РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Благоевград , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Маргарита Коцева
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Милена Милева Милева (ОП-
Благоевград)Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211200600021 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано, след постановяване на решение №164 от 07.01.2021
год. по к.д.№ 455 от 2020 год. по описа на ВКС, с което е отменена присъда, постановена на
29.05.2020 год. по внохд № 459/2019 год. и делото е върнато с указания за ново разглеждане
от друг състав на Окръжен съд Б. Въззивното производство е иницирано по протеста на
прокурор от Районна прокуратура Б. и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 10714
от 12.11.2019 год., постановена по нохд №7/2019 год. по описа на Районен съд Б.
С цитираната присъда, решаващият съд е признал подсъдимия Д. Г. З. от Благоевград за
невиновен, в това, че на 16.06.2018г., около 03.05 часа в гр. Благоевград, по ул. „В. Ч.", с
посока на движение от бул. „В. Л.“ към бул. „Св. Св. К. и М.“, е управлявал моторно
превозно средство-лек автомобил, марка и модел ,,Р. К.“ с рег. № Е 2...МК, след употреба на
наркотични вещества /кокаин/, установено по надлежния ред с Протокол за съдебно–
химическа –токсикологична експертиза № И-6338/31.07.2018 г. на Военномедицинска
академия гр.С, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като го е оправдал по повдигнатото
обвинение за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
1
Недоволен от така постановената оправдателна присъда останал прокурорът, който в
протеста си до въззивния съд твърди, че същата е неправилна, като съображенията му за
това са свързани с твърдение, че употребата на наркотичното вещество- кокаин е установена
както с техническо средство- драг чек, което е сторено на място при спиране на подсъдимия
като водач на МПС от полицейските служители, така и посредством Протокол за съдебно–
химическа –токсикологична експертиза № И-6338/31.07.2018 г. на Военномедицинска
академия гр. С.,заключението на която установява присъствието на кокаин и метилекгонин-
метаболит на кокаина- в урината на подсъдимия З., като според прокурора вещите лица са
използвали метод на изследване, предвиден в Наредба №1. Представителят на държавното
обвинение оспорва изводите на съда, че управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества, следва да е установено по „надлежния ред“, тъй като такъв се предвижда при
установяване на алкохола в кръвтта, но не и за наркотичните вещества. Според прокурорът
анализа на доказателствата води до несъмнен извод за вина на подсъдимия, поради което и
се иска от въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова такава, с която
да признае З. за виновен по повдигнатото му обвинение.
Представителят на ОП поддържа протеста по изложените в него съображения.
Подсъдимият З. се явява лично и със защитника си- адв.М. Оспорват протеста, като твърдят,
че след като в кръвтта на подсъдимия не е открито наркотично вещество, то позоваването на
изследването на урината е в нарушение на чл.23 от Наредба №1, а и наред с това не може да
се установи от назначената ДНК експертиза, че изследваната урина е тази на подсъдимия.
Намират, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да се потвърди. В право на
лична защита и последна дума подсъдимия З. моли да се потвърди присъдата на РС Б., с
която е оправдан.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в протеста,
становищата на страните и се запозна с доказателствата, събрани по делото, както и след
като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда, извън основанията, посочени от
страните, намира следното:
Районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка, тъй като се е базирал на
доказателства, събраните по предвидения в НПК процесуален ред, от които се установява
следното:
Подсъдимия Д.З. е от Б., осъждан е. Същият е правоспособен водач на МПС.
