№ 344
гр. Благоевград, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора и А. Кр. А.
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251200600529 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Б. Г. Б.
против Присъда от 07.04.2025 г. на РС – П.по НОХД № 140/2024 г.
С облажваната присъда съдът е признал подсъдимия Б. Г. Б., роден на
*** г. в гр. С., постоянен и настоящ адрес в същия град, ***, ЕГН **********,
за виновен в това, че за периода месец ноември 2022 година до месец януари
2024 година включително в с. Т., община П. след като е бил осъден с
Определение № 193/ 30.07.2012 г. по гр. дело № 1183/2012 г. на РС гр. П.
изменено с Решение № 164 от 10.07.2017 г., постановено по гр. дело №
46/2017 година по описа на РС гр. П. потвърдено с Решение № 5012 от
05.10.2017 г. по в.гр.дело № 607/ 2017 г. на ОС гр. Благоевград, влязло в сила
на 14.11.2017 г. да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря Е. Б. Б.
ЕГН **********, като заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, чрез
нейната майка и законна представителка А. Б. Г., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 15
(петнадесет) месечни вноски в размер на общо 2250 (две хиляди двеста и
петдесет) лева, както следва:
1
за 2022 г. – 2 (две) месечни вноски за месеците ноември и декември от по
150 лева месечно в размер на 300 (триста) лева;
за 2023 г. – 12 (дванадесет) месечни вноски за месеците януари,
февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври,
ноември и декември от по 150 лева месечно в размер на 1800 (хиляда и
осемстотин) лева;
за 2024 г. – 1 (една) месечна вноска за месец януари в размер на 150 лева -
престъпление по чл.183, ал.1 НК, поради което и на посоченото
основание и на основание чл.54 от НК във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от
НК, във вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК му е наложил наказание
„пробация” в следните пробационни мерки:
1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 12 /дванадесет/
месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице два пъти седмично.
2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 12
/дванадесет/ месеца по график, определен от пробационния служител.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност,
неправилност и несправедливост на присъдата. Настоява се, че е постановена
при липса на доказателства за умисъл. Предвид обстоятелството, че е бил в
трудно материално състояние, не е имал възможност да плаща издръжка. Иска
се в тази връзка отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде оправдан. Отделно се иска изменение на присъдата с
намаляване на наказанието по вид.
В съдебно заседание подс. Б. не се явява. Представлява се от служебен
защитник, който поддържа жалбата по посочените в нея съображения и моли
същата да бъде уважена. Пледира присъдата на РС-П.да бъде отменена.
Представителят на окръжната прокуратура пледира за обоснованост,
законност и справедливост на присъдата, като настоява да бъде потвърдена от
настоящата инстанция.
Въззивният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, приема
за действително осъществена възприетата и в мотивите на районния съд
фактическа обстановка, която е била установена в законосъобразно
проведеното съдебно следствие.
2
Съобразно доказателствата се установява, че подсъдимият Б. и
свидетелката А. Б. Г. живеели на семейни начала в периода 2011-2013 г. От
фактическото им съжителство имат родено едно дете на 21.06.2011 г., а именно
Е. Б. Б. След раздялата им през 2013 г. детето останало да живее при майка си
в с. Т., общ. П.
С Определение № 193 от 30.07.2012 г., постановено по гр. дело № 1183/
2012 г., влязло в сила на 30.07.2012 г., РС – П. е одобрил постигнатата между
Б. и Г.а спогодба, по силата на която бащата се задължил да заплаща на
малолетната си дъщеря Е. Б. Б.месечна издръжка в размер на 100 (сто) лева,
платима чрез нейната майка и законен представител А. Б. Г., считано от
23.07.2012 г. – датата на предявяване на иска с правно основание чл.143 от СК,
платима до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване. Във връзка с нуждите на малолетното
дете и с оглед бездействието на подсъдимия да заплаща така определената му
издръжка, през 2017 г. свид. А. Г. предявила иск за увеличаване размера на
дължимата издръжка. С Решение № 164 от 10.07.2017 г., постановено по гр.
