995 г. на ВС, I г. о. и решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992
г. на ВС, I г. о.). Без да се установи, че тези признаци са налице,
упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като
владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез
него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост – правомощието
на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната
давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява
постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не
позволява на други лица да владеят вещта. Обективният признак на владението
изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин
се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да
манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях
собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае
за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и
да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически
действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще
има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. За разлика
от собственика, който не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът
трябва да осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от
шест месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне отново – чл. 81
ЗС. В чл. 83 ЗС е установена оборимата презумпция, че който докаже, че е владял в
различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице
владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е
постоянна, не е достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху
вещта – инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични
действия през значително отдалечени във времето периоди - решение № 68 от
2.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о. В разглеждания случай
безспорно се установява, че процесният имот, с площ
от 1460 кв. м, е част от имот № ., възстановен с решение на ПК – Ковачевци на
наследниците на Д.С.Г.,
като в този смисъл е и заключението на вещите лица по приетата тричленна СТЕ.
Решението на ПК – Ковачевци е влязло в сила и е породило присъщото му конститутивно действие по отношение
собствеността върху имота в полза на ответниците,
поради което именно това решение установява собствеността върху възстановения
имот и представлява титул за възникването ù. В разглеждания случай не се
установява ищецът да е осъществявал постоянно и непрекъсвано владение върху
имота. Напротив, според свидетелските показания по делото, които съдът
кредитира, като последователни и логични, ищецът е посещавал имота, но няма данни да е предприел
действия, от чието естество да е видимо собственическото му намерение (като
например промяна в предназначението му, поддържането на имота и извършването на
трайни подобрения, плащането на данъци и такси и др.). Това се потвърждава и от
констатациите на вещото лице Р. И. по приетата съдебно – техническа експертиза,
от която се установява, че теренът е трудно проходим и не се стопанисва – обрасъл е с трева, храсти,
тръни и различни дървесни видове, което налага единствения извод, че за
продължителен период от време ищецът изобщо не е посещавал имота и не е
извършвал никакви действия по поддържането и стопанисването му. Не се
установява също ищецът да е препятствал по какъвто и да било начин достъпа на ответниците до имота, напротив, установи се от събраните по
делото гласни доказателствени средства, че ответниците Т.Т. и Ж.М. са
посещавали имота необезспокоявани от никого.
При така установените
обстоятелства не може да се приеме, че от страна на ищеца е установено владение
върху процесния имот и това владение, осъществявано в
изискуемия от закона срок, е довело до придобиването му по давност. Както беше
посочено и по-горе, в тежест на страната, която се позовава на придобивна давност е да установи всички елементи от
фактическия състав на това придобивно основание. В
случая липсват данни, че ищецът е установил владение върху имота, което да е
явно и несъмнително и което да е осъществявано постоянно – да е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят имота.
С оглед изложените дотук мотиви
съдът намира, че ищецът Й. П. не се легитимира като собственик на описания в
исковата молба имот по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност, поради което предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора и на
основане чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право да
искат заплащане на направените от тях разноски, но доколкото по въпроса за
разноските съдът се е произнесъл с влязло в сила определение от 02.04.2018 г.,
съдът намира, че не дължи произнасяне в настоящия съдебен акт.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.С.П., с ЕГН: **********,
с адрес: *** иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
В.В.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.В.О., с
ЕГН: **********, с
адрес: ***, Т.М.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Ж.М.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.М.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** и К.И.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че ищецът е собственик по силата на изтекла в негова
полза придобивна давност на 1/8 ид.
ч. от недвижим имот, с площ от 1,460 дка, находящ се
в землището на с. К. (бивше с. П.), в местността „Г.Р.” и при граници: изток –
собствен имот на наследници на П.С.Г., запад – имот на наследници на Д.С.Г., север
– имот на братя Д.,П. и Д.Г., който имот е заключен по буквите АБВГД на скицата
към приетото на 05.02.2018 г. заключение на вещите лица инж. С. Г., инж. Л. В.
и инж. Д. М. по тричленната съдебно-техническа експертиза.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.