На 16.06.2018 г., около 03:05 часа, полицейските служители-И. Н. и Н. Г. били на смяна и
се намирали в района на ул. „В. Ч.“ в гр. Б.. В същото време и на посоченото място
подсъдимия управлявал МПС- лек автомобил с марка и модел ,,Р. К.“ с рег. № Е 2. МК, като
посоката му на движение била от бул. „В. Л.“ към бул.„Св. Св. К. и М.“. Подсъдимият бил
спрян за проверка от посочените двама свидетели, като те установили самоличността му и
извикали колеги от сектор „ПП“ при ОДМВР-Б., за да извършат проверка на подсъдимия и в
2
качеството му на водач на МПС. На място пристигнали свидетелите Р. К. и К. И.-
автокотрольори, сектор ПП. Решили да извършат проверка на подсъдимият за употреба на
наркотично вещество, като сторили това с техническо средство “D. CHECK 3000”, REF
8325554 и касета № ARKM-0261, което реагирало положително на наркотично вещество –
кокаин. Виждайки резултата от теста подсъдимият оспорил същия, като заявил на
свидетелите, полицейски служители, че не е употребявал наркотични вещества. С оглед на
оспорването на резултата от техническото средство и свидетеля К. И. издал на подсъдимия
талон за медицинско изследване- №0007574, който му връчил в 03.55 часа. Същевременно
свидетеля Радослав Коцев и свидетел по съставянето- Г., съставил на подсъдимия и АУАН
№ 40./16.06.2018 г. за това, че на 16.06.2018г. в 03.05 часа на ул. „В. Ч.“ в гр. Б. е
управлявал МПС след употреба на наркотично вещество, установено с Драг-тест. АУАН бил
връчен на З. на мястото на съставянето му, като на същата дата-16.06.2018г. на подсъдимия
З. е издадена и Заповед №308 по чл.171, т.1, л.“б“ от ЗДвП за принудително отнемане на
СУМПС. На мястото на проверката свидетеля Р. К. е попълнил и Протокол за извършената
проверка за употреба на наркотични вещества, сочейки, че същата е приключила в 03.25
часа на същата дата на 16.06.2018 год. На същата дата подсъдимия Д.З. в 04.30 часа посетил
ЦСМП при МБАЛ Б. и там дал проби от кръв и урина за лабораторно изследване. Дежурен,
на работа по това време бил д-р Ванюков, който прегледал З. и отразил констатациите от
прегледа в нарочен протокол, като посочил, че подсъдимият отрича да е употребявал
наркотични вещества. При прегледа на З. лекаря не установил абстинентни явления в
поведението му, като посочил също така, че подсъдимия има запазена координация, запазен
словесен контакт, концентриран, ориентиран за време, място и собствената личност, имал
адекватно поведение, активен и запазващ равновесие при тест.
В хода на ДП била назначена и изготвена от вещите лица инж.- химик Г. и гл.ас. д-р М.
съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза, която имала задача да извърши
доказателствен анализ за наличие на кокаин/метаболити в пробите от кръвтта и от урината
на подсъдимия З.. От заключението на тази експертиза- Протокол Изх.№11-
6338/31.07.2018г. на Военно медицинска академия, се установява, че в предоставената за
анализ кръвна проба не се доказва присъствие на кокаин/метаболити, а при анализа на
пробата от урина се идентифицира кокаин и метаболит- метилекгонин, кофеин. В
експертното заключение вещите лица са посочили, че липса на присъствие на наркотично
вещество в кръвта, а наличие на такова в урината предполага употребата на веществото в
период по-голям от 12 часа преди вземането на биологичните проби.
В хода на съдебното следствие решаващия съд е назначил и повторна експертиза- химическа
на дадената от подсъдимия проба от урина, като тази експертиза е изпълнена от вещите лица
В.Н. и И. П.- специалисти в областта на химията при НИК-МВР. В заключението си
/материализирано в Протокол №19/ТКХ-137/-л.144-118/ посочените експерти са посочили,
че в предоставената за изследване проба урина е установено съдържание в ниски
концентрации на кокаин и негов метаболит /екгонинметилестер/. Вещите лица са посочили
също, че количествен анализ не може да се извърши поради липса на методика за това. В
3
съдебното заседание, вещите лица изясняват също така, че тъй като кръвта има транспорти
функции, наличие на наркотични вещества /кокаин/ в нея могат да се констатират до 1 час-1
час и половина, след което това вещество се поема от урината, където обаче може да се
съхрани до 48 часа.
Назначена е също така в хода на съдебното следствие и ДНК-експертиза със задача да се
отговори дали ДНК в биологичният материал на изследваната урина по делото, съответства
на ДНК на подсъдимото лице. Видно от протокол №19/ДНК-348 по тази експертиза,
изготвен от експерта В.Д. /специалист по ДНК профилиране при НИК-МВР/, от остатъка от
процесната проба от урина, не може да се отдели годен биологичен материал, за да се
направи ДНК профил и да се определи притежателят му.