дело № 46/ 2017 г. на РС гр. П. потвърдено с Решение № 5012 от 05.10.2017 г.
по в.гр.дело № 607/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград, влязло в сила на
14.11.2017 г., съдът е изменил дължимата месечна издръжка от Б. Б. на
малолетната му дъщеря Е. Б. като е увеличил размера й на 150 лева до
настъпване на обстоятелства, обосноваващи нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска
до окончателното й изплащане. След влизане в сила на решението Б.
продължил да не изплаща такава за детето си Е. Б. Б.и с Присъда № 61 от
19.10.2023 г., постановена по НОХД № 987/2022 г. по описа на РС – П. влязла
в сила на 04.11.2023 г., бил признат за виновен за престъпление по чл.183, ал.1
от НК и освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. В хода на
разглеждането на делото в РС гр. П.Б. Б. изплатил издръжката, дължима от
него за посочения период от време, включително и за месец октомври 2022 г.
Въпреки постановената по горецитираното дело присъда, бездействието на
обвиняемия Б. Б. продължило, като и след това той отново не изплатил нито
една вноска месечна издръжка на малолетната си дъщеря Е. Б. Поради тази
причина от м. ноември 2022 г. до м. януари 2024 г., включително, общата
3
дължима сума на издръжката от подсъдимия Б. Б. на детето му Е. Б. Б. чрез
нейната майка и законен представител А. Б. Г., възлизала в размер на 2250 /две
хиляди двеста и петдесет/ лева, т.е. по 150 лева, дължима за 15 /петнадесет/
месеца.
С вносна бележка № 993646827898/ 17.02.2025 г., подсъдимият е
изплатил всичките си задължения по неизплатената дължима издръжка за
неговата дъщеря Е. Б. Б.чрез нейната майка и законен представител А. Б. Г.,
като е погасил сумата в размер на 2300 /две хиляди и триста/ лева, внесена по
сметка на В. С. Г. – майка на свидетелката А. Г..
Въз основа на тези факти въззивният съд приема за правилни и законни
мотивите на първостепенния съд по отношение на правото, а именно, че
подсъдимият е виновен в извършване на престъплението по чл.183, ал.1 от
НК.
По отношение на авторството и обективната страна съдът споделя
правните доводи на първата инстанция, като отново акцентира, че
подсъдимият, след като е осъден с влязло в сила Определение да заплаща на
свой низходящ – малолетната си дъщеря издръжка, не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски. От друга страна
споделя съображенията за наличието и на субективна страна, тъй като
доказателствата обуславят наличието на умисъл да не изпълнява, чрез
бездействия, определението на съда относно плащането на издръжка.
Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението за
наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това – за
какъв период от време не е внасял дължимите суми, като е целял настъпването
на общественоопасните последици или допускал /примирявал се/ с
престъпния резултат /изпадането в забава/. Съгласно нормата на чл.143, ал.2
от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите. В настоящият случай безусловно се
установява, че по отношение на подсъдимия не са налични каквито и да е
непреодолими препятствия от обективен характер, които да рефлектират на
възможността да изплаща издръжка. Последният е трудоспособен човек в
млада възраст и всички доводи на районния съд в тази насока се подкрепят и
4
от настоящата инстанция. Финансовите затруднения не изключват съзнание
относно обективните елементи на състава на чл.183, ал.1 НК. В настоящият
случай безусловно се установява, че по отношение на подсъдимия не са
налични каквито и да е непреодолими препятствия от обективен характер,
които да рефлектират на възможността да изплаща издръжка в посочения
период. Отделно от това въззивният съд споделя направения прочит, в
мотивите на районния съд, на информацията, съдържаща се в показанията на
разпитаната свидетелка Г.а в аспект на липсата на доказателства за изплащани
суми по издръжка от страна на подсъдимия съобразно съдебното определение
за инкриминирания период.
