Определение по дело №2858/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по молба с вх. № 2834 от 18.02.2025г, депозирана от адвокат Й. А., в качеството му на пълномощник на “РИК ТРАНС“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Г. Б. И., с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК се иска изменение на Решение № 1353 от 12.02.2025г., постановено по КАНД №2858/2023г. по описа на ПАС, в частта за разноските, като сторените от “РИК ТРАНС“ ЕООД разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред Административен съд в размер на 600лв. с вкл. ДДС бъде присъдено в пълен размер, както и да се допълни решението като се присъди в полза на “РИК ТРАНС“ ЕООД разноските, сторени от дружеството пред първоинстанционния съд в размер на 660лв. с вкл. ДДС.

Ответната страна по искането по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт С. С. –Гладийска, с приложено пълномощно, намира искането за неоснователно. Излага подробни съображения.

Съдът намира искането за допустимо като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и от надлежна страна, а разгледано по същество за неоснователно.

Съдът установи, че с Решение № 1353 от 12.02.2025г., постановено по КАНД № 2858/2023г. е отменено Решение № 1076 от 15.06.2023 г. на Районен съд – Пловдив, постановено по АНД № 2695 по описа на съда за 2023 г. и вместо него е постановена отмяната на електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на „Рик транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: - [населено място], [жк], ***, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от ЗДвП.

Осъдена е Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на „Рик транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: - [населено място], [жк], ***, сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, разноски по делото.

Съдът в мотивите на съдебното решение е изложил ясни и обстоятелствени мотиви относно присъдените съдебни разноски в полза на “РИК ТРАНС“ ЕООД.

Изрично е посочено, че по АНД 2695/2023 г. по описа на РС – Пловдив липсват данни за заплатено адвокатско възнаграждение.

Посочено е, че съобразно разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая наложената имуществена санкция попада под разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, поради което размерът на възнаграждението следва да бъде 550лв. (петстотин и петдесет) лв.

Подробно са обсъдени изготвените: касационната жалба, молба за спиране на производството по касационното обжалване и становища по основателността на спора, които са подадени по електронен път, както и липса на процесуално представителство в съдебно заседание. Съдът е приел за основателно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което на ответната страна са определени дължими разноски в размер на 550.00 (петстотин и петдесет) лв. за касационната производство.

Съдът в случая не установи нови обстоятелства, които да водят до различен извод относно дължимите разноски, установени с Решение № 1353 от 12.02.2025г., постановено по КАНД №2858/2023г. по описа на Административен съд-Пловдив.

Относно изложеното в искането, че минималното адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 660лв /550лв. + 20% ДДС и че е представен по делото Договор за правна защита и съдействие за сумата от 660лв. с ДДС, ведно с удостоверение за регистрация по ЗДДС, следва да се посочи следното:

Съдът се съобразява с решението по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. на Съда на ЕС, съгласно което националният съд е длъжен да откаже прилагането на наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, когато тя нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Размерът на разноските, определени с Решение № 1353 от 12.02.2025г., постановено по КАНД №2858/2023г. по описа на Административен съд-Пловдив напълно отговаря на правната и фактическа сложност на делото и извършената от процесуалния представител на жалбоподателя дейност.

Освен това, с оглед изложените мотиви в решението относно конкретно определения размер на адвокатското възнаграждение, претендирано от пълномощника на “РИК ТРАНС“ ЕООД, съдът не констатира допусната грешка или пропуск, които да обосноват неговата промяна.

Воден от горното Пловдивският административен съд, XXII състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на “РИК ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Г. Б. И., депозирана от адвокат А., с която се иска изменение на Решение № 1353 от 12.02.2025г., постановено по КАНД №2858/2023г. по описа на ПАС, в частта за разноските, както и да се допълни решението относно разноските пред първоинстанционния съд.

Определението е окончателно.