От така установеното във фактическо отношение, въззивната инстанция намира, че протеста
е неоснователен, тъй като РС анализирайки доказателствата по делото, събрани по
предвидения процесуален ред е изяснил една обективна фактическа обстановка и достигнал
до верни правни изводи е оправдал подсъдимия З.. На първо място следва да се посочи, че
част от фактите от обективна страна, както и времето и мястото на деянието са установени с
гласни и писмени доказателствени средства, които не си противоречат и взаимно се
допълват, за да установят тези факти. Пълна вяра следва да се даде на показанията на
полицейските служители Г. и Николов, които на 16.06.2018 год. в Б., на ул.“В.Ч.“ са спрели
подсъдимия З., който управлявал лек автомобил. Тези свидетели са установили
самоличността на подсъдимия, както и факта, че именно той е водача на МПС. Този факт се
потвърждава и от показанията на свидетелите- К. и И., двамата също полицейски
служители, автоконтрольори в сектор пътна полиция. В рамките на своята компетентност
тези служители- И.- извършил и тестването на подсъдимия с техническо средство за
употреба на наркотично вещество. Това, че техническото средство реагирало положително
на канабис се установя не само от тези гласни доказателствени средства, но и от самото
техническо средство, приложено по делото като веществено доказателства. Този резултат е
оспорен от подсъдимия при проверката на място, поради което и на З. е попълнен и връчен
талон за изследване по образец. С този талон подсъдимия се е явил в ЦСМП, където е дал
две проби за лабораторен анализ- на кръв и на урина. Спазена е процедурата, предвидена в
Наредба №1 и по вземането на пробите и по описание на състоянието на изследваното лице.
Резултата от изследването на кръвта и урината /описаната по-горе химико токсикологична
експертиза/ е установил по несъмнен начин, че в кръвта на подсъдимия няма наличие на
кокаин или метаболити, но такава има в пробата от урина, дадена от З.. Именно на
последната държавното обвинение се позовава, повдигайки обвинението. Правилни са
изводите на РС, че това е в нарушение на разпоредбата на чл.23 от Наредба №1, тъй като
последната предвижда употребата на наркотичните вещества да се доказва чрез резултата от
изследване на кръвната проба, а в случая той е отрицателен. Наред с това следва да се
посочи, че в настоящия казус има и нарушения на процедурата предвидена в Наредба
№1/2017 год. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.4 от Наредба №1, вакуумните епруветки и
4
контейнерите за урина, съдържащи пробите за изследване, се запечатват със стикер с
конкретен сериен номер по чл.3, ал.3 от същата Наредба, придружаващ талона за
изследването, като в протокола за изследване се отбелязва изрично именно серийният номер
на този стикер, а това не е направено за процесната проба от урина, която е изследвана като
такава за подсъдимият З. в конкретният казус. Още едно нарушение е допуснато при
установяване наличието на наркотични вещества в кръвта на подсъдимия, отново на
Наредба №1, която е нормативния акт, определящ реда за установяване на концентрацията
на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози-това на разпоредбата на чл.5 от
Наредбата, за резултата от извършената проверка и тест на място на водача за употреба на
наркотични вещества и техни аналози, при констатацията н външни признаци, поведение
или реакции на водача на МПС за употреба на наркотични вещества, следва да се извърши
тест на място и изготви нарочен протокол в три екземпляра по образец, съгласно
приложение №2 , като първият екземпляр остава за органа, вторият се прилага към талона, а
третият се връчва на водача. Това също не е сторено от полицейските служители- К. и И.
Така основният факт по делото, относим към обективната страна на признаците на
престъплението по чл.343б,ал.3 от НК- управлявал ли е З. автомобил след употреба на
наркотични вещества не е доказан. Налице са множество нарушения на правилата на
посочената по-горе наредба, а и резултата от кръвното му изследване е отрицателен. Именно
той е меродавен в случая, тъй като З. е оспорил резултата от техническото средство и той
вече не може да се ползва при доказване на употребата на наркотично вещество. Още нещо
следва да се посочи в настоящия казус и то в предвид на горните нарушения е само за
пълнота и то е обстоятелството, че от заключението на повторната химическа експертиза на
вещите лица Нинова и Попова се установява, че наличието на кокаин и негов метаболит в
урината на подсъдимия е в ниски /следови/ концентрации. По принцип наличието на ниски
концентрации сочи, че ако има наркотично вещество то е прието във дълъг времеви период
преди проверката, поради което и не може да се твърди, че е налице и умисъл у подсъдимия,
че управлява МПС след употреба на наркотично вещество.
С оглед на така изложеното и при споделяне правната обосновка на РС, настоящия състав
намира, че атакуваната присъда като правилна и законосъобразна следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10714 от 12.11.2019 год., постановена по нохд №7/2019 год.
по описа на Районен съд Б.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6