Въззивната инстанция застъпва виждането, че осъждането на
подсъдимия с влязло в сила съдебно определение да заплаща издръжка е
достатъчният аргумент за наличие на безусловно имуществено задължение,
произтичащо от този съдебен акт. Това от своя страна означава, че
основанията, изтъкнати в защита, са несъстоятелни, защото всяко едно
осъдително съдебното решение, което има сила на присъдено нещо,
респективно подлежи на изпълнение, поначало може да служи като основа за
осъждане по чл.183 от НК, след като е налице знание за задължението и от
какво основание произтича, какъвто е настоящия случай. В този ред на мисли
са неприемливи всякакви съображения за липсата на вина, заради липсата на
обективна възможност да работи и липсата на средства, каквито се застъпват в
защита и по този аргумент съдът приема искането за отмяна на присъдата и
постановяване на нова с оправдаването на подсъдимия за неоснователно.
Въпреки, че подс. Б. е заплатил изцяло дължимата сума от 2250 лв. и
съответно липсват данни за детето да са настъпили някакви по-сериозни
вредни последици, поради закъснението на бащата, напълно законосъобразно
ПРС е заключил, че в настоящото производство са налице пречки за
приложението на чл.183, ал.3 от НК. Според волята на законодателя деецът не
се наказва, ако до постановяване на присъдата от първата съдебна инстанция
изпълни задължението си за издръжка и не са настъпили други вредни
последици за пострадалия. И двата факта са установени пред РС по
категоричен начин, но видно от приобщеното по делото постановление на
прокурор от 20.12.2017 г. по ДП № 330/2013 г. по описа на РУ гр. П. с което се
прекратява наказателното производството поради заплащане на задължението
за издръжка изцяло от страна на Б., е изчерпана еднократната възможност по
5
чл.183, ал.3 от НК. Фактът на осъщественото такова плащане би имал своето
наказателноправно значение единствено като смекчаващо отговорността на Б.
обстоятелство, с което, видно от мотивите към обжалваната присъда, РС се е
съобразил.
При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано
наказанието, не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети
предвид от първостепенния съд, който е наложил наказание пробация след
като законосъобразно се е мотивирал. В допълнение към тези обстоятелства е
отчетено, че до приключване на настоящото производство подсъдимият е
внесъл дължимата по решението сума, което е отчетено от първостепенния
съд като смекчаващо вината обстоятелство – допълнителен аргумент
настоящата инстанция да приеме, че районният съд правилно и справедливо е
разграничил отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства и е посочено
при какъв техен баланс се определя конкретното наказание.
В тази връзка въззивният съд намира за неоснователно и направеното
искане от подсъдимия за намаляване на наказанието по вид с приложението на
чл.55 от НК, т.е., че има основание за допълнително снизхождение чрез
замяната на пробацията с глоба. А за такова няма основание, защото
същественият въпрос е дали тежестта на отчетените смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства е такава, че и пробацията да се оказва
твърде тежко наказание за конкретното деяние. Тя не е прекомерно наказание,
защото, както се посочи вече още в началото, с нея се наказва деяние със
завишена обществена опасност, поради това, че неплащането на издръжка се
отнася за дълъг период от време и то последващ на предишно неизпълнение на
задължението му. Фактът, че работата на подсъдимия би се възпрепятствала от
наложеното му наказание няма отношение към вида му, нито към
изпълнението на наказанието пробация, тъй като липсва доказана промяна на
постоянното пребиваване на осъдения /Б. не е доказал, че е променил
адресната си регистрация, вписана в личната му карта/. Поради това искането
за намаляване на наказанието чрез привилегированото му определяне на глоба
не е основателно. В този смисъл въззивният съд не намира основания за
ревизиране на съдебния акт и по отношение вида и размера на наложеното
наказание.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
6
основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
първоинстанционната присъда, въззивната инстанция не констатира
основания, допускащи нейното изменяне или налагащи отмяната й, поради
което и с оглед изложените съображения прие, че тя следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 36/07.04.2025 г. по НОХД № 140/2024 г. по
описа на Районен съд – П.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7